Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62012TN0017

    Дело T-17/12: Жалба, подадена на 16 януари 2012 г. — Hagenmeyer и Hahn/Комисия

    OB C 89, 24.3.2012, p. 26–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    24.3.2012   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 89/26


    Жалба, подадена на 16 януари 2012 г. — Hagenmeyer и Hahn/Комисия

    (Дело T-17/12)

    2012/C 89/44

    Език на производството: немски

    Страни

    Жалбоподатели: Moritz Hagenmeyer (Хамбург, Германия) и Andreas Hahn (Хановер, Германия) (представител: T. Teufer, Rechtsanwalt)

    Ответник: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателите

    Жалбоподателите искат от Общия съд:

    да отмени Регламент (ЕС) № 1170/2011 на Комисията от 16 ноември 2011 година относно отказ за разрешаване на някои здравни претенции за храните във връзка с намаляване на риска от заболяване (ОВ L 299, стр. 1) в частта му, свързана със следната предложена от жалбоподателите претенция: „Редовният прием на значителни количества вода може да намали риска от обезводняване и от съпътстваща намалена работоспособност“;

    да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

    Правни основания и основни доводи

    Съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (1) здравни претенции за храните са забранени, освен ако не са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и не са включени в списък на разрешените претенции.

    Настоящата жалба е подадена срещу Регламент (ЕС) № 1170/2011 на Комисията от 16 ноември 2011 година относно отказ за разрешаване на някои здравни претенции за храните във връзка с намаляване на риска от заболяване (2), доколкото с него се отказва да се разреши включването в списъка на разрешените претенции на следната предложена от жалбоподателите претенция за намаляване на риска от заболяване: „Редовният прием на значителни количества вода може да намали риска от обезводняване и от съпътстваща намалена работоспособност“.

    В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват девет правни основания.

    1.

    Първо правно основание: липса на необходимост от посочване на „рисков фактор“

    Най-напред жалбоподателите твърдят, че ответникът приел за задължително посочването на „рисков фактор“ в заявлението за разрешаване, докато Регламент № 1924/2006 не установявал подобно задължение.

    2.

    Второ правно основание: невзимане предвид на действително посочения в заявлението за разрешаване „рисков фактор“

    Жалбоподателите твърдят, че ответникът не взел предвид действително посочения в предложението на жалбоподателите за здравни претенции „рисков фактор“.

    3.

    Трето правно основание: нарушение на принципа на пропорционалност

    По-нататък жалбоподателите твърдят, че Регламент № 1170/2011 като цяло бил непропорционален.

    4.

    Четвърто правно основание: липса на достатъчно правно основание

    Според жалбоподателите липсва и достатъчно правно основание за обжалвания регламент, тъй като той бил приет въз основа на разпоредбите на член 17 във връзка с член 14, параграф 1, буква a) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006, който от своя страна противоречал на правото на Съюза, и по-специално на принципа на пропорционалност.

    5.

    Пето правно основание: приемане на неподходящ нормативен акт

    На пето място жалбоподателите твърдят, че ответникът нарушил съществени процесуални правила като вместо предвиденото в Регламент № 1924/2006 решение приел регламент.

    6.

    Шесто правно основание: нарушение на разпределението на правомощията

    В това отношение жалбоподателите твърдят, че в рамките на производството ответникът нарушил предвиденото в Регламент № 1924/2006 разпределение на правомощията между Комисията, Европейския орган за безопасност на храните и Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit (Федералната служба за защита на потребителите и безопасност на хранителните продукти).

    7.

    Седмо правно основание: невзимане в срок на решение

    Освен това жалбоподателите твърдят, че Регламент № 1924/2006 не бил съобразен с важни изисквания относно сроковете за даване на по-нататъшен ход на заявлението за разрешаване, за изготвяне на научно становище и за вземане на решение за разрешаване.

    8.

    Осмо правно основание: недостатъчно съобразяване с доводите

    Жалбоподателите също твърдят, че ответникът нарушил съществени процесуални правила като в решението си за разрешаване не взел предвид значителна част от доводите на жалбоподателите и на третите заинтересовани лица, встъпили в производството.

    9.

    Девето правно основание: липса на мотиви

    Накрая жалбоподателите твърдят, че ответникът не изпълнил задължението си за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС.


    (1)  Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244).

    (2)  Регламент (ЕС) № 1170/2011 на Комисията от 16 ноември 2011 година относно отказ за разрешаване на някои здравни претенции за храните във връзка с намаляване на риска от заболяване (ОВ L 299, стр. 1).


    Top