Жалба, подадена на 23 февруари 2012 г. от Louis Vuitton Malletier срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 14 декември 2011 г. по дело T-237/10 — Louis Vuitton Malletier/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Friis Group International ApS

(Дело C-97/12)

2012/C 126/16

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Louis Vuitton Malletier (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti, M. Boletto, E. Gavuzzi, avvocati)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Friis Group International ApS

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Правни основания и основни доводи

С жалбата се твърди, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на член 7, параграф l, буква б) от Регламента за марката на Общността (1), като е приел, че абсолютното основание за отказ, предвидено в тази разпоредба, се прилага за фигуративната марка на Общността, регистрирана под № 3693116 (известна като „FERMOIR S“, или „S-образната закопчалка“), за всички стоки от класове 9, 14 и 18, за които е регистрирана, с изключение на „бижутерия, в това число пръстени, халки за ключове, токи, обици и клипсове, копчета за ръкавели, гривни, дребни украшения, брошки, колиета, игли за вратовръзки, украшения, медальони; часовници и хронометрични инструменти уреди, включително ръчни часовници, кутии за часовници, будилници; лешникотрошачки от благородни метали и техните сплави или с такова покритие, свещници от благородни метали и техните сплави или с такова покритие“ от клас 14 и „кожа и имитации на кожа“ и „чадъри“ от клас 18.

Първо, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е приложил неправилно съдебната практика във връзка с триизмерните марки към настоящия случай (поне що се отнася до по-голямата част от стоките, за които е регистрирана спорната марка), доколкото като изискване за отличителност е приел, че марката „FERMOIR S“ трябва „съществено да се различава от стандартното или обичайното в този сектор“, което е по-високо изискване в сравнение с общото правило (а именно за „минимална степен на отличителност“).

Всъщност според жалбоподателя съдебната практика ясно сочи, че за да се приложи изискването за „съществено различие“, което първоначално е установено само за триизмерните марки, съответният знак трябва недвусмислено да е свързан със стоките, за които се регистрира, което означава, че този знак трябва да представлява достоверно и непосредствено разпознаваемо изображение или на целия продукт, или на основните му части, и потребителите да го възприемат по този начин.

В противоречие с това Общият съд приел, че принципите, установени за триизмерните марки, следва да се прилагат към всеки знак, който изобразява формата на част от продукта, освен ако не е напълно невъзможно от концептуална гледна точка знакът да се разглежда като част от обозначавания с него продукт. В резултат вместо да провери дали потребителите биха възприели спорната марка като основна част от обозначаваните с нея стоки, Общият съд преценил единствено дали тази марка теоретично може да се използва като закопчалка за стоки от класове 9, 14 и 18.

Второ, жалбоподателят твърди, че Общият съд е преценил неправилно действителността на спорната марка във връзка със стоките, за които се констатира, че биха могли да имат закопчалка, като е нарушил правилата за разпределяне на доказателствената тежест и е изопачил доказателствата.

По-конкретно, Общият съд не съобразил надлежно презумпцията за действителност на регистрираните по Регламента марки, а изискал от жалбоподателя „да представи конкретни доказателства, че марката има вътрешноприсъщ отличителен характер“, и по този начин освободил Friis от тежестта да докаже недействителността на спорната марка.

Предвид всички изложени съображения жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него частично се потвърждава решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 24 февруари 2010 г. по преписка R 1590/2008-1, с което спорната марка е обявена за недействителна за стоките от класове 9, 14 и 18, за които е регистрирана.

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).