1. 

Какво означава дадена оценка на въздействието върху околната среда да е правилна, като се има предвид, че възложеният проект (в настоящия случай изграждането на високоскоростна железопътна линия) оказва въздействие върху зона с особено значение за околната среда? При какви обстоятелства изграждането на свързана с подобен проект инфраструктура нарушава целите за опазване и защита, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на околната среда?

2. 

На пръв поглед изглежда, че тези фундаментални въпроси стоят в основата на настоящия иск, предявен от Европейската комисия срещу Кралство Испания на основание член 258, втора алинея ДФЕС. При по-задълбочен анализ обаче се оказва, че по същество делото се отнася до това дали Комисията е установила наличието на нарушение на приложимите разпоредби в областта на околната среда. Както ще изясня по-нататък, Комисията е изпълнила тази задача само частично.

3.

Член 2, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО ( 2 ) относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (наричана по-нататък „Директивата за ОВОС“) предвижда:

„Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на съгласие за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в член 4“.

4.

Член 3 от тази директива гласи:

„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:

[…]“.

5.

Съгласно член 4 от Директивата за ОВОС:

1.   […] проектите, изброени в приложение I, се изпълняват, при условие че е направена оценка в съответствие с членове 5—10.

2.   […] държавите членки вземат решение за проектите, изброени в приложение II, чрез:

Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).

3.   Когато се извършва оценка на всеки отделен случай или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат под внимание съответните критерии за подбор, посочени в приложение III.

[…]“.

6.

Приложение I към Директивата за ОВОС съдържа списък на проектите по член 4, параграф 1 от тази директива. В него се посочва по-специално изграждането на автомагистрали, високоскоростни пътища и железопътни линии за далечни превози.

7.

Приложение III, точка 2 от Директивата за ОВОС определя по-специално влажните зони, районите, класифицирани или защитени по силата на законодателството на държавите членки, или районите, ползващи се със специална защита, въведена от държавите членки, като критерии за подбор по член 4, параграф 3 от тази директива.

8.

Член 1 от Директива 2009/147/ЕО ( 3 ) относно опазването на дивите птици (наричана по-нататък „Директивата за птиците“) гласи:

„1.   Настоящата директива се отнася до опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът. Тя има за цел защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване.

[…]“.

9.

Член 4 от Директивата за птиците предвижда:

„1.   Видовете, посочени в приложение I, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

[…]

Държавите членки класифицират като специални защитени зони именно най-подходящите по брой и площ територии за опазването на тези видове, съобразно сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива.

[…]

4.   В защитените зони, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те имат съществено значение за постигане целите на настоящия член. Извън тези защитени зони държавите членки също така се стремят да избягват замърсяването и влошаването на местообитанията“.

10.

В приложение I към същата директива се посочва, наред с редица други видове, видът Otis tarda (Голяма дропла).

11.

Член 6 от Директива 92/43/ЕИО ( 4 ) за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“) гласи:

„1.   Държавите членки определят необходимите консервационни мерки [за специалните защитени територии].

2.   Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

[…]“.

12.

Съгласно член 7 от Директивата за местообитанията задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от тази директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, по отношение на областите, класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея. Тези задължения се заменят от датата на влизане в сила на Директивата за местообитанията или от датата на класифициране или признаване от страна на държава членка съгласно Директивата за птиците, в случай че последната дата е по-късна.

13.

Ще изложа накратко обстоятелствата по настоящото дело. Спорът засяга проект за изграждане на високоскоростна железопътна линия между Севиля и Алмерия, Испания. Към настоящия момент е извършена оценка на въздействието върху околната среда по отношение на някои от инфраструктурните дейности, необходими за функционирането на високоскоростната железопътна линия. На 4 юли 2006 г. оценката на въздействието върху околната среда е представена за публично обсъждане, а на 24 ноември 2006 г. е одобрена с решение във връзка с декларацията относно въздействието върху околната среда ( 5 ). Работите по инфраструктурата на високоскоростната железопътна линия започват на 4 декември 2007 г. През 2009 г. те са прекратени.

14.

Железопътната линия преминава през природен обект, класифициран от испанските органи като специална защитена зона (СЗЗ) за птици на 29 юли 2008 г. С други думи, класифицирането е извършено, след като испанските органи вече са одобрили проекта и са извършили оценката на въздействието върху околната среда. Преди класифицирането му като СЗЗ обектът е бил класифициран като обект № 238 (площи със зърнени култури, Есиха-Осуна) в Списъка на орнитологично важните места в Европейската общност (наричан по-нататък „списъкът на ОВМ“) от 1998 г. Обектът представлява местообитание на различни видове, посочени в приложение I към Директивата за птиците, включително и на вида Otis tarda.

15.

В този контекст през февруари 2010 г. в Комисията е подадена жалба относно участъците от железопътната линия „Marchena-Osuna I“, „Marchena-Osuna II“ и „Variante de Osuna“. Вследствие на жалбата на 17 юни 2011 г. Комисията изпраща до испанското правителство официално уведомително писмо. В него се твърди, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3 от Директивата за ОВОС, по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците и по член 6 от Директивата за местообитанията.

16.

Испанското правителство отговаря на официалното уведомително писмо на 20 септември 2011 г. Въпреки отговора, на 20 юни 2013 г. Комисията изпраща до Кралство Испания мотивирано становище, в което поддържа твърдението си, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3 от Директивата за ОВОС, по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците и по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

17.

Испанското правителство отговаря на мотивираното становище на 21 август 2013 г.

18.

Като приема, че предприетите от испанското правителство мерки са недостатъчни, Комисията поддържа преценката си и предявява настоящия иск пред Съда.

19.

Със своя иск Комисията иска от Съда:

20.

Испанското правителство иска от Съда:

21.

Комисията и испанското правителство представят писмени становища. На основание член 76, параграф 2 от Процедурния правилник не е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

22.

Испанското правителство оспорва допустимостта на иска на Комисията в частта му, която се отнася до участъка от железопътната линия „Variante de Osuna“. То твърди, че съгласно установената съдебна практика предметът на спора се определя от официалното уведомително писмо, изпратено до съответната държава членка, и издаденото впоследствие от Комисията мотивирано становище. Предметът на спора не можел да се разширява след това.

23.

Съгласно установената съдебна практика мотивираното становище и искът на Комисията трябва да се основават на същите твърдения за нарушения като тези от официалното уведомително писмо, с което започва досъдебното производство ( 6 ).

24.

В настоящия случай в официалното уведомително писмо са посочени участъците „Marchena-Osuna I“, „Marchena-Osuna II“ и „Variante de Osuna“. При все това фактите, на които се позовава Комисията, за да установи твърдяното нарушение, са свързани с първите два посочени участъка от железопътната линия.

25.

Комисията изглежда не спори относно това. Всъщност в дупликата си тя пояснява, че фактите, въз основа на които приема, че определени задължения не са изпълнени, са свързани конкретно с участъците от железопътната линия „Marchena-Osuna I“ и „Machena-Osuna II“. Участъкът „Variente de Osuna“ пък бил посочен в хода на производството, за да се изясни обстановката в общия контекст на проекта.

26.

При тези обстоятелства настоящият иск следва бъде обявен за недопустим в частта му, отнасяща се до участъка „Variante de Osuna“.

27.

Комисията твърди, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3 от Директивата за ОВОС.

28.

Във връзка с това Комисията пояснява, на първо място, какво не твърди. Тя не твърдяла, че спорната оценка на въздействието върху околната среда не обхваща целия проект. Не твърдяла и че проектът бил разделен на участъци с цел избягване на оценка на потенциалните кумулативни последици за околната среда.

29.

На второ място, Комисията пояснява какво всъщност твърди. По същество тя твърдяла, че Кралство Испания не било определило, описало и оценило надлежно прякото и непрякото въздействие на проекта върху околната среда, и по-конкретно върху авифауната. Накратко, разглежданата оценка на въздействието върху околната среда не била достатъчна, за да се изпълнят изискванията на член 3 от Директивата за ОВОС. Според Комисията причината е, че оценката на въздействието върху околната среда не отчита в достатъчна степен обстоятелството, че проектът включва преминаването през зона, класифициранa според списъка на ОВМ. През 2008 г. тази зона съответно била класифицирана като СЗЗ ES6180017, „Campiñas de Sevilla“.

30.

По мнение на Комисията като логично следствие от нарушението на член 3 от Директивата за ОВОС Кралство Испания не е изпълнило и задължението си да информира обществеността за евентуалното въздействие на проекта, преди да реши да пристъпи към осъществяването му.

31.

Испанското правителство от своя страна твърди, че искът на Комисията следва да бъде отхвърлен.

32.

На първо място, испанското правителство поддържа, че е спазило изискванията на член 3 от Директивата за ОВОС, тъй като е определило засегнатата фауна и е предприело необходимите мерки за ограничаване на евентуално неблагоприятно въздействие върху околната среда.

33.

На второ място, то изтъква, че класифицирането според списъка на ОВМ няма обвързващо действие. Според становището на това правителство оценка на въздействието върху околната среда може да отговаря на изискванията, установени в член 3 от Директивата за ОВОС, дори ако не съдържа класифициране според списъка на ОВМ.

34.

На трето място, според испанското правителство Комисията не само не е изяснила защо спорната оценка на въздействието върху околната среда е недостатъчна, но и не е доказала наличие на неизпълнение на задължения.

35.

Както споменах в началото, настоящият правен спор се отнася до въпроса дали Комисията е успяла да докаже наличие на нарушение. В по-нататъшния ми анализ във връзка с член 3 от Директивата за ОВОС ще изясня защо считам, че не е успяла.

36.

Без съмнение е необходимо най-напред да се разгледа проектът, за който се отнася спорната оценка на въздействието върху околната среда.

37.

Оценката на въздействието върху околната среда, считана от Комисията за противоречаща на член 3 от Директивата за ОВОС, се отнася до конкретен етап от изграждането на високоскоростната железопътна линия. Проектът, а следователно и спорната оценка на въздействието върху околната среда, се отнася до инфраструктурните дейности, необходими за функционирането на високоскоростната железопътна линия. Той включва строителни работи по релсите и релсовия път, в това число и изграждане на повдигнат и разширен перон. Проектът не обхваща допълнителни дейности, необходими за функционирането на железопътната линия (по-специално електромонтажни работи по инсталиране на контактни проводници). Видно както от мотивираното становище, така и от писменото изложение на Комисията пред Съда, Комисията не оспорва решението на испанските органи да извършат оценка на въздействието върху околната среда само по отношение на дейностите за подобряване на инфраструктурата (наричани по-нататък „разглежданият проект“).

38.

Комисията обаче намира, че оценката на въздействието върху околната среда е неправилна. Доколкото разбирам, според нея при оценката не е била надлежно взета предвид засегнатата от разглеждания проект зона с особено значение за околната среда (както тя е определена в списъка на ОВМ, а впоследствие и в производството, довело до класифицирането на тази зона като СЗЗ).

39.

Тук е необходимо да се припомни целта на оценката на въздействието върху околната среда. С нея се цели да се определи, опише и оцени по подходящ начин прякото и непрякото въздействие на даден проект, като се вземат предвид особеностите на конкретния случай. Трябва да се оцени въздействието по-специално върху флората и фауната ( 7 ). Във връзка с това Съдът последователно приема, че приложното поле на Директивата за ОВОС е обширно, а целта ѝ е широка ( 8 ). Съдът съответно приема по-телеологичен подход към тълкуването на Директивата за ОВОС. Тя цели глобална оценка на въздействието върху околната среда на проектите или на техните промени ( 9 ).

40.

Само по себе си обаче това обстоятелство не освобождава Комисията от задължението ѝ да установи дали е налице неизпълнение на задължения. В производството за установяване на нарушение по член 258 ДФЕС Комисията трябва да докаже твърденията си. Именно тази институция трябва да предостави на Съда информацията, която е необходима, за да се установи неизпълнение на задължение от държава членка. В това отношение Комисията не може да се основава единствено на презумпция ( 10 ).

41.

Като се изключи общото твърдение, че оценката на въздействието върху околната среда е неправилна, Комисията не привежда доказателства в подкрепа на иска си. За да се убедим в това, нека разгледаме доводите на Комисията, които тя не развива достатъчно подробно.

42.

Първо, Комисията пояснява, че за да се вземе надлежно предвид дадена зона от значение за околната среда, която би трябвало, но към момента на настъпване на фактите не е била класифицирана като СЗЗ, не е достатъчно само да се изброят видовете, обитаващи тази зона. В това отношение според нея не са достатъчни и предвидените мерки за смекчаване на неблагоприятното въздействие на проекта (по-конкретно по отношение на авифауната — забраната за премахване на растителност през периода от март до юли с цел да се избегнат отрицателни последици върху репродукцията), посочени в оценката на въздействието върху околната среда. Комисията обаче не дава никакво обяснение защо това е така.

43.

Второ, Комисията отчита като проблем и това, че в декларацията относно въздействието върху околната среда не се посочва лагуната Ojuelos, която представлява част от зоната, класифицирана впоследствие като СЗЗ. От представените на Съда документи обаче е видно, че лагуната Ojuelos всъщност е спомената в оценката на въздействието върху околната среда (макар че такова споменаване наистина липсва в декларацията ( 11 ) относно въздействието върху околната среда). Комисията не спори по този въпрос. Характеристиките на лагуната са описани в оценката. Посочени са и многобройните обитаващи района видове от авифауната. В това отношение Комисията поддържа твърдението си, че оценката е недостатъчна, но отново не обяснява защо смята така.

44.

Трето, безспорно е, че последиците от проект, който оказва въздействие върху район, включен в списъка на ОВМ и впоследствие класифициран като СЗЗ, трябва да се оценят особено внимателно. В това отношение Комисията се позовава на текста на приложение III към Директивата за ОВОС. В него влажните зони и ССЗ са посочени като критерии за подбор за оценката на проекти, за които per se не е налице задължение да се извърши оценка на въздействието върху околната среда. В този смисъл законодателят на ЕС несъмнено приема, че подобни райони имат особено значение за околната среда.

45.

При все това обстоятелството, че в спорната оценка на въздействието върху околната среда не се посочва зона от значение за околната среда, призната за такава съгласно списъка на ОВМ (или за СЗЗ), само по себе си не е достатъчно, за да се установи неизпълнение на задължението за определяне, описване и оценка по подходящ начин на въздействието на проекта в съответствие с член 3 от Директивата за ОВОС.

46.

За това има най-малко две причини.

47.

От една страна, непосочването на списъка на ОВМ (или на СЗЗ) не означава автоматично, че този списък — или по-скоро включени в него райони и видове — не са взети предвид. От друга страна, както правилно отбелязва испанското правителство, списъкът на ОВМ няма задължителна обвързваща сила за държавите членки ( 12 ).

48.

Що се отнася до значението на зоната, класифицирана впоследствие като СЗЗ, от представените на Съда документи е видно, че макар да липсва изрично позоваване на списъка на ОВМ, в оценката на въздействието върху околната среда зоната е описана като зона със специфична авифауна, а именно степни птици. В това отношение в оценката изрично се посочва видът Otis tarda. Комисията обаче не изяснява защо това описание е недостатъчно. Тя единствено твърди, че това е така. Само такива твърдения обаче не са достатъчни, за да се установи неизпълнение на задължения по член 3 от Директивата за ОВОС.

49.

Четвърто, доколкото разбирам, Комисията е особено загрижена за въздействието на действителното функциониране на железопътната линия, тъй като нееднократно изтъква, че е възможно то да повлияе значително върху авифауната, в частност върху степните и водните птици, обитаващи тази територия. Ето защо тя счита спорната оценка за недостатъчна, що се отнася по-специално до предвидените мерки за избягване на сблъсъци (с инфраструктурни съоръжения и влакове) на птици и на поражения от електрически ток. В това отношение не се спори, че разглежданата оценка на въздействието върху околната среда не предвижда специално конкретни мерки за избягване на посочените рискове.

50.

Напълно разбирам тези доводи. Логично е функционирането на високоскоростна железопътна линия да има съществено въздействие върху СЗЗ като разглежданата в настоящото производство.

51.

Не може обаче да се отдава твърде голямо значение на факта, че в мотивираното си становище и в хода на настоящото производство Комисията не поддържа, че спорната оценка на въздействието върху околната среда противоречи на член 3 от Директивата за ОВОС, тъй като не обхваща целия проект. Тя не посочва конкретно — като се изключат някои късно представени в дупликата коментари в този смисъл — че директивата е нарушена, тъй като оценката се ограничава до инфраструктурните подобрения, вместо да обхване целия проект, включително действителното функциониране на железопътната линия ( 13 ).

52.

Както се посочва в декларацията относно оценката на въздействието върху околната среда, въпросният проект е насочен единствено към подобряване на железопътната инфраструктура. Допълнителните монтажни работи, необходими за по-нататъшното функциониране на железопътната линия, подлежат на допълнителна оценка на въздействието върху околната среда. От тази гледна точка трябва да бъдат счетени за недопустими доводите, свързани всъщност с дейности, които подлежат на нова оценка на въздействието върху околната среда, или с функционирането на железопътната линия. Всякакъв друг извод сериозно би накърнил принципа на правната сигурност.

53.

На пето и последно място, страните са изразили становищата си относно значението на обстоятелството, че високоскоростната железопътна линия е изградена успоредно на друга, съществуваща от XIX век линия. Според твърдението на Комисията, по което не изглежда да има спор, свързаните с оценка на въздействието върху околната среда изисквания са едни и същи независимо от това дали високоскоростната железопътна линия е разположена успоредно на друга, обикновена железопътна линия. Комисията изтъква, че паралелното съществуване на двете линии може да има кумулативен ефект в няколко насоки. По мое мнение обаче тези доводи пак са просто твърдения, които не са достатъчни, за да се установи неизпълнение на някакво задължение. Във всеки случай тези твърдения очевидно противоречат на факта, че Комисията не поддържа, че оценката на въздействието върху околната среда е недостатъчна, тъй като не отчита споменатия кумулативен ефект.

54.

С оглед на изложеното по-горе стигам до извода, че първото повдигнато от Комисията твърдение за нарушение на член 3 от Директивата за ОВОС трябва да бъде отхвърлено. Следващото от него твърдение за нарушение, свързано с неспазване на задължението за надлежно информиране на обществеността за въздействието на проекта, съответно също трябва да се отхвърли.

55.

Всъщност, независимо от решението по първото твърдение за нарушение, не виждам основателна причина Съдът да разглежда направеното от Комисията допълнително твърдение за нарушение относно Директивата за ОВОС. Комисията не е посочила никакво правно основание за това твърдение. Като се изключат някои несъществени съображения, доводът ѝ по този въпрос не е развит подробно.

56.

Комисията твърди, че като е разрешило изграждането на високоскоростна железопътна линия в зона, която е включена в списъка на ОВМ и все още не е класифицирана като СЗЗ, Кралство Испания не е изпълнило и задълженията си по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците.

57.

Във връзка с това Комисията изтъква, че строителните работи изискват съществени изменения на характеристиките на околната среда в зоната, като например преместване на голямо количество земна маса, изграждане на преграда с двойна защита и повдигнат перон на общо 16 километра ( 14 ). Имало вероятност тези промени да доведат до значително ограничаване на достъпа на птиците до техните райони за размножаване, почивка и хранене. Освен това Комисията поддържа, че поради неспазването от Кралство Испания на задълженията по член 3 от Директивата за ОВОС не са били анализирани в достатъчна степен потенциалните произтичащи от проекта рискове.

58.

От своя страна испанското правителство изтъква, че спазването на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците не изисква непременно да се следват предвидените в същата директива процедури относно СЗЗ. Според него е достатъчно да се приемат мерки, насочени към опазването и защитата на съответния район преди класифицирането му. При това то твърди, че надлежно е взело такива мерки посредством ограничаване на строителната дейност по време на размножителните периоди на птиците, изграждане на предотвратяващи сблъсъците съоръжения и на пешеходни участъци по протежение на железопътната линия.

59.

В доводите на Комисията преобладават твърденията, че оценката на въздействието върху околната среда е неправилна. Това се отнася и за настоящото твърдение за нарушение. Предвид особеностите на конкретния случай може да се стигне до неправилното разбиране, че съществува неразривна връзка между установяване на нарушение по Директивата за ОВОС и на такова по Директивата за птиците (и тази за местообитанията) (или съответно липса на такова нарушение). Според мен това не е така. Тези въпроси трябва ясно да се разграничат. Сам по себе си фактът, че не е установено неизпълнение на задължения по член 3 от Директивата за ОВОС, не означава автоматично липса на нарушение на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците (и на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията), както и обратното. Причината за това е строго процесуалният характер на задълженията, произтичащи от член 3 от Директивата за ОВОС. За разлика от тях задълженията, които произтичат от член 4, параграф 4 от Директивата за птиците (и от член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията), имат материален характер.

60.

Ето защо независимо от извода, направен във връзка с първото твърдение за нарушение, второто (и третото) трябва да се разгледа(т) самостоятелно.

61.

Някои елементи от съдебната практика са от особено значение при разглеждането на твърдението за нарушение на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците.

62.

По отношение на настоящия случай най-същественото е, че произтичащите от член 4, параграф 4 задължения се прилагат и за зони, които, подобно на „Campiñas de Sevilla“, не са били класифицирани като СЗЗ, а е трябвало да бъдат класифицирани като такива. На практика тези задължения остават в сила до класифицирането на зоната като СЗЗ ( 15 ).

63.

В предявените от Комисията искове, при които е установено неизпълнение на задължения, на Съда са представени доказателства за действително влошаване на местообитанията на птиците ( 16 ), сериозно влошаване на популацията на птиците, както и действително разрушаване на райони с особено значение за околната среда ( 17 ).

64.

Много важно за настоящото дело е и това, че съгласно съдебната практика държавите членки не могат да изменят или да намаляват географския обхват на СЗЗ. В този контекст Съдът е постановил, че изграждането на нов път, което включва намаляване на съответната СЗЗ, противоречи на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците. Освен намаляването на зоната положението в случая е утежнено и от строежа на нови сгради и предизвиканото от пътните дейности обезпокояване ( 18 ).

65.

По този въпрос Комисията твърди, че съществените промени в екологичните характеристики на зоната със сигурност водят до значително влошаване на условията и обезпокояване. Тя изразява загриженост и за рисковете от поражения от електрически ток и от сблъсъци на по-късните етапи от изграждането и функционирането на железопътната линия.

66.

Не се съмнявам, че изграждането на високоскоростна железопътна линия в зона, обитавана от различни видове, посочени в приложение I към Директивата за птиците, представлява влошаване на екологичните характеристики на зоната и обезпокояване на тези видове, които изискват специална закрила. Наистина, както при всеки голям проект по изграждане на железопътна линия, строителните работи (разрешени до този момент) налагат преместване на земна маса, изграждане на релсов път и повдигнат перон, както и редица други видове намеса в морфологията на зоната. За това свидетелства спорната оценка на въздействието върху околната среда.

67.

За разлика от посоченото обаче изтъкнатите от Комисията доводи относно пораженията от електрически ток и сблъсъците следва да се считат за недопустими.

68.

Недопустимостта произтича от особеностите на настоящото дело. Противно на това, което обикновено може да се предположи, няма никакви индикации, че проектът ще бъде завършен. Според страните той е спрян от 2009 г. поради липса на средства. Нещо повече, евентуални по-нататъшни дейности за завършване на инфраструктурата ще изискват нова оценка на въздействието върху околната среда (а следователно и разрешение).

69.

Трябва да се признае, че полезното действие на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците би било сериозно накърнено, ако нарушението се констатираше едва при действителното настъпване на вредите, а не при допускащите тяхното настъпване в бъдеще действия на държавата ( 19 ). В настоящия случай обаче разрешеният от испанските органи проект се отнася, както бе отбелязано, до подобряването на инфраструктура, включително изграждане и разширяване на повдигнат перон. Той не засяга по-нататъшни монтажни работи, необходими за функционирането на железопътната линия. С оглед на това опасността от поражения от електрически ток и сблъсъци е свързана с хипотетични последици, които биха настъпили само при наличие на разрешение за следващата фаза на проекта, което пък изисква допълнителна оценка на въздействието върху околната среда.

70.

Все пак остава въпросът дали може да се докаже, че Кралство Испания не е взело подходящи мерки за избягване на влошаване на местообитанията или обезпокояване, които имат съществено значение с оглед на целите на член 4 от Директивата за птиците.

71.

Испанското правителство твърди, че популацията на птици всъщност се е увеличила през периода на извършване на строителните работи и след него.

72.

Съдът вече е уточнил, че задълженията за защита и опазване, произтичащи от член 4, параграф 4 от Директивата за птиците, възникват преди евентуално намаляване на съответните популации птици ( 20 ). По същия начин установено увеличаване на засегнатата популация птици не означава непременно, че съответната държава членка е изпълнила задълженията си. Наистина член 4 от Директивата за птиците изисква от държавите членки да запазват, поддържат или възстановяват местообитанията, които като такива са от значение за околната среда.

73.

Пример в това отношение са мигриращите видове птици. На практика те са по-голямата част от дивите птици на територията на ЕС ( 21 ). При такива видове, включително при частично мигриращия вид Otis tarda (който е основен предмет на спора между страните), популацията не може да е от решаващо значение за оценката. Това е така, защото защитата на местообитанията на птиците, включени в приложение I към Директивата, гарантира, че популациите птици, които остават или които отлитат към определено място, могат да намерят природозащитен район в рамките на Европейския съюз.

74.

От тази гледна точка евентуално увеличение на популацията на птиците в засегнатата зона не е от значение при установяване дали дадена държава членка е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците.

75.

Независимо дали изграждането на високоскоростната железопътна линия ще продължи в бъдеще, освен предизвиканото от самите дейности обезпокояване, в разглежданата СЗЗ вече е разположен и повдигнат перон. Може да се твърди със сигурност, че това съществено променя характеристиките на разглежданото местообитание, като намалява неговата пригодност за обитаване от видове, привикнали към степния ландшафт ( 22 ).

76.

В подкрепа на своята теза испанското правителство се е позовало на редица мерки, които е предприело за компенсиране на въздействието на строителните работи. Те включват ограничаване на строителната дейност по време на размножителния период на птиците, изграждане на предотвратяващи сблъсъците съоръжения, както и на пешеходни участъци по протежение на железопътната линия.

77.

Безусловно държавите членки трябва да приемат мерки за намаляване на щетите, които при определени обстоятелства могат да ограничат влошаването на условията (или дори да не го допуснат). В конкретния случай обаче посочените от испанското правителство мерки според мен не променят основния проблем: повдигнатия железопътен перон, който вече е разположен във важно местообитание на видове, привикнали към степния ландшафт. Разбира се, тези мерки могат да помогнат, за да се гарантира, че засегнатите видове птици няма да изчезнат. Те обаче по никакъв начин не ограничават намаляването и фрагментирането на разглежданата зона.

78.

Поради изложените причини считам, че второто повдигнато от Комисията твърдение за нарушение на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците трябва да бъде уважено.

79.

Комисията твърди, че Кралство Испания е в неизпълнение на задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията от момента, в който зоната „Campiñas de Sevilla“ е класифицирана като СЗЗ. Приведените доводи по същество са еднакви с изложените по второто твърдение за нарушение.

80.

Испанското правителство изтъква, че от юли 2008 г. спазва изискванията на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. Според него от юли 2008 г. Комисията не е успяла да докаже каквото и да било действително обезпокояване на птиците или влошаване на защитата им. Според испанското правителство посочените от Комисията опасности се отнасят до „втория проект“ (т.е. по-нататъшните дейности и въвеждането в експлоатация на високоскоростната железопътна линия). Във всеки случай тези опасности били надлежно взети предвид при оценката на въздействието върху околната среда на разглеждания проект.

81.

Разглежданата в настоящото дело зона „Campiñas de Sevilla“ е класифицирана като СЗЗ на 29 юли 2008 г. Член 7 от Директивата за местообитанията предвижда, че задълженията, произтичащи по-специално от член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, заменят задължението по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците от датата на класифицирането като СЗЗ от страна на държава членка съгласно Директивата за птиците ( 23 ).

82.

Въпреки че разпоредбата на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците изглежда формулирана по-строго от съответстващата разпоредба на Директивата за местообитанията, очевидно трудно може да се поддържа тезата, че държавите членки разполагат с по-голяма свобода за намеса в СЗЗ след класифицирането на дадена зона като такава ( 24 ). По-конкретно, да се позволи по-сериозно обезпокояване след класифицирането, би било в противоречие със заложените в Директивата за местообитанията цели за опазване, които са сходни с тези на Директивата за птиците.

83.

Именно затова анализът, който изложих относно нарушението на член 4, параграф 4 от Директивата за птиците, е валиден в еднаква степен и тук. Ето защо е достатъчно да направя само още някои допълнения.

84.

Съгласно практиката на Съда дадена дейност се счита за съвместима с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, ако не води до никакво обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на посочената директива, и по-точно целите ѝ за опазване ( 25 ). Във връзка с това Съдът е приел сравнително ниска степен на доказване по отношение на влошаването и обезпокояването. По-конкретно, достатъчно е Комисията да докаже, че има вероятност или опасност от значително обезпокояване ( 26 ).

85.

Както изясних по-горе, изглежда значителното въздействие върху околната среда е ако не сигурно, то поне вероятно — особено що се отнася до местообитанието на популацията птици в разглеждания район — поради самия факт, че повдигнатият перон променя и фрагментира зона, класифицирана като СЗЗ. За да се установи нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията обаче, разполагането на железопътен перон на територията на СЗЗ към момента на настъпване на фактите, а именно към 29 юли 2008 г., не е достатъчно. В действителност, за да може посочената разпоредба да се приложи, се изисква да е налице някакво активно и/или пасивно влошаване или обезпокояване. В противен случай наличието на по-рано изградено съоръжение в зона, класифицирана впоследствие като СЗЗ, би довело до неизпълнение на задълженията по тази разпоредба.

86.

В настоящия случай обаче, както е видно от становищата на страните, свързаните с разглеждания проект строителни работи са продължили (при това интензивно) към релевантния момент. Строителната дейност е прекратена едва през 2009 г. Трябва да се присъединя към позицията на Комисията, отхвърляйки всички доводи, че работите, извършени след 29 юли 2008 г., са представлявали незначителни подобрения в една вече изградена инфраструктура или че са засягали само малка част от железопътната линия в рамките на СЗЗ.

87.

По отношение на рисковете, свързани с бъдещите дейности и функционирането на железопътната линия, испанското правителство поддържа, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията не изисква незабавно приемане на мерки за коригиране или предотвратяване на рисковете, които може да настъпят (или да не настъпят) в бъдеще. Съгласен съм. По този въпрос се позовавам на съображенията си в точка 69 по-горе.

88.

Следователно се съгласявам с Комисията, че Кралство Испания не е спазило задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията от датата, на която разглежданата зона е била класифицирана като СЗЗ.

89.

Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Тъй като искът на Комисията е частично уважен, страните следва да се осъдят да понесат направените от тях съдебни разноски.

90.

С оглед на изложеното по-горе предлагам на Съда: