—

за г‑н Willems, лично от него,

—

за г‑н Kooistra, лично от него,

—

за г‑н Roest и за г‑н Van Luijk, от J. Hemelaar, advocaat,

—

за нидерландското правителство, от J. Langer, M. Bulterman и H. Stergiou, в качеството на представители,

—

за френското правителство, от F. X. Bréchot, в качеството на представител,

—

за швейцарското правителство, от D. Klingele, в качеството на представител,

—

за Европейския парламент, от P. Schonard и R. van de Westelaken, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от E. Sitbon, И. Гюров и K. Michoel, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от B. Martenczuk и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 1, параграф 3 и член 4, параграф 3 от Регламент (EO) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2009 г., глава 1, том 5, стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. (ОВ L 142, стр. 1 и поправка в ОВ L 188, 2009 г., стр. 127, наричан по-нататък „Регламент № 2252/2004“).

2

Тези преюдициални запитвания са отправени в рамките на спорове между, от една страна, г‑н Willems и г‑н Kooistra, както и г‑жа Roest и г‑жа van Luijk, и от друга страна, съответно кмета на Ньот, кмета на Схарстерланд, кмета на Амстердам и кмета на Хага (Нидерландия, наричани по-нататък „кметовете“), относно постановените от последните откази да издадат паспорти (по дела C‑446/12, C‑448/12 и C‑449/12) и карта за самоличност (по дело C‑447/12) на жалбоподателите в главните производства, без във връзка с това да са били снети техните биометрични данни.

3

Съгласно член 6, параграф 1, буква б), първо изречение от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (OВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) държавите членки са длъжни да предвиждат, че личните данни се събират за конкретни, ясно формулирани и законни цели и не бива да са допълнително обработени по начин, който е несъвместим с тези цели. Съгласно параграф 1, буква в) от същия член тези данни трябва да бъдат адекватни, релевантни, и да не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират и/или обработват допълнително.

4

Член 7, букви в), д) и е) от тази директива постановяват, че обработването на лични данни може да се извършва само ако е необходимо „за спазването на правно задължение, чийто субект е администраторът“ или „за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес или при упражняване на официалните правомощия, които са предоставени на администратора или трето лице, на което се разкриват данните“, или за „целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато пред тези интереси имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1“.

5

Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56):

„Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държава членка, за да пътуват до друга държава членка“.

6

Член 5, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, държавите членки дават на гражданите на Съюза разрешение да влизат на тяхна територия с валидна карта за самоличност или паспорт и дават на членовете на семейството, които не са граждани на държава членка, разрешение да влязат на тяхна територия с валиден паспорт“.

7

Съгласно член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2252/2004:

„2.   Паспортите и документите за пътуване включват носител с висока степен на защита на запаметената информация, който съдържа портретна снимка. Държавите членки също така включват два пръстови отпечатъка, снети върху равна повърхност, в интероперативни формати. Данните трябва да бъдат защитени и носителят на запаметената информация да има достатъчен капацитет и способност да гарантира целостта, автентичността и поверителността на данните.

[…]

3.   Настоящият регламент се прилага по отношение на паспортите и документите за пътуване, издадени от държавите членки. Той не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани или за временните паспорти и документи за пътуване с валидност, равна на и под 12 месеца“.

8

Член 4, параграф 3, първа алинея от този регламент има следното съдържание:

„Биометричните данни се събират и съхраняват в носителя на запаметената информация с оглед издаването на такива документи. За целите на настоящия регламент биометричните данни в паспортите и документите за пътуване се използват единствено за проверка на:

9

Съгласно съображение 5 от Регламент № 444/2009, с който се изменя Регламент № 2252/2004:

„Регламент […] № 2252/2004 изисква събирането и съхраняването на биометрични данни в носителя на запаметената информация на паспорти и документи за пътуване с оглед издаването на такива документи. С това не се засяга която и да е друга употреба или съхраняване на такива данни в съответствие с националното законодателство на държавите членки. Регламент […] № 2252/2004 не осигурява правно основание за създаването или поддържането на бази данни за съхраняване на такива данни в държавите членки, което е предмет изключително на националното законодателство“.

10

Съгласно член 2, параграф 1, встъпителната част, буква а) от Закона от 26 септември 1991 г., уреждащ правилата относно издаването на документи за пътуване (Rijkswet van 26 september 1991, houdende het stellen van regelen betreffende de verstrekking van reisdocumenten (Stb. 1991, стр. 498, наричан по-нататък „Законът за паспортите“), националните паспорти са документи за пътуване, издавани от Нидерландия.

11

Съгласно член 2, параграф 2 от този закон нидерландската карта за самоличност е документ за пътуване на европейската територия на Кралство Нидерландия, като той важи в държави, които са страни по сключеното на 13 декември 1957 г. в Париж Европейско споразумение относно режима за движение на лица между държавите — членки на Съвета на Европа.

12

Съгласно член 3, параграф 3 от посочения закон, в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното дело, документът за пътуване съдържа портретна снимка, два пръстови отпечатъка и подпис на притежателя. Член 3, параграф 8 от същия закон постановява, че органите, компетентни за издаването на документите за пътуване, водят регистър на данните относно издадените документи за пътуване.

13

Член 65, параграфи 1 и 2 от Закона за паспортите, в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите в главното производство, гласи:

„1.   Органът, издаващ документа за пътуване, вписва и съхранява следните данни в регистъра по член 3, параграф 8, второ изречение:

2.   Данните, посочени в параграф 1, се съобщават само на органите, на институциите и на лицата, на които е възложено изпълнението на настоящия закон, доколкото с оглед на изпълнението на закона те се нуждаят от посочените данни“.

14

Законът за паспортите съдържа също така членове 4a и 4b, които обаче не са влезли в сила към момента на настъпване на фактите в главното производство, тъй като за това било необходимо да бъде приет кралски декрет. Член 4a от този закон предвижда, че определен министър води централен регистър на документите за пътуване, в който се съхраняват данните относно документите за пътуване. Този централен регистър следвало да съдържа предвидените в член 3 от посочения закон данни и два други пръстови отпечатъка на подалото заявлението лице, които са различни от съдържащите се в документа за пътуване съгласно член 3, параграф 3 от същия закон. Член 4b от Закона за паспортите уточнява условията, при които данните, вписани в централния регистър на документите за пътуване, могат да бъдат съобщавани на други институции, органи или лица, по-специално с оглед на идентифицирането на пострадалите при катастрофи и произшествия, с оглед на разкриването и наказателното преследване на престъпления, както и за целите на извършването на проучване относно действията, представляващи заплаха за сигурността на държавата.

15

Членове 3, 4a, 4b и 65 от Закона за паспортите са изменени, считано от 20 януари 2014 г. Въз основа на добавения вследствие на това законодателно изменение член 3, параграф 9 от този закон, пръстовите отпечатъци се съхраняват единствено за срока на процедурата за издаване на паспорт, тоест до момента, в който паспортът бъде предаден на неговия притежател. След предаването на новия паспорт пръстовите отпечатъци се изтриват. Членове 4a и 4b от посочения закон са изменени по такъв начин, че да не предвиждат повече централизираното съхраняване на снетите пръстови отпечатъци и съобщаването им на трети лица. Член 65, параграфи 1 и 2 от този закон е отменен и заменен с горепосочения член 3, параграф 9.

16

Г‑н Willems, г‑жа Roest и г‑жа van Luijk подават, поотделно и що се отнася до всеки/всяка от тях, заявление за издаване на паспорт. Съответно компетентните кметове отхвърлят тези заявления, тъй като заинтересованите лица са отказали да предоставят своите пръстови отпечатъци. Г‑н Kooistra подава заявление за издаване на нидерландска карта за самоличност, което също е отхвърлено, с мотива че е отказал да предостави пръстови отпечатъци и портретна снимка.

17

Жалбоподателите в главните производства са отказали да предоставят биометричните си данни, като твърдят, че събирането и съхраняването на тези данни представлява съществено посегателство върху телесната им неприкосновеност и правото им на закрила на личния живот.

18

Според жалбоподателите в главните производства това посегателство е следствие по-специално от обстоятелството, че тези данни са съхранявани на три отделни носителя на запаметена информация. В действителност данните се запазвали не единствено на носителя за запаметяване на информация, интегриран в нидерландския паспорт или в нидерландската карта за самоличност, но също и в децентрализирана база данни. Освен това нараствали рисковете за сигурността на посочените данни предвид обстоятелството, че Законът за паспортите предвиждал, че общинските децентрализирани бази данни в крайна сметка се обединявали в една централизирана база данни.

19

В допълнение, не съществували разпоредби, ясно идентифициращи лицата, които имат достъп до биометрични данни, поради което жалбоподателите в главните производства губели възможността да контролират тези данни.

20

Жалбоподателите в главното производство твърдят също така, че в бъдеще съответните органи можели да използват биометричните данни за цели, различни от тези, за които те са били предоставени. Тези данни, съхранявани в определена база данни, можели да бъдат използвани по-специално за целите на правораздаването, както и от разузнавателните служби и от службите за сигурност. От Регламент № 2252/2004 следвало обаче, че за целите на неговото прилагане биометрични данни като пръстовите отпечатъци можели да бъдат използвани само с цел проверка на автентичността на документа и на самоличността на неговия притежател. Подобно използване освен това противоречало на основните права.

21

Тъй като жалбите, подадени срещу решенията за отказ на кметовете, са отхвърлени от първата съдебна инстанция, жалбоподателите в главните производства подават въззивни жалби пред запитващата юрисдикция.

22

Тази юрисдикция иска на първо място да установи дали — по дело C‑447/12 — нидерландската лична карта попада в приложното поле на Регламент № 2252/2004. Във връзка с това от разпоредбите на правото на ЕС относно свободното движение на хора следвало, че карта за самоличност била документ за пътуване също и в рамките на Европейския съюз. В допълнение, тази карта позволявала пътуването извън Съюза, а именно в държави — кандидатки за присъединяване към Съюза. Освен това не било изключено член 1, параграф 3 от посочения регламент да може да бъде тълкуван в смисъл, че понятието „карта за самоличност“ по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира във връзка с израза „с валидност, равна на и под 12 месеца“, който също е част от тази разпоредба. Срокът на валидност на нидерландската карта за самоличност обаче бил пет години.

23

Запитващата юрисдикция отбелязва по-нататък, че изходът от главните производства зависел от обосноваността на изтъкнатите от жалбоподателите в главните производства доводи, от които не ставало ясно за какви цели можело да се използват в бъдеще данните, събирани във връзка с издаването на паспорт или на документ за пътуване.

24

Запитващата юрисдикция иска да се установи, на последно място, дали от Регламент № 2252/2004 следва, че трябва да се гарантира със закон, тоест с императивна норма с общо действие, че биометричните данни, събирани въз основа на този регламент, не могат да се използва за други цели, освен за предвидените в посочения регламент.

25

При тези обстоятелства Raad van State решава да спре главните производства и да постави два преюдициални въпроса на Съда на Европейския съюз по дела C‑446/12, C‑448/12 и C‑449/12 и три въпроса по дело C‑447/12.

26

Първите въпроси по дела C‑446/12, C‑448/12 и C‑449/12, както и вторият въпрос по дело C‑447/12 са относно валидността на член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004. Те съответстват на преюдициалния въпрос, във връзка с който е постановено решение Schwarz (C‑291/12, EU:C:2013:670).

27

След постановяването на това решение запитващата юрисдикция оттегля посочените в предходната точка преюдициални въпроси.

28

Raad van State обаче продължава да поддържа първия преюдициален въпрос по дело C‑447/12, който има следното съдържание:

„Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент [№ 2252/2004] да се тълкува в смисъл, че той не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани, като нидерландската карта за самоличност, независимо от техния срок на валидност и независимо от възможността те да се използват като документи за пътуване?“.

29

Raad van State продължава да поддържа и вторите въпроси, поставени по дела C‑446/12, C‑448/12 и C‑449/12, както и третия въпрос по дело C‑447/12, които са идентични и имат следното съдържание:

„[…] [Т]рябва ли член 4, параграф 3 от Регламент [№ 2252/2004] — в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“], член 8, параграф 2 от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи[, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.] и член 7, буква е) от Директива 95/46, във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от нея — да се тълкува в смисъл, че при прилагането на посочения регламент държавите членки трябва да гарантират със закон, че събираните и съхранявани на основание на Регламента биометрични данни не могат да се събират, обработват или използват за други цели, освен за издаването на съответния документ?“.

30

С поставения въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 1, параграф 3 от Регламент № 2252/2004 следва да се тълкува в смисъл, че този регламент не е приложим за картите за самоличност, издавани от дадена държава членки на нейните граждани, каквито са нидерландските карти за самоличност, независимо от техния срок на валидност или от възможността да бъдат използвани при пътувания извън тази държава.

31

Съгласно член 1, параграф 3, второ изречение Регламент № 2252/2004 не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани, или за временните паспорти и документи за пътуване с валидност, равна на и под дванадесет месеца.

32

На първо място следва да се провери дали приложното поле на Регламент № 2252/2004 се променя в зависимост от срока на валидност на дадена карта за самоличност.

33

В това отношение от член 1, параграф 3, второ изречение от този регламент следва, че тази разпоредба ограничава приложното поле на Регламента, изключвайки от него последните две категории документи. Тъй като тези две категории документи са свързани в текста със съюза „или“, те следва да се считат за ясно разграничени една от друга.

34

В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в текста на член 1, параграф 3, второ изречение от Регламент № 2252/2004 на редица езици, и по-специално на английски („temporary passports and travel documents having a validity of 12 months or less“), на немски („Vorläufige pässe und reisedokumente mit einer Gültigkeitsdauer von zwölf Monaten oder по-малко“) и на нидерландски език („tijdelijke paspoorten в die een geldigheidsduur van 12 reisdocumenten maanden на MINDER hebben“) понятието „временно“ и изразът „с валидност, равна на и под 12 месеца“ не се прилагат за категориите документи, цитирани в предходната точка, тоест за картите за самоличност, издавани от държавите членки.

35

При тези условия следва да се констатира, че понятието „временно“ и изразът „с валидност, равна на и под 12 месеца“ не се отнасят за картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани.

36

От това следва, че съгласно текста на член 1, параграф 3 от Регламент № 2252/2004 същият не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани, независимо дали те са временни или не и без оглед на техния срок на валидност.

37

Освен това този извод се подкрепя и от документите във връзка с изготвянето на Регламент № 2252/2004. В действителност в член 1, параграф 3 от проекта за регламент на Съвета относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните елементи, интегрирани в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (Документ № 11489/04 на Съвета от 26 юли 2004 г.) следва по-специално че този регламент е приложим за „паспорти и документи за пътуване с валидност от поне дванадесет месеца. Той не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани“.

38

На второ място следва да се провери дали обстоятелството, че карта за самоличност като нидерландската карта за самоличност може да бъде използвана при пътувания на територията на Съюза и в някои трети държави, е от значение, за да може тази карта да попадне в приложното поле на Регламент № 2252/2004.

39

Във връзка с това следва да се отбележи, че карта за самоличност като нидерландската карта за самоличност е несъмнено е в състояние да изпълнява функцията да идентифицира своя притежател по отношение на трети държави, които са сключили двустранни споразумения със съответната държава членка, както и в съответствие с членове 4 и 5 от Директива 2004/38, за целите на извършваните пътувания между няколко държави членки.

40

Въпреки това от текста на член 1, параграф 3, второ изречение от Регламент № 2252/2004, тълкуван с оглед на изложените в точки 32—37 от настоящото решение съображения, следва, че законодателят на Съюза е решил изрично да изключи картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани, от обхвата на този регламент.

41

Следователно обстоятелството, че карта за самоличност като нидерландската карта за самоличност може да бъде използвана при пътувания на територията на Съюза и в ограничен брой трети държави, не е от значение, за да може тази карта да бъде включена в приложното поле на Регламент № 2252/2004.

42

С оглед на изложените съображения на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 1, параграф 3 от Регламент № 2252/2004 следва да се тълкува в смисъл, че посоченият регламент не е приложим за картите за самоличност, издавани от дадена държава членка на нейните граждани, каквито са нидерландските карти за самоличност, независимо от техния срок на валидност или от възможността да бъдат използвани при пътувания извън тази държава.

43

С тези въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 4, параграф 3 от Регламент № 2252/2004 във връзка с членове 6 и 7 от Директива 95/46, както и във връзка с членове 7 и 8 от Хартата следва да се тълкува в смисъл, че той задължава държавите членки да гарантират, че биометричните данни, събирани и съхранявани съгласно посочения регламент, няма да бъдат събирани, обработвани и използвани за други цели, освен за издаването на паспорти или документи за пътуване.

44

Във връзка с това преди всичко следва да се посочи, че с оглед на отговора на първия въпрос по дело C‑447/12 така поставените въпроси е необходимо да бъдат разгледани единствено по отношение на дела C‑446/12, C‑448/12 и C‑449/12.

45

Член 4, параграф 3 от Регламент № 2252/2004 изисква за издаването на паспорт или на документ за пътуване биометричните данни да се „събират“ и „съхраняват“ в носителя на запаметена информация, интегриран в тези документи. Що се отнася до „използването“ на тези данни, посочената разпоредба предвижда, че за целите на този регламент последните трябва да бъдат използвани единствено за проверка на автентичността на паспорта или за проверка на самоличността на притежателя, когато законът изисква да се представи паспортът или документът за пътуване.

46

В решението Schwarz (С‑291/12, EU:C:2013:670) Съдът вече постанови, че използването и съхраняването на биометрични данни за посочените в член 4, параграф 3 от същия регламент цели трябва е в съответствие с изискванията на членове 7 и 8 от Хартата.

47

Що се отнася до всякакво друго използване и съхраняване на такива данни, от член 4, параграф 3 от Регламент № 2252/2004, уреждащ използването на посочените данни „за целите на настоящия регламент“, тълкуван в светлината на съображение 5 от Регламент № 444/2009, който изменя Регламент № 2252/2004, следва, че този регламент не регламентира такова използване и съхраняване на данни. В действителност в същото съображение се отбелязва, че Регламент № 2252/2004 намира приложение, без да се засяга каквото и да е друго използване или съхраняване на такива данни в съответствие с националното законодателство на държавите членки, и че този регламент не предоставя правно основание за създаването или поддържането на бази данни за съхраняване на такива данни в държавите членки, тъй като този въпрос е предмет на изключителната компетентност на държавите членки.

48

От това следва по-специално че Регламент № 2252/2004 не задължава дадена държава членка да гарантира в законодателството си, че биометричните данни не се използват или съхраняват от тази държава за цели, различни от посочените в член 4, параграф 3 от този регламент (вж. в този смисъл решение Schwarz, С‑291/12, EU:C:2013:670, т. 61).

49

Освен това по отношение на членове 7 и 8 от Хартата от практиката на Съда следва, че гарантираните от Хартата основни права трябва да се зачитат, когато националната правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза. С други думи, приложимостта на правото на Съюза включва приложимостта на основните права, гарантирани от Хартата (решения Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 20 и 22 и Texdata Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, т. 71—73).

50

Тъй като Регламент № 2252/2004 не е приложим в настоящия случай, не е необходимо да се проверява дали съхраняването и използването на биометрични данни за цели, различни от посочените в член 4, параграф 3 от този регламент, са в съответствие с посочените членове от Хартата.

51

Изложените съображения не засягат извършваната от националните юрисдикции евентуална проверка на всякакви национални мерки, свързани с използването и съхраняването на биометрични данни, за тяхната съвместимост с националното право, а когато това е необходимо, и с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (вж. в този смисъл решение Schwarz, C‑291/12, EU:C:2013:670, т. 62).

52

Накрая, що се отнася до членове 6 и 7 от Директива 95/46, следва да се отбележи, че с поставените въпроси запитващата юрисдикция иска да бъде тълкуван Регламент № 2252/2004 и единствено този регламент. Доколкото от изложените съображения следва, че посоченият регламент не е приложим в настоящия случай, не е необходимо да се проверява поотделно дали тези членове засягат национална правна уредба относно съхраняването и използването на биометрични данни извън приложното поле на Регламент № 2252/2004.

53

Следователно на поставените въпроси трябва да се отговори в смисъл, че член 4, параграф 3 от Регламент № 2252/2004 следва да се тълкува в смисъл, че той не задължава държавите членки да гарантират в законодателството си, че биометричните данни, събирани и съхранявани съгласно посочения регламент, няма да бъдат събирани, обработвани и използвани за други цели, освен за издаването на паспорти или документи за пътуване, тъй като този въпрос не попада в приложното поле на посочения регламент.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: