10.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 343/6

1.

Установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от Хартата на основните права принцип на пропорционалност допуска ли съществуването на национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, както и на членове 14 и 21 от Glücksspielgesetz (Закон за хазарта, наричан „GSpG“), които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством налагането на санкция по наказателното право, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението), че е издадено и е налично разрешение, при положение че е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството че, както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързаната с тази мярка престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез свързано с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос, установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от Хартата на основните права принцип на пропорционалност допуска ли съществуването на национална правна уредба като членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch (Наказателен кодекс, наричан „StGB“), с които в резултат на използваните неопределени понятия в закона се обосновава почти във всички случаи наказателна отговорност при извършване на най-различни действия, дори от страна на косвени участници (в зависимост от обстоятелствата установени в други държави — членки на Европейския съюз) с много далечен принос към извършеното деяние (като например лицата, които продават, заемат или отдават под наем игрални автомати за хазартни игри)?

3.

При отрицателен отговор на втория въпрос, демократичните изисквания и изисквания на правовата държава, които очевидно са залегнали в основите на член 16 от Хартата на основните права и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от Хартата на основните права и/или задължение за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права, допускат ли съществуването на национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват допълнителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?

4.

При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от Хартата на основните права и/или член 50 от Хартата на основните права налагането на санкция по наказателното право на лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1 точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно отнемането в полза на държавата на тези уреди и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?