1. 

Чешката република оспорва твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения и твърди, че членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС не забраняват административната практика на националното ѝ ведомство по пробите и изпитванията, доколкото маркировките WaarborgHolland се нанасят както в Нидерландия, така и в клоновете на това ведомство, установени в трети страни (Китай и Тайланд).

2. 

Съдът има установена постоянна практика относно взаимното признаване на националните маркировки на държавите членки. Новото в разглеждания иск е това, че следва да се прецени дали тази съдебна практика е приложима и по отношение на предмети от благородни метали с произход от трети страни, които са внесени и пуснати в свободно обращение на територията на Европейския съюз с маркировката за гаранция на нидерландското ведомство WaarborgHolland, поставена в тези трети страни.

3. 

Вярно е, че пускането в свободно обращение предполага приравняването на продуктите с произход извън територията на Европейския съюз с вътреобщностните стоки. Това приравняване, обаче може да не бъде достатъчно за постигането на взаимно признаване: предхождащото пускане на пазара на продукта в дадена държава членка в съответствие с националните ѝ норми е условие друга държава членка (на вноса) да приеме приравняването и да не налага прилагането на собствените си норми. В разглеждания случай е необходимо да се уточни в каква степен и при какви обстоятелства е необходимо наличието на това условие.

4.

На 30 септември 2011 г. Комисията изпраща на Чешката република официално уведомително писмо, с което иска да ѝ бъде предоставена информация относно отказа да се признаят нидерландските маркировки, по-конкретно тези на ведомството WaarborgHolland.

5.

В отговора си от 30 ноември 2011 г. Чешката република потвърждава отказа си да признае посочените нидерландски маркировки, като според нея това е въпрос, свързан със свободното предоставяне на услуги, а не със свободното движение на стоки. Чешкото правителство мотивира отказа с невъзможността да се отличат стоките с поставена в Нидерландия маркировка WaarborgHolland от тези, маркирани в трети страни и след това внесени в Съюза.

6.

Тъй като не е удовлетворена от обяснението на чешките власти, на 30 май 2013 г. Комисията изпраща на Чешката република мотивирано становище, в което посочва, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки се прилагат по отношение на стоки, които са пуснати в свободно обращение на митническата територия на Съюза и следователно — спрямо тези от трети страни, внесени в държава членка в съответствие с член 29 ДФЕС. Комисията приканва Чешката република да се съобрази с член 34 ДФЕС в срок от два месеца.

7.

На 23 юли 2013 г. Чешката република изпраща писмен отговор, в който поддържа своето становище и настоява, че отказът да се допуснат до пазара изделия от благородни метали с маркировка WaarborgHolland бил обоснован от необходимостта от защита на нейните потребители.

8.

Предвид изразеното от Чешката република становище, на 20 ноември 2014 г. Комисията предявява настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения, поддържайки доводите, изложени в хода на досъдебната процедура. В отговора на исковата молба Чешката република отстоява позицията си, изразена пред Комисията.

9.

На 26 февруари 2015 г. Франция подава до председателя на Съда писмена молба за встъпване по делото в подкрепа на Чешката република. На 9 април 2015 г. секретарят на Съда уведомява Франция за уважаването на молбата ѝ по член 130 от Процедурния правилник и на 26 май 2015 г. тя представя писмено становище като встъпила страна.

10.

Както Комисията, така и Чешката република продължават да защитават противоположни становища в представените реплика и дуплика, и в хода на проведеното на 17 февруари 2016 г. съдебно заседание пред Съда.

11.

Според Чешката република искът е частично недопустим, тъй като твърдението на Комисията за извършено нарушение е неточно и двусмислено, доколкото се отнася за нейния отказ да признае „някои нидерландски маркировки“ и „по-специално, маркировките WaarborgHolland“, а в хода на досъдебната процедура и в исковата молба тя посочила само маркировките WaarborgHolland, без да споменава други. Следователно искът трябва да се сведе до тази последна практика на чешките власти.

12.

Комисията оспорва възражението за частична недопустимост с довода, че не е разширила предмета на иска, тъй като в хода на досъдебната процедура (по-конкретно в мотивираното становище) тя е упрекнала Чешката република в нарушение на член 34 ДФЕС поради непризнаването на „някои нидерландски маркировки“.

13.

Съгласно постоянната практика на Съда в рамките на иск за установяване на неизпълнения на задължения на държава членка исковата молба трябва да посочва ясно и точно предмета на спора, както и кратко изложение на посочените основания, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни своя контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът се основава, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба и исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение.

14.

Съдът също така е постановил, че в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения Комисията трябва да изложи последователно и точно твърденията за нарушения в исковата молба, което да даде възможност на държавата членка и на Съда да установят точния обхват на твърдяното нарушение на правото на Съюза. Това е необходимо условие, за да може посочената държава надлежно да изложи основанията в своя защита, а Съдът да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения ( 2 ).

15.

С оглед на тези изисквания считам, че доводът на Чешката република е основателен и предявеният от Комисията иск трябва да бъде обявен за частично недопустим. Определянето на предмета на неизпълнението на задължения е неточно с посочването, че Чешката република е отказала да признае „някои нидерландски маркировки“, и Комисията уточнява само — и предоставя информация — за предмети, маркирани от WaarborgHolland, със седалище в Гауда — единственото ведомство, което е изнесло дейността си в трети страни (по-конкретно в Китай и Тайланд).

16.

Комисията не е предоставила никакви данни за това, че чешките власти отказват да признаят маркировка, положена от другото нидерландско ведомство (Edelmetaal Waarborg Nederland B.V., със седалище в Яуре). Чешката република също така посочва — обстоятелство, което Комисията не оспорва — че изискването за чешка маркировка се отнася само за изделия от благородни метали, маркирани със знака WaarborgHolland.

17.

Макар да е налице известна последователност в поведението на Комисията в хода на досъдебната процедура и в съдебната фаза, считам, че твърденията ѝ за извършено от Чешката република нарушение не са конкретни, що се отнася до отказа на последната да признае други нидерландски маркировки, различни от поставените от WaarborgHolland. Следователно искът на Комисията трябва да бъде обявен за частично недопустим в частта му относно тези маркировки и да бъде допуснат по отношение на отказа на чешките власти да признаят изделията от благородни метали, върху които е поставена маркировката WaarborgHolland.

18.

Преди анализ на твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения от страна на Чешката република, следва да се изложат някои моменти от правната уредба, в Европейския съюз и на международно равнище, относно търговията с изделия от благородни метали.

19.

Търговията с тези изделия е една от областите, в които техническите пречки (произтичащи от съществуването на различни правила в държавите — членки на Съюза) не са могли да бъдат премахнати чрез хармонизация на законодателствата. След провала на последователните предложения на Комисията ( 3 ), Съдът прилага в практиката си предложената от самата Комисия, като алтернатива на липсващата хармонизация, правна техника на взаимно признаване ( 4 ).

20.

Причината да няма все още реален вътрешен пазар със свободно движение на изделия от благородни метали произтича от обстоятелството, че в много държави членки съществуват ведомства по проби и изпитвания, които прилагат различни маркировки за гарантиране на техния произход и степен на чистота ( 5 ). С тези маркировки се цели защита на потребителите, предотвратяване на измами и гарантиране на лоялна търговия.

21.

Като цяло, националните разпоредби относно изделията от благородни метали се различават съществено. В петнадесет държави (сред които Чешката република и Нидерландия) е въведена система на задължително маркиране от упълномощеното ведомство по пробите и изпитванията, което указва, че анализът на изделието е дал задоволителни резултати. В седем от държавите членки действа система за доброволно маркиране, а в други пет няма никаква система.

22.

Повечето от техническите пречки за търговията с тези изделия произтичат от наличието на процедура за контрол върху продукта, осъществяван от упълномощено ведомство по пробите и изпитванията („assay office“) преди пускането му на националния пазар, както и от изискването за поставянето на задължителен знак ( 6 ), така наречената маркировка, която указва производителя, характера на метала и неговата чистота. Най-често използваните маркировки са следните:

23.

С оглед на техническите пречки, произтичащи от различията в националните разпоредби относно маркировките на изделията от благородни метали, Съдът прилага в тази област своята практиката относно членове 34—36 ДФЕС. По-специално, Съдът се позовава на задължението за взаимно признаване на еквивалентните маркировки.

24.

Логиката на Съда е ясно изразена в решения Robertson и др., Houtwiper, Комисия/Ирландия и Juvelta ( 9 ) по дела относно вътреобщностна търговия с този вид стоки. Националната правна уредба, която изисква изделия от благородни метали, внесени от други държави членки, в които те законно се предлагат на пазара и са маркирани в съответствие със законодателството на тези държави, да подлежат отново на маркиране в държавата членка на вноса, представлява мярка с равностоен върху вноса ефект (и следователно в разрез с член 34 ДФЕС), тъй като това изискване води до затрудняване и оскъпяване на вътреобщностния внос на тези изделия.

25.

Въпреки това Съдът е приел, че при липсата на хармонизация на равнище на Съюза, изискването изделията да бъдат маркирани отново от упълномощено ведомство по пробите и изпитванията и непризнаването на маркировката, поставена в държавата членка по произход, би могло да се оправдае с императивните изисквания за защита на потребителите и за осигуряване на условия за лоялна търговия, развити въз основа на решение Cassis de Dijon ( 10 ). Маркировката на упълномощеното ведомство по пробите и изпитванията гарантира, че потребителят няма да бъде въведен в заблуждение, тъй като чистотата на дадено изделие от благородни метали не може да бъде установена при оглед, допир или претегляне ( 11 ). Както гласи старата поговорка, „не всичко, което блести, е злато“.

26.

Маркировката на упълномощеното ведомство по пробите и изпитванията на държавата членка на вноса няма да се изисква, ако върху изделието, внесено от друга държава членка, е поставен знак, с който без значение под каква форма се предоставя информация, еквивалентна на изискваната от държавата членка на вноса и разбираема за потребителите в нея ( 12 ). Следователно става въпрос за специфично прилагане на принципа на взаимно признаване на еквивалентни национални разпоредби в областта на търговията, което Съдът често е използвал като алтернатива на липсата на хармонизирано законодателство, да премахне техническите пречки пред вътреобщностната търговия.

27.

Що се отнася до търговията (с изделия от благородни метали) на Съюза с трети страни, приложимите правила са доста оскъдни, а наличието на технически пречки е още по-голямо, отколкото на вътреобщностния пазар, поради съществените различия между националните правни уредби. Поначало за тази търговия се прилагат общите правила на Световната търговска организация, и по-конкретно на ГАТТ и Споразумението за техническите пречки пред търговията ( 13 ). В рамките на общата търговска политика Съюзът не е подписвал споразумения, нито е предвидил в договорите си с трети страни разпоредби относно търговията с изделия от благородни метали.

28.

Опит за премахване на техническите пречки пред международната търговия с тези изделия е направен с Конвенция за контрола и маркировката на изделия от благородни метали, подписана във Виена на 15 ноември 1972 г., в сила от 1975 г., към която са се присъединили шестнадесет държави — членки на Съюза, както и Швейцария, Норвегия и Израел (наричана по-нататък „Виенската конвенция“ ( 14 ). За Чешката република тази Конвенция е в сила от 1994 г., а за Нидерландия — от 1999 г.

29.

Виенската конвенция осъществява минимална хармонизация на правилата относно маркировките с цел да се улесни тяхното взаимно признаване от страните, участващи в нея. Определените в Конвенцията упълномощени ведомства по пробите и изпитванията имат право да поставят общата контролна маркировка върху изделия от злато, сребро и платина след анализ на чистотата на метала, извършен съобразно одобрените методи за изпитване. Всяка държава, подписала Конвенцията, позволява вноса на своя територия на стоки с обща контролна маркировка ( 15 ) без допълнително изпитване и маркиране. Поставянето на общата контролна маркировка е доброволно, като даден износител може да избере да поиска маркирането да бъде извършено от националното упълномощено ведомство по пробите и изпитванията или да изпрати изделието без маркировка в страната вносител, която да нанесе същата, ако това изделие отговаря на националните изисквания и на изискванията на Конвенцията. Изделията, върху които са нанесени общата контролна маркировка и останалите три маркировки по Конвенцията, се приемат от договорните страни без допълнително изпитване или маркиране.

30.

В резултат на нежеланието на някои европейски държави (по-специално на тези, които разполагат с ведомства по пробите и изпитванията, които са добре установени, с традиции и опит) да се присъединят към Виенската конвенция, са подписани двустранни договори за взаимно признаване на маркировките с трети страни, действащи активно в международната търговия с изделия от благородни метали ( 16 ).

31.

Комисията счита, че практиката на Чешката република да изисква нанасяне на маркировка от чешкото ведомство по пробите и изпитванията върху изделия от благородни метали, които носят маркировката WaarborgHolland, представлява мярка с равностоен ефект върху вноса, забранена с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС.

32.

Според Комисията практиката на Съда относно признаването на маркировките е изцяло приложима спрямо практиката на Чешката република, тъй като свободата на движение се прилага както към стоките с произход от държава членка, така и към стоките от трети страни, които са пуснати в свободно обращение съгласно член 29 ДФЕС. Чешката република не би могла да признава маркировките на упълномощените ведомства по пробите и изпитвания на някои държави — членки на Съюза, и да третира по различен начин изделията, върху които е нанесена маркировката WaarborgHolland, поради обстоятелството, че това ведомство физически полага своя знак в трети страни, след като е изнесло някои от дейностите си извън територията на Нидерландия и Съюза.

33.

Чешката република отговаря, че практиката ѝ не противоречи на член 34 ДФЕС, тъй като взаимното признаване на маркировките на упълномощените ведомства по пробите и изпитванията е валидно само за вътреобщностните стоки и стоките, идващи от трети страни, които се намират в свободно обращение на територията на Съюза, ако те вече са били пуснати на пазара на дадена държава членка в съответствие с националното ѝ законодателство. Следователно изделията с нанесена в трети страни маркировка WaarborgHolland, пуснати в свободно обращение на територията на Съюза, които не се предлагат законно на пазара на дадена държава — членка на Съюза, не могат да се ползват от взаимното признаване, независимо че дейността по маркиране на WaarborgHolland извън територията на Съюза се извършва в съответствие с нидерландското законодателство.

34.

Считам, че трябва да е ясно, на първо място, че за административната практика на чешкото ведомство по пробите и изпитванията носи отговорност Чешката република, поради което съгласно практиката на Съда същата може да бъде квалифицирана като мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект ( 17 ).

35.

На второ място, не споделям довода на Чешката република (изтъкнат в хода на досъдебната процедура), че нейната практика трябва да бъде анализирана от гледна точка на правилата и съдебната практика относно свободното предоставяне на услуги. Както е посочила Комисията, наложените от Чешката република ограничения засягат пряко търговията с изделия от благородни метали, а не предоставянето на услугите по маркиране. Маркировката се нанася върху стоката и става част от нея, поради което чешката практика засяга свободното движение на стоки, а не свободното движение на услуги. Това е административна практика на държава членка, прилагана без разграничение, която засяга търговията с определен вид стоки.

36.

На трето място, според мен, чешката административна практика ясно спада към определението за мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, възприето в практиката на Съда в рамките на тълкуването на член 34 ДФЕС. Под това понятие се разбира всяка правна уредба в областта на търговията на държавите членки, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Съюза ( 18 ).

37.

Съдът е приел, че представляват забранени от член 34 ДФЕС мерки с равностоен ефект пречките пред свободното движение на стоки, които са резултат — при липса на хармонизация на националните законодателства — от прилагането по отношение на стоки с произход от други държави членки, където те се произвеждат и предлагат законно, на правила относно условията, на които тези стоки трябва да отговарят, дори тези правила да се прилагат без разлика към всички стоки, когато това прилагане не може да се обоснове с цел от общ интерес, която има предимство пред изискванията за свободно движение на стоките ( 19 ).

38.

Изискването за поставяне на маркировка от чешкото ведомство по пробите и изпитванията върху изделия, маркирани от WaarborgHolland, засяга предлагането им на чешкия пазар, като налага поставянето на двойна маркировка; освен това трябва да бъде заплатена такса на ведомството по пробите и изпитванията на държавата вносител и се забавя пускането на пазара на изделията, което се отразява в оскъпяването на същите ( 20 ).

39.

По принцип и с уточнението, което ще направя по-късно, забраната на член 34 ДФЕС се отнася както за стоки с произход от държави членки, така и спрямо стоки, идващи от трети страни, които са били пуснати в свободно обращение в Съюза. В тази връзка Съдът е уточнил, че по отношение на свободното движение на стоки в рамките на Съюза стоките, които са пуснати в свободно обращение, се считат окончателно и напълно за стоки с произход от държавите членки ( 21 ).

40.

Следователно чешката мярка нарушава член 34 ДФЕС, ако се прилага спрямо изделия от благородни метали, които са произведени и се предлагат на пазара в Нидерландия с маркировката WaarborgHolland. Нарушението е налице и при прилагането на мярката спрямо този вид изделия, когато същите са произведени в трети страни, маркирани са в някоя от тях с маркировката WaarborgHolland и са внесени и пуснати в свободно обращение в която и да било държава — членка на Съюза, преди да бъдат внесени в Чешката република.

41.

Чешката република, подкрепяна от Франция, се опитва да обоснове административната си практика, позовавайки се на императивното изискване за защита на потребителите. Тя счита, също така, че спазва принципа на пропорционалност, тъй като не може по никакъв начин да се направи разграничение между изделията, маркирани от WaarborgHolland на територията на Нидерландия, и тези, върху които неговата маркировка е поставена в трети страни. Както излага в писмената си защита, направените чрез разговори с WaarborgHolland опити да бъдат установени сигурни способи за разграничаване на едните и другите изделия не са дали резултат.

42.

Както вече посочих, Съдът е приел, че при липсата на хармонизация на равнище на Съюза изискването да се постави маркировка от националното ведомство по проби и изпитвания и непризнаването на маркировката на държавата по произход могат да се обосноват с императивните изисквания за защита на потребителите и за лоялна търговия. Съгласно този критерий Чешката република би могла да се позове на защитата на потребителите, за да легализира практиката си да изисква чешка маркировка и да не приема маркировките WaarborgHolland.

43.

Тази чешка административна практика обаче може да бъде обоснована със защитата на потребителите само ако са налице следните кумулативни условия: а) маркировките WaarborgHolland не гарантират защита, еквивалентна на защитата, предоставяна с маркировката на чешкото ведомство по пробите и изпитванията, и б) ако тази практика спазва принципа на пропорционалност.

44.

Според Комисията маркировките на упълномощените чешко и нидерландско ведомство по пробите и изпитванията предоставят еднаква защита на потребителите, поради което Чешката република би трябвало да приеме тяхното взаимното признаване съгласно практиката на Съда ( 22 ). Всъщност чешките власти не оспорват това твърдение на Комисията и приемат, че е налице еквивалентност между маркировките на двете упълномощени национални ведомства, но само по отношение на продуктите, маркирани от WaarborgHolland на територията на Нидерландия, а не спрямо тези, маркирани от същото ведомство в трети страни и след това пуснати в свободно обращение на територията на Съюза и внесени в Чехия.

45.

Комисията твърди, че взаимното признаване на маркировките на упълномощените чешко и нидерландско ведомство по пробите и изпитванията не би могло да се изключи поради обстоятелството, че WaarborgHolland е изнесло част от своята дейност в трети страни, тъй като нидерландските власти продължават да осъществяват контрол върху тази дейност по силата националното си законодателство. В този смисъл, изделията, маркирани от WaarborgHolland на нидерландска територия, са сравними с тези, маркирани от същото ведомство в трети страни, след като веднъж са пуснати в свободно обращение в някоя от държавите — членки на Съюза.

46.

Обратно, Чешката република, подкрепяна от Франция, счита, че взаимното признаване е възможно само за изделията от благородни метали, върху които е поставена маркировка от упълномощено ведомство по пробите и изпитванията на територията на държава — членка на Съюза, но не и когато става въпрос за изделия, маркирани в трети страни, дори маркировката да е нанесена от ведомство на държава членка и вероятно — в съответствие със законодателството на тази държава. Тези изделия са стоки от трети страни и принципът на взаимно признаване не се прилага към тях, дори същите да са пуснати в свободно обращение в дадена държава членка, освен ако те се предлагат на нейния пазар в съответствие с националното ѝ законодателство.

47.

Според мен за разрешаването на спора е необходимо принципът на взаимно признаване на маркировките на националните упълномощени ведомства по пробите и изпитванията да се прилага съобразно конкретните обстоятелства. На първо място, считам, че принципът е изцяло приложим в случаите, когато става въпрос за изделия, които са произведени и законно се предлагат на пазара в Нидерландия и след това са изнесени в Чешката република. Практиката на Съда относно взаимното признаване на еквивалентни маркировки на националните упълномощени ведомства по пробите и изпитванията се налага по безспорен начин при тези обстоятелства.

48.

На второ място, принципът е приложим и спрямо изделията от благородни метали, произведени в трети страни и маркирани от WaarborgHolland с маркировката на нидерландското ведомство по пробите и изпитванията в клоновете му в Китай и Тайланд, които впоследствие са внесени и пуснати в свободно обращение в Европейския съюз, предлагат се законно на пазара в Нидерландия и след това са изнесени в Чешката република. В този случай отново е приложимо взаимното признаване на маркировките на чешкото и нидерландското ведомство по пробите и изпитванията, тъй като нидерландските органи са извършили проверка за съответствието с националното законодателство на внесените от трети страни изделия с маркировката WaarborgHolland.

49.

На трето място са изделията от благородни метали, произведени в трети страни и маркирани от WaarborgHolland с маркировката на нидерландското ведомство по пробите и изпитванията в клоновете му в Китай и Тайланд, които впоследствие са внесени и пуснати в свободно обращение в Европейския съюз и законно се предлагат на пазара в държава членка, различна от Нидерландия, чието национално законодателство предвижда използването на маркировки, подобни на чешката. В този случай според мен взаимното признаване се прилага по същия начин както в предходната хипотеза, тъй като държавата членка по произход проверява съответствието с националното си законодателство на маркировките WaarborgHolland, поставени в трети страни. Чешката република би трябвало да се довери на тази проверка и да допусне взаимното признаване по отношение на маркировките върху изделията, внесени на нейна територия при тези обстоятелства.

50.

Напротив, съществуват три положения, при които принципът на взаимно признаване (на маркировките на чешкото и нидерландското ведомство по пробите и изпитванията) няма да бъде приложим, а именно: а) предмети, внесени направо в Чешката република, б) изделия, маркирани от WaaborgHolland в клоновете му в Китай и Тайланд, внесени и пуснати в свободно обращение в държава — членка на Съюза, без да се предлагат на пазара в тази държава, и след това изнесени в Чешката република, и в) изделия, маркирани от WaaborgHolland в неговите клонове извън територията на Съюза, които са внесени, пуснати в свободно обращение и се предлагат на пазара на държава — членка на Съюза, в чието национално законодателство няма разпоредби, изискващи поставянето на маркировка от упълномощено ведомство по пробите и изпитванията, и впоследствие са изнесени за Чешката република.

51.

По отношение на тези три категории възниква въпросът, който все още не е окончателно решен, относно прилагането спрямо стоките, внесени от трети страни, на развития в практиката на Съда принцип на взаимно признаване във вътреобщностната търговия.

52.

Комисията твърди, че пускането в свободно обращение приравнява внесените изделия, маркирани с поставената от WaarborgHolland в трети страни нидерландска маркировка, с тези, маркирани от същото ведомство на нидерландска територия. Напротив, Чешката република поддържа, че условие за взаимното признаване на маркировките е тези изделия да се намират в свободно обращение, както и да са пуснати на пазара в държава членка в съответствие с националното ѝ законодателство.

53.

Съгласно член 28, параграф 2 ДФЕС разпоредбите относно свободното движение на стоки „се прилагат по отношение на стоките с произход от държавите членки, и на стоките, идващи от трети страни, които се намират в свободно обращение в държавите членки“. Член 29 ДФЕС предвижда, че „стоките, идващи от трета страна се считат като намиращи се в свободно обращение в държава членка, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита или такси с равностоен на мито ефект, които е трябвало да бъдат платени, са били начислени в тази държава членка и ако те не са се ползвали от цялостно или частично възстановяване на такива мита или такси“. Както член 79 от Митническия кодекс на Общността, така и член 129 от Модернизирания митнически кодекс ( 23 ), който се прилага считано от 16 април 2016 г., предвиждат, че пускането в свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки.

54.

Тези разпоредби приравняват съюзните стоки със стоките с произход от трети страни, които са допуснати за свободно обращение след изпълнението на формалностите по вноса и изпълнението на разпоредбите относно търговската политика, което Съдът е потвърдил в практиката си с решение Donckerwolke и др. ( 24 ) Следователно това приравняване осигурява на стоките, внесени от трети страни и пуснати в свободно обращение в дадена държава членка, пълната свобода на движение в останалите държави членки ( 25 ). Внесената стока трябва да отговаря на изискванията на законодателството на държавата членка, в която първоначално се предлага на пазара, за да може впоследствие да се ползва от свободата на движение и в крайна сметка — от прилагането на принципа на взаимно признаване ( 26 ).

55.

Съдът е запазил този критерий в решение Expo Casa Manta ( 27 ), постановявайки, че „предлагането на пазара е последващ вноса етап. Както даден продукт, произведен на територията на Общността, не може да бъде пуснат на пазара само по силата това обстоятелство, така и законният внос на продукт не означава автоматичното му допускане на пазара“, както и че „доколкото не съществува общностно законодателство, което да хармонизира изискванията за предлагане на пазара на съответните продукти, държавата членка, на територията на която същите се допускат за свободно обращение, може да се противопостави на тяхното пускане на пазара, ако те не отговарят на предвидените в националното законодателство условия за това“.

56.

Тези изводи на Съда са намерили отражение в членове 27—29 от Регламент (ЕО) № 765/2008 ( 28 ), където е предвиден контролът, който националните органи за надзор на пазара и митническите органи могат да осъществяват спрямо продукти, внесени от трети страни, преди тяхното пускане в свободно обращение, с цел да се гарантира изпълнението на европейските хармонизирани правила. Контролът се ограничава до проверка за наличието на сериозен риск за здравето и безопасността, който не включва фалшифицирането на изделия от благородни метали.

57.

Освен това логиката на принципа на взаимно признаване ме навежда на мисълта, че неговото приложение трябва да се ограничава до: а) вътреобщностната търговия със стоки с произход от Съюза, законно произведени и предлагани на пазара на дадена държава членка в съответствие с националното ѝ законодателство, и б) търговията със стоки от трети страни, които се намират в свободно обращение, предлагат се законно на пазара на дадена държава членка и се изнасят в друга държава членка ( 29 ).

58.

Обратно на горепосоченото, вносителите не биха могли да се ползват от взаимното признаване за целите на предлагането на пазара на Съюза на стоки с произход от трети страни, ако тези стоки не отговарят на законовите изисквания на нито една държава членка ( 30 ). Прилагането на техниката на взаимно признаване в международната търговия на Съюза с трети страни изисква сключването на конкретен международен договор ( 31 ) или включването на съответните разпоредби в търговско споразумение с по-широк предмет, като тези разпоредби трябва да са съвместими с правилата на Международната търговска организация.

59.

С оглед на тези предварителни бележки трябва да отговори на въпроса дали Чешката република може да откаже прилагането на взаимното признаване от съображения за защита на своите потребители и да изисква поставянето на маркировката на националното си ведомство по пробите и изпитванията върху изделията, които WaaborgHolland е маркирало в клоновете си извън територията на Съюза. Според мен и съгласно изложените съображения, Чешката република е оправомощена да направи това в очертаните по-горе три хипотези ( 32 ), в които е невъзможно да намери приложение практиката на Съда относно взаимното признаване между държавите членки на маркировки на националните ведомства по пробите и изпитванията.

60.

На практика, ако изделието от благородни метали не отговаря на изискванията на националното законодателство на никоя от държавите членки относно търговията с този вид стоки (което не е хармонизирано) или ако същото е внесено направо от трета страна, то няма да може да се ползва от взаимното признаване на маркировките на националните ведомства по пробите и изпитванията. Това признаване, отново повтарям, е приложимо единствено спрямо изделия, които отговарят на условията на държава членка, чието законодателство изисква поставянето на маркировки или други сходни способи, тъй като същото се основава на взаимното доверие между държавите членки относно ефективността на техните мерки за предотвратяване на измами спрямо потребителите на изделия от благородни метали.

61.

Подобно доверие не съществува в търговията с изделия от благородни метали между Съюза и трети страни, в които — с изключение на присъединилите се към Виенската конвенция държави — използването на маркировки на упълномощени ведомства по пробите и изпитванията не е възприето. Съюзът не е страна по тази конвенция, към която, обаче са се присъединили шестнадесет от неговите държави членки, включително Нидерландия и Чешката република. Виенската конвенция, която няма връзка с правото на Съюза, не може да служи като основа за прилагане на принципа на взаимно признаване, произтичащ именно от последния правов ред.

62.

Комисията твърди, че практиката на Съда относно взаимното признаване на маркировките на ведомствата по пробите и изпитванията е приложима и в тези три хипотези. Според нея изделията, внесени от трети страни, които са пуснати в свободно обращение в държавите — членки на Съюза, отговарят на изискванията на нидерландското законодателство, тъй като при полагане на маркировките си в своите установени в трети страни клонове WaarborgHolland се съобразява с това законодателство и неговите клонове са подложени на същия контрол от страна на нидерландските органи, като този, който те извършват върху дейността, която се осъществява в Нидерландия. Изнасянето на дейността по маркиране в трети страни, което нидерландското законодателство позволява ( 33 ), не би следвало да пречи на прилагането на принципа на взаимно признаване.

63.

В същия смисъл, Комисията посочва, че WaarborgHolland разполага със сертификат, издаден от нидерландската служба по акредитация ( 34 ), който му дава право да упражнява дейността по маркиране извън територията на Нидерландия. В хода на съдебното заседание Комисията излага твърдението, че съгласно член 11, параграф 2 от Регламент № 765/2008 ( 35 ) чешките органи са трябва да признаят равностойността на сертификатите на органите за оценяване на съответствието (в случая — на WaarborgHolland), надлежно оправомощени от националния орган по акредитация (в случая — от Raad voor Accrediatie (Съвет по акредитация).

64.

Комисията освен това набляга на контролните правомощия на нидерландските органи при прилагане на националното законодателство към дейността на WaarborgHolland в трети страни, въпреки че не представя никакви доказателства относно честотата и обхвата на извършвания контрол.

65.

При все това не считам, че тези фактори са достатъчни, за да обосноват довода на Комисията. От една страна, взаимното признаване, предвидено в Регламент № 765/2008 за издаваните от органите за оценяване на съответствието сертификати, надлежно оправомощени от национален орган по акредитация, има действие само когато тези сертификати се изготвят на територията на държава — членка на Съюза. Като изключение, член 7 от Регламент № 765/2008 допуска в определени случаи презграничната акредитация, но не предвижда признаване на сертификати, издадени извън територията на Съюза, което съответства на практиката същите да бъдат признавани само при наличието на сключен международен договор между Съюза и третата страна ( 36 ). Съюзът не е сключил нито с Китай, нито с Тайланд международно споразумение за взаимно признаване на оценки на съответствието, което да е приложимо спрямо полаганите от WaarborgHolland маркировки в тези държави.

66.

От друга страна, както Чешката република и Франция посочват, възможностите за контрол на нидерландския национален орган по акредитация, който упражнява надзор върху дейността на ведомствата по пробите и изпитванията, не могат да бъдат еднакви в трети страни и на територията на Нидерландия. Контролът върху измамите с изделия от благородни метали изисква административно сътрудничество между ведомствата по пробите и изпитванията, които ги установяват посредством химически анализ на продуктите, и другите административни органи (митнически и данъчни органи, полицейски органи и органи на правораздаването), които ги преследват и наказват. Осъществяването на тази контролни правомощия е съпътствано от евентуално прилагане на мерки от административнонаказателен или наказателен характер — които неминуемо имат териториален характер и които нидерландските органи не биха могли да наложат в трета страна.

67.

В крайна сметка, задължителното маркиране, в държавите, в които е приложимо, е административна дейност, свързана с упражняването на държавния суверенитет, която, освен при наличието на международно споразумение, е несъвместима с възможността за изнасяне на дейността в трети страни ( 37 ).

68.

Административният характер на дейността по маркиране осигурява също така по-голяма независимост на ведомствата при упражняване на тази дейност спрямо предприятията в сектора. Изнасянето на дейността в трети страни може да застраши тази независимост, тъй като, както Франция посочи в хода на съдебното заседание, е възможно административноправната защита в третата страна да се различава от тази, гарантирана в държавата — членка на Съюза.

69.

В обобщение, при спазване на член 34 ДФЕС и тълкувателната практика на Съда по тази разпоредба във връзка с взаимното признаване на маркировките на упълномощените ведомства по пробите и изпитванията, Чешката република би могла да изисква поставянето на маркировката на упълномощеното си ведомство по пробите и изпитванията върху изделия от благородни метали с произход от трети страни и маркирани с нидерландската маркировка от WaarborgHolland извън територията на Европейския съюз, в следните три хипотези:

70.

Обратно — предвид съществената еквивалентност между маркировките на чешкото ведомство по пробите и изпитванията и маркировката, поставена от WaarborgHolland, Чешката република нарушава член 34 ДФЕС и тълкувателната практика на Съда относно тази разпоредба, като изисква поставянето на национална маркировка върху следните категории изделия от благородни метали:

71.

В случаите, в които според мен Чешката република нарушава член 34 ДФЕС, е необходимо освен това да се прецени дали може да се приеме, че нейната практика е съобразена с принципа на пропорционалност, тоест дали не съществува друга мярка, ограничаваща в по-малка степен вътреобщностната търговия, която да защитава потребителите срещу измами при предлагането на пазара на спорните изделия ( 38 ).

72.

Както Франция посочва в молбата си за встъпване, по-малко ограничителна възможност би било използването от WaaborgHolland при осъществяване на дейността му в трети страни на маркировка, която е различна от тази, поставяна на нидерландска територия. По този начин Чешката република би могла да изисква маркировка на чешкото ведомство по пробите и изпитванията само по отношение на изделията, маркирани от WaaborgHolland в неговите клонове извън Европейския съюз, и едновременно с това да признае съответствието на нидерландската маркировка, поставена от WaaborgHolland в Нидерландия. Този вариант изглежда е обсъждан от Чешката република, но е отхвърлен от WaaborgHolland ( 39 ), поради което, с оглед невъзможността да се различат изделията, маркирани от WaaborgHolland в Нидерландия, от една страна, и тези, маркирани в неговите клонове извън Съюза, от друга страна, Чешката република е въвела по отношение на всички изделия поставянето на чешка маркировка като условие същите да се предлагат на нейния пазар.

73.

Според мен тази практика противоречи на принципа на пропорционалност, тъй като съществуват мерки, които са в по-малка степен ограничителни за вътреобщностната търговия, каквото би могло да бъде изискването от чешките власти за представяне на доказателство за произход на изделието. Това може да се осъществи например като се въведе изискване върху изделията, маркирани от WaarborgHolland, да се нанася маркировка за отговорност, която да предоставя информация за мястото на производство ( 40 ). С този метод чешките органи са можели да признаят нидерландската маркировка, поставена от WaarborgHolland върху изделия, изработени в Нидерландия, и същевременно да изискват полагането на маркировка от чешкото ведомство по пробите и изделията върху изделия, маркирани от WaarborgHolland в трети страни.

74.

Описаната мярка обаче не би била годна за идентифициране на изделия, маркирани от WaarborgHolland в трети страни, които са внесени и предлагани на пазара в Нидерландия (или в други държави членки със сходни на чешката системи за национално маркиране) и впоследствие изнесени в Чешката република. В тези случаи предхождащото законно предлагане на пазара в дадена държава членка би могло да се докаже от вносителя с различни доказателствени средства като фактури или етикети, данъчни или търговски документи, както и с писмено потвърждение от компетентния орган на държавата членка, в която изделието се предлага на пазара ( 41 ). Всички тези мерки ограничават в по-малка степен свободното движение на изделията от благородни метали, отколкото изискването за поставяне на чешка маркировка върху маркираните от WaarborgHolland изделия.

75.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда: