—

за M. Timmel, от W. Haslinger и J. Motamedi de Silva, Rechtsanwälte,

—

за Aviso Zeta AG, от A. Jank, Rechtsanwalt,

—

за белгийското правителство, от T. Materne и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от M. Smolek и S. Šindelková, в качеството на представители,

—

за нидерландското правителство, от C. Wissels и M. de Ree, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, както и от A. Cunha и S. Borba, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от G. Braun и I. Rogalski, както и от Р. Василева, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23) (наричана по-нататък „Директивата за проспектите“), както и на член 22, параграф 2 и на член 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно прилагането на Директива 2003/71 по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (ОВ L 149, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 60) (наричан по-нататък „Регламентът за проспектите“).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между г‑н Timmel и Aviso Zeta AG (наричано по-нататък „Aviso Zeta“) относно развалянето на договор, с който г‑н Timmel е записал 40000 броя ценни книжа от емисия с наименование „Dragon FG Garant“, предложени за продажба чрез посредничеството на Aviso Zeta.

3

В съображение 4 от Директивата за проспектите се пояснява по-специално, че последната „[цели да се гарантира на предприятията] възможно най-широк достъп до инвестиционен капитал на ниво Общността […], като предоставя единен паспорт на емитента [на ценни книжа]“.

4

Съгласно съображение 10 от тази директива нейната цел, както и целта на мерките за изпълнение по нея, е да се гарантира защитата на инвеститорите и пазарната ефективност в съответствие с високите регулаторни стандарти, приети на съответното международно равнище.

5

Съображение 31 от същата директива гласи:

„За да се улесни размяната на различни документи, които [съставят] проспекта, следва да се насърчава ползването на електронни комуникационни средства […] като [и]нтернет. Проспектът следва винаги да бъде предоставен при поискване безплатно на инвеститорите в хартиена форма“.

6

Съгласно съображение 34 от Директивата за проспектите:

„Всеки нов въпрос, който би могъл [д]а окаже влияние върху оценката на инвестицията, който се повдига след публикуването на проспекта, но преди крайния срок за офертата или началото на търговията на регулиран пазар, следва да бъде подходящо оценен от инвеститорите и следователно изисква одобрение и разпространение на притурка към проспекта“.

7

Член 2, параграф 1, буква с) от тази директива определя основния проспект като „проспект, който съдържа цялата значима информация, [посочена] в членове 5, 7 и 16, когато има притурка, относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или са допуснати до търгуване, както и по избор на емитента — окончателните условия на офертата“.

8

Член 5, параграф 4 от посочената директива уточнява:

„Относно следните видове ценни книжа проспектът може по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, да се състои от основен проспект, който съдържа цялата значима информация относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или които следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар:

Информацията, която се предоставя в основния проспект, се допълва при необходимост в съответствие с член 16 с актуална информация относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар.

В случай че окончателните условия по офертата не се включват нито в основния проспект, нито в притурка, тези условия следва да бъдат предоставени на инвеститорите и на компетентния орган всяка публична оферта практически най-бързо и при възможност преди започването на офертата. Разпоредбите на член 8, параграф 1, буква а) се прилагат във всеки такъв случай“.

9

Член 8, параграф 1 от Директивата за проспектите гласи следното:

„Държавите членки гарантират, че когато не могат да бъдат включени в проспекта окончателната офертна цена и [окончателният брой] на ценни книжа, които ще бъдат публично предлагани[,]:

Окончателната офертна цена и сумата на ценни книжа се депозира при компетентния орган на държавата членка по произход и се публикува в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 14, параграф 2“.

10

Съгласно член 13, параграф 1 от тази директива „[п]роспектите не се публикуват […] преди да бъдат одобрени от компетентния орган на държавата членка по произход“.

11

Член 14, параграфи 2, 5, 7 и 8 от посочената директива предвижда:

„2.   Проспектът ще се счита за публично достъпен, когато е публикуван или:

[…]

[…]

5.   В случая на проспект, който се състои от няколко документа и/или който инкорпорира информация чрез препращане, проспектът и информацията, която [съставят] проспекта, могат да бъдат публикувани и разпространявани по отделно, при условие че посочените документи са направени публично достъпни безплатно в съответствие с разпоредбите, установени в параграф 2. […]

[…]

7.   Когато проспектът е публично достъпен в електронен вид, следва при все това да бъде предоставен на инвеститора в хартиен вариант по негово искане и безплатно от емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване или финансовия посредник, който пласира или продава ценните книжа.

8.   За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2, да приема мерки за изпълнение относно параграфи 1, 2, 3 и 4. Първият набор от мерки за изпълнение следва да се приеме до 1 юли 2004 г.“.

12

Член 16, параграф 1 от същата директива предвижда:

„Всеки съществен нов фактор, [съществена] грешка или неточност във връзка с информацията, обхваната в проспекта, която може да [повлияе на] оценката на ценните книжа и която произтича или бъде забелязана в периода между времето, когато се одобрява проспект[ът] и окончателното закриване на публичната оферта или съобразно конкретния случай, времето, когато започва търговията на регулирания пазар, следва да бъдат посочени в притурка към проспекта. Такава притурка се одобрява по същия начин като проспекта в рамките на не повече от седем работни дни и следва да бъде публикуван[а] в съответствие най-малко със същите разпоредби, каквито са приложени при публикуването на оригиналния проспект. Обобщението, както и всякакви негови преводи, следва също така да бъдат добавени, ако е налице необходимост да се вземе предвид новата информация, включена в притурката“.

13

Съображение 21 от Регламента за проспектите пояснява:

„Основният проспект и окончателните му условия следва да съдържат същата информация както проспекта. Всички общи принципи, приложими за проспекта са приложими и за окончателните условия. Независимо от това, когато окончателните условия не са включени в основния проспект, те не следва да бъдат одобрявани от компетентния орган“.

14

Съгласно съображение 25 от този регламент за проспектите по-голямата гъвкавост при изработването на основния проспект с неговите окончателни условия, в сравнение с проспекта на една отделна емисия, не следва да затруднява лесния достъп до съществена за инвеститорите информация.

15

Съображение 26 от посочения регламент предвижда, че по отношение на „основните проспекти, следва да бъде предвидено по лесно идентифицируем начин какъв вид информация следва да бъде включена в окончателните условия. Това изискване следва да може да бъде удовлетворено по редица различни начини, например ако основният проспект съдържа празни места за някаква информация, която следва да бъде добавена в окончателните условия, или ако основният проспект съдържа списък на липсващата информация“.

16

Съгласно член 22, параграфи 1, 2, 4, 5 и 7 от същия регламент:

„1.   Основният проспект се изготвя чрез използването на един списък или на комбинация от списъци и градивни елементи, предвидени в членове от 4 до 20 […] включително […] според комбинациите за различните видове ценни книжа, изложени в приложение ХVIII.

Основният проспект съдържа единиците информация, изисквани в приложения I до ХVII в зависимост от вида на емитента и участващите ценни книжа, предвидени в приложенията и градивните елементи, изложени в членове от 4 до 20 […]. Компетентният орган не изисква основният проспект да съдържа единици информация, които не са включени в приложения I до ХVII.

За да се осигури спазването на задължението, посочено в член 5, параграф 1 [от Директивата за проспектите], компетентният орган на държавата членка по произход, когато одобрява основния проспект в съответствие с член 13 [от] тази директива, може да изисква информацията, предоставяна от емитента, лицето, предлагащо ценните книжа или лицето, искащо допускането до търговия на регулиран пазар[,] да бъде допълнена за всяка от единиците информация […] в зависимост от конкретния случай.

2.   Емитентът, лицето, предлагащо ценните книжа[,] или лицето, искащо допускането до търговия на регулиран пазар, могат да пропуснат единиците информация, които не са известни при одобряването на основния проспект и които могат да бъдат определени само по време на отделната емисия.

[…]

4.   Окончателните условия, приложени към един основен проспект[,] съдържат само единиците информация от различните приложения, съдържащи обяви за ценни книжа, съгласно които е изготвен основния[т] проспект.

5.   В допълнение към единиците информация, предвидени в приложенията и в градивните елементи, посочени в членове от 4 до 20, в основния проспект се включва следната информация:

[…]

7.   Когато настъпи дадено събитие, предвидено съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за проспектите] между времето, когато е бил одобрен основния[т] проспект[,] и времето на окончателното приключване на предлагането за всяка емисия на ценни книжа по основния проспект или, в зависимост от случая, времето, през което започва търгуването на тези ценни книжа на регулиран пазар, емитентът, лицето, предлагащо ценните книжа[,] или лицето, искащо допускането до търговия на регулиран пазар[,] ще публикуват допълнение преди окончателното приключване на предлагането или допускането на тези ценни книжа до търговия“.

17

Съгласно член 26, параграф 5 от Регламента за проспектите „[о]кончателните условия, приложени към основния проспект, се предоставят във формата на отделен документ, съдържащ само окончателните условия, или чрез включването на окончателните условия в основния проспект“.

18

Член 29, параграф 1 от този регламент гласи:

„Публикуването на проспекта или на основния проспект в електронна форма […] или в съответствие с член 14, параграф 2, букви в), г) и д) от [Директивата за проспектите], или като допълнително средство за наличността им, са предмет на следните изисквания:

[…]

[…]“.

19

Съгласно член 5, параграф 1 от Закона за капиталовите пазари (Kapitalmarktgesetz) от 6 декември 1991 г. (BGBl. 625/1991):

„Ако предложение за публично предлагане, за което е налице задължение да се публикува проспект, бъде направено, без да се публикува проспект или информацията по член 6, инвеститорите, които са потребители по смисъла на член 1, параграф 1, точка 2 от Закона за защита на потребителите (Konsumentenschutzgesetz) имат право да оттеглят офертата си или да развалят договора“.

20

На 30 октомври 2006 г. г‑н Timmel, с местоживеене във Виена (Австрия), записал при Aviso Zeta, също установено във Виена, 40000 броя ценни книжа от емисията „Dragon FX Garant“ с номинална стойност под 50000 EUR, емитирани от Lehman Brothers Treasury Co. BV, със седалище в Амстердам (Нидерландия).

21

Впоследствие г‑н Timmel заявил, че на основание член 5 от Закона за капиталовите пазари от 6 декември 1991 г. оттегля това записване на ценни книжа, като твърди, че предложението било направено, без да бъде надлежно публикувана отнасящата се до него информация. Не били публикувани нито кодът „International Securities Identification Number“ (ISIN), нито валутата на емисията, нито каквато и да информация относно миналото и бъдещото движение на ценните книжа, нито методът за изчисляване на доходността им.

22

Според г‑н Timmel били публикувани един основен проспект и три притурки, съответно на 9 и 29 август 2006 г., както и на 6 и 26 септември същата година. Също така на 19 септември 2006 г. бил публикуван проект на окончателни условия, а окончателната им версия била публикувана на 4 декември 2006 г.

23

Независимо от това не било извършено надлежно публикуване нито по местоседалището на фондовата борса, нито по местоседалището на емитента, нито в това на финансовия посредник. В действителност различните съставляващи проспекта документи били достъпни единствено във Виена. Освен това документите, отнасящи се до предложението за продажба на ценни книжа, били достъпни за известно време на уебсайта на люксембургската фондова борса, но за да се направи справка с тях, била необходима процедура по регистрация, както и заплащане на определена такса, по-специално за справка със задължителната притурка към проспекта, отнасяща се до окончателните условия на посоченото предложение.

24

В този контекст г‑н Timmel сезира Handelsgericht Wien (Търговси съд, Виена). Последният смята, че изходът на спора зависи по-специално от това дали съгласно член 22, параграф 2 от Регламента за проспектите Aviso Zeta е имало задължение да публикува принципно изискваната информация, която, макар все още да не е била известна към момента на одобряването на основния проспект, е била известна при публикуването на притурката.

25

Запитващата юрисдикция отбелязва също така, че на отделните езици е налице различие в текста на член 14, параграф 2, буква б) от Директивата за проспектите, що се отнася до въпроса дали задължението за предоставяне на публичен достъп до проспекта трябва да бъде изпълнено кумулативно или алтернативно в мястото на устройственото седалище на емитента и в офисите на финансовите посредници.

26

При тези обстоятелства Handelsgericht Wien решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С първия и втория си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 22, параграф 2 от Регламента за проспектите следва да се тълкува в смисъл, че информацията, изисквана съгласно параграф 1 от този член, която, макар да не е била известна към момента на одобряването на основния проспект, е била известна към момента на публикуването на притурка към проспекта, трябва да бъде включена в притурката към проспекта, или тази информация може евентуално да бъде пропусната.

28

Преди всичко следва да се припомни, че член 22 от Регламента за проспектите се отнася до информация, която следва да бъде включена в основния проспект, както и в окончателните условия.

29

Във връзка с това от член 26, параграф 5 от Регламента за проспектите следва, че този текст трябва да предостави известна гъвкавост на емитентите, като им позволи да публикуват окончателните условия или в основния проспект, или в отделен документ.

30

В действителност е налице разлика между необходимите за сключването на конкретната сделка данни (като окончателната цена на съответните ценни книжа), от една страна, и от друга, общата информация, позволяваща на инвеститорите да направят информирана оценка на риска, преди да решат дали да запишат ценните книжа.

31

Въпреки това член 22, параграф 5, точка 1 от Регламента за проспектите задължава емитента да посочи в основния проспект информацията, която ще бъде включена в окончателните условия. Ето защо се смята, че макар и съдържащата се в окончателните условия информация да може да не бъде включвана в основния проспект, индикация за нейното съществуване трябва да бъде посочено в него.

32

Освен това член 22, параграф 7 от Регламента за проспектите предвижда, че когато съществен нов фактор, съществена грешка или съществена неточност във връзка със съдържащата се в проспекта информация, които са в състояние да повлияят на оценката на ценните книжа по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за проспектите, бъдат забелязани в периода между времето, когато е бил одобрен основният проспект и окончателното приключване на публичното предлагане, емитентът или лицето, предлагащо ценните книжа, следва да публикува притурка към този проспект преди посоченото окончателно приключване на предлагането.

33

В светлината на гореизложените съображения следва да се тълкува член 22, параграф 2 от Регламента за проспектите, който по-специално позволява на емитента или на лицето, предлагащо ценните книжа, да не съобщава определена информация, изисквана на основание на параграф 1 от същия член, в случай че тази информация не е известна към момента на одобряването на основния проспект и която може да бъде определена само към момента на отделната емисия.

34

Във връзка с това при тълкуване a contrario на тези разпоредби следва, че както посочва и генералният адвокат в точка 38 от представеното заключение, когато изискваната информация по член 22, параграф 1 от Регламента за проспектите е в действителност известна на емитента или на лицето, предлагащо ценните книжа, или те могат да я определят към момента на одобряването на основния проспект, посочената информация трябва да се публикува в същия проспект.

35

Ако изискваната информация, която не е известна към момента на публикуването на основния проспект и която може да бъде определена единствено към момента на емисията, сама по себе си не представлява нито съществен нов фактор, нито съществена грешка, нито съществена неточност по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за проспектите, тази информация трябва, в зависимост от случая, да бъде публикувана в окончателните условия.

36

В действителност от съображения 21 и 25 от Регламента за проспектите следва, че основният проспект, допълнен с окончателните условия, трябва да съдържа определено количество информация, което да е равностойно на информацията в проспекта на една отделна емисия. Това води по-специално до извода, че изискваната съгласно член 22, параграф 1 от този регламент информация, която не е известна при публикуването на основния проспект и която може да бъде определена единствено към момента на емисията, се съобщава в окончателните условия.

37

Ако обаче тази информация съставлява съществен нов фактор, коригира съществена грешка или съществена неточност, от една страна, и е в състояние да повлияе на оценката на ценните книжа, от друга страна, е необходимо да бъде публикувана в притурка съгласно предвиденото в член 16, параграф 1 от Директивата за проспектите и в член 22, параграф 7 от Регламента за проспектите.

38

Във връзка с това националният съд е длъжен да определи в рамките на главното дело дали разглежданата информация е оказала влияние върху оценката на ценните книжа по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за проспектите.

39

Както отбелязва генералният адвокат в точка 43 от представеното заключение, отговорът на този въпрос предполага преценка на доказателствата относно естеството на информацията и влиянието ѝ върху решението на инвеститора да запише ценните книжа.

40

Поради това на първия и втория въпрос трябва да се отговори, че член 22, параграф 2 от Регламента за проспектите следва да се тълкува в смисъл, че изискваната на основание на параграф 1 от този член информация, която, макар и да не е била известна към момента на публикуването на основния проспект, е била известна към момента на публикуването на притурка към проспекта, трябва да бъде публикувана в притурка, ако тази информация съставлява съществен нов фактор, съществена грешка или съществена неточност във връзка със съдържащата се в проспекта информация, в състояние да повлияе на оценката на ценните книжа по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за проспектите, като това следва да бъде преценено от запитващата юрисдикция.

41

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали се изпълняват изискванията на член 22, от Регламента за проспектите, ако се публикува основен проспект, който не съдържа изискваната информация съгласно параграф 1, втора алинея от този член, и по-специално предвидената в приложение V към този регламент информация, и не се публикуват окончателни условия.

42

От отговора на първите два въпроса следва, че за да може даден проспект да отговаря на поставените с член 22 от Регламента за проспектите изисквания, следва, на първо място, че в съответствие с параграф 1 от този член основният проспект съдържа информацията, която се изисква и е известна на емитента към момента на публикуването на проспекта.

43

Освен това е необходимо да се подчертае, че съгласно член 13, параграф 1 от Директивата за проспектите и член 22, параграф 1, втора алинея от Регламента за проспектите основният проспект трябва да бъде публикуван след одобрението му от компетентните органи.

44

На второ място, изискваната информация, узната от емитента след публикуването на основния проспект, но преди окончателното приключване на предлагането, трябва да бъде включена в притурка, ако съставлява съществен нов фактор, съществена грешка или съществена неточност по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за проспектите.

45

Надлежното публикуване на такава притурка предполага също така предварителното ѝ одобрение от компетентните органи съгласно член 16, параграф 1 от тази директива.

46

Ако посочената информация не съставлява нито съществен нов фактор, нито съществена грешка, нито съществена неточност по смисъла на член 16, параграф 1 от посочената директива, тя трябва да бъде публикувана в окончателните условия, ако са изпълнени предвидените в член 22, параграф 4 от Регламента за проспектите условия и ако тази информация не променя и не замества информация от основния проспект.

47

В допълнение съгласно член 22, параграф 5 от Регламента за проспектите основният проспект трябва да посочва информацията, която ще бъде включена в окончателните условия.

48

В това отношение следва да се отбележи, че както се посочва в съображение 21 от Регламента за проспектите, за да бъдат публикувани окончателните условия не се изисква предварителното им одобрение от компетентните органи. В действителност от член 5, параграф 4, трета алинея от Директивата за проспектите следва, че в случай че окончателните условия по офертата не се включват нито в основния проспект, нито в притурка, тези условия следва да бъдат съобщени на инвеститорите и предоставени на компетентния орган практически най-бързо и при възможност преди започването на предлагането.

49

Поради това на третия въпрос следва да се отговори, че не се изпълняват изискванията на член 22 от Регламента за проспектите, ако се публикува основен проспект, който не съдържа изискваната съгласно параграф 1 от този член информация, и по-специално предвидената в приложение V към този регламент информация, ако това публикуване не е допълнено с публикуване на окончателни условия. За да може информацията, която трябва да се съдържа в основния проспект съгласно член 22, параграф 1 от Регламента за проспектите, да бъде добавена към окончателните условия, е необходимо основният проспект да посочва включената в тези окончателни условия информация и тя да съответства на предвидените в член 22, параграф 4 от посочения регламент изисквания.

50

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента за проспектите трябва да се тълкува в смисъл, че изискването, според което проспектът трябва да е леснодостъпен на уебсайта, чрез който е предоставен публичен достъп до проспекта, е изпълнено, когато съществува задължение за регистрация в този уебсайт, съпроводено от клауза за ограничаване или изключване на отговорността и от задължението за посочване на конкретен адрес на електронна поща, или когато този електронен достъп е платен, или пък когато безплатната справка с частите от проспекта се ограничава до два документа на месец.

51

На първо място, що се отнася до задължението за регистрация, съпроводено от клауза за ограничаване или изключване на отговорността и от задължението за посочване на конкретен адрес на електронна поща, е необходимо да се посочи, че подобни условия ограничават достъпа до публикувания проспект в електронна форма и сами по себе си не са съвместими с изискването за улеснен достъп пи член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента за проспектите.

52

Подобни условия могат по-специално да разубедят известен брой потенциални инвеститори. Освен това приемането на клауза за ограничаване или изключване на отговорността съставлява условие, създаващо неравноправно положение между емитента или евентуалния посредник и потенциалния инвеститор и което по този начин противоречи на целта, към която е насочена Директивата за проспектите и която е припомнена в съображение 10 от същата — да се гарантира защитата на инвеститорите.

53

На второ място, като се вземе предвид възмездният характер на предоставянето на достъп до проспекта в електронна форма, член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента за проспектите следва да се тълкува в контекста на член 14, параграф 5 от Директивата за проспектите, който изрично предвижда, че трябва да се предоставя безплатно публичен достъп до отделните съставни части на проспекта, макар и те да са били публикувани отделно.

54

Следователно трябва да се смята, че публикуването на даден проспект в електронен вид посредством уебсайт, достъпът до който е платен, или като се предоставя възможност за безплатна справка единствено с някои от документите, съставляващи този проспект, не изпълнява предвиденото в член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента за проспектите условие за улеснен достъп.

55

На последно място следва да се уточни, че във връзка с това не би имало никакво отражение обстоятелството, че член 14, параграф 7 от Директивата за проспектите, който изисква при публикуване в електронна форма екземпляр от проспекта да бъде предоставен при поискване безплатно на инвеститора и на хартиен носител.

56

В действителност нито от дадена разпоредба от Директивата за проспектите или от Регламента за проспектите, нито от общата структура на тези текстове не следва, че условието за достъпност на тези документи, съставляващи даден проспект, може да бъде преценявано по различен начин в зависимост от избрания от емитента способ за комуникация.

57

За разлика от това, законодателят на Съюза е имал грижата да уточни в член 29, параграф 1 от Регламента за проспектите, че трябва да бъдат изпълнени посочените в него изисквания за публикуване в електронна форма, че публикуването следва да бъде осигурено в съответствие с член 14, параграф 2, букви в)—д) от Директивата за проспектите или че публикуването в електронна форма е единствено допълнителен способ за предоставяне на публичен достъп.

58

От съображение 31 от Директивата за проспектите следва също така, че законодателят е възнамерявал да насърчи електронното публикуване на проспекта, доколкото по този начин се способства разпространяването на тези документи. Признаването на по-ниско равнище на закрила на инвеститорите в хипотезата на електронно публикуване обаче би противоречало на тази цел.

59

Поради това на четвъртия въпрос трябва да се отговори, че член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента за проспектите следва да се тълкува в смисъл, че изискването, според което проспектът трябва да е леснодостъпен на уебсайта, чрез който е предоставен публичен достъп до него, не е изпълнено, когато съществува задължение за регистрация в този уебсайт, съпроводено от клауза за ограничаване или изключване на отговорността и от задължението за посочване на конкретен адрес на електронна поща, или когато този електронен достъп е платен, или пък когато безплатната справка с частите от проспекта се ограничава до два документа на месец.

60

С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 14, параграф 2, буква б) от Директивата за проспектите следва да се тълкува в смисъл, че основният проспект трябва да е публично достъпен както в седалището на емитента, така и в офисите на финансовите посредници.

61

Запитващата юрисдикция посочва, че според текста на тази разпоредба на немски език публичен достъп до основния проспект трябва да се предостави в седалището на емитента или на финансовия посредник, докато според текста на испански, английски и френски този проспект трябва да е наличен и в двете седалища.

62

Във връзка с това следва да се припомни, че текст, който поради различията между отделните езикови версии не подлежи на ясно и еднакво тълкуване, следва да бъде тълкуван както с оглед на неговата цел, така и предвид неговата обща структура (вж. по-специално решение Bouchereau, 30/77, EU:C:1977:172, точка14 и решение Borgmann, C‑1/02, EU:C:2004:202, точка 25).

63

Следва също така да се уточни, че необходимостта от еднакво прилагане и следователно от еднакво тълкуване на акт на Съюза изключва възможността той да се разглежда отделно според текста на един от езиците, а напротив, изисква да се тълкува в зависимост както от действителната воля на неговия автор, така и в зависимост от преследваната от този автор цел в светлината по-специално на текстовете на всички официални езици (вж. решение Internetportal und Marketing, C‑569/08, EU:C:2010:311, точка 35 и цитираната съдебна практика).

64

Що се отнася до разглежданата в главното дело разпоредба, от съображения 4 и 10 от Директивата за проспектите ясно следва, че тя има за цел по-специално да гарантира защитата на инвеститорите, както и възможно най-широк достъп за предприятията до инвестиционен капитал в целия Европейски съюз, като се предоставя единен паспорт на емитента на ценните книжа.

65

Както посочва генералният адвокат в точка 81 от представеното заключение, постигането на тази цел може да бъде осуетено, в случай че седалището на емитента се намира в различна държава членка от държавата членка по местоседалището на финансовия посредник, тъй като тогава проспектът, до който е предоставен публичен достъп единствено на хартиен носител, би бил наличен само в едното от тези две седалища.

66

Освен това от структурата на Директивата за проспектите се извежда изводът, че до проспекта трябва да бъде предоставен публичен достъп както в седалището на емитента, така и в това на финансовия посредник.

67

В действителност, доколкото член 14, параграф 7 от тази директива изисква, че когато проспектът е публично достъпен в електронна форма, емитентът или пък финансовите посредници следва да предоставят на инвеститора при негово поискване екземпляр от проспекта на хартиен носител, е необходимо финансовите посредници да разполагат с екземпляр от този проспект, за да могат да изпълнят това свое задължение. Тази констатация предполага следователно, че посоченият проспект трябва да е наличен, както подчертава Комисията, както в седалището на емитента, така и в офисите на финансовите посредници.

68

Ето защо на петия въпрос трябва да се отговори, че член 14, параграф 2, буква б) от Директивата за проспектите следва да се тълкува в смисъл, че основният проспект трябва да е публично достъпен както в седалището на емитента, така и в офисите на финансовите посредници.

69

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: