10

Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 5 януари 2012 г.

11

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 февруари 2012 г., Комисията иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета.

12

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 март 2012 г., Sasol Olefins & Surfactants GmbH и Sasol Germany GmbH (наричани по-нататък заедно „Sasol“) искат да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Съвета.

13

С Определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 19 април 2012 г. се допуска встъпването на Комисията.

14

С Определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 4 юни 2012 г. се допуска встъпването на Sasol.

15

Жалбоподателите искат от Общия съд:

16

Съветът, подкрепян от Комисията и от Sasol, моли Общия съд:

[…].

59

В подкрепа на второто основание жалбоподателите по същество излагат три оплаквания. Първо, жалбоподателите изтъкват нарушения на член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправки ОВ 2010 г., L 7, стр. 22 и OB 2011 г., L 36, стр. 20, наричан по-нататък „основният регламент“). Твърдят, че продажбите им на Cognis трябвало да се изключат при анализа на вредата и че обстоятелството, че твърдяната вреда е „самопричинена“, при всяко положение било пречка за установяване на причинно-следствена връзка по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент между дъмпинговия внос и вредата. Дори да се приемела за установена, твърдяната вреда трябвало да се счита за причинена от „различни фактори“ по смисъла на член 3, параграф 7 от основния регламент, както било прието в някои предходни решения на Комисията и на Съвета. Посочените продажби трябвало да се изключат и при изчисляването на маржа на вредата. Второ, жалбоподателите изтъкват нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент. След като продажбите на Cognis не били изключени при установяването на причинно-следствената връзка, Комисията и Съветът не извършили обективно изследване и вредата не била установена въз основа на достоверни доказателства. Трето, жалбоподателите изтъкват и нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент, доколкото Съветът не изключил продажбите на разглеждания продукт на Cognis и наложил антидъмпингово мито, без да определи правилно маржа на вредата.

60

Съветът оспорва всички доводи на жалбоподателите.

61

В това отношение най-напред следва да се припомни, че от член 1, параграф 1 от основния регламент следва, че „[а]нтидъмпингово мито може да се прилага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в [Съюза] причинява вреда“. Според член 3, параграф 2 от посочения регламент установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване по-специално на обема на дъмпинговия внос.

62

От член 3, параграф 6 от основния регламент следва, че институциите на Съюза трябва да докажат, че дъмпинговият внос причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза, като се имат предвид неговият обем и цените на внесените продукти.Това е тъй нареченият анализ за установяване на вредите, които могат да бъдат приписани на дъмпинговия внос. От член 3, параграф 7 от основния регламент следва също, че посочените институции трябва, от една страна, да изследват всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които едновременно с него причиняват вреда на промишлеността на Общността, и от друга страна, да гарантират, че вредата, причинена от тези различни фактори, няма да бъде приписана на дъмпинговия внос. Това е така нареченият анализ за установяване на вредите, които не могат да бъдат приписани на дъмпинговия внос.

63

Следователно целта на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент е институциите на Съюза да разделят и разграничат вредоносните последици на дъмпинговия внос и тези на другите фактори. В случай че институциите не разделят и разграничат въздействието на отделните вредоносни фактори, те не биха имали основание да заключат, че дъмпинговият внос е причинил вреда на промишлеността на Общността.

64

По-нататък, от съдебната практика следва, че при установяване на вредата Съветът и Комисията трябва по-специално да преценят дали вредата, която смятат да приемат за установена, не е причинена от поведението на самите производители от Съюза (Решение на Съда от 11 юни 1992 г. по дело Extramet Industries/Съвет, C-358/89, Recueil, стр. I-3813, точка 16).

65

Накрая, следва да се напомни, че член 4, параграф 1, буква a) от основния регламент съдържа следната дефиниция на промишлеността на Общността: „[П]ромишленост на Общността“ означава производителите от [Съюза] на сходни продукти или тези от тях, чието съвкупно производство на сходни продукти съставлява голяма част, съгласно член 5, параграф 4, от общото производство на [Съюза] на такива продукти, при следните изключения:

66

Второто основание следва да се разгледа именно в светлината на тези съображения.

67

В това отношение следва да се уточни, че включването в дефиницията на промишлеността на Общността на производител, самият той вносител на продукта, за който се твърди, че е дъмпингов, не означава автоматично, че извършеният от него внос не трябва вече да се разглежда като „различен фактор“ по смисъла на член 3, параграф 7 от основния регламент. Всъщност според съдебната практика, цитирана в точка 64 по-горе, Комисията и Съветът са длъжни, предвид посочената по-горе разпоредба, да вземат предвид всички фактори, различни от дъмпинговия внос, които може да са пречка за установяването на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата, претърпяна от промишлеността на Общността. Самопричиняването на вредата, което евентуално е следствие от закупуването от производител от Общността на дъмпингов продукт от страните, обект на антидъмпинговото разследване, е „различен фактор“, който Комисията и Съветът трябва да вземат предвид при анализа на вредата. Противно обаче на поддържаното от жалбоподателите, нито от основния регламент, нито от съдебната практика следва, че извършеният от производител от Съюза внос на дъмпингови продукти с произход от страните, обхванати от разследването, никога не може да се взема предвид при анализа на вредата.

68

В случая от обжалвания регламент следва, че Съветът действително е разгледал, от една страна, в съображение 61 от обжалвания регламент, въпроса дали Cognis трябва да се вземе предвид при определяне на промишлеността на Общността, независимо че е внасяло продукти от страните, обхванати от разследването, и от друга страна, в съображение 69 от обжалвания регламент, дали спорните продажби следва да бъдат изключени при анализа на вредата и изчисляването на маржа на вредата, тъй като всякаква претендирана вреда, свързана с тези покупки, била самопричинена.

69

В това отношение следва да се потвърди, че Съветът не е допуснал никаква грешка, като е приел, че няма причина, налагаща изключването на спорните продажби при анализа.

70

Всъщност, първо, е безспорно, че тези продажби действително са били дъмпингови. Следователно те са могли да допринесат за наличието на вреда за промишлеността на Общността. Всъщност, дори да се приеме, че що се отнася до Cognis, тази вреда е „самопричинена“, това не важи за цялата промишленост на Общността, тоест за другия вносител. При всяко положение обстоятелството, че Cognis е оттеглило жалбата си до Комисията, не би могло да постави под въпрос тази констатация.

71

Второ, видно от съображение 69 от обжалвания регламент, Cognis е извършило внос главно поради временното затваряне на един от неговите производствени обекти. Следователно тези дъмпингови покупки са наложени главно от конюнктурните условия. Както подчертава Съветът, е възможно освен това целта на този внос да е била също така да се ограничат вредоносните последици на дъмпинга.

72

Несъмнено е вярно, както напомнят жалбоподателите, че видно от съображение 17 от обжалвания регламент, Cognis се е снабдявало от жалбоподателите в продължение на няколко години. Въпреки това спорните продажби, които са слаби през разследвания период, са били още по-слаби през предходните години. Всъщност от предоставените от Съвета цифрови данни, които не са оспорени от жалбоподателите, е видно, че през разследвания период вносът е едва 9—11 % от производството на Cognis, като само между 4 % и 5 % от него е от Индия. През 2007 г. и 2008 г. например вносът от Индия е по-малко от 1 % от общото производство на Cognis, а вносът от други трети страни е около 1 %. Освен това през 2009 г. продажбите от жалбоподателите на Cognis са само 4,3 % и 5,3 % съответно от общия внос от Индия и от другите две страни, обект на разследването. Следователно продажбите от жалбоподателите на Cognis през разследвания период действително са били в по-голямата си част временни.

73

Трето, що се отнася до посочените от жалбоподателите в подкрепа на доводите им предходни решения и регламенти на Комисията и на Съвета, достатъчно е да се установи, че както в тези случаи, така и в настоящия (вж. точка 68 по-горе) Съветът и Комисията действително са разгледали въпроса дали вносът, извършен от производителите от Съюза, в качеството му на „различен фактор“ по смисъла на член 3, параграф 7 от основния регламент, е бил пречка за установяването на причинно-следствена връзка.

74

При тези условия следва да бъдат отхвърлени всички доводи на жалбоподателите в подкрепа на изключването на спорните продажби на Cognis при анализа на вредата и на причинно-следствената връзка. Доколкото жалбоподателите не изтъкват допълнителни доводи във връзка с изключването на посочените продажби при изчисляването на маржа на вредата, всички доводи на жалбоподателите, изведени от нарушения на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, следва да бъдат отхвърлени като необосновани.

[…].

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: