—

за г‑н Balázs, от M. Miszkuly, ügyvéd,

—

за Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága, от B. Gyenge, jogtanácsos,

—

за унгарското правителство, от M. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от I. Bakopoulos и V. Stroumpouli, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от A. Tokár и K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, стр. 58; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 26, стр. 3), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г. (ОВ L 284, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 4, стр. 213, наричана по-нататък „Директива 98/70“), и на член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 2006/96/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 81; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 57, стр. 176, наричана по-нататък „Директива 98/34“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Balász и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága (регионална данъчна дирекция за регион Южна низина към националната данъчна и митническа администрация, наричана по-нататък „регионалната данъчна дирекция“) по повод законосъобразността на административно решение, с което по-специално му се налага глоба за невнасяне на дължимите акцизи за складовите наличности от дизелово гориво.

3

Член 1 от Директива 98/70, озаглавен „Обхват“, гласи:

„Настоящата директива определя техническите спецификации по здравни и екологични съображения за горивата, които да се използват в превозни средства с двигатели с принудително запалване и компресионно запалване“.

4

Член 4 от тази директива, озаглавен „Дизелово гориво“, предвижда в параграф 1, буква д):

„не по-късно от 1 януари 2009 г. държавите членки гарантират […]“, че дизеловото гориво може да се продава на тяхна територия, само ако съответства на екологичната спецификация[…], определена в приложение IV, с изключение на съдържанието на сяра, което трябва да е максимално 10 mg/kg“.

5

Член 5 от посочената директива, озаглавен „Свободно обращение“, гласи:

„Държавите членки нямат право да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на горива, които отговарят на изискванията на настоящата директива“.

6

Член 6 от директивата, озаглавен „Търговия на горива с по-строги екологични спецификации“, гласи:

„1.   Чрез дерогация от членове 3, 4 и 5 и в съответствие с член 95, параграф 10 от Договора, държава членка може да вземе мерки, за да изисква, на специални области, на нейната територия, горивата да могат да бъдат продавани, само ако са в съответствие с по-строги екологични спецификации от тези предвидени в настоящата директива за всички или за част от автомобилния парк с оглед опазване на здравето на населението в специални населени места или на околната среда в специфични и чувствителни по отношение на екологията и околната среда области в тази държава членка, ако замърсяването на атмосферата или подпочвените води представлява или може основателно да се очаква, че ще представлява сериозен, периодично повтарящ се проблем за човешкото здраве или околната среда.

2.   Държава членка, която желае да се ползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, представя предварително своята молба с обосноваващите я мотиви до Комисията. Мотивите включват доказателства, че дерогацията зачита принципа на пропорционалност и няма да попречи на свободното движение на хора и стоки.

[…]“.

7

В приложение IV към Директивата за горивата са определени екологичните спецификации за горива, които се предлагат на пазара за превозни средства с двигатели с компресионно запалване. В приложението са установени пределните стойности за следните параметри, а именно октаново число, плътност при 15 градуса по Целзий, дестилация, полициклични ароматни въглеводороди и съдържание на сяра.

8

Съображение 31 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ L 140, стр. 88), гласи:

„Целесъобразно е приложение IV към Директива 98/70/ЕО да се адаптира с цел да се даде възможност за пускането на пазара на дизелови горива с по-високо съдържание на биогорива („B7“) от това, посочено в стандарт EN 590:2004 („B5“). Този стандарт следва да бъде съответно адаптиран и следва да установява пределни стойности за техническите параметри, които не са включени в същото приложение, като например устойчивостта на окисляване, пламната температура, въглеродният остатък, съдържанието на пепел, съдържанието на вода, общо замърсяване, корозията на медна пластина, мазилната способност, вискозитетът, температурата на помътняване, граничната температура на филтруемост през студен филтър, съдържанието на фосфор, варирането на киселинното число, замърсяването на дюзите и прибавянето на добавката за стабилизиране“.

9

Член 1 от Директива 98/34 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

10

Член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива гласи:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията възможност да правят изявление за причините за необходимостта от прилагане на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта“.

11

Както е видно от приложение I към Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, стр. 12), Европейският комитет за стандартизация е признат от Европейския съюз като европейска организация по стандартизация.

12

През 1993 г. Европейският комитет за стандартизация приема за първи път стандарт за европейските дизелови горива, а именно стандарт EN 590:1993, който предвижда по-специално пламната температура, или точката на възпламеняване, показваща минималната температура, при която се изпарява такова количество гориво, че в съприкосновение с въздуха може да се образува запалима смес, която да се възпламени от друг фактор, като за дизеловите горива тази температура е поне 55 °C. Този стандарт се запазва съответно и в заместващите стандарти EN 590:1999, EN 590:2004, EN 590:2009 и EN 590:2013.

13

Към момента на настъпване на фактите в главното производство, изискванията за качество на газьола са били установени в Министерско постановление 20/2008 на Министерството на транспорта, телекомуникациите и енергетиката от 22 август 2008 г. относно изискванията за качество на моторните горива. Постановлението, което по-специално транспонира Директива 98/70, не съдържа никакво изискване за пламната температура на дизеловите горива.

14

От друга страна, унгарският стандарт MSZ EN 590:2009, който транспонира европейския стандарт EN 590:2009, съдържа изискване за пламната температура на дизеловото гориво.

15

Член 3, букви c) и h) от Закон XXVIII от 1995 г. за националната стандартизация предвижда:

„В националната стандартизация се прилагат следните основни принципи:

[…]

[…]

16

Член 6, параграф 1 от този закон гласи:

„Националният стандарт се прилага доброволно“.

17

Член 8, параграф 1, буква b) от този закон гласи:

„Задачите на унгарската служба за стандартизация включват:

[…]

18

Член 110, точка 13 от Закон CXXVII от 2003 г. за специалните правила за акцизите и за търговията със стоки, облагани с акциз (наричан по-нататък „Законът за акцизите“), предвижда:

„Само […] газьолът по тарифен код 2710 19 41, мазутът по тарифни кодове 2710 19 41 и 2710 19 45, […] както и биодизелът и етанолът E85, съобразени с действащия унгарски стандарт, могат да бъдат продавани от резервоарите на [другите станции за гориво като станциите за зареждане на самолети], при това единствено през помпи. […]“.

19

На 5 октомври 2009 г. е извършена данъчна проверка съгласно законодателството в областта на акцизите на складовите наличности от дизелово гориво на г‑н Balázs.

20

След анализа на взета при проверката проба се установява, че пламната температура на дизеловото гориво не отговаря на изискванията по унгарския стандарт MSZ EN 590:2009. Измерена е пламна температура от 44 °C, при положение че стандартът предвижда по-висока температура от 55 °C.

21

В Кишкьорьош (Унгария) териториалната служба на регионалната данъчна дирекция за комитат Бач-Малка Кумания към националната данъчна и митническа администрация установява с решение от 21 март 2013 г., че г‑н Balázs е нарушил Закона за акцизите, налага му глоба в размер на 4418080 унгарски форинта (HUF) (около 14138 EUR), определя акциз в размер на 883616 HUF (около 2828 EUR) и разноски за експертизата в размер на 58900 HUF (около 189 EUR). На 13 юни 2013 г. регионалната данъчна дирекция потвърждава това решение.

22

Г‑н Balász обжалва решението пред Kecskeméti Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Кечкемет, Унгария), като се позовава по-специално на Директива 98/34 и Закон XXVIII от 1995 г. за националната стандартизация, съгласно които националният стандарт като унгарския стандарт MSZ EN 590:2009 се прилага доброволно.

23

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че към датата на разглежданата в главното производство данъчна проверка този стандарт не бил достъпен на унгарски език.

24

При тези условия Kecskeméti Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Кечкемет, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

В съдебното заседание регионалната данъчна дирекция оспорва допустимостта на преюдициалното запитване, с мотива че преюдициалните въпроси нямат връзка с фактите по главното производство. Според нея оспореното пред запитващата юрисдикция решение се отнася единствено до акцизи, които не били платени, и не санкционира конкретно неспазването на изискванията за качество на дизеловите горива.

26

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално решения Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 63, Zanotti, C‑56/09, EU:C:2010:288, т. 15 и Melki и Abdeli, C‑188/10 и C‑189/10, EU:C:2010:363, т. 27).

27

В настоящия случай обаче, дори да се предположи, че с оспорваното пред запитващата юрисдикция решение не се цели пряко да се санкционира нарушението на изискванията за качество на дизеловите горива, това не променя обстоятелството, че регионалната данъчна дирекция потвърждава, че резултатите от експертизата за пламната температура във всички случаи позволяват да се установи, че г‑н Balázs продава гориво, за което ставката на акциза е по-висока от тази за дизеловото гориво.

28

При тези обстоятелства не може да се твърди, че тълкуването на правото на Съюза очевидно няма никаква връзка с предмета на спора по главното производство.

29

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

30

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да предвиди в националното си право допълнителни спрямо установените в тази директива изисквания за качество с оглед на пускането на дизеловите горива на пазара, като изискването във връзка с разглежданата в главното производство пламна температура.

31

За да се отговори на този въпрос, най-напред следва да се отбележи, от една страна, че съгласно член 5 от Директива 98/70 държавите членки нямат право да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на горива, които отговарят на изискванията на настоящата директива

32

От друга страна, от правното основание на Директива 98/70 и последващите ѝ изменения, а именно съответно член 100а ДЕО и член 95 ДЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), което цели хармонизиране на законодателствата на държавите членки с оглед на създаването и функционирането на вътрешния пазар, и съображение 1 от тази директива, е видно, че тя има за цел сближаване на разпоредбите на държавите членки, за да се избегнат евентуални различия при спецификациите на горивата.

33

Следователно както от текста на член 5 от Директива 98/70, така и от целта на тази директива следва, че — що се отнася по-специално до спецификациите, установени в член 4, параграф 1 от Директивата във връзка с приложения II и IV към нея — тя има за цел да наложи изисквания, които имат изчерпателен характер, от които държавите членки могат да се отклонят само при строго определените в член 6 от същата директива условия.

34

Както обаче посочва генералният адвокат в точки 39—47 от заключението си, направената в предходната точка констатация е валидна само в пределите на приложното поле ratione materiae на Директива 98/70, т.е. доколкото се отнася до техническите спецификации за горивата, които Директивата цели да хармонизира.

35

Всъщност от текста на член 1 от посочената директива, който определя обхвата ѝ, следва, че тази директива се отнася до техническите спецификации по здравни и екологични съображения за съответните горива.

36

В съответствие с тази цел на Директива 98/70 предвидените в приложения I—IV към директивата спецификации са наречени „екологични спецификации“.

37

Освен това предвиденият в член 6 от посочената директива дерогационен режим се отнася само до приемането на по-строги екологични спецификации от предвидените в директивата, а именно, както следва от параграф 1 на този член, такива за опазване на „здравето на населението в специални населени места или на околната среда в специфични и чувствителни по отношение на екологията и околната среда области“.

38

Следователно целта на Директива 98/70 не е да хармонизира всички изисквания за качество или технически спецификации, които биха могли да се прилагат към посочените горива, и поради това да забранява на държавите членки да предвиждат ограничения или дерогации в това отношение, а се отнася само до техническите спецификации за горивата, които оказват въздействие върху околната среда по смисъла на посочената директива, т.е. тези, които са основават на здравни и екологични съображения.

39

Що се отнася обаче до спецификацията на пламната температура на дизеловото гориво, разглеждана в главното производство, следва да се отбележи, че както от техническото определение на този параметър, посочено в точка 12 от настоящото решение, така и от твърденията на страните в главното производство в съдебното заседание, е видно, че тази спецификация по принцип служи да гарантира безопасността на дизеловото гориво, като продукт, и има също така значение за функционалната способност и за защитата на двигателите на моторните превозни средства. По този начин определянето на пламната температура служи и за защита на потребителите от повреди в техните автомобили.

40

Ето защо Директива 98/70, и по-специално член 5 от нея, не е приложима към спецификация като тази на пламната температура, разглеждана в главното производство, и следователно не може да бъде пречка държавите членки да въведат такова изискване за пускането на пазара на горива, доколкото то не представлява техническа спецификация, отнасяща се до здравето и до околната среда по смисъла на тази директива.

41

Освен това следва да се отбележи, че съображение 31 от Директива 2009/30 изрично призовава да се приеме стандарт EN 590:2004 и да се установят „пределни стойности за техническите параметри, които не са включени в [приложение IV към Директива 98/70]“, като например пламната температура, което потвърждава, че тази директива поначало не е пречка да се предвидят такива допълнителни параметри.

42

Доколкото поради това разглежданата в главното производство спецификация не попада в хармонизираната от Директива 98/70 област, трябва да се припомни, на първо място, че съгласно практиката на Съда държава членка може да обуслови пускането на пазара на нейна територия на продукт, който не е обхванат от технически спецификации, хармонизирани или признати на равнище на Съюза, само от изисквания, които са съобразени с произтичащите от ДФЕС задължения, по-специално с принципа на свободно движение на стоки, прогласен в членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС (вж. в този смисъл решения Комисия/Португалия, C‑432/03, EU:C:2005:669, т. 35 и Lidl Magyarország, C‑132/08, EU:C:2009:281, т. 45).

43

На второ място, следва да се отбележи, че с цел осигуряването на превантивен контрол с оглед на разпоредбите относно свободното движение на стоки, и по-специално що се отнася до обосноваността на ограниченията, които биха могли да бъдат въведени в това отношение, съгласно член 8 от Директива 98/34 държавите членки трябва да представят на Комисията още преди влизането им в сила проектите на разпоредби, които предвиждат задължителна сила на технически спецификации (вж. в този смисъл решения Sandström, C‑433/05, EU:C:2010:184, т. 42 и Belgische Petroleum Unie и др., C‑26/11, EU:C:2013:44, т. 49 и 50).

44

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да предвиди в националното си право допълнителни спрямо установените в тази директива изисквания за качество с оглед на пускането на дизеловите горива на пазара, като изискването във връзка с разглежданата в главното производство пламна температура, тъй като не става въпрос за техническа спецификация на дизеловите горива, свързана със защитата на здравето и на околната среда за целите на посочената директива.

45

В самото начало следва да се отбележи, че според преюдициалното запитване унгарският стандарт MSZ EN 590:2009, който предвижда разглежданата в главното производство спецификация за пламната температура на дизеловото гориво и цели да транспонира европейския стандарт EN 590:2009, е задължителен в унгарското право на основание член 110, параграф 13 от Закона за акцизите.

46

В този контекст с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да придава задължителна сила на национален стандарт като разглеждания в главното производство унгарски стандарт MSZ EN 590:2009.

47

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че не може да е приеме, че от член 1, точка 6 от Директива 98/34, който съдържа само определение по-специално на европейски или национален стандарт по смисъла на тази директива, и от точка 11 на този член, която дава определение на понятието за технически регламент, следва, че такъв стандарт не може, изцяло или частично, да бъде обявен за задължителен от законодателя на дадена държава членка.

48

На второ място, следва да се отбележи, че от текста на член 8, параграф 1, първа алинея на Директива 98/34 следва, че европейски или международен стандарт може да придобие задължителна сила, когато държава членка го транспонира в технически регламент, който по определение е задължителен. Както посочва генералният адвокат в точка 65 от заключението си, няма никакво основание да се предполага, че това би било различно по отношение на национален стандарт, особено когато — както е в главното производство — той отговаря на европейски стандарт.

49

При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да придава задължителна сила на национален стандарт, като разглеждания в главното производство унгарски стандарт MSZ EN 590:2009.

50

В самото начало следва да се посочи, че от предоставената от запитващата юрисдикция информация е видно, че към момента на настъпване на фактите по главното производство националният стандарт MSZ EN 590:2009 не е бил достъпен на унгарски език, а единствено на английски език.

51

В този контекст и с оглед на критерия стандартите да се направят достояние на обществеността, предвиден в член 1, точка 6 от Директива 98/34, с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че изисква национален стандарт по смисъла на тази разпоредба да бъде достъпен на официалния език на съответната държава членка.

52

В това отношение, както вече бе отбелязано в точка 47 от настоящото решение, член 1, точка 6 от Директива 98/34 съдържа само определение на стандарт за целите на Директивата, като тази разпоредба освен това цели не да предписва сама по себе си изсисквания към стандартите, а да установи процедура за предоставяне на информация в областта на стандартите и техническите регламенти и следователно превантивен контрол с оглед на защитата на свободното движение на стоки (вж. в този смисъл решение Belgische Petroleum Unie и др., C‑26/11, EU:C:2013:44, т. 49).

53

Следователно при липса на индикация в посочената директива за тази цел от член 1, точка 6 от същата директива не може да се направи извод за изискване, че стандарт по смисъла на тази разпоредба, достъпен на английски език, трябва да бъде достъпен на езика на съответната държава членка.

54

С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 1, точка 6 от Директива 98/34 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква стандарт по смисъла на тази разпоредба да бъде достъпен на официалния език на съответната държава членка.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: