1

Със своята жалба Guardian Industries Corp. и Guardian Europe Sàrl (по-нататък наричани общо „Guardian“) искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (T‑82/08, EU:T:2012:494, по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля тяхната жалба за отмяна на Решение C(2007) 5791 окончателен на Комисията от 28 ноември 2007 година във връзка с процедура по член [81 ЕО] и по член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39165 — Плоско стъкло) (по-нататък „спорното решение“), в частта му, която се отнася до тях, и за намаляване на размера на глобата, наложена им с това решение.

2

Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1) предвижда в член 23, параграфи 2 и 3:

„2.   С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

Когато нарушение, извършено от сдружение, е свързано с дейностите на неговите членове, санкцията не може да надвишава 10 % от сумата на общия оборот на всеки член, който работи на пазара, засегнат от нарушението на сдружението.

3.   При определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“.

3

Член 31 от посочения регламент гласи:

„Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е постановила санкция или периодично санкционно плащане. Той може да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или периодичната имуществена санкция“.

4

Указанията за секретаря на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 5 юли 2007 г. (ОВ L 232, стр. 1), с измененията им от 17 май 2010 г. (ОВ L 170, стр. 53, по-нататък „Указанията за секретаря“), предвиждат в член 11:

„1.   Секретарят определя сроковете, предвидени в Процедурния правилник, съобразно предоставените му от председателя правомощия.

2.   Материалите по делото, които са получени в секретариата след изтичането на определения за тяхното подаване срок, се приемат само с разрешение на председателя.

3.   Секретарят може да продължава определените срокове съобразно предоставените му от председателя правомощия; при необходимост той представя на председателя предложения за продължаване на срокове.

Молбите за продължаване на срокове трябва да бъдат надлежно мотивирани и своевременно подадени преди изтичането на определения срок. Срок може да се продължава само веднъж, освен при наличие на изключителни причини“.

5

Видно от точки 1—10 от обжалваното съдебно решение, в спорното решение Комисията приема, че предприятията Guardian, Asahi Glass, Pilkington и Saint-Gobain са участвали в едно-единствено продължавано нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, състоящо се в определяне на цените в сектора на плоското стъкло в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП). По отношение на предприятието Guardian Комисията установява това нарушение за периода от 20 април 2004г. до 22 февруари 2005 г. и на това основание при условията на солидарност налага глоба в размер от 148 милиона евро на дружествата Guardian Industries Corp. и Guardian Europe Sàrl.

6

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 12 февруари 2008 г., Guardian подава жалба за частичната отмяна на спорното решение и за намаляване на размера на наложената от Комисията глоба.

7

В подкрепа на своето искане за отмяна Guardian изтъква основание, изведено от фактически грешки, свързани с продължителността на неговото участие в картела и с географския обхват на последния.

8

В подкрепа на искането си за намаляване на размера на глобата жалбоподателите изтъкват три правни основания. Първото основание се отнася до необходимостта да се намали размерът на глобата им като последица от основанието, насочено към частична отмяна на обжалваното решение. С второто си основание Guardian твърди, че при определянето на глобата е налице нарушаване на принципа на недопускане на дискриминация и на задължението за мотивиране. Що се отнася до третото основание, то е изведено от грешка в преценката за ролята на Guardian в разглеждания картел и от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

9

Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост.

10

В началото, с мотивите, изложени в точки 19—22 от обжалваното съдебно решение, Общият съд отхвърля изтъкнатите от Guardian доводи, с които се оспорва допустимостта на едно писмо на Комисията от 10 февруари 2012 г. (по-нататък „писмото от 10 февруари 2012 г.“).

11

Общият съд отхвърля искането за отмяна на спорното решение с мотивите, изложени в точки 28—93 от обжалваното съдебно решение. Искането за намаляване на размера на глобата е отхвърлено с мотивите, изложени в точки 94—124 от обжалваното съдебно решение.

12

Guardian моли Съда:

13

Комисията иска от Съда:

14

В подкрепа на своето искане Guardian изтъква три основания, които следва да бъдат разгледани в ред, различен от реда на представянето им.

15

Guardian изтъква, че продължителността на производството пред Общия съд съставлява нарушение на основното право на справедлив съдебен процес, записано в член 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз (по-нататък „Хартата“), като такова нарушение оправдава намаляване на размера на наложената му глоба със спорното решение. Guardian уточнява в съдебното заседание, че възнамерява да измени искането си в светлината на решения Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768), Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771) и Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770). Вследствие на това Guardian иска от Съда да обяви за прекалено дълъг срока, в който Общият съд е проучвал делото в първоинстанционното производство.

16

След като посочва в съдебното заседание, че оттегля възраженията си относно допустимостта на настоящото основание, Комисията счита по същество, че не е подходящо намаляване на размера на глобата, и моли Съда евентуално да уточни критериите, които позволяват да се определи дали е налице нарушение на принципа на разумния срок.

17

Следва да се припомни, че когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, тъй като този иск представлява ефективен способ за защита (решение Gascogne Sack Deutschland/Комисия, EU:C:2013:768, т. 89).

18

Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд (решение Gascogne Sack Deutschland/Комисия, EU:C:2013:768, т. 90).

19

Ето защо Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, трябва да се произнесе евентуално по такива искания за обезщетение в състав, различен от състава, разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма, и като прилага критериите, определени в точки 91—95 от решение Gascogne Sack Deutschland/Комисия (EU:C:2013:768).

20

С оглед на тези съображения, щом като в настоящия случай е явно, без да е необходимо страните да представят доказателства в това отношение, че Общият съд е нарушил в достатъчно съществена степен задължението си да разгледа делото в разумен срок, Съдът може да установи това. В конкретния случай продължителността на производството пред Общия съд от почти четири години и седем месеца, от които периодът, изтекъл по-конкретно от приключването на писменото производство с представянето на писмената защита от Комисията до началото на устната фаза на производството, е над три години и пет месеца, не може да бъде оправдана от никое от обстоятелствата по делото, в което се разглежда настоящият спор.

21

От съображенията, изложени в точки 17—19 по-горе, следва обаче, че основанието, изведено от нарушение на правото на разумен срок за разглеждане на делото, трябва да бъде отхвърлено.

22

Това основание е насочено срещу точки 21 и 22 от обжалваното съдебно решение, с които Общият съд приема за допустимо писмото от 10 февруари 2012 г., изпратено на последния от Комисията.

23

Изпратено в последния ден преди деня на съдебното заседание, това писмо според Guardian излага за първи път становището на Комисията относно начина на изчисление на намаляването на размера на глобата. Това писмо съдържало нови елементи и било представено без предварително разрешение от Общия съд, както и без обосновка.

24

Guardian подчертава, че макар това писмо да е представено късно, в точка 22 от обжалваното съдебно решение Общият съд го приема за допустимо с оглед, от една страна, на неговото „съдържание“ и от друга страна, „с оглед на обстоятелството, че то е предоставено на Guardian, [което] следователно [e] имало[о] възможност да изложи съображенията си по него в съдебното заседание“. Guardian счита, че тази преценка противоречи на член 11, параграф 3 от Указанията за секретаря.

25

Принципът на равни процесуални възможности и спазването на принципа на състезателност изисквали разискванията в съдебното заседание да се ограничат до онези материали от преписката, които е могло да бъдат разисквани писмено. Само възможността за изслушване в неговия ход във връзка с късно представени доказателства не позволявала спазването на правото на защита. В съответствие със своята съдебна практика по този въпрос Общият съд следвало да обяви за недопустимо писмото от 10 февруари 2012 г. (решения Solvay/Комисия, T‑30/91, EU:T:1995:115, т. 83 и 101, BASF/Комисия, T‑175/95, EU:T:1999:99, т. 46 и AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 27).

26

Guardian изтъкна, че точка 22 от обжалваното съдебно решение не съдържа никакви мотиви, позволяващи да се узнаят причините, поради които посоченото писмо е прието за допустимо, по-конкретно от гледна точка на неговото съдържание.

27

Вследствие на това Guardian преценява, че решението на Общия съд в посочената точка 22 да приобщи писмото от 10 февруари 2012 г. към преписката по делото, трябва да бъде отменено, и моли Съда да обяви това писмо за недопустимо.

28

Комисията смята, че това правно основание е негодно по същество. Всъщност, щом като Guardian не доказва, че в отсъствието на писмото от 10 февруари 2012 г. Общият съд е щял да стигне до различен извод по отношение на наложената на това предприятие глоба, това основание е ирелевантно.

29

Във всички случаи Комисията не приема посоченото основание по същество. Тя изтъква, че поради своето правомощие за пълен съдебен контрол Общият съд може да вземе предвид късно представени фактически доказателства, при условие че е спазен принципът на състезателност. А в случая той бил спазен, тъй като Guardian е имало възможност да изрази становище по отношение на посоченото писмо в хода на съдебното заседание, но то е предпочело да не прави това. Комисията изтъква, че Guardian е разполагало с тридневен срок преди съдебното заседание, за да вземе отношение по това писмо или да поиска от Общия съд да представи писмено становище или да отложи съдебното заседание.

30

Следва да се припомни, че принципът на спазване на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза. Би било нарушение на този принцип, ако съдебното решение се основава върху факти и документи, с които самите страни или само една от тях не са се запознали и по които не са могли да вземат отношение (решение Snupat/Върховен орган, 42/59 и 49/59, EU:C:1961:5, 156).

31

Принципът на равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес и има за цел да осигури равнопоставеност между страните в производството, като се гарантира, че всеки документ, представен пред юрисдикцията, може да бъде преценен и оспорен от всяка от страните в производството, предполага задължение за предоставяне на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна (решение Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 71 и 72).

32

В писмото си от 10 февруари 2012 г. Комисията иска да даде отговор на писмо, изпратено за подготовката на съдебното заседание от Guardian до Общия съд, относно изчисляването на глобата и да му предаде някои цифрови данни, на които тя се е основала при изчисляването на оборота на релевантния пазар на четирите предприятия, адресати на спорното решение. Комисията уточнява въз основа на тези данни, че в хипотезата, в която Общият съд би намалил размера на глобата, това намаление не би следвало да надхвърля 30 %.

33

Установено е, че Guardian е получило копие от това писмо на 10 февруари 2012 г. То е разполагало също така с три дни, за да се запознае с неговото съдържание преди съдебното заседание. Поради естеството и съдържанието на това писмо подобен срок не би могъл да се разглежда като прекалено кратък, и то независимо от обстоятелството, че Общият съд не е спазил разпоредбите на член 11, параграф 3, от Указанията за секретаря. Освен това е установено, че Guardian не е поискало от Общия съд да изложи становище по това писмо, нито е направило молба за отлагане на съдебното заседание. И накрая, в хода на съдебното заседание Guardian е имало възможност да изложи доводите си относно допустимостта на това писмо, както и относно неговото съдържание.

34

Видно от тези данни, Guardian не доказва, че Общият съд е нарушил правото на защита или че не е спазил принципа на равни процесуални възможности, като не е отчел, че е било необходимо то да разполага с достатъчен срок, за да се запознае с писмото от 10 февруари 2012 г. и да изрази писмено своето становище по във връзка с него (вж. по аналогия решение Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, EU:C:2003:531, т. 25).

35

При тези условия, без да допуска грешка в прилагането на правото, в точка 22 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „[с]оглед [на] съдържанието на това писмо и [на] обстоятелството, че то е предоставено [на Guardian], [което] следователно [е] имал[о] възможност да излож[и] съображенията си по него в съдебното заседание, следва този документ да се приеме за допустим“.

36

От това следва, че след като това основание не е може да се приеме по същество, то трябва да бъде отхвърлено.

37

Guardian твърди, че Общият съд в точки 104—106 от обжалваното съдебно решение е нарушил принципа на равно третиране. Той отказал да приеме, че при изчисляването на глобата вътрешните продажби трябва да бъдат взети предвид на същото основание, както продажбите за трети лица.

38

Общият съд не се съобразил и с постоянната съдебна практика и с постоянната практика при вземането на решения, в основата на които е необходимостта да се предотврати всяка дискриминация между предприятията, които са вертикално интегрирани, и тези, които не са вертикално интегрирани. Равното третиране се изисквало от Комисията както по силата на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), така и на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“).

39

Guardian упреква Общия съд, че не е изложил основанията, поради които той се е отклонил от тази постоянна съдебна практика. Според него Общият съд се ограничил с това да приеме в точка точка 104 от обжалваното съдебно решение, че „антиконкурентното поведение е [било] доказано само относно продажбите на несвързани клиенти“.

40

Освен обстоятелството, че Общият съд изопачил текста на съображение 377 от спорното решение, посоченото твърдение било лишено от релевантност. Важно било да се знае дали картелът се е отнасял само за вътрешните продажби. Всъщност според Guardian решаващото е това, че вертикално интегрирано предприятие може да изведе конкурентно предимство от продажбата на стоките, които са предмет на картела, както и от продажбата на продуктите, които съставляват вложени средства за тях. Според Guardian Комисията никога в миналото не е доказвала съществуване на подобно предимство и Съдът приел, че изключването на вътрешните продажби в крайна сметка „непременно“ би довело до предимство за вертикално интегрираните производители (решение KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, EU:C:2000:625, т. 62). В точка 105 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд приел, че не се установява вертикално интегрираните предприятия да са извлекли конкурентно предимство от нарушението.

41

Тъй като Guardian е единственото предприятие, неинтегрирано вертикално, участвало в извършване на нарушението, то преценява, че единственото средство за възстановяване на равното третиране се състои в намаляване на размера на наложената му глоба с 37 %, като този процент съответства на дела на вътрешните продажби спрямо общия обем на продажбите, реализирани на релевантния пазар.

42

Комисията счита, че това правно основание е неоснователно.

43

На първо място, Комисията поддържа, че Общият съд не е допуснал каквото и да било изопачаване на спорното решение, нито грешка в прилагане на правото, като е установил, че нарушението се отнася единствено до продажбите за трети лица. Вследствие на това тя преценява, че само тези продажби могат да бъдат основа за изчисляването на размера на глобата.

44

На второ място, Комисията оспорва твърдението, съгласно което при изчисляването на глобите съдебната практика ѝ налагала да се съобразява с вътрешните продажби. Това твърдение се основавало на идеята, според която вертикално интегрираните производители непременно извличат конкурентно предимство на пазарите надолу по веригата след пазара на картела. Тази идея била неправилна, защото съществуването на конкурентно предимство, изведено от действието на картел нагоре по веригата, зависи от множество фактори и трябва да бъде преценявано във всеки конкретен случай.

45

Във всички случаи съдебната практика допускала, а също така и не изисквала да се вземат предвид вътрешните продажби (решения KNP BT/Комисия, EU:C:2000:625, т. 62, Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, EU:C:2006:328, т. 102 и 103, Europa Carton/Комисия, T‑304/94, EU:T:1998:89, т. 123; KNP BT/Комисия, T‑309/94, EU:T:1998:91, т. 112, Lögstör Rör/Комисия, T‑16/99, EU:T:2002:72, т. 358, Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, EU:T:2005:220, т. 260, Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, EU:T:2006:75, т. 57, 63 и 64 и BST/Комисия, T‑452/05, EU:T:2010:167, т. 82).

46

Комисията посочва, че по принцип тя се съобразява с вътрешните продажби, ако разполага с достатъчно данни в подкрепа на извода, че конкурентното предимство е получено, или когато картелът се отнася изрично до вътрешните продажби (Решение на Комисията C(2010) 8761 окончателен от 8 декември 2010 г. по дело COMP/39.309 — LCD).

47

Съществували обаче случаи, в които тя не вземала предвид вътрешните продажби (вж. решения на Комисията C(2009) 7601 окончателен от 7 октомври 2009 г. по дело COMP/39.129 — Електрически трансформатори и C(2011) 7436 окончателен от 19 октомври 2011 г. по дело COMP/39.605 — Стъкло за електроннолъчеви тръби).

48

В замяна на това, както е в настоящия спор, когато нищо не сочи определено, че картелът се отнася и за вътрешните продажби или че активните участници надолу по веригата са ползвали непряко предимство, Комисията преценява, че не би могла да бъде законосъобразно задължена да взема предвид вътрешните продажби. Налагането на такова задължение на тази институция би ограничило дискреционната власт, с която тя разполага в областта на глобите, и би съществувала опасност от съществено утежняване на размера на глобите, без да е необходимо да се установява дали картелът е оказал, или не влияние върху вътрешните продажби или надолу по веригата. Такова задължение би могло да породи дискриминация между различните участници единствено поради формата на дружествената структура.

49

Според Комисията не следва да се счита, че тя трябва винаги да разглежда въпроса дали вътрешните продажби са свързани с нарушение, доколкото тя възприема последователен подход по отношение на всички предприятия, участващи в същия картел.

50

На трето място, Комисията поддържа, че Guardian не е било изобщо обект на дискриминация. Вследствие на това тя счита, че това предприятие няма правото на никакво намаляване на размера на глобата, която му е била наложена със спорното решение. Обстоятелството, че отчитането на вътрешните продажби е могло да доведе до по-висок размер на глобите за другите участници в картела, не би могло да оправдае намаляване на наложената на Guardian глоба. Размерът на тази глоба бил подходящ, пропорционален и съответстващ на Насоките от 2006 г. Той отразявал икономическата тежест на това предприятие в нарушението. За да се постигне възпиращият ефект на глобата, Комисията припомня, че тя е увеличила размера на наложената на Saint-Gobain глоба с 30 %, за да отрази по най-добрия начин обстоятелството, че става въпрос за вертикално интегрирано предприятие.

51

Следва да се припомни, че принципът за равно третиране е основен принцип на правото на Съюза, предвиден в членове 20 и 21 от Хартата. От постоянната съдебна практика е видно, че спазването на този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по-специално решение Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

52

Съгласно текста на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 за „всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година“.

53

Комисията трябва да прецени във всеки конкретен случай и предвид неговия контекст и целите на установения в Регламент № 1/2003 санкционен режим необходимото въздействие върху съответното предприятие, по-специално като вземе предвид оборот, който отразява действителното икономическо положение на това предприятие в периода, през който е извършено нарушението (решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия C‑76/06 P, EU:C:2007:326, т. 25).

54

Съгласно постоянната практика на Съда при определянето на глобата може да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който съставлява показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която се формира от стоките, предмет на нарушението, и следователно може да бъде показател за мащаба на това нарушение (решения Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80 - 103/80, EU:C:1983:158, т. 121, Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 243 и Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, EU:C:2006:328, т. 100).

55

Видно от практиката на Съда, независимо че член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 оставя на Комисията широка свобода на преценка, той все пак ограничава нейното упражняване, като въвежда обективни критерии, към които тя трябва да се придържа. По този начин, от една страна, размерът на глобата, която може да бъде наложена, има предел, който може да бъде изразен в цифри и е абсолютен, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена в тежест на дадено предприятие, може да бъде определен предварително. От друга страна, упражняването на това право на преценка е ограничено и от правилата за поведение, които Комисията сама си е наложила по-конкретно в Насоките от 2006 г. (вж. в този смисъл решение Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 58).

56

Съгласно Насоките от 2006 г. „[п]ри определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в съответния географски район на територията на ЕИП“. В точка 6 от тези Насоки се уточнява, че „комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението“.

57

От това следва, че точка 13 от Насоките от 2006 г. има за цел, за изчисляването на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него. Следователно, макар понятието за стойност на продажбите, предвидено в тази точка 13, със сигурност да не може да се разпростира до степен, в която да включва реализираните от разглежданото предприятие продажби, непопадащи в обхвата на твърдения картел, същевременно целта, преследвана от тази разпоредба, би била накърнена, ако това понятие следва да се разбира като отнасящо се единствено до оборота, реализиран само от продажбите, за които е установено, че са били действително засегнати от този картел“ (решение Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 76).

58

Подобно ограничение би довело освен това до изкуствено свеждане до минимум на икономическото значение на нарушението, извършено от дадено предприятие, тъй като самият факт, че е намерен ограничен набор от преки доказателства за действително засегнатите от картела продажби, в крайна сметка би довел до налагане на глоба, която не отразява реалния обхват на съответния картел. Освен това подобно предимство поради опазването на тайна би накърнило целта на член 81 ЕО нарушенията да бъдат разследвани и санкционирани ефективно и следователно не може да бъде допуснато (решение Team Relocations и др./Комисия, EU:C:2013:464, т. 77).

59

Във всички случаи следва да се подчертае, че делът на общия оборот, формиран от продажбата на стоките, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение. Затова не следва да се прави разлика между тези продажби в зависимост от това дали те са реализирани с несвързани трети лица, или със структури, които са част от същото предприятие. Неотчитането на стойността на продажбите, попадащи в последната категория, непременно би довело в крайна сметка до създаване на неоснователно предимство за вертикално интегрираните дружества, като им помогне да избегнат санкция, пропорционална на тяхното значение на пазара на стоките, които са предмет на нарушението (вж. в този смисъл решение KNP BT/Комисия, EU:C:2000:625, т. 62).

60

Всъщност освен печалбата, която може да бъде очаквана от споразумение на хоризонтално фиксиране на цените при продажбите на несвързани трети лица, вертикално интегрираните предприятия могат също така да извлекат печалба от такова споразумение на пазара надолу по веригата на преработените стоки, в състава на които влизат стоките, предмет на нарушението, и то на две различни основания. Или тези предприятия пренасят увеличенията на цената на вложените продукти, увеличения, произтичащи от предмета на нарушението, в преработените продукти, или те не ги пренасят, което в крайна сметка им дава предимство в цената в сравнение с техните конкуренти, които закупуват същите тези влагани продукти на пазара на стоките, който е предмет на нарушението.

61

Именно това е причината, поради която, както изтъква в точки 28—34 от своето заключение генералният адвокат, съдилищата на Съюза винаги са отхвърляли основанията, с които вертикално интегрирани производители са искали изключване на техните продажби от оборота, който е в основата на изчисляването на налаганата им глоба (решение KNP BT/Комисия, EU:C:2000:625, т. 62; вж. и решения Europa Carton/Комисия, EU:T:1998:89, т. 128; KNP BT/Комисия, EU:T:1998:91, т. 112; Lögstör Rör/Комисия, EU:T:2002:72, т. 360—363 и Tokai Carbon и др./Комисия, EU:T:2005:220, т. 260).

62

И накрая, от постоянната практика на Съда следва, че определянето на размера на глобата чрез прилагане на различни методи за изчисляване не може да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в едно и също нарушение на член 81 ЕО (вж. решение Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:479, т. 58).

63

Както беше припомнено в точка 58 от настоящото решение, за целите на преценката на дела на общия оборот, който произхожда от продажбата на продуктите, предмет на нарушението, не следва да се прави разлика между вътрешните продажби и продажбите, реализирани за несвързани трети лица или със структури, които са част от същото предприятие. От това следва, че при определянето на този оборот вертикално интегрираните предприятия се оказват в положение, сравнимо с положението на неинтегрираните вертикално производители. Тези два вида предприятия следователно трябва да бъдат разглеждани по еднакъв начин. Изключването на вътрешните продажби от релевантния оборот в крайна сметка би ги облагодетелствало, като намали относителната им тежест в извършване на нарушението в ущърб на другите, и то на основата на критерий, който няма връзка с целта, преследвана при определянето на този оборот, която се състои в отразяване на икономическото значение на нарушението и на относителната тежест на всяко от участващите в неговото извършване предприятия.

64

По този въпрос в точки 104—106 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

65

Произнасяйки се така, Общият съд не е спазил принципите, изведени от съдебната практика, припомнени в точки 52—62 от настоящото съдебно решение.

66

При тези условия основанието, което сочи Guardian в подкрепа на своята жалба, доколкото е изведено от принципа на равно третиране, трябва да бъде уважено, и то без да е необходимо произнасяне по същото това основание в частта му, в която то се отнася до нарушение от страна на Общия съд на задължението за мотивиране. Вследствие на това жалбата следва да се уважи и обжалваното съдебно решение да се отмени в частта му, в която с него се отхвърля основанието, изведено от принципа за недопускане на дискриминация по отношение на изчисляването на размера на глобата, и в която Guardian се осъжда да заплати съдебните разноски.

67

В съответствие с член 61от Статута на Съда, ако жалбата е основателна, Съдът може, в случай че отмени решението на Общия съд, да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Именно такъв е настоящият случай. Всъщност Съдът съд разполага с всички необходими доказателства, за да се произнесе по жалбата.

68

От друга страна, следва да се уточни обхватът на контрола на Съда. Общият съд, с мотивите, изложени в точки 28—93 от обжалваното съдебно решение, отхвърля искането за отмяна на спорното решение. След като Guardian не оспорва тези съображения в рамките на своята жалба, те придобиват окончателен характер. Следователно задача на Съда е да разгледа спора само доколкото той се отнася до основанието, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на задължението за мотивиране при изчисляването на размера на глобата, основание, повдигнато в подкрепа на исканията за нейното намаляване.

69

Второто основание, повдигнато от Guardian в неговата жалба пред Общия съд с цел да се постигне намаляване на размера на глобата, се отнася до поправяне на неравноправното третиране, произтичащо от изключването на вътрешните продажби при изчисляването на тази глоба. По мотивите, изложени в точки 51—65 от настоящото решение, следва да се установи, че Комисията, пристъпвайки към това изключване, нарушава принципа на равно третиране.

70

В това отношение следва да се посочи, че видно от точка 41 от изложението на възраженията, от четирите предприятия, адресати на спорното решение, Guardian е имало най-малък дял от релевантния пазар, за който се предполага, че е между 10 % и 20 %. Делът, притежаван от Saint-Gobain, който е между 20 % и 30 %, е бил по-голям. На етапа обаче на приемане на спорното решение порядъкът е бил обратен, като Saint-Gobain тогава е притежавал най-малкия пазарен дял, или между 10 % и 20 %, а Guardian — най-големия, а именно 25 %, без обаче спорното решение да съдържа обяснения за причините за една толкова важна промяна на основата за изчисляване на глобата. Изключването на вътрешните продажби следователно е довело до намаляване на относителния дял на Saint-Gobain в извършване на нарушението и до съответното увеличаване на дела на Guardian.

71

В това отношение доводът на Комисията, съгласно който размерът на глобата, възложена в тежест на Saint-Gobain, е бил увеличен с 30 %, за да се отрази в най-голяма степен обстоятелството, че става въпрос за вертикално интегриран производител, не може да бъде приет. Всъщност съгласно съображение 519 от спорното решение разглежданото увеличение е било наложено на Saint-Gobain с цел на глобата да се придаде достатъчно възпиращ характер, по-конкретно с оглед на „неговото по-голямо присъствие в сектора на стъклото“ и на „неговия оборот, [който] в абсолютно изражение е значително по-висок от този на останалите“.

72

Второто основание, повдигнато от Guardian пред Общия съд с цел да се постигне намаляване на размера на наложената му от Комисията глоба, следователно трябва да се обяви за основателно.

73

В изпълнение на своето правомощие за пълен съдебен контрол, признато на Съда в член 31 от Регламент № 1/2003, съдът следва да се произнесе по размера на глобата, която трябва да бъде възложена в тежест на Guardian (решения Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 79 и Alliance One International/Комисия, C‑679/11 P, EU:C:2013:606, т. 104).

74

В това отношение е важно да се припомни, че член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 предвижда при определяне на размера на санкцията да се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. Освен това от член 23, параграф 2, втора алинея следва, че за всяко предприятие, което има участие в нарушението, глобата не може да надвишава 10 % от общия му оборот за предходната стопанска година.

75

Макар че в рамките на упражнявания в тази област пълен съдебен контрол Съдът следва сам да прецени обстоятелствата по случая и вида на въпросното нарушение, за да определи размера на глобата, при определянето на размера на наложените глоби упражняването на пълен съдебен контрол не може да води до дискриминация между предприятията, участвали в споразумение или в съгласувана практика, които противоречат на член 81, параграф 1 ЕО (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, EU:C:2012:778, т. 80).

76

Що се отнася до намаляването на размера на глобата, страните са на различни становища както по отношение на принципа на това намаляване, така и по отношение на неговото изчисляване.

77

На първо място, според Комисията обстоятелството, че отчитането на вътрешните продажби би довело до по-високи глоби за останалите участници в картела, не позволява да се намали наложената на Guardian глоба, което се оспорва от последното.

78

В това отношение е достатъчно да се изтъкне, че след като Съдът е установил незаконосъобразността на спорното решение, при упражняването на своето правомощие за пълен съдебен контрол той може да замени преценката на Комисията със своя и съответно да отмени, намали или увеличи наложената глоба (вж. решения Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 61 и Otis и др., EU:C:2012:684, т. 62). Това правомощие се упражнява, като се вземат предвид всички фактически обстоятелства (вж. в този смисъл решение Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, EU:C:2009:505, т. 86 и цитираната съдебна практика). Вследствие на това посоченият по-горе довод на Комисията трябва да бъде отхвърлен.

79

На второ място, страните са на различни становища относно процента на намаление, който следва да се приложи към глобата, за да се компенсира неравното третиране, произтичащо от изключването на вътрешните продажби от размера на глобата. Guardian преценява, като сравнява данните, съдържащи се в спорното решение, с тези от изложението на възраженията, че този размер трябва да се намали с 37 %. В писмото си от 10 февруари 2012 г. Комисията отбелязва, че намалението не може да надвишава 30 %. Тя изтъква, че данните, на които Guardian основава своите изчисления, включват продажбите на някои видове стъкло, посочени в изложението на възраженията, но необхванати от спорното решение.

80

При тези условия, с оглед на фактическите и правните обстоятелства по делото, размерът на наложената на Guardian глоба в член 2 от спорното решение следва да се намали с 30 % и този размер да се определи на 103600000 EUR.

81

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски.

82

Съгласно член 138, параграф 1 от същия процедурен правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

83

Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

84

След като жалбата на Guardian е частично уважена, Комисията следва да бъде осъдена да понесе, освен собствените си съдебни разноски, свързани както с първоинстанционното производство, така и с производството по настоящата жалба, половината от съдебните разноски, направени от Guardian в тези две производства. Guardian понася половината от собствените си съдебни разноски, свързани с тях.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: