15.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/6

1.

Допуска ли правната уредба на Европейския съюз относно „прехвърляне на част от предприятие“ (по-специално член 1, параграф 1, букви а) и б) във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година (1)) вътрешноправна норма като тази на член 2112, алинея 5 от codice civile (Гражданския кодекс), която позволява встъпването на приобретателя в трудовите правоотношения на прехвърлителя, без да е необходимо съгласието на прехвърлените работници, дори и в случаите, в които частта от предприятието — предмет на прехвърляне не съставлява съществувал още преди прехвърлянето функционално самостоятелен стопански субект, така че да е могъл да бъде идентифициран като такъв от прехвърлителя и от приобретателя към момента на прехвърлянето му?

2.

Допуска ли правната уредба на Европейския съюз относно „прехвърляне на част от предприятие“ (по-специално член 1, параграф 1, букви а) и б) във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година) вътрешноправна норма, като тази на член 2112, алинея 5 от codice civile, която позволява встъпването на приобретателя в трудовите правоотношения на прехвърлителя, без да е необходимо съгласието на прехвърлените работници, дори когато предприятието прехвърлител упражнява след прехвърлянето пълен контрол върху предприятието приобретател, който се проявява посредством тясна връзка на спонсорство и смесване на предприемаческия риск?