1.

С двете преюдициални запитвания националните юрисдикции искат от Съда да установи валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) № 158/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република ( 2 ). По същество тези запитвания са пример за диалектиката на антидъмпинговото законодателство като система от мерки за защита в рамките на търговската политика, от една страна, и като израз на приемане на административно решение, подлежащо на съдебен контрол, от друга страна.

2.

Въпросите са повдигнати в рамките на спорове съответно между CM Eurologistik GmbH (наричано по-нататък „Eurologistik“) и Hauptzollamt Duisburg (главна митническа служба на Дуисбург) и между Grünwald Logistik Service GmbH (наричано по-нататък „GLS“) и Hauptzollamt Hamburg‑Stadt (главна митническа служба на град Хамбург) по повод събирането от страна на тези митнически органи на антидъмпингови мита върху вноса на консервирани мандарини с произход от Китайската народна република.

3.

Запитващите юрисдикции посочват множество мотиви за невалидност на спорния регламент за изпълнение. Въпреки това по молба на Съда настоящото заключение ще се ограничи до въпроса дали в случай на частично подновяване на антидъмпинговото разследване вследствие решение на Съда, с което е обявен за невалиден предходен регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито, институциите могат да запазят първоначално разследвания период с цел определяне на нормалната стойност на съответните продукти в по-късно приетия регламент за изпълнение.

4.

Съображение 20 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (наричан по-нататък „основният регламент“) ( 3 ), гласи:

„Необходимо е да се предвиди, че мерките губят сила след пет години, освен ако преразглеждане не показва, че те следва да се запазят. Освен това е необходимо да се предвиди възможност за междинно преразглеждане в случаите, в които са предоставени достатъчно доказателства за променени обстоятелства или възможност за разследване на основателността на претенции за възстановяване на антидъмпингови мита. […]“.

5.

Член 2 от основния регламент, озаглавен „Определяне на дъмпинг“, предвижда, че „[н]ормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия. […]“.

6.

Член 2, А, параграф 7, буква а) от основния регламент гласи:

„[в] случай на внос от страни без пазарна икономика нормалната стойност се определя на основата на цената или изградената стойност в трета страна с пазарна икономика или цената от такава трета страна към други страни, включително Общността, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа, включително и цената, действително платена или платима в Общността за сходни продукти, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба.

Избира се подходяща трета страна с пазарна икономика по неподлежащ на съмнение начин, като се взема предвид всяка надеждна информация, предоставена в момента на избора. […]“.

7.

Съгласно член 6 от основния регламент, озаглавен „Разследване“:

„1.   След откриване на разследването Комисията, в сътрудничество с държавите членки, започва разследване на ниво на Общността. Предмет на разследване са дъмпингът и вредата от него, като те се разследват едновременно. За да бъде представителен резултатът от разследването, се определя разследваният период, който в случаите на дъмпинг е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи откриването на процедурата. Информация, отнасяща се до период, следващ разследвания период, обикновено не се взема предвид.

[…]“.

8.

Параграфи 2 и 3 от член 11 от основния регламент, озаглавен „Срок на действие, преразглеждане и възстановяване“, гласят:

„2.   Срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него.

[…]

3.   Необходимостта от продължаване на действието на мерките може също да се преразглежда, ако това е оправдано — по инициатива на Комисията […].

Процедура по междинно преразглеждане се открива, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че продължаване на действието на мярката не е вече необходимо за компенсиране на дъмпинга и/или че няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако мярката се отмени или измени, или че действащата мярка не е или вече не е достатъчна за неутрализиране на дъмпинга, който причинява вреда. […]“.

9.

Определящ за отговора на въпросите, с които е сезиран Съдът, следователно е обхватът на решение GLS ( 4 ), с което Съдът обявява за невалиден Регламент (ЕО) № 1355/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои цитрусови плодове ( 5 ). От съображение 3 на посочения регламент се установява, че разследването на дъмпинга и вредата от него е обхванало периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. ( 6 ).

10.

В решение GLS Съдът възприема тезата на генералния адвокат ( 7 ), като постановява, че в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент в случай на внос от страни без пазарна икономика европейските институции са длъжни да разгледат цялата информация, с която разполагат, за да намерят държава аналог с пазарна икономика ( 8 ).

11.

Ето защо Съдът уточнява, че „доколкото Комисията и Съветът са определили нормалната стойност на разглеждания продукт въз основа на действително платените или платими цени в Съюза за сходен продукт, без да са положили цялата дължима грижа, за да определят тази стойност въз основа на цените за същия продукт в трета страна с пазарна икономика, те са нарушили изискванията, произтичащи от член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент“ ( 9 ).

12.

Вследствие решение GLS, на 19 юни 2012 г. Комисията публикува известие за подновяване на антидъмпинговото производство ( 10 ), в което обявява, че антидъмпинговите мита, които са заплатени по силата на Регламент № 1355/2008, следва да бъдат възстановени или опростени. Освен това тя уточнява, че вследствие на посоченото решение „вносът в Европейския съюз на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) ( 11 ) вече не подлежи на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 1355/2008“. С известието също така се подновява частично антидъмпинговото разследване относно вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китай, за да се изпълни горепосоченото решение на Съда. Известието уточнява, че подновяването е ограничено по обхват до подбора на страна аналог, ако има такава, и определянето на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, която да се използва за изчислението на евентуален дъмпингов марж.

13.

Впоследствие на 18 февруари 2013 г. е приет спорният регламент за изпълнение, с който повторно се налага окончателно антидъмпингово мито и който влиза в сила, считано от 23 февруари 2013 г. Срокът му на действие би трябвало да изтече на 31 декември 2013 г. ( 12 ). Разследването за дъмпинга и вредата, на което той се основава, обхваща периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. ( 13 ).

14.

По дело С‑283/14 Eurologistik, дружество, извършващо услуги по митническо складиране и дистрибуция, внася на 20 и 25 март 2013 г. в надлежно одобрен митнически склад мандарини-портокал с произход от Китай ( 14 ). През април 2013 г. Eurologistik изнася част от по-горе посочените мандарини от митническия склад, като впоследствие представя декларация за пускане в свободно обращение. За тази цел то изчислява антидъмпингово мито в размер на 9657,99 EUR. С решение от 7 май 2013 г. Hauptzollamt Duisburg му налага антидъмпингово мито в размер на 9657,99 EUR.

15.

Eurologistik обжалва по административен ред това решение, като твърди, че спорният регламент за изпълнение е невалиден. След като с решение от 17 май 2013 г. му възстановява антидъмпингово мито в размер на 255,25 EUR, с решение от 9 септември 2013 г. Hauptzollamt Duisburg отхвърля жалбата му по административен ред, с мотива че посоченият регламент го обвързва. Ето защо Eurologistik обжалва това решение пред Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд, Дюселдорф), като отново се позовава на невалидността на спорния регламент за изпълнение.

16.

Finanzgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Валиден ли е [спорният р]егламент за изпълнение?“.

17.

По дело С‑284/14, с решение от 3 април 2013 г. Hauptzollamt Hamburg‑Stadt налага на GLS, вносител на консервирани мандарини с произход от Китай, вносни мита, от които 62983,52 EUR антидъмпингови мита на основание спорния регламент за изпълнение.

18.

Като се позовава на невалидността на посочения регламент, на 30 април 2013 г. GLS подава пред Hauptzollamt Hamburg‑Stadt жалба по административен ред срещу посоченото решение, която е отхвърлена като неоснователна с решение от 24 май 2013 г. На 26 юни 2013 г. GLS обжалва това решение пред Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург), който решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Валиден ли е [спорният р]егламент за изпълнение, въпреки че не е проведено отделно актуално антидъмпингово разследване към датата на приемането му, а само е продължено антидъмпинговото разследване, което вече е било проведено по отношение на периода 1 октомври 2006 г.—30 септември 2007 г., което разследване обаче според констатациите на Съда в решение GLS е било проведено в нарушение на задълженията по Регламент № 384/96, в резултат на което с посоченото решение Съдът обявява за невалиден приетия въз основа на това разследване Регламент № 1355/2008 […]?“.

19.

Един от мотивите за невалидност, повдигнати пред Съда в настоящото производство, предполага да се определи дали спорният регламент за изпълнение противоречи на член 6, параграф 1 от основния регламент, доколкото се основава на разследван период отпреди повече от пет години — 1 октомври 2006 г.—30 септември 2007 г. Запитващите юрисдикции поставят на Съда въпрос доколко за целите на проверката за наличие на страна аналог в рамките на повторното налагане на разглежданото антидъмпингово мито е законосъобразно вземането предвид на първоначално разследвания период.

20.

Според Finanzgericht Düsseldorf от член 6, параграф 1, трето изречение от основния регламент следва, че разследването трябва задължително да се отнася до актуален разследван период, което важи и в случаите на повторно налагане на антидъмпингово мито. Finanzgericht Hamburg добавя, че макар по принцип да е възможно да се вземе предвид първоначално разследваният период, в конкретния случай това не е допустимо поради обстоятелството, че ако се постъпи така, не може с достатъчна сигурност да се изключи нарушение на задължението (за полагане на дължима грижа), констатирано от Съда в решение GLS. Той отбелязва, че колкото относимият период на разследване е по-отдалечен във времето, толкова предприятията от трети страни са по-малко склонни да отговарят на въпроси.

21.

От своя страна Eurologistik и GLS предлагат член 6, параграф 1 и член 6, параграф 9 от основния регламент да бъдат тълкувани свързано, при което се установявало, че антидъмпинговите мерки могат да бъдат наложени единствено въз основа на определен възможно най-актуален разследван период. Те твърдят, че решение Industrie des poudres sphériques/Съвет ( 15 ) обосновавало задължение за институциите да изберат близък във времето разследван период. Накрая, като се позовават на член 11, параграф 3 от основния регламент, който регламентира междинното преразглеждане, тези страни посочват, че споменатата разпоредба също доказва, че действащите антидъмпингови мита допускат разглеждане, основаващо се на актуални данни.

22.

За да отговоря на мотива за невалидност, изведен от избора на разследван период, предлагам да припомня някои принципи, които регламентират въвеждането на антидъмпингови мита, както и класическите правила при приемането на административни актове, а след това да се спра по-специално на тяхното спазване в контекста на приемането на спорния регламент за изпълнение.

23.

Няма спор, че член 6, параграф 1 от основния регламент не определя императивно разследвания период, който следва да бъде взет предвид от институциите. Той посочва единствено, че разследваният период обхваща обикновено не по-малко от шест месеца, непосредствено предхождащи откриването на процедурата.

24.

От самото начало е уместно да се припомни, че антидъмпинговите мита целят да неутрализират дъмпинговия марж, произтичащ от разликата между цената при износ за Съюза и нормалната стойност на продукта, и по този начин да премахнат вредните последици от вноса на съответните стоки в Съюза ( 16 ). Антидъмпинговата процедура има за цел да защити промишлеността на Съюза, която има право на такава защита, когато са изпълнени всички условия, посочени в основния регламент (член 5, параграф 9 и член 6, параграф 4 от основния регламент) ( 17 ).

25.

Ето защо в решение Industrie des poudres sphériques/Съвет ( 18 ) Съдът уточнява, че налагането на антидъмпингови мита представлява не санкция за минало поведение ( 19 ), а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга, поради което антидъмпинговите мита по принцип не могат да бъдат налагани или увеличавани с обратно действие. По-нататък Съдът достига до извода, че институциите следва да водят разследването за целите на установяване на вредата„въз основа на възможно най-актуалната информация“ ( 20 ).

26.

Освен това институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка по-специално в областта на антидъмпинговите мерки поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат. Съдебният контрол върху тази преценка трябва да се сведе до проверката за това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт ( 21 ).

27.

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент държавата аналог следва да се избере така, че да няма неоснователност в преценката ( 22 ). По-специално изборът на такава държава попада в обхвата на свободата на преценка, с която институциите разполагат при преценката на сложни икономически положения. Макар че упражняването на това право на преценка подлежи на контрол от страна на Съда, степента на този контрол е сравнително ограничена ( 23 ). Следователно обхватът на установеното в решение GLS нарушение следва да бъде приеман стриктно.

28.

Нещо повече, бих желал да внеса едно уточнение относно срока на действие на антидъмпинговите мерки, който е довел до объркване на страните в главното производство. Всъщност от член 11, параграфи 1 и 2 от основния регламент, във връзка със съображение 20 от същия, следва, че антидъмпинговите мерки са в сила само докато са необходими. Срокът на действие на окончателните антидъмпингови мерки изтича пет години след датата на налагането им, освен ако при преразглеждане не се установи, че те трябва да останат в сила.

29.

Ето защо преразглеждането (на мерки с изтичащ срок на действие) по смисъла на член 11, параграф 2 от основния регламент предполага необходимост Комисията да определи нов разследван период. Освен това смисълът от междинното преразглеждане, предвидено в член 11, параграф 3 от посочения регламент, е да отговори на промени в обстоятелствата. Това естествено предполага определяне на нов разследван период. От друга страна, ефикасността и актуалността на разследвания период са от съществено значение в рамките на възстановяването на антидъмпингови мита съгласно член 11, параграф 8 от основния регламент ( 24 ), доколкото тази процедура води до разследване на износа на производителя-износител за Съюза, както и до изчисляване на нов дъмпингов марж. В тази хипотеза на Комисията може да се наложи да проучва два разследвани периода ( 25 ). Следва обаче да се отбележи, че процедурата, образувана вследствие решение GLS, както и приемането на спорния регламент за изпълнение не попадат в нито една от посочените по-горе хипотези.

30.

Накрая е уместно да припомня, че основният регламент трябва да бъде тълкуван в светлината на Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ГАТТ) ( 26 ), включено в Приложение 1А към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/EО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) ( 27 ).

31.

Видно обаче от разясненията, свързани с Антидъмпинговото споразумение, спазването на ограниченията във времето не е задължително, когато разглежданите стоки са предмет на съдебни производства ( 28 ). Вярно е, че това пояснение се прилага по отношение на разпоредбите на посоченото споразумение във връзка с образуването на разследването и последващото му провеждане, което в рамките на СТО е ограничено до 18 месеца, като в същото време се припомня, че в правото на Съюза член 6, параграф 9 от Регламент № 384/96 го ограничава на 15 месеца. Поради това според мен посоченото правило произтича от общия принцип, че удължаването на антидъмпингова процедура вследствие последващо съдебно производство не създава задължение за преразглеждане на материалните условия за налагане на антидъмпинговите мита само заради изминалото време. Въпреки това оспорването на антидъмпингова мярка пред съд очевидно не трябва да превръща административната процедура в „перпетуум-мобиле“. По мое мнение този принцип регулира и прилагането на член 6, параграф 1 от основния регламент.

32.

С оглед на контрола за законосъобразност и на правилата, приложими по отношение на административните производства, задълженията на институциите в случая са основани на член 266 ДФЕС, който гласи, че институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда.

33.

В това отношение е уместно да се припомни, че отмяната на акт, който слага край на административно производство, включващо няколко фази, както антидъмпинговата процедура, не води непременно до отмяна на цялата процедура, предшествала приемането на обжалвания акт ( 29 ).

34.

Антидъмпинговата процедура е пример за процедура, включваща няколко фази. Вследствие на това отмяната на регламент за налагане на антидъмпингови мерки не предполага отмяна на цялата предшествала приемането му процедура. Следователно, както Съветът уточнява в писменото си становище, институциите редовно пристъпват към частично подновяване на първоначалното разследване, за да санират незаконосъобразността на първоначалния регламент. Поради това обхватът на това подновяване се ограничава до прилагане на решението на юрисдикцията на Съюза, с което е отменен първоначалният регламент ( 30 ).

35.

Ето защо споделям позицията на институциите, които твърдят, че за да бъде изпълнено решение, с което е обявена невалидност, е достатъчно да се санира с обратна сила констатираният от Съда порок.

36.

Въпреки това обаче е важно да се прави разлика между самия мотив за отмяна, в случая нарушението на задължението за полагане на дължимата грижа при определяне на нормалната стойност, от една страна, и материалния обхват на този мотив за отмяна, по-конкретно неговите последици („spread‑effects“) за целия акт, обявен от Съда за невалиден. Обхватът на процесуалното нарушение трябва всъщност да се преценява въз основа на установения порок ( 31 ). Струва ми се очевидно, че може да съществуват случаи, при които разследването като цяло е проведено толкова зле, че е уместно производството да започне отначало. Това обаче би трябвало да следва недвусмислено от решението на Съда, с което регламентът за изпълнение е обявен за невалиден. В този контекст уточнявам, че в решение GLS не са поставени под съмнение останалите констатации на Регламент № 1335/2008, засягащи например вредата, общностния интерес и експортната цена. По-специално не е била поставена под съмнение доказателствената сила на разследването сама по себе си. Напротив, процесуалният пропуск се е изразявал в неяснотата, свързана с недостатъчно данни относно избора на трета страна аналог.

37.

Предвид изложените по-горе съображения същността на проблема се изразява в спазването на границите на правото на преценка на институциите при изпълнението на решение на Съда, с което антидъмпингов регламент е обявен за невалиден. Посоченото право би могло да се упражнява единствено в границите на целите, преследвани от основния регламент ( 32 ).

38.

Следва да се отбележи, че с предвидения в член 6, параграф 1 от основния регламент разследван период се цели по-специално да се гарантира, че информацията, на която се основава установяването на дъмпинга и на вредата, не е повлияна от поведението на заинтересованите производители след образуването на антидъмпинговата процедура и съответно, че наложеното в края на процедурата окончателно мито може действително да поправи вредата, причинена от дъмпинга ( 33 ).

39.

Ето защо в случая преценката на последиците от даден мотив за отмяна следва да отговаря на въпроса дали, като се има предвид посочената функция на разследвания период, е възможно да се поправи критикувания от Съда в решение GLS порок, без да се провежда разследване за по-нов период и въз основа на актуализирани данни. С други думи, става въпрос да се определи до каква степен грешката при определяне на нормалната стойност е могла да засегне преценката за наличие на дъмпинг ( 34 ).

40.

Всъщност от решение GLS се установява, че Комисията е допуснала процесуално нарушение, а не грешка по същество. От известието за подновяване се установява, че то „е ограничено по обхват до избора на държава аналог, ако има такава, и определянето на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, която да се използва за изчисление на евентуалния дъмпингов марж“ ( 35 ).

41.

Следва да се отбележи, че в съображения 43 и 86 от спорния регламент за изпълнение се сочат два мотива, които са накарали институциите да направят спорния избор. От една страна, „предвид факта, че вече е имало действащи антидъмпингови мита, всички данни, събрани при нов разследван период, биха били изкривени от съществуването на тези антидъмпингови мита“, а от друга страна, „аспектите, изтъкнати от страните по отношение на твърдяното отсъствие на дъмпинг към настоящия момент, могат да се обсъдят по-удачно в рамките на междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент“.

42.

Нещо повече, съображение 54 от спорния регламент за изпълнение потвърждава, че „[к]ато се отчитат коментарите на страните, анализът им и липсата на съдействие от евентуални производители от трети държави въпреки значителните усилия на службите на Комисията, се заключи, че не може да се установи нормалната стойност на базата на цената или конструираната стойност в трета държава с пазарна икономика, както е предвидено в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент“.

43.

От друга страна, както изтъква Съветът, наложените със спорния регламент за изпълнение мита се прилагат само за оставащия период до изтичане на срока на действие на Регламент № 1355/2008, а не за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на спорния регламент за изпълнение. Ето защо настоящото дело не се отнася до разследване, образувано на основание член 5 от основния регламент. В тази посока Комисията добавя, че при новото разглеждане е установено, че процесуалното нарушение в действителност не е оказало никакво влияние върху резултата от разглеждането. Поради това резултатите от първоначалното разследване са включени, доколкото е възможно, в резултата от разглеждането, който е отразен в спорния регламент за изпълнение. Провеждането на изцяло ново разследване за актуализиран разследван период би довело до значително забавяне, което е необосновано с оглед правото на промишлеността на Съюза на такава защита и обстоятелството, че процесуалното нарушение се е ограничавало до частичен аспект.

44.

Ето защо аз считам, че в случая грешката при определяне на държава аналог не се е отразила върху други обстоятелства, взети предвид при изчисляване на антидъмпинговото мито. Поради това, макар логиката на правилата на общата търговска политика на пръв поглед да говори в полза на използването на по-нови данни, по мое мнение по настоящите дела в диалектиката на тези два подхода следва да надделее административната логика, според която законосъобразността на един административен акт не може да бъде поставена под съмнение поради последваща промяна във фактическата обстановка. Ето защо институциите не са надхвърлили границите на правото си на преценка.

45.

Предвид гореизложеното от разглеждането на спорния регламент за изпълнение не може да се направи извод за неговата невалидност.

46.

С уговорката, че не разглеждам останалите изложени доводи за невалидност, предлагам на Съда да отговори на поставените от Finanzgericht Düsseldorf и Finanzgericht Hamburg въпроси, че при разглеждането на Регламент за изпълнение (ЕС) № 158/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република не са установени обстоятелства, водещи до извод за неговата невалидност.