20.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/22

1.

Може ли член 15 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) (наричана по-нататък „старата Директива за ДДС“) и член 146 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (2) (наричана по-нататък „новата Директива за ДДС“) да се тълкуват в смисъл, че превозът на предназначените за износ стоки извън територията на Общността трябва да се извърши в определен срок, за да може да се квалифицира като освободена доставка за износ?

2.

От значение ли са за отговора на първия въпрос международните търговски клаузи, дали продавачът, купувачът или превозвачът са действали добросъвестно, с дължимата грижа или евентуално противоправно, обхванатият от декларацията период или обстоятелството, че превозът на стоките действително е извършен след изтичане на срока, но в рамките на срока за погасяване по давност на задължението за начисляване на данъка?

3.

Съвместимо ли е с принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и пропорционалност в правната уредба на държава членка да се предвиждат допълнителни предпоставки освен установените в Директивите и разглеждането на износа като освободена доставка да зависи от кумулативното изпълнение на обективни предпоставки, които не са предвидени в Директивите?

4.

Може ли член 15 от старата Директива за ДДС и членове 131 и 273 от новата Директива за ДДС да се тълкуват в смисъл, че държава членка може — с цел предотвратяване избягването на данъци, злоупотребите и данъчните измами и правилно начисляване и събиране на данъка — да предвиди предпоставки за освобождаванията при износ като тези по член 11, параграф 1 от Закон № LXXIV от 1992 г. за данъка върху добавената стойност и член 98, параграф 1 от Закон № CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност?

5.

Съобразено ли е с основните принципи на правото на Съюза и с разпоредбите на Директивите преквалифицирането на освободена доставка от данъчния орган поради неспазване на предпоставки, които не са предвидени в членове 15 и 146 от Директивите, и изискването на данък от данъчно задълженото лице? При утвърдителен отговор, при какви обстоятелство е възможно това?