1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins и Via Directa — Companhia de Seguros SA (наричано по-нататък „Via Directa“) по повод спиране на плащането на добавки за отпуски и коледни добавки или всякакви плащания, съответстващи на 13‑а и/или 14‑а заплата за 2012 г.

3

В Португалия член 20 от Закон № 64‑B/ 2011 от 30 декември 2011 г. за приемане на държавния бюджет за 2012 г. (Diário da República, първа серия, бр. 250 от 30 декември 2011 г., наричан по-нататък „Законът за държавния бюджет за 2012 г.“) предвижда, че намаленията на заплатите за служителите от публичния сектор, въведени със Закон № 55‑A/2010 от 31 декември 2010 г. за приемане на държавния бюджет за 2011 г. (Diário da República, първа серия, бр. 253 от 31 декември 2010 г., наричан по-нататък „Законът за държавния бюджет за 2011 г.“), остават в сила за 2012 г.

4

Член 21, параграф 1 от Закона за държавния бюджет за 2012 г., озаглавен „Спиране на плащането на добавки за отпуски и коледни добавки или сходни плащания“, предвижда:

„В периода на действие на програмата за икономическо и финансово подпомагане (PAEF) като извънредна мярка за бюджетна стабилност се спира плащането на добавки за отпуски и коледни добавки […] или всякакви плащания, съответстващи на 13‑а и/или 14‑а заплата по отношение на лицата, за които се прилага член 19, параграф 9 от [Закона за държавния бюджет за 2011 г.], изменен със Закон № 48/2011 от 26 август 2011 г. и 60‑A/2011 от 30 ноември 2011 г., чието месечно възнаграждение надвишава 1100 EUR“.

5

Via Directa, португалско застрахователно дружество, е акционерно дружество с изцяло публичен капитал. Дружеството е сключило колективен трудов договор, който се прилага по отношение на страните в главното производство.

6

През януари 2012 г. Via Directa решава да приложи по отношение на служителите си член 21, параграф 1 от Закона за държавния бюджет за 2012 г., като преустановява плащането на добавките, предвидени в колективния трудов договор.

7

Законът за държавния бюджет за 2012 г. допълва разпоредбите на Закона за държавния бюджет за 2011 г., който също цели намаляване на публичните разходи.

8

Сезиран с два спора, съответно с предмет член 19 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. и член 21 от Закона за държавния бюджет за 2012 г., и тъй като изпитва сериозни съмнения относно съвместимостта на посочените два члена с правото на Съюза, Tribunal do Trabalho do Porto отправя две преюдициални запитвания, постъпили в Съда на 8 март 2012 г. и на 29 май 2012 г., по които са постановени съответно определения Sindicato dos Bancários do Norte и др. (C‑128/12, EU:C:2013:149) и Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins (C‑264/12, EU:C:2014:2036).

9

Без да изчака произнасянето на Съда по дело C‑264/12, запитващата юрисдикция отправя настоящото преюдициално запитване до Съда, в което поставя аналогични въпроси на поставените по дела C‑128/12 и C‑264/12.

10

Тъй като счита, че отговорът на Съда по тълкуването на членове 20 и 21 от Хартата е необходим за разрешаване на спора, с който е сезиран, Tribunal do Trabalho de Lisboa решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

11

В съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, когато е явно, че няма компетентност да разгледа иск или жалба, Съдът може, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда всички фази на производството, да се произнесе с мотивирано определение.

12

В рамките на производство по преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС Съдът може само да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената на Европейския съюз компетентност (определения Corpul Naţional al Poliţiştilor, C‑434/11, EU:C:2011:830, т. 13, Sindicato dos Bancários do Norte и др., EU:C:2013:149, т. 9 и Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins EU:C:2014:2036, т. 18).

13

Във връзка с това следва да се припомни, че в определение Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins (EU:C:2014:2036) Съдът приема, че явно няма компетентност да разгледа поставените от Tribunal do Trabalho do Porto въпроси, които са аналогични на поставените на Съда в настоящото производство. Всъщност, по подобие на настоящото преюдициално запитване, преюдициалното запитване по делото, по което е постановено посоченото определение, не съдържа нито един конкретен елемент, позволяващ да се приеме, че Законът за държавния бюджет за 2012 г. цели прилагане на правото на Съюза.

14

Във връзка с това следва да се припомни също, че по делото, по което е постановено определение Sindicato dos Bancários do Norte и др. (EU:C:2013:149), Tribunal do Trabalho do Porto поставя преюдициални въпроси, свързани със Закона за държавния бюджет за 2011 г., които са аналогични на поставените по делото, по което е постановено определение Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins (EU:C:2014:2036) във връзка със Закона за държавния бюджет за 2012 г. По първото от посочените определения Съдът вече приема, че явно няма компетентност да разгледа поставените въпроси, тъй като актът за преюдициално запитване не съдържа нито един конкретен елемент, позволяващ да се приеме, че въпросният закон цели прилагане на правото на Съюза.

15

От гореизложеното следва, че по подобие на двете дела, по които са постановени посочените определения, Съдът не може да установи наличие на компетентност, за да отговори на настоящото преюдициално запитване, чието разглеждане всъщност е спряно до постановяване на определение Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins (EU:C:2014:2036).

16

При тези обстоятелства следва да се установи, че на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник произнасянето по настоящото преюдициално запитване, отправено от Tribunal do Trabalho de Lisboa, очевидно не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.

17

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Произнасянето по преюдициалното запитване, отправено от Tribunal do Trabalho de Lisboa (Португалия) с акт от 28 октомври 2013 г. (дело C‑665/13), очевидно не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.