12.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 7/15

1)

Установява ли член 14, буква б) oт Директива 2009/103/EО (1) стълкновително правило, което ratione personae би трябвало да се приложи не само спрямо увредените лица от пътнотранспортни произшествия, но също и спрямо застрахователите на превозното средство, отговорно за причинените по време на произшествието вреди, с оглед на определянето на приложимото право към отношенията между тях, и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в Регламентите „Рим I“ (2) и „Рим II“ (3)[?]

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, важно е да се установи дали правоотношенията между застрахователите по настоящото дело попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“. Ако правоотношенията между застрахователите попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“, въпросът, който е от значение, е дали тези отношения са от категорията на застрахователните договори (правоотношения) и приложимото към тях право би трябвало да се определи в съответствие с член 7 oт Регламента „Рим I“.

3)

Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случая на иск за възстановяване на част платеното обезщетение правоотношенията между застрахователите на съставни превозни средства попадат в обхвата понятието „извъндоговорни задължения“ по смисъла на Регламента „Рим II“ и дали тези отношения следва да се разглеждат като правоотношения, които са резултат от пътнотранспортно произшествие (деликт) при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламента „Рим II“. В случай като този по настоящото дело, трябва ли застрахователите на съставни превозни средства да се третират като няколко длъжници на основание едно и също отношение по смисъла на член 20 oт Регламента „Рим II“, и трябва ли приложимото право спрямо отношенията между тях да се определи в съответствие с това правило [?]“.