15.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 78/4

1.

Трябва ли да се счита, че гаранцията за приобретателя на неплатежоспособно предприятие или на негова производствена единица, че той няма да отговаря за задълженията, произтичащи от социалноосигурителни вноски, предхождащи възлагането на производствената единица, или от предходни трудови отношения, когато в производството за обявяване на неплатежоспособност се предоставя закрила, която е поне равностойна на предвидената в директивите на Общността, се прилага единствено и само във връзка със задълженията, които са пряко свързани с трудови договори или правоотношения, или в контекста на цялостната закрила на правата на работниците и служителите и запазването на трудовите правоотношения тази гаранция трябва да обхване трудовите или социалноосигурителните задължения, предхождащи възлагането на трето лице?

2.

В същия контекст на закрилата на правата на работниците и служителите, може ли съдът по несъстоятелността, който трябва да се произнесе по възлагането, да даде такава гаранция на приобретателя на производствената единица не само за произтичащите от трудовите договори права, но и за задължения, предхождащи възлагането, които е възможно да има неплатежоспособния длъжник по отношение на работниците и служителите, чиито трудови правоотношениия са били прекратени, или за предходни социалноосигурителни задължения?

3.

Когато оператор придобие неплатежоспособно предприятие или негова производствена единица, като се задължи да запази всички или част от трудовите договори и поеме произтичащите от тях права и задължения, има ли гаранция, че не биха могли да му се противопоставят или да му се вменят други задължения на прехвърлителя, свързани с договорите или правоотношенията, в които е встъпил, по-специално предходни задължения по трудови правоотношения или социалноосигурителни задължения?

4.

В крайна сметка, може ли по отношение на прехвърлянето на производствени единици или на предприятия, които са обявени по съдебен или административен ред в неплатежоспособност и в ликвидация, Директива 2001/23 (1) да се тълкува в смисъл, че осигурява не само закрила на трудовите договори, но и сигурност, че приобретателят не трябва да отговаря за задълженията, предхождащи придобиването на посочената производствена единица?

5.

Що се отнася до прехвърлянето на предприятие, член 149, параграф 2 от испанския Закон за несъстоятелността съставлява ли необходимата съгласно член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 разпоредба на вътрешното право, чрез която ефективно се прилага изключението?

6.

Ако това е така, съдържащото посочените гаранции и закрила определение за възлагане, което постановява съдът в производството по несъстоятелност, във всички случаи ли е обвързващо за останалите юрисдикции и в рамките на административните производства, които могат да бъдат образувани срещу новия приобретател по повод на предхождащи датата на придобиването задължения, което означава, че член 44 от Статута на работниците не може да обезсили разпоредбата на член 149, параграфи 2 и 3 от Закона за несъстоятелността?

7.

Ако, противно на това бъде прието, че член 149, параграфи 2 и 3 от Закона за несъстоятелността не изпълняват ролята на изключението по член 5 от директивата, може ли Съдът да изясни дали предвиденият в член 3, параграф 1 от директивата режим се отнася само до правата и задълженията с изцяло трудов характер по действащите договори, поради което при никакво положение не следва да се приема, че на приобретателя се прехвърлят права или задължения като тези, свързани със социалноосигурителните вноски, или други задължения по трудови договори, прекратени преди образуване на производството по несъстоятелност?