Жалба, подадена на 23 май 2014 г. от Schwenk Zement KG срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 март 2014 г. по дело T-306/11, Schwenk Zement KG/Европейска комисия

(Дело C-248/14 P)

2014/C 223/16

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Schwenk Zement KG (представители: M. Raible и S. Merz, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу Решение на Общия съд на Европейския съюз (по-нататък „Общият съд“) от 14 март 2014 г. по дело T-306/11, доколкото с него жалбоподателят е осъден. Решението е връчено на SCHWENK Zement AG на 14 март 2014 г. С решението Общият съд частично уважава и частично отхвърля жалбата срещу Решение C (2011) 2367 окончателен на Комисия от 30 март 2011 г. относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1) на Съвета (преписка 39520 — Цимент и свързани продукти).

Жалбоподателят изтъква три основания:

На първо място, той посочва, че при преценката на действията на Комисията Общият съд е нарушил принципа на пропорционалност. Общият съд е нарушил правото на Съюза, като не е взел предвид вътрешно присъщото за принципа на пропорционалност стъпаловидно отношение, а именно при съмнение да се приложи по-благоприятното от две средства, които са на разположение. Общият съд е приел за допустимо пряко действие срещу жалбоподателя по пътя на решение, изискващо предоставянето на информация по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, като се позовава единствено на най-голямата сигурност от предоставянето на информация. Това не било достатъчно за принципа на пропорционалност.

На второ място, Общият съд направил само недостатъчна преценка на конкретния случай, като не е взел предвид съществена част от твърденията на жалбоподателя. Общият съд не разгледал конкретния случай и не взел предвид особените обстоятелства по отношение на жалбоподателя. По-скоро Общият съд изключил една голяма част от производителите на цимент.

На трето място, жалбоподателят посочва, че при нарушение на задължението за мотивиране Общият съд приел за достатъчни шаблонни твърдения на Комисията. Общият съд нарушил задължението за мотивиране на два пъти. Един път той нарушил изискванията за мотивиране на актовете на Комисията, които произтичат от член 296, втора алинея ДФЕС и от член 18 от Регламент № 1/2003. Втори път Общият съд не спазил наложените от самия него норми за мотивиране. В крайна сметка тази преценка на Общия съд го отвела до невъзможност да упражни контрол върху спазването на принципа на пропорционалност. Ако решението на Общия съд не бъде отменено, принципът на пропорционалност в рамките на мерките по разследване съгласно член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 би се изпразнил от съдържание.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).