1. 

Настоящото дело предлага на Съда възможност да се произнесе по въпрос, донякъде близък до често срещан проблем в съдебната практика, а именно за съотношението между общия режим за достъп до документи на институциите, установен с Регламент (ЕО) № 1049/2001 ( 2 ) и специалните режими, предвидени в други правни актове на Съюза ( 3 ). В този случай обаче не става въпрос конкретно за хармонизиране на разпоредбите на Регламент № 1049/2001 с разпоредбите на регламент, уреждащ достъпа до документи, включени в определени производства ( 4 ), а за това по един по-общ начин да се съчетае режимът на достъп, уреден с този регламент с правната уредба относно обработката на личните данни, съдържаща се в Регламент (ЕО) № 45/2001 ( 5 ).

2. 

По-специално за първи път се представя възможност на Съда да се произнесе по изискването „получателят да докаже необходимостта [ ( 6 ) ] от предаване на личните данни“ съгласно член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 в хипотеза, при която тези данни, поискани на основание на Регламент № 1049/2001, се отнасят до авторите на експертни доклади, съставени за институция.

3.

Член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 определя понятието за лични данни като „всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност“, като определя, че „лице с подлежаща на установяване самоличност е лице, чиято самоличност може пряко или косвено да се установи, по-специално по идентификационен номер или по един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологична, умствена, икономическа, културна или социална самоличност“.

4.

Член 8 от този регламент, озаглавен „Предаване на лични данни на получатели, които са различни от институции и органи на Общността и спрямо които се прилагат разпоредбите на Директива 95/46/ЕО“, предвижда следното:

„Без да се засягат разпоредбите на членове 4, 5, 6 и 10, лични данни се предават на получатели, които са подчинени на разпоредбите на национално законодателство, прието в изпълнение на Директива 95/46/ЕО само ако:

5.

Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001, „[в]секи гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище според учредителния акт е в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент“.

6.

Член 4 от същия регламент, озаглавен „Изключения“, предвижда в параграф 1, че „[и]нституциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването им засяга защитата на: […] б) частния живот и личната неприкосновеност, и по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни. […]“.

7.

Съгласно член 4, параграф 3:

„Достъпът до документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

Достъпът до документ, съдържащ становища, които са за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации на въпросната институция, се отказва, дори и след вземането на решение, когато разпространението на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения от институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.

8.

На 25 септември 2009 г. Европейският орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „ЕОБХ“) поисква от свой отдел изработването на насоки за изготвяне на заявленията, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 ( 7 ). Въпросният отдел съставя работна група, която в крайна сметка представя проект на насоки на два органа на ЕОБХ, в които участват някои членове — външни експерти: от една страна, научната група, специализирана в продукти за растителна защита и остатъчни вещества от тях (наричани по-нататък „PPR“), и от друга страна, ръководният комитет по пестицидите (наричан по-нататък „РКП“).

9.

Тези експерти са поканени да представят становища по проекта за насоки. Предвид представените становища работната група внася някои изменения в проекта, подложен на обществено допитване в периода между 23 юни и 15 октомври 2010 г., като множество лица представят становища, сред които Pesticide Action Network Europe (наричано по-нататък „PAN Europe“), екологична организация.

10.

На 10 ноември 2010 г. PAN Europe и ClientEarth — друга екологична организация — представят съвместно пред ЕОБХ заявление за достъп до документи на основание на Регламент № 1049/2001 и на Регламент № 1367/2006 ( 8 ). Изявлението се отнася до многобройните документи, отнасящи се до изготвянето на проекта за насоки, включително становищата на външните експерти, участващи в PPR и РКП, както и името на автора на всяко едно от тях.

11.

С писмо от 1 декември 2010 г. ЕОБХ предоставя частичен достъп до поисканата документация. Съгласно изключението, предвидено в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 (защита на процеса на вземане на решенията на институциите), е отказан достъп до две групи документи: от една страна, някои работни варианти на проекта за насоки, и от друга страна, становищата на експертите от PPR и РКП.

12.

С решение на ЕОБХ от 10 февруари 2011 г. отказът е потвърден.

13.

На 28 февруари 2011 г. насоките са официално приети и публикувани.

14.

На 11 април 2011 г. жалбоподателите подават жалба до Общия съд за отмяна на решението за потвърждаване от 10 февруари 2011 г.

15.

На 12 декември 2011 г. ЕОБХ приема ново решение, като уведомява жалбоподателите, че е решил да „оттегли“, „отмени“ и „замени“ потвърдителното решение от 10 февруари 2011 г. Съгласно новото решение ЕОБХ предоставя достъп до всички документи, включени в първоначалното заявление, с изключение на документите, чието съществуване не е установено.

16.

Що се отнася до становищата на външните експерти, ЕОБХ не разкрива имената им, като се позовава на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 (частен живот и лична неприкосновеност) и на правната уредба на Съюза относно защитата на личните данни. ЕОБХ отбелязва, че разпространяването на имената на експертите следва да се счита за предаване на лични данни по смисъла на член 8 от Регламент № 45/2001, без да са налице условията, позволяващи предаването им, съгласно тази разпоредба.

17.

Жалбоподателите искат от Общия съд да допусне адаптирането на жалбата им към съдържанието на новото решение на ЕОБХ от 12 декември 2011 г., като приеме занапред, че предмет на жалбата е отмяната на последното решение.

18.

Подадената пред Общия съд жалба се подразделя на три основания: а) неприложимост на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, както и на Регламент № 45/2001, б) наличие на съображения от обществен интерес, които обосновават разпространяването на имената на експертите съгласно член 8, букви а) и б) от Регламент № 45/2001, в) неизпълнение на задължението за мотивиране.

19.

Жалбата е отхвърлена с решение на Общия съд от 13 септември 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) ( 9 ).

20.

Във връзка с първото основание Общият съд приема, че имената на експертите представляват лични данни по смисъла на Регламент № 45/2001, независимо че ЕОБХ е разпространил предварително имената, биографиите и декларациите за интереси на външните експерти, като е без значение обстоятелството, че ЕОБХ не е взел предвид несъгласието на експертите за разкриване на самоличността им.

21.

Във връзка с второто основание Общият съд приема, че жалбоподателите не са установили наличието на по-висш обществен интерес, тъй като са им били известни имената на експертите и не са оспорили независимостта им, като освен това приема, че не са доказали необходимостта от разкриването.

22.

Що се отнася до липсата на мотиви, Общият съд приема, че е достатъчно, че ЕОБХ е посочил, че жалбоподателите не са доказали необходимостта от предаване на въпросните личните данни.

23.

ClientEarth и PAN Europe посочват три основания за обжалване:

24.

а) неправилно прилагане на понятието „лични данни“ по смисъла на член 2 от Регламент № 45/2001, б) неправилно прилагане на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 и член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, доколкото не са претеглени всички защитени интереси, в) нарушение на член 5 ДЕС, тъй като на жалбоподателите е възложена непропорционална тежест на доказване по отношение на задължението да докажат необходимостта от достъп до спорната информацията, без да я претеглят по подходящ начин спрямо значението на подлежащите на защита легитимни интереси.

25.

Обратно на становището на Общия съд, ClientEarth и PAN Europe поддържат, че спорните данни не са лични данни по смисъла на Регламент № 45/2001, като подчертават, че става въпрос за професионални данни, които се съдържат поотделно на уебсайта на самия ЕОБХ.

26.

ЕОБХ и Комисията, подкрепени от Европейския надзорен орган по защита на данните (наричан по-нататък „ЕНОЗД“), защитават разширителното тълкуване на понятието „лични данни“, което включвало много повече от указания, които, подобно на името или национален идентификационен номер, пряко установяват самоличността на едно лице. Според тях, от друга страна, лични данни като името не могат да загубят личния си характер, поради това че този характер може да бъде свързан с друг елемент, както например в случая — становище.

27.

ЕНОЗД поддържа освен това, че двата елемента от спорната информация, от една страна, името на експерта, и от друга страна, издаденото от него становище, което е свързано с дейностите и поведението му в качеството му на независим учен и чрез което неговата самоличност би била установима за разполагащите с друга относима информация, за да бъде доведена докрай подходящата комбинация, представляват лични данни.

28.

Както ЕОБХ, така и Комисията и ЕНОЗД поддържат, че е без значение обстоятелството, че самоличността на експертите е публична и че ЕОБХ е обявил публично становищата под прикритието на анонимността. Според тях също така било без значение обстоятелството, че въпросните лични данни са свързани с дейности от професионалната сфера, тъй като това не е пречка за тяхната защита като лични данни.

29.

В заключение посочените страни твърдят, че ограничителното тълкуване на зачитането на личния живот, застъпено от жалбоподателите, не съответства на съдържанието на Регламент № 45/2001 и че обхватът на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) е по-широк от обхвата на член 7 от Хартата, като обхваща цялата информация, отнасяща се до дадено физическо лице, включително отнасящата се до професионалната му дейност. В това отношение ЕНОЗД подчертава разликите, които независимо от евентуални съвпадения могат да съществуват между понятията за личен живот и лични данни, докато ЕОБХ и Комисията добавят, че както практиката на Съда, така и практиката на Европейския съд по правата на човека допускат, че данните, отнасящи се до професионалните дейности, могат да бъдат включени в понятието за личен живот.

30.

Жалбоподателите оспорват съображенията, с които Общият съд отхвърля второто основание за обжалване, като приема, че не са установили наличието на по-висш обществен интерес. Според ClientEarth и PAN Europe нито Общият съд, нито ЕОБХ са претеглили всички интереси, защитени с член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 и член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, а именно правото на прозрачност, от една страна, и правото на защита на личния живот, от друга страна.

31.

ЕОБХ и Комисията, подкрепяни от ЕНОЗД, поддържат, че когато със заявление, подадено на основание Регламент № 1049/2001, се иска достъп до документи, съдържащи лични данни, са изцяло приложими разпоредбите на Регламент № 45/2001, включително членове 8 и 18 от него, без да е необходимо да се разглеждат останалите условия, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001. Жалбоподателите са били длъжни да докажат съществуването на по-висш обществен интерес, обосноваващ предаването на исканите лични данни, като това би позволило на ЕОБХ да претегли различните замесени интереси. Въпреки това ClientEarth и PAN Europe представят това основание едва в момента на образуване на съдебното производство, поради което ЕОБХ не е могъл да осъществи каквото и да било претегляне, когато се е произнесъл по заявление за достъп до документи.

32.

ClientEarth и PAN Europe поддържат, че Общият съд е нарушил принципа на пропорционалност, като е отхвърлил по начина, по който го е направил, доводите, на които се позовават жалбоподателите, за да докажат необходимостта от достъп до поисканата информация.

33.

В това отношение те твърдят, че като се има предвид, от една страна, че интересът, който Общият съд е възнамерявал да защити, в действителност не е бил налице, доколкото имената на въпросните експерти са били обществено достояние, и от друга страна, че те са доказали необходимостта от предаване на поисканите данни, е било достатъчно да установят съществуването на предвидено в закона легитимно основание, както предвижда член 8, параграф 2 от Хартата — нещо, което те са направили, като са се позовали на принципа на прозрачност.

34.

От своя страна ЕОБХ изпитва съмнения относно допустимостта на третото основание, като се има предвид, че според него не били достатъчно изяснени оспорваните елементи от обжалваното решение и жалбоподателите просто възпроизвеждали вече изтъкнатите на първа инстанция доводи. По същество ЕОБХ е съгласен с Комисията относно твърдението за очевидна необоснованост на оплакването на жалбоподателите, като се има предвид, че Общият съд само е поискал да бъде доказано съществуването на легитимен интерес от получаване на спорната информация съгласно Регламент № 45/2001 и съдебната практика. Това изискване не било непропорционално и гарантирало напълно необходимото равновесие между засегнатите интереси и основни права.

35.

С първото си основание за обжалване жалбоподателите поддържат, че спорните данни не представляват лични данни по смисъла на Регламент № 45/2001. По мое мнение обаче, видно от практиката на Съда, по този въпрос е ясно, че става въпрос именно за такива данни.

36.

В решение Комисия/Bavarian Lager ( 10 ) е прието, че списъкът с участниците в събрание, проведено в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, съдържа лични данни ( 11 ). По настоящото производство са от значение не само имената на експертите, поискани са и становищата, представени от всеки един от тях във връзка с проект.

37.

В съответствие с член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 лични данни означава „всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност“. В разглеждания случай, от една страна, самоличността на субектите на данните е установена с узнаването на имената им, а от друга страна, по отношение на тях е предоставена определена информация, а именно конкретните становища, които са представили при упражняване на професионалната си дейност. Следователно категорично са налице определящите признаци на понятието „лични данни“, тъй като представените от експертите становища представляват „информация относно физическо лице с установена самоличност“. Иначе казано — информация относно всеки един от посочените експерти, ясно индивидуализирани чрез имената им.

38.

Безспорно имената на експертите са посочени на уебсайта на ЕОБХ. Жалбоподателите обаче искат не имената на всички експерти на ЕОБХ, а само имената на тези, които са представили становища. Освен това те искат и достъп до тези становища, но не анонимизирани, а с посочване на автора им. В крайна сметка имената на експертите са обществено достъпни, както и становищата им, но това, което се иска, е „пресечната точка“ на двата вида данни, в резултат на което е налице нова „информация“„относно физическо лице с установена самоличност“ (член 2, буква а) от Регламент № 45/2001). Следователно е ясно, че се искат „лични данни“ по смисъла на посочения регламент.

39.

Вследствие на това смятам, че първото основание за обжалване следва да се отхвърли.

40.

С второто основание за обжалване се оспорва, че условията, изисквани съгласно член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 за предаване на лични данни, т.е. необходимостта от предаването им и липсата на основания да се предполага, че предаването може да засегне легитимните интереси на субекта на данните, трябва да са налице кумулативно. Според жалбоподателите с този подход Общият съд не е претеглил надлежно правото на защита на личния живот (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001), от една страна, и правото на прозрачност (член 8, буква б) от Регламент № 45/2001), от друга страна.

41.

Следва да се припомни, че съгласно член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 личните данни се предават само когато „получателят удостовери необходимостта от предаване на данните, и ако няма основания да се предполага, че биха могли да бъдат засегнати легитимните интереси на субекта на данните“.

42.

В точка 83 от обжалваното решение Общият съд приема, че става въпрос за две кумулативни условия, при което, доколкото жалбоподателите не са изпълнили първото от тях, а именно не са доказали необходимостта от предаване на поисканите данни, не е необходимо да се разглежда второто условие, т.е. да се преценява дали са налице основания да се предполага, че предаването би могло да засегне легитимните интереси на субекта на данните. В действителност според Общия съд, както е посочено в точка 64 от обжалваното решение, когато получателят не изтъкне изрично и легитимно основание или убедителен довод, доказващ необходимостта от предаване, институцията, до която е отправено искането, не може да претегли интересите на страните, нито да провери дали е изпълнено второто условие, установено в член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, поради което може да отхвърли заявлението за достъп.

43.

Според мен е ясно, че всяко от условията, посочени в член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, е насочено към два различни субекта. Първото очевидно се отнася до „получателя“ на информацията, т.е. лицето, което я е поискало. Второто условие обаче се отнася до институцията, която държи поисканата информация, тъй като за разлика от първото не е насочено изрично към получателя, а безличната форма „няма“ по необходимост препраща към органа, който трябва да се произнесе по искането, т.е. институцията, от която е поискано разкриването на информацията, или евентуално юрисдикцията, сезирана с жалбата срещу отхвърлянето на заявлението. Следователно единствено получателят е длъжен да докаже „необходимостта“ от предаване, както ясно следва от текста на разпоредбата, и само институцията е компетентна да провери дали „съществуват основания да се предполага, че биха могли да бъдат засегнати легитимните интереси на субекта на данните“, като се има предвид, че тези „основания“ могат да бъдат налице, независимо дали поискалото данните лице е доказало „необходимостта“ от тяхното предаване.

44.

От гореизложеното следва, че тъй като става въпрос за условия с различен предмет: от една страна, необходимостта от предаване — независимо от вредите, които могат да бъдат нанесени на интересите на субектите на данните — и от друга страна, съществуването на възможност за такива вреди, които също се преценяват независимо от тази необходимост, изпълнението им може да бъде само кумулативно, както правилно приема Общият съд, поради което не е необходимо да се разглежда второто условие.

45.

Следователно смятам, че второто основание също следва да се отхвърли.

46.

С третото основание за обжалване се поддържа, че позоваването на принципа на прозрачност е достатъчно, за да се обоснове необходимостта от предаване на поисканите данни. Това позоваване, направено в контекста на споменаването на известен климат на недоверие към ЕОБХ, по мнението на жалбоподателите било достатъчно, за да обоснове разкриването на поисканата информация. Според тях Общият съд е поискал по непропорционален начин обосноваването на тази необходимост.

47.

Що се отнася до третото основание за обжалване, е необходимо да се направи предварително уточнение. Както се констатира в точка 72 от обжалваното решение, отказът за достъп до информация първоначално е мотивиран с изключението, свързано със защитата на процесите на вземане на решения (член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001), докато едва с Решение от 12 декември 2011 г., прието след подаването на жалба до Общия съд, ЕОБХ за първи път се позовава на изключението, свързано със защитата на личните данни (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 и член 8 от Регламент № 45/2001). Предвид тази промяна в съдържанието на разискванията жалбоподателите не могат да бъдат упрекнати, както правят ЕОБХ и Комисията, за това, че не са обосновали в досъдебната фаза необходимостта от предаване на въпросните лични данни, т.е. че още на тази фаза не са изтъкали доводите, изведени от член 8, буква б) от Регламент № 45/2001.

48.

Според мен е ясно, че на досъдебната фаза жалбоподателите са можели да се позоват само на изтъкнатото тогава изключение от ЕОБХ, т.е. предвиденото в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на процесите на вземане на решения. Изключението, което в крайна сметка изтъква ЕОБХ в Решението си от 12 декември 2011 г., е могло да стане предмет на разисквания едва в хода на производството пред Общия съд, както в действителност става съгласно посоченото в точка 73 от обжалваното решение, където е отбелязано, че в съдебното заседание както ЕОБХ, така и Комисията са съгласни, че Общият съд може да разгледа това конкретно основание за обжалване. Следователно няма пречки въпросът да бъде предмет на разискване и в настоящото производство ( 12 ).

49.

Що се отнася до понятието „необходимост от предаване на данни“, според мен е необходимо да се тръгне от принципа, че за тълкуването му трябва да се вземе предвид приложимостта на Регламент № 1049/2001, тъй като жалбоподателите са упражнили правото си на достъп до документи на институциите, чиито „принципи, условия и ограничения […] са определени в [посочения] регламент“ съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001.

50.

Що се отнася до Регламент № 45/2001, се налага да се разграничи специалният му режим за достъп до документи от общия режим, установен в Регламент № 1049/2001, така както прави Съдът в областите, в които законодателят на Съюза е установил специални норми за достъп, например в областта на конкуренцията ( 13 ) или във връзка със съдебни производства ( 14 ) или производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка ( 15 ).

51.

В случая на Регламент № 45/2001 необходимостта от това разграничение не следва единствено от „изискването на системата“, като цяло наложено поради едновременното съществуване на различни правни актове относно достъпа, приложими към един и същ документ. Не става въпрос само за това, че поради евентуалната приложимост на различни режими за достъп е необходимо да се стигне до единно и систематично тълкуване на всички тези актове с цел намиране на задоволително решение за интересите, защитавани от всеки един от тези режими. За разлика от положението с други разпоредби, регулиращи достъпа до документи, това единно и системно тълкуване следва изрично от Регламент № 1049/2001, член 4, параграф 1, буква б) от който предвижда, че „[и]нституциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването им засяга защитата на: […] б) частния живот и личната неприкосновеност, и по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни“. От тази разпоредба Съдът прави извод, че „разпоредбите на Регламент № 45/2001, включително членове 8 и 18 от него, се прилагат изцяло в случай на [заявление] на основание Регламент № 1049/2001, насочено към получаване на достъп до документи, които съдържат лични данни“ ( 16 ), поради което „специфичното ограничително тълкуване […] на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, не съответства на равновесието, което законодателят на Съюза е възнамерявал да установи между двата разглеждани регламента“ ( 17 ).

52.

Именно посочването от Съда на „равновесието“ между целите на двата регламента според мен заслужава да бъде изтъкнато в настоящия случай за целите на разглежданата проблематика.

53.

Безспорно смятам, че духът на „равновесие“, който споменава Съдът, се изразява в забраната за „изначално“ изключване на прилагането на член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, какъвто е случаят по дело Комисията/Bavarian Lager ( 18 ). Съвсем друго е обаче категориите на посочения регламент да се прилагат без нюанси в контекста на каквото и да било заявление за достъп до документи на институциите, т.е. без да се отдава нужното внимание към характера на конкретно поисканата информация.

54.

Според мен е ясно, че „необходимостта“, за която се отнася Регламент № 45/2001, не може да се тълкува с един и същ смисъл и обхват, когато се иска достъп до документи, съдържащи данни, напълно лишени от обществен интерес, и когато заявлението се отнася, както в настоящия случай, до информация с очевиден обществен интерес, отнасяща се до професионалната дейност на дадено лице. Макар тази дейност да е и „лична“, както посочва Съдът по дело Комисията/Bavarian Lager ( 19 ), личният ѝ характер е по-маловажен в сравнение с дейността, свързана с поведение, чуждо на професията на съответното лице.

55.

Следователно към понятието за необходимост трябва да бъде приложена известна гъвкавост, когато личните данни не са предмет пряко на заявлението за информация, което по-скоро се отнася до документи с публичен характер, които като странични последици съдържат информация, отнасяща се до физически лица, и в този смисъл съдържат „лични данни“ ( 20 ). Без съмнение става въпрос за данни, които са „лични“, доколкото съдържат „информация относно физическо лице с установена самоличност“ (член 2, буква а) от Регламент № 45/2001), но prima facie става въпрос за информация, която е „професионална“ и следователно не толкова чувствителна, колкото информацията, отнасяща се до сферата на интимния или строго личния живот.

56.

С други думи, „балансираното тълкуване“ на двата регламента би довело до разбирането, че при преценката на необходимостта неизбежно трябва да се прави разлика между случаите, когато се искат лични данни, които на пръв поглед нямат никаква връзка с процес по вземане на решение с обществено значение, и другите случаи, когато се искат данни, които в някаква степен са свързани с действие на публичен орган.

57.

Жалбоподателите смятат, че позоваването на принципа на прозрачност е достатъчно, за да обоснове необходимостта от предаване на поисканите данни. Посоченото позоваване е направено в контекста на споменаване на известен климат на недоверие по отношение на ЕОБХ, обект на известни съмнения в пристрастност и в това, че в органите ѝ участват членове, които имат определени лични интереси. По-специално и както е посочено в точка 79 от обжалваното решение, проучване на PAN Europe констатира, че 8 от 13 членове на работна група на ЕОБХ били свързани с индустриални лобита.

58.

На горното Общият съд отговаря в точка 80 от обжалваното решение, че жалбоподателите са уведомени за имената на въпросните експерти и са имали достъп до декларациите им за интереси. Доколкото не са оспорили независимостта на никой от експертите, Общият съд приема, че не е необходимо да изследва дали подозренията относно липсата на безпристрастност са достатъчно основание за поискания достъп.

59.

Не споделям становището на Общия съд, тъй като по начина, по който е направено, позоваването на известна степен на недоверие в безпристрастността на ЕОБХ ми се струва достатъчно, за да обоснове необходимостта от предаване на данните, особено ако тези данни, макар и действително „лични“, се отнасят до професионалната дейност на субектите на данните.

60.

Да се изисква от жалбоподателите освен позоваването на степента на недоверие в безпристрастността на ЕОБХ, подкрепено от улики, произхождащи от определени документи, да оспорят изрично и формално независимостта на някои от експертите, предполага не само да им бъде възложена явно непропорционална тежест на доказване на необходимостта от предаване на поисканите данни, но и да се наруши балансът на съотношението между преследваните с двата регламента цели. Изискване от такова естество би имало смисъл, ако става въпрос за оспорване на валидността на проучванията или извършване на действия по отношение на експертите, но в контекста на разглеждания случай става въпрос именно за събиране на необходимата информация и данни, за да може да се прецени дали основателно може да се постави под въпрос безпристрастността на ЕОБХ и вследствие на това евентуално да се предприемат действия срещу самия орган или някои от експертите. В крайна сметка става въпрос само да се направи възможно упражняването на правото да се изисква съответната отговорност от този, който е допуснал неправомерно поведение. Следователно в заключение става въпрос за типичната хипотеза, при която действат принципът на прозрачност и правото на достъп до информация.

61.

Ето защо смятам, че в разглеждания случай жалбоподателите са обосновали достатъчно „необходимостта“, за която се отнася член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, поради което третото основание за обжалване следва да бъде уважено.

62.

Това обаче не означава, че трябва да бъдат предадени поисканите документи, тъй като в посочената разпоредба съществува и изисква — което, както посочихме, е кумулативно — „да не съществуват основания да се предполага, че предаването би могло да засегне легитимните интереси на субекта на данните“. Това второ изискване обаче не е разгледано от Общия съд, който приема, че поради липсата на първото условие не е необходимо да се изследва наличието на такива основания.

63.

Следователно по повод ново разглеждане на делото Общият съд ще може да се занимае с въпроса от гледна точка на легитимните интереси на субектите на данните, т.е. експертите, подписали всяко от становищата, поискани от жалбоподателите, и които именно защото става въпрос за информация, свързана с професионалната им дейност, биха имали интерес от публичното оповестяване на авторството им.

64.

Съгласно член 61 от Статута на Съда „[а]ко жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд“ и може „сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това“.

65.

Според мен не са налице условията да окончателно решаване на спора от Съда. Причината за това е, че както беше посочено, Общият съд не се е произнесъл по въпроса дали в случая е налице второто от условията, предвидени в член 8, буква б) от Регламент № 45/2001, а именно дали предаването на данните би могло да засегне легитимните интереси на субектите на данните.

66.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, предлагам на Съда ЕОБХ да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

67.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда: