ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

21 март 2013 година(*)

„Обжалване — Решение на Комисията — Незапочване на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Република България — Решения, приети от българските власти, във връзка с режима, приложим по отношение на морските лица — Твърдение за нарушение на правото на Съюза“

По дело C‑465/12 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 10 октомври 2012 г.,

Пламен Симов, с местожителство в София (България), за който се явява адв. П. Данов,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Европейска комисия,

Република България,

ответници в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: г‑жа M. Berger, председател на състав, г‑н E. Levits (докладчик) и г‑н J.‑J. Kasel, съдии,

генерален адвокат: г‑н N. Jääskinen,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

с оглед на решението, взето след изслушване на генералния адвокат, за произнасяне с мотивирано определение в съответствие с член 181 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        С жалбата си г‑н Симов иска, от една страна, отмяна на Определението на Общия съд на Европейския съюз от 13 септември 2012 г. по дело Симов/Комисия и България (T‑271/12, наричано по-нататък „обжалваното определение“) за отхвърляне на жалбата му за отмяна на решението на Комисията от 9 март 2012 г., с което тя отказва да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС срещу Република България (наричано по-нататък „спорното решение“), и от друга страна, произнасяне по реда на бързото производство на основание член 133 от Процедурния правилник на Съда.

 Производство пред Общия съд и обжалваното определение

2        С акт, депозиран в секретариата на Общия съд на 10 май 2012 г., жалбоподателят подава жалба за отмяна на спорното решение и иска от Общия съд да се произнесе по твърдението за нарушение на правото на Съюза от Република България.

3        С обжалваното определение Общият съд отхвърля посочената жалба като явно недопустима.

4        По отношение на жалбата за отмяна на спорното решение Общият съд най-напред посочва, че съгласно постоянната съдебна практика е недопустимо частноправните субекти да обжалват отказ на Европейската комисия да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, като същевременно уточнява, че когато дадено решение на Комисията съдържа отказ, както е в настоящия случай, то трябва да се преценява в зависимост от естеството на искането, в отговор на което е прието.

5        По-нататък Общият съд напомня, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба за отмяна съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от тази разпоредба, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

6        Накрая Общият съд уточнява, че в рамките на уредената в член 258 ДФЕС процедура за установяване на неизпълнение на задължения единствените актове, които Комисията може да приеме, са адресирани до държавите членки (Определение на Общия съд от 29 ноември 1994 г. по дело Веmardi/Комисия, Т‑479/93 и Т‑559/93, Recueil, стр. II‑1115, точка 31 и Определение на Общия съд от 19 февруари 1997 г. по дело Intеrtrоniс/Комисия, Т‑117/96, Recueil, стр. II‑141,точка 32) и че от предвидената в член 258 ДФЕС система следва, че нито мотивираното становище, което представлява само предварителна фаза спрямо евентуалното предявяване пред Съда на иск за установяване на неизпълнение на задължения, нито сезирането на Съда посредством действително предявяване на такъв иск могат да бъдат актове, засягащи пряко физически или юридически лица.

7        По отношение на отправените срещу Република България твърдения Общият съд напомня, че в процесуалното право на Съюза не съществува правно средство за защита, което да позволява на съда да вземе становище посредством обща декларация по въпрос, чийто предмет надхвърля рамките на спора (Определение на Общия съд от 7 юни 2004 г. по дело Segi и др./Съвет, Т‑338/02, Recueil, стр. II‑1647, точка 48).

 Искания на жалбоподателя пред Съда

8        С жалбата си жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното определение, да преразгледа делото по същество или да го върне на Общия съд.

 По жалбата

9        Съгласно член 181 от процедурния си правилник, когато главна или насрещна жалба е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да отхвърли изцяло или частично жалбата.

10      В подкрепа на исканията си жалбоподателят се е позовал на „демонстративен отказ от правосъдие с [обжалваното определение], мотивирано с[…] несъществуващи искания от [жалбоподателите], умишлено и с цел […] преграждане на достъп до европейското правосъдие в недопустимо нарушение на чл. 47 от Хартата на [основните] права [на Европейския съюз] и на чл. 6 от Европейската конвенция [за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.,] — право на справедлив [съдебен] процес“.

11      Жалбоподателят посочва, че „безспорни пороци на [обжалваното] [о]пределение[…] са развити в [п]ротестно възражение до [п]редседателя на […] Общ[ия] съд от 25.09.2012 г.“.

12      В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния му правилник е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на решението или определението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане (вж. по-специално Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 34, Решение от 8 януари 2002 г. по дело Франция/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, Recueil, стр. I‑1, точка 68 и Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, Сборник, стр. I‑9811, точка 48). Не отговаря на това изискване жалба, която не съдържа каквито и да било доводи, насочени към установяване на грешката при прилагане на правото, опорочаваща въпросното решение или определение (вж. Определение от 1 февруари 2001 г. по дело Area Cova и др./Съвет, C‑300/99 P и C‑388/99 P, Recueil, стр. I‑983, точка 37 и Определение от 29 ноември 2007 г. по дело Weber/Комисия, C‑107/07 P, точка 24).

13      Съдът е подчертал също, че единствено абстрактното излагане на основанията в жалбата не отговаря на изискванията на член 58 от Статута на Съда и на член 168, параграф 1, буква г) от процедурния му правилник (вж. Решение от 15 декември 1961 г. по дело Fives Lille Cail и др./Върховен орган, 19/60, 21/60, 2/61 и 3/61, Recueil, стр. 559 и 588, Решение от 5 март 1991 г. по дело Grifoni/CEEA, C‑330/88, Recueil, стр. I‑1045, точка 18, Определение от 12 декември 2006 г. по дело Autosalone Ispra/Комисия, C‑129/06 P, точка 30 и Определение по дело Weber/Комисия, посочено по-горе, точка 25).

14      В настоящия случай следва да се отбележи, че жалбата се ограничава само до общи твърдения, че Общият съд е нарушил правото на справедлив съдебен процес, и не съдържа точни указания във връзка с мотивите на обжалваното определение, които евентуално са опорочени от грешка при прилагане на правото.

15      Разкриваща такива особености жалба обаче не може да бъде предмет на правна преценка, която да позволи на Съда да изпълни възложените му задачи в съответната област и да упражни контрол за законосъобразност (в този смисъл вж. Решение от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235, точка 113, Определение по дело Weber/Комисия, посочено по-горе, точка 28 и Определение от 10 февруари 2009 г. по дело Correia de Matos/Комисия, C‑290/08 P, точка 21).

16      При тези условия на основание член 181 от Процедурния правилник жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустима, без да е необходимо тя да се съобщава на ответните страни.

17      Предвид приемането на настоящото определение Съдът не следва да се произнася по искането за бързо производство, подадено на основание член 133, параграф 1 от Процедурния правилник.

 По съдебните разноски

18      Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.

19      Тъй като настоящото определение е прието, преди жалбата да бъде съобщена на ответните страни и следователно преди същите да са направили съдебни разноски, жалбоподателят следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑н Пламен Симов да заплати съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: български.