4.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/24

—

да отмени с незабавно действие Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, както и да обяви за невалиден Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година в частта му, с която жалбоподателят е включен в Регламент № 267/2012, доколкото тези актове засягат интересите на жалбоподателя;

—

да предприемe процесуално-организационни действия съгласно член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, като задължи ответника да представи всички документи, свързани с обжалваното решение, доколкото се отнасят до жалбоподателя;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски по делото.

1.

Първо основание: нарушение на задължението за мотивиране, на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита

Във връзка с това жалбоподателят посочва по-конкретно, че не са разбираеми съдържащите се в оспорваните актове мотиви, като дори и отделно от това ответникът не му е предоставил разбираеми мотиви. Поради тези причини жалбоподателят смята, че са нарушени правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита. Според него също така е нарушено правото му на изслушване. Жалбоподателят се оплаква, че ответникът не му е връчил оспорваните актове и че не го е изслушал. Освен това жалбоподателят твърди, че ответникът не е преценил правилно отнасящите се до жалбоподателя обстоятелства. Жалбоподателят посочва, че му е отказан справедлив съдебен процес в съответствие с принципите на правовата държава, тъй като не са му били известни, не е имал възможност да вземе конкретно отношение по претенциите на Съвета и по представените от същия предполагаеми доказателства, а и не е имал възможност да представи насрещни доказателства по делото.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалността

Според жалбоподателя Съветът е допуснал явна грешка при преценката при приемането на оспорваните актове. Той твърди, че Съветът не е установил в достатъчна степен и/или правилно фактите, които са в основата на оспорваните актове. Във връзка с това жалбоподателят изтъква по-конкретно, че са неверни отнасящите се до него основания за приемането на ограничителни мерки, посочени в оспорваните актове. Освен това оспорваните актове противоречали на принципа на пропорционалността.

3.

Трето основание: нарушение на гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз права

В това отношение жалбоподателят изтъква, че с оспорваните актове се нарушават негови основни права, гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 389) (наричана по-нататък Хартата на основните права). Във връзка с това той твърди, че е нарушена свобода на стопанската инициатива в Европейския съюз (член 16 от Хартата на основните права) и правото му да ползва законно придобитата си собственост в Европейския съюз, като по-специално се разпорежда свободно с нея (член 17 от Хартата на основните права). Освен това жалбоподателят се оплаква от нарушение на принципа на равенство (член 20 от Хартата на основните права) и на принципа на недискриминация (член 21 от Хартата на основните права).