Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело T‑509/12

Advance Magazine Publishers, Inc., установено в New York, New York (Съединени американски щати), за което се явява C. Aikens, barrister,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява V. Melgar, в качеството ѝ на представител,

ответник,

другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е

Nanso Group Oy, установено в Nokia (Финландия), за което се явява M. Tuominen, адвокат,

с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 17 септември 2012 г. (преписка R 147/2011‑4) относно производство по възражение между Nanso Group Oy и Advance Magazine Publishers, Inc.,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 16 ноември 2012 г.,

предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2013 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 15 февруари 2013 г.,

предвид репликата, подадена в секретариата на Общия съд на 14 май 2013 г.,

предвид промяната в съставите на Общия съд,

предвид липсата на направено от страните искане за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок, считано от уведомлението за приключване на писмената фаза на производството, и като взема решение, въз основа на доклад на съдията докладчик и в приложение на член 135а от Процедурния правилник на Общия съд, да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

Обстоятелства, предхождащи спора

1. На 31 октомври 2003 г. жалбоподателят Advance Magazine Publishers, Inc подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).

2. Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „TEEN VOGUE“.

3. Стоките, за които се иска регистрация, спадат към клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Облекло; обувки; шапкарски изделия; съставни части за всички изброени по-горе стоки“.

4. Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 52/2006 от 25 декември 2006 г.

5. На 23 март 2007 г. встъпилата страна, Nanso Group De, подава възражение съгласно член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.

6. Възражението се основава на следните по-ранни марки:

– шведска словна марка „VOGUE“, регистрирана на 24 януари 1969 г. под номер 126124, обозначаваща стоки от клас 25 и съответстваща на следното описание: „Облекло, включително ботуши, обувки и пантофи“,

– шведска фигуративна марка, регистрирана на 27 август 1934 г. под номер 43934, за стоки от клас 25, възпроизведена по-долу:

>image>4

– заявка за финландска словна марка „VOGUE“, подадена на 5 октомври 1998 г. под номер T 199803628, за стоки от клас 25,

– регистрирано помощно търговско наименование „VO Gue“.

7. В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).

8. На 7 април 2008 г. в хода на производството по възражение жалбоподателят прави искане встъпилата страна да представи доказателство за реално използване на по-ранните марки, посочени в подкрепа на възражението, съгласно член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009), вследствие на което отделът по споровете ѝ отправя покана да представи посоченото доказателство.

9. На 9 октомври 2008 г. встъпилата страна представя различни документи с цел да докаже, че по-ранните марки са реално използвани.

10. На 16 ноември 2010 отделът по споровете уважава възражението и отказва регистрация на заявената марка за всички съответни стоки.

11. На 14 януари 2011 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят подава жалба до СХВП срещу решението на отдела по споровете.

12. С решение от 17 септември 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) на четвърти апелативен състав на СХВП жалбата е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на встъпилата страна сумата от 1200 EUR, представляваща разноските, направени по производството по възражение и обжалване. Според Службата отделът по споровете правилно е уважил възражението, тъй като не може да се изключи вероятността от объркване поради идентичността или сходството между стоките, обхванати от заявената марка, а именно облекло, обувки и шапкарски изделия, и стоките, закриляни от по-ранната шведска словна марка „VOGUE“, за която Службата действително приема, че използването ѝ само по отношение на трикотажните изделия е доказано достатъчно, както и поради средното сходство между конфликтните знаци.

Искания на страните

13. Жалбоподателят иска от Общия съд:

– да отхвърли възраже нието по отношение на шапкарските изделия, както и по отношение на обувките, ботушите, сандалите, ризите, дамските ризи, роклите, полите, саката, пуловерите, костюмите, жилетките панталоните, шортите, банските костюми, палтата, вратовръзките, шаловете, кърпите за глава, тирантите и коланите,

– да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски.

14. СХВП и встъпилата страна искат от Общия съд:

– да отхвърли жалбата,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта на жалбата

15. Трябва да се уточни, че с жалбата си, с която иска отхвърляне на възражението за определени стоки, жалбоподателят всъщност иска от Общия съд да постанови решението, което според жалбоподателя е трябвало да приеме сезираният апелативен състав. В действителност от член 64, параграф 1, второ изречение от Регламент № 207/2009 следва, че апелативният състав, след като отмени обжалваното пред него решение, може да упражни правомощията на отдела на СХВП, приел посоченото решение, като в случая се произнесе по възражението и го отхвърли. Такова решение следователно е сред мерките, които могат да бъдат взети от Общия съд на основание на неговото правомощие за изменение, предвидено в член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело MFE Marienfelde/СХВП — Vétoquinol (HIPOVITON), T‑334/01, Recueil, стр. II‑2787, точка 19, Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Koipe/СХВП — Aceites del Sur (La Española), T‑363/04, Сборник, стр. II‑3355, точки 29 и 30 и Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. по дело Eurocool Logistik/СХВП — Lenger (EUROCOOL), T‑599/10, точка 25 и цитираната съдебна практика).

16. Въпреки това, тъй като в посочената жалба се съдържа едно-единствено искане, като се изключи искането за осъждане на встъпилата страна да заплати съдебните разноски, следва да се приеме, че с посоченото искане жалбоподателят по необходимост моли не само за изменение на обжалваното решение, но и за неговата отмяна (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 7 ноември 2013 г. по дело Budziewska/СХВП — Puma (Félin bondissant), T‑666/11, точка 18 и цитираната съдебна практика) — искане, което следва от изтъкнатото единствено основание на жалбоподателя, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

17. Така формулирана жалбата е допустима.

Предварителни съображения

18. Следва да се отбележи, че видно от обжалваното решение, апелативният състав, подобно на отдела по споровете, мотивира отхвърлянето на регистрацията на заявената марка за облекло, обувки и шапкарски изделия от клас 25 със съществуването на вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната шведска словна марка „VOGUE“, като останалите по-ранни марки не са взети предвид в подкрепа на това отхвърляне.

19. От това следва, че настоящата жалбата следва да бъде разгледана именно с оглед само на по-ранната шведска словна марка „VOGUE“.

По нарушението на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

20. С единственото си правно основание жалбоподателят поддържа, че вероятността от объркване между заявената марка и по-ранната шведска словна марка „VOGUE“ се отнася само до трикотажните изделия и не засяга другите стоки. Според него апелативният състав е допуснал грешка при сравнението между произведеното общо впечатление, от една страна, от заявената марка, и от друга страна, от по-ранната шведска словна марка „VOGUE“, като не е отдал достатъчно значение на елемента „teen“ — словен елемент, поставен на първо място в заявената марка, както и че началото на дадена марка има особено значение за общото впечатление, произведено от нея. Според жалбоподателя този елемент е много различен във визуално отношение в сравнение с по-ранната шведска словна марка „VOGUE“, а във фонетично отношение се отличава с допълнителна сричка. Не може да се поддържа, че самият елемент „vogue“ е доминиращ в заявената марка, още повече че тъй като нито една от конфликтните марки няма конкретно значение на шведски език, те не могат да се считат за сходни в концептуално отношение. Доколкото по-ранната шведска словна марка „VOGUE“ по думите на самия апелативен състав притежава нормален отличителен характер, по-силно изразеният отличителен характер в сравнение с нормалния отличителен характер на словния елемент „vogue“ не може да създаде допълнителна вероятност от объркване. Що се отнася до сравнението между въпросните стоки, апелативният състав не бил взел предвид всички релевантни фактори, характеризиращи взаимоотношенията им. Апелативният състав приема, че трикотажните изделия са различни от шапкарските изделия поради различните им функции, както и поради различните тъкани и материали, използвани в състава им. Различни били и пунктовете за продажба или щандовете в големите магазини, в които се разпространяват. Тези стоки не били и допълващи се, тъй като едните не са съществени или необходими за използването на другите, нито или конкурентни, тъй като едните не можели да заменят другите. Що се отнася до сравнението между трикотажните изделия и обувките, жалбоподателят се съгласява, че тези изделия са отчасти идентични, доколкото първите включват чорапи и друго бельо, което се обува на краката, но отбелязва, че това не се отнася до обувките, ботушите и сандалите. Освен това използваните материали, а именно плетени тъкани в първия случай и естествена или изкуствена кожа във втория случай, били различни и при това положение посочените стоки отново не били конкурентни. Дори когато се продават в един и същи магазин, те биха били предлагани на различни щандове. Тези стоки не били по-конкурентни, отколкото трикотажните изделия спрямо останалите видове облекло, включени в клас 25.

21. СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

22. Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка.

23. Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване следва да се преценява цялостно според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).

24. За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство на конфликтните марки, както и идентичност или сходство между обозначените стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. Решение на Общия съд от 22 януари 2009 г. по дело Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Сборник, стр. II‑43, точка 42 и цитираната съдебна практика).

25. В разглеждания случай най-напред следва да се одобри преценката на апелативния състав, която впрочем до момента не е оспорена от жалбоподателя. Според тази преценка съответните потребители, по отношение на които трябва да се прецени вероятността от объркване, е широката общественост в Швеция.

По сравнението между стоките

26. Следва да се посочи, че в точка 27 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че стоките, закриляни от по-ранната шведска словна марка „VOGUE“, чието реално използване е доказано по отношение на трикотажните изделия, представляват облекло и следователно са идентични с „облеклото“, включено в заявената марка.

27. Апелативният състав впрочем е приел, че трикотажните изделия, обувките и шапкарските изделия са сходни, а това се оспорва от жалбоподателя.

28. Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Факторите включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например каналите за дистрибуция на съответните стоки (вж. Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, Сборник, стр. II‑2579, точка 37 и цитираната съдебна практика).

29. За да обоснове извода си относно сходството между трикотажните изделия, от една страна, и обувките и шапкарските изделия, от друга, апелативният състав посочва, че тези изделия обикновено имат общо „предназначение и цел на използване, които се състоят в това да покриват и [да] предпазват частите на човешкото тяло“. Той отбелязва и сходства в каналите на дистрибуция на тези стоки, обстоятелството, че се влияят от модата и че широката общественост има навика да ги съчетава и в това се изразява допълващият им характер (точка 27 от обжалваното решение).

30. Що се отнася, на първо място, до сходството между трикотажните и шапкарските изделия, трябва да се подчертае, че макар в своята съвкупност въпросните стоки да не са предназначени за едни и същи потребители, все пак общо тяхното предназначение е модно облекло на хора. Следователно от гледна точка на съответните потребители въпросните стоки спадат към една и съща категория стоки, а именно изделия от модно облекло. Тъй като голям брой модни предприятия търгуват под една и съща марка модно облекло в различни стилове, не е изключено съответните потребители да възприемат въпросните стоки като произхождащи от едно и също предприятие (вж. в този смисъл по отношение на дамско горно и долно облекло, от една страна, и по-специално шапки за момченца и младежи, от друга страна, Решение на Общия съд от 16 ноември 2011 г. по дело Chabou/СХВП — Chalou (CHABOU), T‑323/10, непубликувано в Сборника, точка 34).

31. С оглед на гореизложеното сходното предназначение на съответните стоки и обстоятелството, че те спадат към една и съща категория стоки, увеличават вероятността те да бъдат разпространявани чрез едни и същи канали и да бъдат предлагани за продажба в едни и същи магазини. Макар да е вярно, както посочва жалбоподателят, че тези стоки не се търгуват непременно в едни и същи магазини или на едни и същи щандове в големите магазини, все пак те се разпространяват от търговци на едро от текстилния сектор и се продават в модни магазини и в големите магазини, предлагащи модни артикули. Без да се засяга анализът относно вероятността от объркване, съдържащ се в точки 48 и 49 по-долу, следва да се отбележи, че тези обстоятелства също могат да засилят усещането у съответните потребители, че въпросните стоки произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия (Решение по дело CHABOU, посочено по-горе, точка 37).

32. На следващо място, що се отнася до сходството между трикотажните изделия и обувките, в самото начало следва да се посочи, че съществува категорично допълване между трикотажните изделия, предназначени за покриване на краката и ходилата, по-специално дамските чорапи, късите чорапи, чорапогащите и обувките, доколкото средният потребител на посочените трикотажни изделия често свързва избора на тези стоки с избора на обувки, които може да съчетае с въпросното облекло. Следователно в точка 27 от обжалваното решение апелативният състав правилно подчертава стремежа на потребителите за съчетаване на тези стоки. От съдебната практика във връзка със сходството най-общо между облеклата и обувките следва също, че достатъчно тесните връзки между съответните предназначения на тези стоки, които по-специално могат да бъдат открити в обстоятелството, че стоките спадат към един и същ клас, и конкретната вероятност, че могат да бъдат произведени от едни и същи оператори или продавани заедно, позволяват да се заключи, че тези стоки могат да бъдат свързани в представата на съответните потребители (Решение на Общия съд от 13 юли 2004 г. по дело AVEX/СХВП — Ahlers (a), T‑115/02, Recueil, стр. II‑2907, точка 26). По причините, изложени в началото на точката, това съображение важи с още по-силно основание по отношение на трикотажните изделия.

33. На последно място, що се отнася до сходството между трикотажните изделия в по-широк смисъл, от една страна, и обувките и шапкарските изделия, взети заедно, от друга страна, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика облеклото, обувките и шапкарските изделия, включени в клас 25, имат общо предназначение, тъй като се произвеждат, за да покриват, скриват и предпазват човешкото тяло (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 10 септември 2008 г. по дело Tsakiris-Mallas/СХВП — Late Editions (exé), T‑96/06, непубликувано в Сборника, точка 30 и Решение от 24 март 2010 г., 2nine/СХВП — Pacific Sunwear of California (nollie), T‑364/08, непубликувано в Сборника, точка 33).

34. Следователно, независимо от обстоятелството, че в състава на тези стоки са включени различни тъкани и материали и че понякога те се търгуват в различни търговс ки обекти, апелативният състав правилно ги е счел за сходни по смисъла на член 8, параграф 1, точка б) от Регламент № 207/2009.

35. Следователно разглежданите стоки са отчасти идентични и отчасти сходни.

По сравнението между знаците

36. Конфликтните знаци са словни марки, като по-ранната шведска словна марка е съставена от единствената дума „vogue“, а заявената марка е съставена от думите „teen“ и „vogue“.

37. Следва да се напомни, че цялостната преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприятието на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля за общата преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).

38. В разглеждания случай апелативният състав е приел, че съществува средно визуално и фонетично сходство на конфликтните знаци, като обаче е изключил концептуалното сходство, тъй като никоя от посочените думи няма определено значение на шведски език.

– По визуалното сравнение

39. На първо място, следва да се констатира, както е направил апелативният състав в точка 29 от обжалваното решение, че макар да е вярно, че заявената марка е съставена от две думи за разлика от по-ранната шведска словна марка, все пак по-ранната шведска словна марка се съдържа изцяло в заявената марка. Думата „vogue“, фигурираща в конфликтните знаци, в случая на по-ранната шведска словна марка е единствената, която може да бъде прочетена от съответните потребители, а в случая на заявената марка е последната дума, която ще бъде прочетена от тях. Освен това, докато думата „teen“ е съставена от четири букви, в състава на думата „vogue“ има пет букви. От гореизложеното следва, че що се отнася до заявената марка с оглед на визуалното сравнение, елементът „teen“ няма по-голямо значение от елемента „vogue“.

40. На второ място, що се отнася до посочената от жалбоподателя съдебната практика, съгласно която началото на даден знак е от особено значение за създаденото от знака цялостно впечатление (Решение на Общия съд от 16 март 2005 г. по дело L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, Recueil, стр. II‑949, точки 64 и 65 и Решение от 16 декември 2008 г. по дело Focus Magazin Verlag/СХВП — Editorial Planeta (FOCUS Radio), T‑357/07, непубликувано в Сборника, точка 36), следва да се припомни, че това съображение не би могло да важи за всички случаи и при всички положения не обезсмисля принципа, съгласно който при изследването на сходството между марките трябва да се взема предвид създаденото от тези марки цялостно впечатление, при положение че средният потребител обикновено възприема дадена марка като цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (Решение на Общия съд от 16 май 2007 г. по дело Trek Bicycle/СХВП — Audi (ALLTREK), T‑158/05, непубликувано в Сборника, точка 70 и цитираната съдебна практика). Следователно въпреки наличието на първи елемент, който отличава заявената марка от по-ранната марка, тези марки могат да имат известно визуално сходство поради наличието на общ елемент (Решение на Общия съд от 25 ноември 2003 г. по дело Oriental Kitchen/СХВП — Mou Dybfrost (KIAP MOU), T‑286/02, Recueil, стр. II‑4953, точки 39—44, Решение от 8 март 2005 г. по дело Leder & Schuh/СХВП — Schuhpark Fascies (JELLO Schuhpark), T‑32/03, непубликувано в Сборника, точки 38—47 и Решение от 14 април 2011 г. по дело Lancôme/СХВП — Focus Magazin Verlag (ACNO FOCUS), T‑466/08, Сборник, стр. II‑1831, точки 56—63).

41. Следователно апелативният състав правилно е приел, че е налице средно сходство между знаците във визуално отношение поради наличието на общия за тези знаци елемент „vogue“.

– По фонетичното сравнение

42. Апелативният състав приема също така, че е налице средно фонетично сходство между конфликтните знаци, тъй като общият им елемент „vogue“ се произнася по еднакъв начин в двата случая.

43. На първо място е важно да се посочи, че наличието на елемента „teen“ в заявената марка със сигурност спомага за фонетичното разграничаване на двата конфликтни знака, както подчертава жалбоподателят. Въпреки това не може да се поддържа, че елементът „teen“, като се има предвид неговата краткост, е доминиращ в това отношение спрямо общия за двата знака елемент „vogue“. Следователно може да се приеме, че съществува известно фонетично сходство между двата знака, разглеждани като цяло (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 декември 2008 г. по дело Tomorrow Focus/СХВП — Information Builders (Tomorrow Focus), T‑90/06, непубликувано в Сборника, точка 34 и Решение по дело ACNO FOCUS, посочено по-горе, точка 64). Следователно жалбоподателят неправилно поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка при преценката, като е приел, че съществува средно сходство между конфликтните знаци във фонетично отношение.

– По концептуалното сравнение

44. В точка 31 от обжалваното решение апелативният състав припомня, че нито един от двата разглеждани елемента („teen“ и „vogue“) няма значение на шведски език и това не се оспорва. Следователно апелативният състав е трябвало да провери също дали широката общественост в Швеция, която в мнозинството си владее английски език, е в състояние да възприеме смисъла на тези два елемента, а това не е направено. Доводите на СХВП, развити в писмения ѝ отговор по този въпрос, не отменят липсата на изследване от страна на апелативния състав на познанията по английски език на широката общественост в Швеция. Следователно трябва да се провери дали непълнотата на анализа на апелативния състав, която не води до непълнота на мотивите, тъй като апелативният състав е посочил причините, поради които счита, че не може да се направи сравнение между знаците в концептуално отношение, а до частично неправилна преценка на нагласите на съответните потребители, е от естество да засегне законосъобразността на обжалваното решение.

45. В разглеждания случай за тази част от обществеността, която владее английски език, думата „vogue“ би била възприета като понятие, свързано с модата, а думата „teen“ като обозначаваща младежите. Понастоящем думата „teenager“ се превежда на шведски с дума, образувана по сходен начин, а именно „tonåring“. От това следва да се заключи, че изразът „teen vogue“ би бил възприет като обикновено словосъчетание от „vogue“, като понятието за „това, което е модерно за младежите“ естествено произхожда от „това, което е модерно“. Това очевидно сходство следователно може само да подсили извода на апелативния състав относно, на първо място, сходството между конфликтните знаци и на следващо място, вероятността от объркване. Вследствие на това грешката по отношение на познанията на съответните потребители не засяга законосъобразността на обжалваното решение, като се припомня, че за съответните потребители, невладеещи английски език, изводът на апелативния състав относно ирелевантността на концептуалното сравнение за преценката на сходството между знаците е правилен (вж. Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. по дело Gitana/СХВП — Teddy (GITANA), T‑569/11, точка 67 и цитираната съдебна практика).

– Заключение относно сравнението между знаците

46. Апелативният състав следователно правилно е приел, че за съответните потребители е налице визуално и фонетично сходство между конфликтните знаци. Обратно, твърдението, че не може да бъде установена никаква концептуална разлика между по-ранната шведска словна марка и заявената мярка, като се има предвид, че съставните елементи на посочените марки нямат значение на шведски език, е вярно само по отношение на съответните потребители, невладеещи английски език. Въпреки това отчитането на съответните потребители, владеещи английски език, би довело единствено до извода за концептуално сходство между конфликтните знаци.

47. Следователно жалбоподателят неоснователно поддържа, че конфликтните знаци неправилно са били счетени за сходни. В действителност съгласно постоянната съдебна практика две марки са сходни, когато от гледна точка на съответните потребители между тях съществува поне частична идентичност във визуално, фонетично и концептуално отношение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 30 и цитираната съдебна практика).

По вероятността от объркване

48. Цялостната преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството между марките и обозначените с тях стоки или услуги. Затова ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 17 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Recueil, стр. II‑5409, точка 74).

49. Предвид визуалното и фонетичното сходство между конфликтните знаци и с оглед на обстоятелството, че стоките, обозначени с по-ранната шведска словна марка „VOGUE“, от една страна, и заявената марка, от друга страна, са отчасти идентични и отчасти сходни, без да допуска грешка в преценката, апелативният състав е приел, че съществува вероятност от объркване между тях, и по този начин е потвърдил решението на отдела по споровете, с което се отказва регистрация на заявената марка за „облекло, обувки, шапкарски изделия; съставни части за всички изброени по-горе стоки“, включени в клас 25.

50. Тъй като единственото правно основание на жалбоподателя, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, изтъкнато в подкрепа на исканията му както за отмяна, така и за изменение, е неоснователно, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

По съдебните разноски

51. По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

52. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и встъпилата страна.

Диспозитив

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Осъжда Advance Magazine Publishers, Inc. да заплати съдебните разноски.