Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CC0306

Заключение на генералния адвокат Y. Bot, представено на 4 юни 2015 г.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2015:367

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Y. BOT

представено на 4 юни 2015 година ( 1 )

Дело C‑306/14

Директор на Агенция „Митници“

срещу

„Биовет“ АД

(Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България)

„Директива 92/83/ЕИО — Хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки — Член 27, параграф 1, буква г) — Член 27, параграф 2, буква г) — Освобождаване от облагане с хармонизирания акциз — Етилов алкохол — Използване за производството на лекарствени продукти — Почистване и дезинфекция“

1. 

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграф 2, буква г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки ( 2 ).

2. 

Запитването е отправено във връзка със спор между директора на Агенция „Митници“ (наричан по-нататък „директорът“) и „Биовет“ АД (наричано по-нататък „Биовет“) по повод облагането с хармонизирания акциз на етиловия алкохол, използван от това дружество за почистване и дезинфекция на технологично оборудване, производствени съоръжения, чисти помещения и работни повърхности в рамките на дейността му по производство на лекарствени продукти.

I – Правна уредба

А– Правото на Съюза

3.

Деветнадесето и двадесето съображение от Директива 92/83 гласят следното:

„като има предвид, че е необходимо да се приемат разпоредби на равнище Общност за освобождаване от акциз, приложими относно продукти, които са превозвани между държави членки;

като има предвид, че е възможно да се разреши на държавите членки да изберат дали да прилагат освобождаване от акциз, при условие че се извършва крайно потребление на тяхната територия“.

4.

Съгласно член 19, параграф 1 от тази директива държавите членки облагат с акциз етиловия алкохол.

5.

Раздел VII от посочената директива, озаглавен „Освобождаване от акциз“, предвижда режим на задължително освобождаване (член 27, параграф 1) и режим на факултативно освобождаване (член 27, параграф 2).

6.

В рамките на режима на задължително освобождаване член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 предвижда:

„При условия, определени от тях и целящи да се осигури точното и опростено прилагане на такова освобождаване от акциз и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба, държавите членки освобождават продуктите, обхванати от настоящата директива, от облагане с хармонизирания акциз:

[…]

г)

когато се използват за производството на лекарства, определени съгласно Директива 65/65/ЕИО[ ( 3 )]“.

7.

В рамките на режима на факултативно освобождаване член 27, параграф 2, буква г) от Директива 92/83 предвижда:

„При условия, определени от тях с цел да се осигури точното и опростено прилагане на това освобождаване и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба, държавите членки могат да освободят продуктите, обхванати от настоящата директива, от облагане с хармонизирания акциз, когато се използват:

[…]

г)

в производствен[…] процес, при условие че завършеният продукт не съдържа алкохол“.

Б – Българското право

8.

Съгласно член 22, алинея 4, точка 4 от Закона за акцизите и данъчните складове ( 4 ) в редакцията, приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство ( 5 ), платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки се възстановява, когато те са използвани в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

9.

В член 22, параграф 7 от ЗАДС се уточнява, че за целите на прилагане на алинея 3 и алинея 4, точка 4 на същия член не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване.

II – Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

10.

Биовет произвежда лекарствени вещества и търгува с ветеринарномедицински продукти, препарати за селското стопанство и лекарствени продукти за хуманна употреба.

11.

В рамките на дейността си Биовет използва етиловия алкохол, под формата на 70 % воден разтвор на етанол, за почистване и дезинфекция на технологично оборудване, производствени съоръжения, чисти помещения и работни повърхности.

12.

На 14 септември 2012 г. Биовет е поискало възстановяване на платения акциз върху етилов алкохол 271 литра, използван за периода между 1.8.2012 г. и 31.8.2012 г.

13.

С решение на началника на Митница „Пловдив“ е отказано възстановяване. Това решение е обжалвано по административен ред и е потвърдено с решение на директора.

14.

Биовет подава жалба срещу последното решение пред Административен съд — София-град.

15.

Този съд назначава експертиза, от която се установява, че за дезинфекцията на своите помещения, машини и съоръжения Биовет използва 70 % воден разтвор на етанол. Съгласно тази експертиза целта на дезинфекцията е унищожаване на останали след измиването микроорганизми и особено на патогенни микроорганизми, отсъствието на които е задължително съгласно нормите за микробиално съдържание в лекарствените продукти. Съгласно посочената експертиза осъществяваните от Биовет действия са в съответствие с изискванията на добрата производствена практика за лекарствени продукти. Освен това етиловият алкохол 70 % бил предпочитан дезинфектант специално при производството на лекарствени продукти, защото бил най-безвреден от токсикологична гледна точка и дезинфекцията с него била най-кратка.

16.

Административен съд — София-град приема, че почистването и дезинфекцията представляват различни процеси или дейности, които са част от процеса за производство на краен продукт, който не съдържа алкохол, поради което платеният акциз за използвания за дезинфекция алкохол подлежи на възстановяване на основание член 22, алинея 4 от ЗАДС и за него не се прилага алинея 7 от този член.

17.

Директорът обжалва решението на Административен съд — София-град пред запитващата юрисдикция.

18.

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Какъв смисъл е вложен в понятието „производствен процес“ в разпоредбата на член 27, параграф 2, б. „г“ от Директива 92/83 и включва ли се в това понятие почистването и/или дезинфекцията като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти?

2)

Член 27, параграф 2, б. „г“ от Директива 92/83 разрешава ли при нормативно установено от държавите членки освобождаване на алкохол от облагане с хармонизиран акциз, когато е използван в производствен процес, при условие че завършеният продукт не съдържа алкохол, въвеждането на правило, според което за целите на прилагането на това освобождаване не се смята за използван в производствения процес алкохол, използван като средство за почистване?

3)

Допустимо ли е от гледна точка на принципите за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания въвеждането с незабавно действие (т.е. без предоставяне на разумен срок за съобразяване на поведението на икономическите оператори) на фикция като тази, установена в чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, ограничаваща въведено от държавата членка по нейна преценка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване?“.

III – Анализ

19.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе по това дали освобождаването, предмет на главното производство, се обхваща от режима на факултативно освобождаване, предвиден в член 27, параграф 2, буква г) от Директива 92/83, който се отнася до етиловия алкохол, използван в производствен процес, при условие че завършеният продукт не съдържа алкохол.

20.

Както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, нито запитващата юрисдикция, нито страните в главното производство подлагат на съмнение схващането, че за неденатурирания алкохол, използван за почистване и дезинфекция на оборудването, служещо за производство на лекарства, не се прилага режимът на задължително освобождаване, предвиден в член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83, който е транспониран в националното законодателство с член 22, алинея 3, точка 2 от ЗАДС.

21.

Следва да се припомни, че член 27, параграф 1, буква г) от тази директива предвижда задължително освобождаване за етиловия алкохол, използван „за производството на лекарства, определени съгласно Директива 65/65“.

22.

Както уточнява Комисията, въпросът за факултативното освобождаване не би се поставял, ако освобождаването, предмет на главното производство, бе задължително съгласно член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83.

23.

В това отношение Комисията смята, че задължителното освобождаване, предвидено в тази разпоредба, трябва да се тълкува ограничително. Въпросната разпоредба трябвало да включва случаите, в които алкохолът служи пряко за „производството на лекарства“ като съставка, която влиза в приготвянето на лекарството. Такъв не бил случаят с алкохола, използван за почистване на машини.

24.

В подкрепа на това тълкуване Комисията посочва съставен от нея работен документ ( 6 ). Комисията се основава и на структурата на член 27, параграф 1 от Директива 92/83, като отбелязва, че буква г) от тази разпоредба трябва да се тълкува в контекста на букви в) и д) от същата. Във връзка с това, като препраща към член 27, параграф 1, буква в) от тази директива, който предвижда освобождаване за алкохола, използван „за производството на оцет с код по КН 2209“, Комисията посочва че алкохолът, включително и виното, пряко влизат в производството на оцет. Освен това, що се отнася до член 27, параграф 1, буква д) от споменатата директива, който предвижда освобождаване за алкохола, използван „за производството на ароматизатори за приготвяне на хранителни продукти и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol“, Комисията посочва, че алкохолът по принцип се използва за разтворител.

25.

Накрая, според Комисията това тълкуване е в съответствие с целта на предвидените в Директива 92/83 освобождавания, която, видно от практиката на Съда, е „по-специално неутрализиране на влиянието на акцизите върху алкохола, използван като междинен продукт в състава на други търговски или промишлени стоки“ ( 7 ).

26.

Защитаваното от Комисията тълкуване не ми се струва убедително. Според мен настоящото дело трябва да бъде разгледано именно в светлината на член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83, като съображенията за това са следните.

27.

Първо, текстът на тази разпоредба е общ. Формулировката, съгласно която алкохолът се използва „за производството на лекарства“, сама по себе си не изразява идеята, че използваният алкохол трябва да влезе в състава на лекарството. Ако искаше да изрази тази идея, законодателят на Съюза щеше да уточни, че тази хипотеза на освобождаване важи за алкохола, използван „в състава на лекарствата“ или пък „като съставка, която влиза в приготвянето на лекарствата“.

28.

Второ, доводът, основан на структурата на член 27, параграф 1 от Директива 92/83, не е убедителен. Всъщност букви в), д) и е) от тази разпоредба наистина се отнасят до случаи, в които алкохолът присъства в състава на крайния продукт, но това не е така в случаите по букви а) и б) от същата разпоредба. При всички положения напълно възможно е член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 да е единствената разпоредба, уреждаща хипотеза, в която алкохолът се използва за производството на даден продукт, но не попада в състава на същия.

29.

Освен това ми се струва неправилно да се приеме, че в установената от законодателя на Съюза система съществува ясно разграничение между, от една страна, режим на задължително освобождаване, отнасящ се само до алкохола, който влиза в състава на краен продукт, и от друга страна, режим на факултативно освобождаване, обхващащ само случаите, в които алкохолът не влиза в състава на краен продукт. В това отношение е достатъчно да се посочи, като пример, хипотезата на член 27, параграф 2, буква в) от Директива 92/83, който предвижда факултативно освобождаване за алкохола, използван „за медицински цели в болници и аптеки“. Тази примерна хипотеза може да обхване не само алкохола, използван в аптеките за дезинфекция на оборудването или за общата поддръжка на съответните помещения, но и алкохола, използван като съставка на приготвени по магистрална или фармакопейна рецептура препарати.

30.

Трето, целта на предвидените в Директива 92/83 освобождавания, така както е формулирана от Съда ( 8 ), потвърждава според мен това, че предвидените с тази директива освобождавания не се отнасят само до алкохола като междинен продукт, който влиза в състава на други търговски или промишлени продукти. В това отношение употребата на наречието „по-специално“ е показателна. Тя изразява идеята, формулирана от Съда в решение Италия/Комисия ( 9 ), че „Директива 92/83 предвижда някои освобождавания, продиктувани най-често от целта да се неутрализира влиянието на акцизите върху алкохола, използван като междинен продукт в състава на други търговски или промишлени стоки“ ( 10 ).

31.

Струва ми се, че от тази съдебна практика следва, че предвидените в Директива 92/83 освобождавания, в рамките било на член 27, параграф 1, било на член 27, параграф 2, имат за цел да неутрализират влиянието на акцизите не само върху алкохола, използван като междинен продукт в състава на други търговски или промишлени стоки, но и върху алкохола, използван за други цели, изброени в тези две разпоредби.

32.

Поради това ми изглежда правилно член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че цели да неутрализира влиянието на хармонизирания акциз върху алкохола, използван за производството на лекарствени продукти, без значение дали този алкохол е в състава на тези продукти, или е нужен за производството им.

33.

Без съмнение, като изключения от принципа за облагане с хармонизирания акциз хипотезите на освобождаване би трябвало да се тълкуват ограничително. Тук обаче става въпрос за нещо друго. Следва да се прецени кой режим на освобождаване е приложим за случая, описан от запитващата юрисдикция — този на задължителното или този на факултативното освобождаване. При съмнение изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза би трябвало според мен да накара Съда да даде предимство на режима на задължително освобождаване, чиито хипотези са определени на равнището на Съюза, особено когато тези хипотези визират изрично категорията продукти, предмет на главното производство, а именно лекарствените продукти. Член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 се явява тогава lex specialis спрямо член 27, параграф 2, буква г) от тази директива. Освен това следва да се държи сметка за факта, че Съдът многократно е имал повод да подчертае, че „освобождаването на продуктите, посочени в член 27, параграф 1 от Директива 92/83, е правило, а отказът те да бъдат освободени е изключение“ ( 11 ).

34.

С оглед на всички тези съображения смятам, че фактите по спора в главното производство попадат в приложното поле на член 27, параграф 1, буква г), а не на член 27, параграф 2, буква г) от Директива 92/83.

35.

За да се даде на запитващата юрисдикция отговор, който да ѝ бъде полезен при решаването на спора по главното производство, следва да се припомни, че формалното посочване от национална юрисдикция в преюдициален въпрос на някои разпоредби от правото на Съюза не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали ги е посочила във въпросите си. Във връзка с това задачата на Съда е да изведе от цялата предоставена от националния съд информация, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора ( 12 ).

36.

Предлагам на Съда да постанови, че член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктурата и оборудването, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита за използван „за производството на лекарства“ по смисъла на тази разпоредба.

37.

От прочита на акта за преюдициално запитване е безспорно, че именно в рамките на дейността си по производство на лекарствени продукти Биовет иска да му бъде възстановен платеният акциз върху етиловия алкохол, използван от него за дезинфекция на инфраструктурата и оборудването му.

38.

В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че процесът на дезинфекция се извършва чрез прилагане на химични препарати, съдържащи етилов алкохол, за намаляване на броя на микроорганизмите до минимални количества, непредставляващи риск за качеството и безвредността на произвежданите лекарствени продукти.

39.

Следователно дезинфекцията на работни помещения и повърхности чрез използването на етилов алкохол е задължителен етап от процеса на производство на лекарствени продукти, без който би било невъзможно да се гарантира отсъствието в лекарствените продукти на нежелани патогенни микроорганизми.

40.

С други думи, не е възможно да се смята, че дейността по производство на лекарствени продукти може да бъде извършена без дезинфекция на съответната инфраструктура и оборудване. Доколкото дезинфекцията е присъща на процеса на производство на лекарствени продукти, използваният за тази цел етилов алкохол неминуемо трябва да се счита за използван „за производството на лекарства“ по смисъла на член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83.

41.

Следователно запитващата юрисдикция трябва да приложи националната разпоредба, която транспонира член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83, и да я тълкува по начин, който ще гарантира, че спрямо етиловия алкохол, който Биовет е използвало, за да дезинфекцира инфраструктурата и оборудването си в рамките на своята дейност по производство на лекарствени продукти, действително ще се приложи задължителното освобождаване.

42.

В съдебното заседание бе посочена друга хипотеза, която според мен също е в подкрепа на позицията, която предлагам на Съда да възприеме. Става въпрос за хипотезата, в която етиловият алкохол е използван за извличане на активна съставка. В посочения случай, както самата Комисия признава, няма съмнение, че този алкохол служи за приготвянето на лекарствeния продукт, който съдържа тази активна съставка. Въпросният алкохол би трябвало също да се счита за използван „за производството на лекарства“ по смисъла на член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83, дори да не влиза в състава на лекарствения продукт.

IV – Заключение

43.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на Върховния административен съд по следния начин:

„Член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктурата и оборудването, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита за използван „за производството на лекарства“ по смисъла на тази разпоредба“.


( 1 )   Език на оригиналния текст: френски.

( 2 )   ОВ L 316, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152 и поправка в ОВ L 60, 2015 г., стр. 70).

( 3 )   Директива на Съвета от 26 януари 1965 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно патентованите лекарства (ОВ L 22, стр. 369).

( 4 )   ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г.

( 5 )   ДВ, бр. 54 от 17.7.2012 г., наричан по-нататък „ЗАДС“.

( 6 )   Документ CED номер 283 (XXI/1968/98).

( 7 )   Вж. по-конкретно решение Repertoire Culinaire (C‑163/09, EU:C:2010:752, т. 48 и цитираната съдебна практика).

( 8 )   Вж. точка 25 от настоящото заключение.

( 9 )   C‑482/98, EU:C:2000:672.

( 10 )   Точка 4. Курсивът е мой.

( 11 )   Решение Repertoire Culinaire (C‑163/09, EU:C:2010:752, т. 51 и цитираната съдебна практика).

( 12 )   Вж. по-конкретно решение Essent Energie Productie (C‑91/13, EU:C:2014:2206, т. 36 и цитираната съдебна практика).

Top