1

Със съответните подадени от тяхно име жалби Société nationale maritime Corse-Méditerranée [Националното морско дружество Корсика-Средиземно море] (SNCM) SA (наричано по-нататък „SNCM“) и Френската република искат отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз Corsica Ferries France/Комисия (T‑565/08, EU:T:2012:415, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) в частта, с която се отменя член 1, втора и трета алинея от Решение 2009/611/ЕО на Комисията от 8 юли 2008 година относно мерките C 58/02 (предишен № 118/02), които Франция е предприела в полза на Националното морско дружество Корсика-Средиземно море (SNCM) (ОВ L 225, стр. 180, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Общият съд е установил следното:

„Засегнати морски дружества

[…]

3

С жалба, внесена в секретариата на 17 декември 2008 г., Corsica Ferries е поискало от Общия съд да отмени спорното решение. В подкрепа на жалбата си то е посочило по същество шест основания.

4

Първото основание е изведено от твърдяно много разширително тълкуване на член 287 ЕО, което се изразявало в липса на мотиви на спорното решение и нарушаване на правото на защита и на правото на ефективно средство за съдебна защита. Основания от второ до шесто са изведени от нарушение на членове 87 ЕО и 88 ЕО, както и на насоките. Тези основания се отнасят съответно до вноската в капитала в размер на 53,48 милиона евро като компенсация за обществена услуга, прехвърлянето на SNCM с отрицателна цена от 158 милиона евро, вноската в капитала на CGMF в размер на 8,75 милиона евро, мерките в помощ на лицата в размер на 38,5 милиона евро и остатъка в размер на 22,52 милиона евро, нотифициран като помощ за преструктуриране.

5

Общият съд е уважил основания от трето до шесто, посочени от Corsica Ferries в подкрепа на жалбата му за отмяна, и е отменил член 1, втора и трета алинея от спорното решение.

6

С жалбата си SNCM иска от Съда:

7

Corsica Ferries иска от Съда:

8

Френската република иска от Съда:

9

С решение на председателя на Съда от 24 януари 2013 г. дело C‑533/12 Р и дело C‑536/12 Р са съединени за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение.

10

По дело C‑533/12 P SNCM, а по дело C‑536/12 P — Френската република, сочат четири основания срещу обжалваното съдебно решение, които до голяма степен се припокриват. Поради това те следва да бъдат разгледани заедно.

11

В рамките на първото си основание относно прехвърлянето на SNCM с отрицателна цена от 158 милиона евро SNCM твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не се е съобразил с правото на преценка на Комисията и чрез възприетото от него тълкуване на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика в противоречие с член 345 ДФЕС е изопачил спорното решение и не е изпълнил задължението си за мотивиране.

12

Според SNCM Общият съд не се е съобразил с правото на преценка на Комисията във връзка с прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика. Всъщност, за да установи липсата на помощ относно отрицателната цена, в спорното решение Комисията извършила съпоставка между отрицателната цена на прехвърлянето и допълнителните обезщетения за уволнение, предоставени от държавата в случай на ликвидация на SNCM. Изчисленията се основавали на предоставени от страните и от независим експерт данни. Като поставил под съмнение заключенията на Комисията, Общият съд не се съобразил с нейното право на преценка по сложни икономически въпроси и допуснал грешка при прилагане на правото.

13

Corsica Ferries сочи, че по принцип съдът на Съюза трябва да упражнява пълен съдебен контрол във връзка с квалификацията като държавна помощ и приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

14

Що се отнася до правото на преценка на Комисията и съдебния контрол, в точка 88 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил постоянната съдебна практика относно обхвата и естеството на съдебния контрол върху понятието „държавна помощ“.

15

Според посочената съдебна практика понятието за държавна помощ, както е определено в Договора, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни критерии. По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки. Съдът на Съюза по-специално трябва да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съвпадащи, но и дали тези доказателства включват всички относими обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решения Франция/Ladbroke Racing и Комисия, C‑83/98 P, EU:C:2000:248, т. 25, Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 64 и 65, както и BNP Paribas и BNL/Комисия, C‑452/10 P, EU:C:2012:366, т. 100 и цитираната съдебна практика).

16

Основателно в точки 90—108 от обжалваното съдебно решение Общият съд е проверил обективните обстоятелства, взети предвид от Комисията в спорното решение, за да гарантира правилното прилагане на член 107 ДФЕС в съответствие с цитираната в предходната точка съдебна практика.

17

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 39 от своето заключение, противно на твърденията на SNCM, следва да се приеме, че Общият съд изобщо не е поставял под съмнение работата на независимия експерт, която е била в основата на спорното решение.

18

След разглеждане на това решение Общият съд е преценил, че Комисията не е обосновала в достатъчна степен собствените си мотиви и се е основала на доказателства, които не са били нито обективни, нито проверими. Поради това следва да се отхвърли доводът на SNCM, че Общият съд не се е съобразил с правото на преценка на Комисията или че е заместил съображенията на определения от нея експерт със своите собствени.

19

От изложеното следва, че Общият съд е осъществил правилно цялостен контрол по смисъла на цитираната в точка 15 от настоящото решение съдебна практика, в съответствие със задължението си за това.

20

Що се отнася до тълкуването на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, SNCM упреква Общия съд, че е наложил на Комисията задължението да определи икономическите дейности на съответната държава членка „по-специално на географско и отраслово равнище“, за да установи, че поведението на посочената държава е било в съответствие с това, което би имал частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Предприятието жалбоподател твърди, че релевантният критерий във връзка с този тест, очертан в съдебната практика, е мащабът на инвеститора, а не на сектора, в който инвеститорът упражнява дейност. По този начин Общият съд не се съобразил с основния принцип за недопускане на дискриминация в зависимост от системата на собственост върху имущество, установен по силата на член 345 ДФЕС, който е в основата на теста за частния инвеститор.

21

Corsica Ferries сочи, че не може Общият съд да бъде упрекван за това, че е изискал отраслово и географско определяне на разглежданите икономически дейности, за да провери дали Комисията действително е основавала преценката си относно разглежданите мерки на „всички относими обстоятелства“.

22

Френската република сочи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че в рамките на критерия за частния инвеститор Комисията по принцип не е можела да отчете риска от засягане на доброто име на държавата в качеството ѝ на икономически актьор на световната сцена в частния сектор. Тя счита също, че като е наложил наличието на достатъчно установена, ако не и на постоянна практика сред инвеститорите в съответния отрасъл въз основа на обективни и проверими доказателства, Общият съд е въвел изискване, което надхвърля необходимото за правилното прилагане на теста за частния инвеститор в съответствие със съдебната практика.

23

Подобно на Френската република, SNCM счита, че като в точки 86, 87, 95 и 96 от обжалваното съдебно решение залага изцяло определени от съда критерии, например извършването на отраслов и географски анализ, доказването на достатъчно установена практика и твърде висок стандарт на доказване, че е налице вероятност от непряка материална облага, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

24

Освен това SNCM сочи, че в точки 101—108 от обжалваното съдебно решение, като констатира, че Комисията не е доказала, че действията на френската държава са били мотивирани от разумна вероятност за извличане на непряка материална облага, дори в дългосрочен план, Общият съд е въвел прекомерно висок стандарт на доказване. За да се определи обаче дали приватизацията на публично предприятие при отрицателна цена на продажба включва елементи на държавна помощ, следвало да се прецени дали при сходни обстоятелства би се наложило на частен инвеститор с мащаби, съпоставими с организациите с управленски функции в публичния сектор, да прави вноски в капитала от същия порядък, или би избрал ликвидацията на предприятието.

25

Според SNCM непряката облага, която френската държава може да получи от разглежданата мярка, трябва да се счита за установена в резултат от съпоставката на вероятните разходи за ликвидация с отрицателната цена на прехвърляне.

26

Освен това според SNCM Общият съд е изискал стандарт на доказване, който на практика не може да бъде постигнат. Жалбоподателят сочи, че би било невъзможно с точност да се намери количествено изражение на увреждането в случай на засягане на доброто име на съответната държава членка. Поради естеството си такова количествено изразяване трябвало да се основава на трудно предвидими обстоятелства, и по-специално поради това, че трябвало да се основава на реакцията на други икономически субекти, например клиенти, потребители, доставчици или на персонала на SNCM, а също и на останалите публични предприятия.

27

Според Corsica Ferries Общият съд е приложил надлежно критерия за осведомения частен инвеститор, който предполага да се докаже, че действията на държавата членка се ръководят от перспективата за рентабилност в по-дългосрочен план, тоест да се докаже дългосрочната икономическа рационалност в действията на съответната държава. Поради това Общият съд санкционирал Комисията, тъй като не е успяла да докаже в достатъчна степен в рамките на спорното решение разумната вероятност френската държава да извлича непряка материална облага, дори в дългосрочен план, от разглежданата операция.

28

Що се отнася до определянето на икономическите дейности на френската държава, SNCM твърди също, че Общият съд е изопачил решението, тъй като е приел, че Комисията не е определила в достатъчна степен икономическите дейности на държавата, спрямо които следва да се направи преценка на икономическата рационалност на разглежданите мерки. Според SNCM обжалваното решение не е мотивирано, тъй като Общият съд не е определил понятията „достатъчно установена практика“ и „постоянна практика“.

29

От постоянната съдебна практика е видно, че предоставянето на капитал на дадено предприятие от страна на публичните органи под каквато и да било форма може да представлява държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО, когато са изпълнени предвидените в него условия (решения Испания/Комисия, C‑278/92—C‑280/92, EU:C:1994:325, т. 20, както и Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия, C‑328/99 и C‑399/00, EU:C:2003:252, т. 36 и цитираната съдебна практика).

30

От постоянната съдебна практика обаче следва също, че съгласно принципа за равно третиране между публичните и частните предприятия предоставянето на капитали пряко или непряко от държавата на предприятие при обстоятелства, които съответстват на нормалните пазарни условия, не би могло да се квалифицира като държавна помощ (Решение Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия, EU:C:2003:252, т. 37 и цитираната съдебна практика). В този смисъл условията, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако публичното предприятие бенефициер е могло да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, като тази преценка по отношение на публичните предприятия се извършва по принцип с прилагането на критерия за частния инвеститор (вж. Решение Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 78 и цитираната съдебна практика).

31

Съгласно практиката на Съда следва да се направи разграничение между, от една страна, ролята на държавата като акционер в едно предприятие, от ролята на държавата, действаща в качеството си на носител на публична власт, от друга страна. Приложимостта на критерия за частния инвеститор зависи в крайна сметка от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт (вж. решения Испания/Комисия, EU:C:1994:325, т. 22, както и Комисия/EDF, EU:C:2012:318, т. 80 и 81).

32

При това положение следва да се прецени дали при сходни обстоятелства на частен инвеститор, чийто мащаб може да бъде сравнен с тази на организациите с управленски функции в публичния сектор, би се наложило да направи подобни по големина вноски в капитала (Решение Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия, EU:C:2003:252, т. 38, както и цитираната съдебна практика).

33

За целите на този анализ следва да се прецени дали мярката би била приета при нормални пазарни условия от частен инвеститор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на държавата, като се вземат предвид единствено печалбите и задълженията, свързани с положението на акционер, като се изключат тези, които са свързани с качеството на носител на публична власт (решение Комисия/EDF, EU:C:2012:318, т. 79).

34

Освен това в отсъствието на каквато и да било възможност да се направи сравнение на положението на публично предприятие с това на частно предприятие, „нормалните пазарни условия“ следва да се преценят с оглед на наличните обективни и проверими доказателства (решения Chronopost и др./Ufex и др., C‑83/01 P, C‑93/01 P и C‑94/01 P, EU:C:2003:388, т. 38, както и Комисия/EDF, EU:C:2012:318, т. 101 и 102).

35

За целите на теста за частния инвеститор в точка 86 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че Комисията трябва да определи икономическите дейности на съответната държава членка, по-специално на географско и отраслово равнище, спрямо които трябва да се прецени икономическата рационалност в дългосрочен план на действията на тази държава. Освен това в точки 95—100 от това решение Общият съд е счел, че за прилагането на теста могат да се използват единствено „достатъчно установена[та] практика“ или „постоянна[та] практика“ на частните предприятия.

36

В тази връзка следва да се отбележи, че тези изисквания не са абсолютни, а при необходимост позволяват да се установи частен инвеститор, съпоставим с публичното предприятие, в чиято полза се прилага тестът за частния инвеститор.

37

С използването на тези понятия Общият съд не налага специфични изисквания относно естеството на доказателствата, с помощта на които може да се установи, че действащ рационално частен инвеститор, който се намира във възможно най-близко до публичното предприятие положение, би направил разглежданата вноска в капитала, а в точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение констатира, че Комисията не е определила в достатъчна степен икономическите дейности на френската държава, спрямо които следва да се направи преценка на икономическата рационалност на разглежданите в случая мерки, както и че е била в невъзможност да упражни контрол относно дългосрочната икономическа рационалност на разглежданата по делото отрицателна продажна цена.

38

Общият съд правилно е установил критерия за дългосрочната икономическа рационалност на решението на държава членка да предостави икономическо предимство на предприятие, който във всички случаи трябва да е изпълнен за успешното преминаване на теста на частния инвеститор. По този начин той не е нарушил член 345 ДФЕС.

39

В съответствие със съдебната практика, когато вноските в капитала от публичен инвеститор не отчитат изобщо перспективата дори за дългосрочна рентабилност, те следва да се считат за помощи по смисъла на член 107 ДФЕС, а съвместимостта им с общия пазар трябва да се преценява с оглед единствено на предвидените в тази разпоредба критерии (вж. в този смисъл решение Италия/Комисия, C‑303/88, EU:C:1991:136, т. 22).

40

Противно на поддържаното от Френската република, в точка 85 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е изключил по принцип, че защитата на доброто име на държава членка в качеството ѝ на глобален инвеститор в пазарната икономика не може да представлява, при липса на специални обстоятелства и без особено убедителни мотиви, обосновка за доказване на дългосрочната икономическа рационалност на поемането на допълнителни разходи като допълнителните обезщетения за уволнение.

41

Общият съд обаче с основание констатира в точка 85 от обжалваното съдебно решение, че общото позоваване на доброто име на държава членка като актьор на световната сцена не е достатъчно, за да обоснове липса на помощ по смисъла на правото на Съюза.

42

Първото основание на SNCM също не би могло да се приеме, тъй като с него се твърди, че в точки 101—108 от обжалваното съдебно решение Общият съд е наложил на Комисията прекомерно висок стандарт на доказване относно факта, че действията на френската държава са били мотивирани от разумна вероятност за извличане на материална облага дори в дългосрочен план. В тази връзка от обжалваното съдебно решение следва, че Комисията е твърдяла единствено че доброто име на френската държава би се оказало засегнато поради социални конфликти. С оглед на констатацията в точка 41 от настоящото решение обаче тази аргументация не би могла да се приеме.

43

В този смисъл Общият съд основателно констатира в точка 108 от обжалваното съдебно решение, че икономическата рационалност в дългосрочен план на действията на френската държава не е надлежно доказана.

44

Що се отнася до твърдението за изопачаване, направено от SNCM, последното не е доказало, че Общият съд е изопачил решението на Комисията, тоест че прочитът му на това решение е бил явно неправилен.

45

Що се отнася до критиката, отправена от SNCM, че Общият съд не е изпълнил задължението си за представяне на мотиви, тъй като не е дефинирал понятията „достатъчно установена практика“ и „постоянна практика“, следва да се констатира, подобно на генералния адвокат в точка 62 от заключението му, че тези изрази са ясни и се отнасят до преценка на фактите, както и че е лесно разбираемо един или няколко примера да не могат да представляват „постоянна“ или „достатъчно установена практика“.

46

Следователно първото основание следва да се отхвърли изцяло.

47

SNCM сочи, че като не е взел под внимание всички релевантни обстоятелства, и по-специално въпроса относно фиксираната възвръщаемост и относно значението на прекратителната клауза, преценявайки съпоставимостта на условията за инвестиране на съвпадащите по време вноски в капитала, Общият съд е изопачил спорното решение.

48

Според SNCM въпросът относно фиксираната възвръщаемост е бил анализиран от Комисията в точки 361—363 от спорното решение. Така Комисията констатирала, че фиксирана възвръщаемост в размер на 10 % от капиталовата инвестиция на френската държава в SNCM представлява адекватна дългосрочна рентабилност на инвестираните капитали от частен инвеститор.

49

Освен това според SNCM Комисията действително е уточнила съображенията си, поради които счита, че прекратителната клауза не е могла да постави под съмнение равното третиране на инвеститорите със съвпадащи по време инвестиции. Всъщност, противно на постановеното от Общия съд в точка 127 от обжалваното съдебно решение, Комисията действително отбелязала, че тази клауза се отнася не до съвпадаща по време инвестиция, направена от частните купувачи и държавата в приватизираното SNCM, а до пълното прехвърляне на SNCM на частните купувачи. В този смисъл прекратителната клауза била свързана с прехвърлянето на SNCM и трябвало да се разглежда във връзка с него, поради което не можела да се взема предвид при анализа на съвпадащата по време инвестиция на държавата и на частните купувачи, извършена след прехвърлянето.

50

SNCM счита, че прекратителната клауза е била остойностена в момента на прехвърляне на SNCM в рамките на отрицателната цена от 158 милиона евро. Тъй като прехвърлянето на SNCM е извършено по пазарни цени, посочената прекратителна клауза е била остойностена в цената на прехвърляне и не можело да се счита, че е предоставила предимство на приобретателите. Поради това към момента на оценяване дали съвпадащата по време инвестиция на френската държава е в съответствие с принципа на равно третиране на инвеститорите тя не следвало вече да се взема предвид, за да не бъде отчитано двукратно остойностяването на посочената клауза.

51

Относно отчитането на контекста, в който се извършва приватизацията на предприятието, в който се вписва вноската в размер на 8,75 милиона евро в капитала на SNCM, последното счита, че задълженията, свързани с мерките, приети от френската държава в рамките на приватизацията на SNCM, а именно отрицателната цена от 158 милиона евро и авансът по текуща сметка в размер на 38,5 милиона евро, не трябва отново да се вземат под внимание при оценяването на посочената вноска в капитала. Новото отчитане на отрицателната цена и на вноската в капитала, за да се оцени авансът по текуща сметка, било равносилно на двукратно отчитане на тази цена и на тази вноска.

52

Френската република сочи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, изведена от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, като е приел, че Комисията не е взела под внимание всички релевантни обстоятелства в рамките на анализа, който е направила относно съпоставимостта на вноската в капитала на CGMF, публичен акционер в SNCM, на стойност от 8,75 милиона евро, и на вноската на частните купувачи на стойност от 26,25 милиона евро, както и че Комисията е трябвало да вземе предвид прекратителната клауза относно прехвърлянето, предоставена в полза на посочените частни купувачи в рамките на приватизацията на SNCM.

53

Corsica Ferries сочи, че остойностяването на прекратителната клауза в момента на прехвърляне в рамките на отрицателната цена от 158 милиона евро е без значение за съображенията на Общия съд и за обстоятелството, че в спорното решение Комисията не е извършила задълбочен анализ на икономическото въздействие на тази клауза, така че ако това въздействие е било остойностено в посочената отрицателна цена, а това не е направено, Комисията е трябвало да представи ясни и прозрачни разяснения във връзка с него.

54

Следва да се отбележи, че в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд основателно констатира, че единствено извършването на вноските в капитала съвместно и едновременно с частни инвеститори не изключва автоматично квалификацията като държавна помощ. Трябва да се вземат под внимание и други обстоятелства, и по-специално равното третиране на публичните и частните акционери.

55

В точка 130 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че прекратителната клауза относно прехвърлянето най-малкото може да предотврати всякакъв риск за частни купувачи при осъществяване на някое от задействащите я условия и следователно посочената клауза има реална финансова стойност. Според Общия съд тази клауза може да измени рисковите профили на вноските в капитала на частните купувачи и на CGMF и следователно да постави под въпрос сходството на инвестиционните условия.

56

Следва да се приеме, че жалбоподателите не са установили наличието на грешка при прилагане на правото, допусната в това отношение от Общия съд.

57

Доводът, че прекратителната клауза била остойностена в цената на прехвърляне на SNCM и че тази клауза не можела вече да се взема под внимание при преценка на съпоставимостта на вноските в капитала, извършени от публичните и частните акционери, трябва да се отхвърли.

58

Действително, както посочва Общият съд в точка 111 от обжалваното съдебно решение, разглежданото едновременно и съвместно записване е било предвидено още в меморандума за разбирателство относно въпросното прехвърляне. Следователно е ясно, че разглежданата вноска в капитала е била предвидена в контекста на частичната приватизация на SNCM.

59

Както признава Френската република, при прилагане на прекратителната клауза първоначалният акционер, прехвърлил дяловото си участие на купувача, ще трябва да възстанови на последния направената от него вноска в капитала и по този начин, за разлика от първоначалния акционер, купувачът има възможност да си възстанови вноската в капитала, когато упражни прекратителната клауза, и да прекрати обвързаността си със съответното публично предприятие.

60

При тези обстоятелства е видно, че прекратителната клауза може да повлияе на условията за осъществяване на посочената рекапитализация и да засегне условията за наличие на съпоставимост.

61

Като се има предвид, че Общият съд е отбелязал определени елементи във връзка с посоченото засягане, той основателно е стигнал до извода, че в спорното решение Комисията не е могла да не извърши задълбочен анализ на икономическото въздействие на прекратителната клауза относно прехвърлянето. Както подчертава генералният адвокат в точка 115 от своето заключение, Общият съд основателно е констатирал, че Комисията не е обосновала, или поне не в достатъчна степен, решението си относно равното третиране на публичните и частните инвеститори в SNCM.

62

Следователно, без да се разглежда въпросът относно преценката на възвръщаемостта на капиталовата вноска, направена от CGMF, второто основание следва да се отхвърли.

63

Според SNCM Общият съд е изопачил спорното решение, като е приел, че според Комисията, след като разглежданата мярка не произтича от стриктни законови задължения, поради естеството си това може да изключи характера ѝ на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

64

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не се съобразил с правото на преценка на Комисията относно сложни икономически положения. Като в точка 144 от обжалваното съдебно решение констатирал, че „съществуването на обезпечителен депозит може да подтикне служителите на SNCM да напуснат предприятието или най-малкото да го напуснат, без да договарят условията за това, по-специално що се отнася до евентуалното отпускане на допълнителни обезщетения за уволнение […], като всичко това би създало непряко икономическо предимство за SNCM“, Общият съд надхвърлил изискваната проверка относно наличието на явна грешка в преценката при разглеждането на сложни икономически положения.

65

Общият съд не мотивирал достатъчно решението си относно предимството, от което се ползвало SNCM. Всъщност анализът му относно обезпечителния депозит в точка 144 от обжалваното съдебно решение не позволявал да се установят съображенията, поради които Комисията допуснала явна грешка в преценката, като не квалифицирала мерките за помощ на лицата като „държавна помощ“.

66

Освен това SNCM и Френската република считат, че обжалваното съдебно решение е опорочено поради липсата на мотиви. Общият съд не разгледал констатацията на Комисията, че „дори ако се добави сумата от 38,5 милиона евро към капиталовата вноска на държавата в размер на 142,5 милиона евро, коригираната отрицателна продажна цена от [196] милиона евро остава значително по-ниска от стойността на съдебната ликвидация на SNCM“. Комисията установила, че разходите за ликвидация на френската държава биха били по-високи от отрицателната цена, дори ако към нея се добави сумата за помощи на лицата.

67

В това отношение, като квалифицирал мерките за помощ на лицата в размер на 38,5 милиона евро като „държавни помощи“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, без при условията на евентуалност да провери дали тези мерки отговарят на теста за частния инвеститор, Общият съд не мотивирал надлежно своето решение.

68

Corsica Ferries сочи, че именно тъй като Комисията не била в състояние да определи обичайното прилагане на системата на допълнителни социални обезщетения при прекратяване на трудовия договор с оглед на механизма на обезпечителния депозит, Общият съд не възприел позицията ѝ.

69

На основание на съображенията, изложени в точки 14—16 от настоящото решение, Съдът счита, че изследването, направено от Общия съд в точка 144 от обжалваното съдебно решение, е в съответствие с равнището на контрол, което той е задължен да упражни.

70

Що се отнася до довода на SNCM и Френската република, че Общият съд е трябвало при условията на евентуалност да провери дали сумата от 38,5 милиона евро е била обоснована с оглед на теста за частния инвеститор, следва да се напомни, че Съдът не приема първото основание, отнасящо се до квалификацията на допълнителните обезщетения за уволнение в размер на 158 милиона евро.

71

Както отбелязва генералният адвокат в точка 132 от своето заключение, сумата от 38,5 милиона евро по обезпечителния депозит е била предназначена за евентуалното изплащане на допълнителни обезщетения за уволнение.

72

Жалбоподателите не представят нито един довод, от който да е видно, че сумата от 38,5 милиона евро по естеството си се отличава от сумата от 158 милиона евро, във връзка с която бе направена преценка при разглеждането на първото основание, отнасящо се до теста за частния инвеститор.

73

Във връзка с основанията, изложени от генералния адвокат в точки 122—137 от неговото заключение, Съдът счита, че Общият съд не е изопачил спорното решение и е мотивирал надлежно обжалваното съдебно решение в рамките на анализа на констатациите и доводите във връзка с това основание.

74

Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

75

SNCM и Френската република считат, че съображенията на Общия съд относно остатъка за преструктуриране от 15,81 милиона евро са неправилни.

76

Жалбоподателите сочат, че мотивите на Общия съд в точки 148—153 от обжалваното съдебно решение се основават на предпоставката, че според Комисията планът от 2006 г. не съдържа елементи на държавна помощ. Поради това в жалбите си те твърдят, че във връзка с анализа на мерките съгласно плана от 2006 г. Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото и не е изпълнил задължението си за представяне на мотиви.

77

От писмените изявления на жалбоподателите е видно, че четвъртото основание е в зависимост от решението на Съда да уважи предходните основания, изложени в подкрепа на жалбите.

78

В точки 39, 55 и 66 от настоящото съдебно решение обаче Съдът отхвърли основания от първо до трето и потвърди обжалваното съдебно решение.

79

При това положение, без да се налага да бъдат разгледани доводите, представени от жалбоподателите, четвъртото основание следва да се отхвърли като неприложимо.

80

След като нито едно от изтъкнатите от жалбоподателите основания не е уважено, жалбите по дела C‑533/12 P и C‑536/12 P трябва да се отхвърлят.

81

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим по отношение на производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

82

След като Corsica Ferries е направило искане за осъждането на SNCM и на Френската република и последните са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: