—

за г-н Brady, от г-н A. Collins, SC, и г-жа D. Gearty, solicitor,

—

за Environmental Protection Agency, от г-н A. Doyle, solicitor, г-жа N. Butler, SC, и г-жа S. Murray, BL,

—

за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-н S. Menez, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н K. Mifsud-Bonnici, г-н D. Düsterhaus и г-жа A. Alcover San Pedro, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 г. (ОВ L 135, стр. 32, наричана по-нататък „Директива 75/442“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Brady и Environmental Protection Agency (наричана по-нататък „EPA“) относно някои условия, при които този орган е издал на г-н Brady разрешение за разширяване на свиневъдно стопанство.

3

Директива 75/442 е отменена и заменена с Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45), която впоследствие е отменена и заменена с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, стр. 3). Като се има предвид обаче датата на издаване на разглежданото в главното производство разрешение, приложима в това производство е Директива 75/442.

4

Член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442 гласи:

„„По смисъла на настоящата директива:

5

Член 1, буква a), втора алинея от Директива 75/442 възлага на Комисията на Европейските общности да изготви „списък на отпадъците от категориите, изброени в приложение I“. С Решение 94/3/ЕО от 20 декември 1993 г. (ОВ L 5, стр. 15) Комисията приема такъв списък (наричан по-нататък „европейски каталог на отпадъците“), в който като „отпадъци от първичното селскостопанско производство“ фигурират по-специално „животински екскременти, урина и оборски тор (включително замърсена слама), отпадни води, събирани поотделно и третирани извън съоръжението“.

6

Член 1, букви б) и в) от Директива 75/442 съдържат следните определения:

7

Член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от посочената директива гласи:

„От приложното поле на настоящата директива се изключват:

[…]

8

Член 4 от Директива 75/442 предвижда:

„Държавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците ще бъдат оползотворени или обезвредени, без да се застрашава здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда, и по-специално:

Държавите членки приемат освен това необходимите мерки, за да забранят изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и неконтролираното обезвреждане на отпадъци“ [неофициален превод].

9

Член 8 от тази директива гласи:

„Държавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки притежател на отпадъци:

10

Член 10 от Директива 75/442 уточнява, че всяка организация или предприятие, която/което извършва действия за оползотворяване на отпадъци от категорията на изброените в приложение II Б към посочената директива, трябва да получи разрешение от компетентния орган.

11

Сред изброените в приложение II Б действия, в точка R 10 фигурира „[р]азпръскването върху почвата, благоприятстващо земеделието или подобряващо качествата на околната среда“ [неофициален превод].

12

Съгласно член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 75/442:

„1.   […] могат да бъдат освободени от изискването за разрешение по член […] 10:

[…]

Това изключение се прилага само ако:

2.   Организациите и предприятията по параграф 1 се регистрират от компетентните органи“ [неофициален превод].

13

Шесто съображение от Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 81) предвижда:

„като има предвид, че […] е необходимо, за да се опазват здравето на човека, живите ресурси и водните екосистеми и за да се гарантират други видове законна употреба на водите, да се намали прякото или непрякото замърсяване на водите с нитрати от селскостопански източници и да се спре разпространението им; като има предвид, че в тази връзка е необходимо да се вземат мерки относно складирането и разпръскването върху почвите на азотни съединения и относно някои практики за обработване на земите“.

14

Съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 91/676:

„1.   Замърсените води и тези, които могат да бъдат замърсени, ако не се вземат предвидените по член 5 мерки, се определят от държавите членки в съответствие с критериите, посочени в приложение I.

2.   […] държавите членки посочват за уязвими зони всички известни на територията им зони, които захранват водите, определени съгласно параграф 1, и които допринасят за замърсяването […]“.

15

Член 4, параграф 1, буква a) от посочената директива предвижда, че за да осигурят за всички води определено ниво на обща защита от замърсяване, държавите членки съставят кодекс или кодекси за добра селскостопанска практика, които да се прилагат доброволно от земеделските производители и които следва да съдържат поне елементите, изброени в приложение II, буква А. Посочените в буква А елементи са по-специално периодите, през които разпръскването на подобряващи почвата вещества е неуместно, условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества в зависимост от характера и състоянието на почвата или близостта до потоци, капацитетът и конструкцията на местата, предназначени за събиране на отпадни води от животновъдството и начините за разпръскване.

16

Съгласно член 5, параграфи 1 и 4 от Директива 91/676 държавите членки са длъжни да съставят програми за действие за посочените уязвими зони, които задължително съдържат мерките, посочени в приложение III, както и мерките, определени в кодекса или кодексите за добрата селскостопанска практика, с изключение на тези, които са заменени с мерките, посочени в приложението. Както следва от приложение III, посочените в него мерки трябва да съдържат правила по-специално относно периодите, през които разпръскването на някои видове подобряващи почвата вещества е забранено, капацитета на местата, предназначени за събиране на отпадните води от животновъдството, ограничаването на разпръскването на подобряващи почвата вещества, така че да се осигури равновесие на наличното количество азот в почвата, и максималните количества подобряващи почвата вещества, които могат да бъдат разпръсквани в зависимост от азотното им съдържание.

17

Законът за управление на отпадъците от 1996 г. (Waste Management Act, 1996, наричан по-нататък „Законът от 1996 г.“) е приет за транспониране на Директива 75/442. Член 4, параграф 1 от този закон гласи:

„По смисъла на настоящия закон „отпадък“ означава всяко вещество или предмет от категориите, посочени в първото приложение или включени към съответния момент в Европейския каталог на отпадъците, което/който притежателят изхвърля, възнамерява да изхвърли или е длъжен да изхвърли; за отпадък се счита, до доказване на противното, и всяко нещо, което притежателят му изхвърля или третира като отпадък“.

18

Член 51, параграф 2, буква a) от Закона от 1996 г. гласи:

„Доколкото не е предвидено друго в буква б), разрешение за дейности с отпадъци […] не се изисква за оползотворяване на:

[…]

19

Член 52 от Закона за създаване на Агенцията за защита на околната среда от 1992 г. (Environmental Protection Agency Act 1992, наричан по-нататък „Законът от 1992 г.“) гласи:

„(1)   […] функциите на [EPA] включват:

[…]

[…]

[…]“.

20

Запитващата юрисдикция сочи, че макар Законът от 1992 г. да е въвел система за издаване на разрешения, сходна в някои отношения с предвидената в Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 183), транспонирането на тази директива в ирландското право е извършено едва през 2003 г., така че разглежданото в главното производство разрешение не е издадено на основание на национални разпоредби, приети за транспониране на Директивата.

21

Освен това посочената юрисдикция подчертава, че към датата на издаване на посоченото разрешение Директива 91/676 все още не е била транспонирана в ирландското право и не е имало друга национална правна уредба на използването на отпадните води от животновъдството като почвен подобрител върху земеделски земи.

22

Г-н Brady има стопанство за интензивно свиневъдство с около 2000 свине.

23

На 9 март 1998 г. г-н Brady подава молба да му бъде издадено разрешение за разширяване на стопанството му, в която сочи, че е изградил в това стопанство резервоари, чийто капацитет му позволява да съхранява произвежданото за една година количество течен оборски тор, и че е сключил с различни земеделски производители договори, по силата на които те са се задължили да купуват течен оборски тор, който да използват като почвен подобрител в земите си.

24

Разрешението, което EPA му издава с решение от 22 октомври 1999 г., предвижда по-специално че г-н Brady е длъжен да следи дали при използването на течния оборски тор земеделските производители строго спазват определените в разрешението условия.

25

В подкрепа на жалбата, която подава срещу посоченото решение пред High Court, г-н Brady изтъква, от една страна, че разглежданият в главното производство течен оборски тор не е „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442 и на Закона от 1996 г., а e страничен продукт от неговото стопанство, който той продава като почвен подобрител, така че EPA не е имала право на основание Закона от 1992 г. да разпорежда течният оборски тор да бъде обезвреждан или оползотворяван при спазване на предвидените в спорното разрешение условия.

26

От друга страна, г-н Brady счита, че EPA няма право да го задължава, под страх от наказателна отговорност, да контролира — което на практика е неосъществимо — как течният тор се използва от останалите земеделски производители, на които го е продал, още повече като се има предвид, че Европейският съюз бил приел специална правна уредба, приложима към разпръскването на отпадните води от животновъдството като почвен подобрител, а именно Директива 91/676.

27

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че в подкрепа на жалбата си г-н Brady поддържа, че спазването на условията за управление на отпадъците, посочени в спорното разрешение, предполага по-специално той:

„[…]

28

След като High Court отхвърля жалбата на г-н Brady, той обжалва неговото решение пред Supreme Court. В подкрепа на жалбата срещу първоинстанционното съдебно решение изтъква две основания, първото от които е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от High Court при квалифицирането на произвеждания в неговото стопанство течен оборски тор като отпадък, и второто — от това, че дори течният оборски тор да трябва да се квалифицира като отпадък, EPA няма основание да обвързва издаденото му разрешение с условия, чието спазване му налага да контролира разпръскването на тора от трети лица върху земи, които са тяхна собственост, и да носи отговорност за това.

29

Supreme Court счита, че макар Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания (C-416/02, Recueil, стр. I-7487), Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания (C-121/03, Recueil, стр. I-7569), Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия (C-194/05, Сборник, стр. I-11661), Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия (C-195/05, Сборник, стр. I-11699) и Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия (C-263/05, Сборник, стр. I-11745) да съдържат различни полезни в това отношение указания, продължава да съществува несигурност относно това дали разглежданият в главното производство течен оборски тор трябва да се квалифицира като отпадък.

30

Като отбелязва, че по-специално от посочената съдебна практика следва, че течният оборски тор остава отпадък, ако трябва да се съхранява продължително време с риск да се причини замърсяване, което правото на Съюза се стреми да предотврати, запитващата юрисдикция си поставя въпроса въз основа на какви критерии може да се прецени дали това е така в разглеждания от нея случай.

31

В това отношение, от една страна, тя отбелязва, че тъй като продажбата на почвени подобрители е сезонна, голямото количество течен оборски тор, получен при дейността на жалбоподателя в главното производство, задължително налага съхраняване през продължителен период от време, който обаче обикновено не трябва надхвърля дванадесетте месеца между два сезона на разпръскване. От друга страна, запитващата юрисдикция подчертава, че не разполага с данни, сочещи, че такъв вид дългосрочно съхраняване в одобрени за целта резервоари само по себе си причинява или може да причини замърсяване.

32

Освен това, дори да се предположи, че разглежданият в главното производство течен оборски тор трябва да се счита за отпадък, се поставя въпросът дали правото на Съюза допуска EPA да обвърже издаването на разрешение за ползване на съоръженията с условия, чието спазване на практика налага на г-н Brady задължения във връзка с евентуалното последващо използване на неговия течен оборски тор от други земеделски производители, или отговорността за последващото използване трябва да се носи от тези производители.

33

При тези обстоятелства Supreme Court решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„При липсата на утвърдено тълкувание на понятието „отпадък“ в рамките на правото на Съюза може ли държава членка по силата на националното право да наложи на производителя на течен свински тор задължението да докаже, че този тор не е отпадък, или напротив, преценката дали е налице отпадък трябва да се основава на обективни критерии като изведените в практиката на Съда на Европейския съюз:

34

С встъпителната част на преюдициалните въпроси и с първия преюдициален въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи, от една страна, при какви условия течен оборски тор, произведен в стопанство за интензивно свиневъдство и съхраняван до продажбата му на земеделски производители, които да го използват като почвен подобрител в земите си, може да се квалифицира като страничен продукт и следователно да престане да се счита за „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442, и по-специално до каква степен трябва в това отношение да е сигурно предвиденото повторно използване на течния оборски тор. От друга страна, запитващата юрисдикция иска да установи до каква степен производителят на течния оборски тор може да носи тежестта на доказване по отношение на изпълнението на посочените условия.

35

Що се отнася до условията, при които течен свински тор, съхраняван от производител до продажбата му на земеделски производители, които да го използват като почвен подобрител в земите си, трябва да се квалифицира като страничен продукт, а не като „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442, следва да се напомни, че член 1, буква a), първа алинея от посочената директива определя като отпадък „всяко вещество или предмет от категориите, установени в приложение I, което/който притежателят изхвърля или възнамерява […] да изхвърли“.

36

Както посоченото приложение I, така и европейският каталог на отпадъците, приет на основание член 1, буква a), втора алинея от Директива 75/442, имат само указателен характер (вж. по-специално Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Комисия/Ирландия, C-188/08, точка 33 и цитираната съдебна практика).

37

Следователно обстоятелството, че в посочения каталог фигурират „животински екскременти, урина и оборски тор (включително замърсена слама), отпадни води, събирани поотделно и третирани извън съоръжението“, не е определящо за преценката дали е налице отпадък. Всъщност това общо споменаване на отпадните води от животновъдството не отчита условията, при които те се използват и които са определящи за тези преценка (вж. в този смисъл Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания, C-121/03, посочено по-горе, точка 66).

38

Съгласно постоянната съдебна практика квалификацията „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442 се дава най-вече въз основа на поведението на притежателя и на значението на думата „изхвърля“, използвана в член 1, буква a), първа алинея от посочената директива (вж. по-специално Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, посочено по-горе, точка 32 и Решение от 24 юни 2008 г. по дело Commune de Mesquer, C-188/07, Сборник, стр. I-4501, точка 53).

39

Думата „изхвърля“ трябва да се тълкува не само в светлината на основната цел на Директива 75/442, която съгласно трето съображение от нея е „опазването на човешкото здраве и околната среда от вредно въздействие, причинено от събирането, превозването, третирането, съхранението и депонирането на отпадъци“ [неофициален превод], но и с оглед на член 174, параграф 2 ЕО. Последният предвижда, че „[п]олитиката на Общността в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в Общността. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия […]“. Ето защо думата „изхвърля“ и следователно понятието „отпадък“ по смисъла на тази директива не могат да се тълкуват стеснително (вж. по-специално Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, посочено по-горе, точка 33 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Commune de Mesquer, посочено по-горе, точки 38 и 39).

40

Съдът е приел по-специално че едно от обстоятелствата, които могат да указват наличието на действие, намерение или задължение за „изхвърляне“ на вещество или предмет по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442, е по-специално това, че използваното вещество е остатък от производство или потребление, тоест продукт, чието добиване като такъв не е било поставено като цел (вж. по-специално посочените по-горе Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, точка 34 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Commune de Mesquer, точка 41).

41

Такова указание може да бъде и обстоятелството, че разглежданото вещество е производствен остатък, при чието евентуално използване трябва да се вземат особени предпазни мерки, тъй като съставът му е опасен за околната среда (вж. Решение от 15 юни 2000 г. по дело ARCO Chemie Nederland и др., C-418/97 и C-419/97, Recueil, стр. I-4475, точка 87, както и Решение от 18 април 2002 г. по дело Palin Granit и Vehmassalon kansanterveystyön kuntayhtymän hallitus, C-9/00, Recueil, стр. I-3533, точка 43).

42

От съдебната практика също следва, че методът на обработка или начинът на използване на дадено вещество не са определящи, за да бъде то квалифицирано или не като отпадък и че от обхвата на понятието „отпадък“ не са изключени веществата и предметите, годни за повторна икономическа употреба. Установената с Директива 75/442 система за надзор и управление всъщност цели да обхване всички предмети и вещества, които притежателят изхвърля, дори те да имат търговска стойност и да са събирани с търговска цел, с оглед на рециклиране, възстановяване или повторно използване (посочените по-горе Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, точки 36 и 37, както и Решение по дело Commune de Mesquer, точка 40).

43

Предвид така напомнената съдебна практика следва да се приеме, че отпадните води от стопанство за интензивно свиневъдство — чието производство не е главната цел на собственика на свиневъдното стопанство и чието евентуално оползотворяване чрез разпръскване като почвен подобрител трябва, както следва по-специално от шесто съображение от Директива 91/676 и от установения с тази директива механизъм, да се извършва при вземане на особени предпазни мерки, тъй като съставът им е потенциално опасен за околната среда — по принцип са отпадъци (вж. по аналогия Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, посочено по-горе, точка 35 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Commune de Mesquer, точка 41, посочени по-горе).

44

От практиката на Съда обаче следва и че при определени обстоятелства вещ, материал или суровина, получен(а) при извличане или производство, чиято основна цел не е неговият/нейният добив, може да не е остатък, а страничен продукт, който притежателят не желае „да изхвърля“, по смисъла на член 1, буква а), първа алинея от Директива 75/442, а възнамерява да го използва или да търгува с него — включително, когато е възможно, за нуждите на икономически оператори, различни от производителя — в последващ процес и при изгодни за него условия, стига повторното използване да е не просто възможно, а сигурно, да не изисква предварителна преработка и да се явява продължение на производствения процес (вж. по-специално Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания, C-121/03, точка 58, Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, точка 38 и Решение по дело Commune de Mesquer, точка 42, посочени по-горе).

45

Така, що се отнася по-специално до отпадни води от животновъдството като тези, за които става въпрос в настоящия случай, Съдът вече е приел, че е възможно те да не бъдат квалифицирани като отпадъци, ако се използват като почвени подобрители при законно разпръскване върху точно определени терени и ако се съхраняват единствено за нуждите на това разпръскване (Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания, C-121/03, посочено по-горе, точка 60).

46

Освен това Съдът е уточнил в тази връзка, че посоченият подход следва да се прилага не само по отношение на отпадните води от животновъдството, използвани като почвени подобрители върху терените на земеделското стопанство, вследствие на чиято дейност са получени. Всъщност определено вещество може да не се счита за „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442, ако е сигурно, че се използва за нуждите на други икономически оператори, различни от този, който го е произвел (Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания, C-121/03, посочено по-горе, точка 61).

47

Националните юрисдикции са тези, които трябва да проверят, като вземат предвид изведените в практиката на Съда указания и всички обстоятелства в разглеждания от тях случай, дали действително е налице страничен продукт, при което трябва да внимават да прилагат тази квалификация само в случаите, отговарящи на условията, които бяха напомнени в точка 44 от настоящото решение.

48

Що се отнася до проверката дали повторното използване на течния оборски тор, съхраняван за разпръскване, е достатъчно сигурно, най-напред трябва да се напомни, че както следва от съдебната практика, напомнена в точки 45 и 46 от настоящото решение, обстоятелството, че на практика повторното използване ще се окаже напълно сигурно едва след действителното извършване на предвиденото разпръскване от съответните трети лица, приобретатели на тора, само по себе си не изключва квалификацията като страничен продукт.

49

Всъщност това, което ще се случи в бъдеще с даден предмет или вещество, само по себе си не е от решаващо значение за евентуалното му качество на отпадък, което съгласно член 1, буква а) от Директива 75/442 се определя предвид действието, намерението или задължението на притежателя на предмета или на веществото за изхвърлянето му (Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, посочено по-горе, точки 49 и 50, както и цитираната съдебна практика).

50

Впрочем, в това отношение следва да се уточни, че дори запитващата юрисдикция да стигне до извода, че в случая предвиденото от г-н Brady повторно използване на течния оборски тор е достатъчно сигурно, така че по време на съхраняването му до реалното му доставяне на съответните трети лица той може да се счита за страничен продукт, който г-н Brady не възнамерява да „изхвърли“ по смисъла на член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442, а възнамерява да го използва или да търгува с него, това изобщо не изключва възможността течният оборски тор да се превърне в отпадък след доставянето му на третите лица, по-специално ако в крайна сметка тези лица го изхвърлят в околната среда при условия, позволяващи той да се счита за отпадък (вж. в този смисъл Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания, C-416/02, посочено по-горе, точка 96).

51

В подобен случай би трябвало да се има предвид, че съгласно практиката на Съда този, който на практика упражнява фактическа власт върху продуктите непосредствено преди превръщането им в отпадъци, трябва да се счита за „производител“ на тези отпадъци по смисъла на член 1, буква б) от Директива 75/442 и следователно да се квалифицира като техен „притежател“ по смисъла на член 1, буква в) от тази директива (вж. по-специално Решение по дело Commune de Mesquer, посочено по-горе, точка 74).

52

За сметка на това, както следва от съдебната практика, напомнена в точка 45 от настоящото решение, за да провери дали предвиденото от жалбоподателя в главното производство повторно използване на течния оборски тор чрез разпръскване от други земеделски производители е достатъчно сигурно, за да обоснове съхраняването му за период, различен от този, който е необходим за събирането му с оглед на обезвреждане, запитващата юрисдикция трябва да се увери по-специално че терените, на които посочените производители смята да използват повторно тора, са ясно определени още от самото начало. Всъщност определянето на терените свидетелства, че количеството тор, което ще бъде доставено, действително е предназначено за използване с цел подобряване на качествата на почвата в терените на съответните производители.

53

Така, ако желае да съхранява течния оборски тор за период, който е по-дълъг необходимия за събирането му с оглед на обезвреждане, производителят на този тор трябва твърдо да се договори с операторите, които да се задължат да получат тора, за да го използват като почвен подобрител върху надлежно определени терени.

54

Що се отнася до условието, също напомнено в точка 45 от настоящото решение, че отпадните води от животновъдството могат да се съхраняват единствено за нуждите на разпръскването, следва да се напомни, че то се обяснява по-специално с обстоятелството, че съхраняването на определено вещество с оглед на повторното му използване може, предвид продължителността си, да e в тежест за притежателя, както и потенциално да причини замърсяване на околната среда, чието ограничаване именно се цели с Директива 75/442 (вж. в този смисъл Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, посочено по-горе, точка 40).

55

В това отношение по-специално националните юрисдикции трябва да се уверят, че използваните от производителя на течен оборски тор съоръжения за съхраняване са така проектирани, че да предотвратят всякакво изтичане и проникване в почвата на това вещество и че капацитетът им е достатъчен за съхраняване на произведения течен оборски тор до реалното му предаване на съответните земеделски производители.

56

Важно е също така реално съхраняваният течен оборски тор строго да съответства на нуждите на предвиденото разпръскване, което налага, от една страна, съхраняваното количество да бъде така ограничено, че действително да се използва изцяло по посочения начин (вж. в този смисъл Решение по дело Palin Granit и Vehmassalon kansanterveystyön kuntayhtymän hallitus, посочено по-горе, точка 40), и от друга страна, продължителността на съхраняването да бъде ограничена до това, което необходимо в това отношение предвид сезонния характер на разпръскването, тоест да не надхвърля времето, нужно на производителя за изпълнение на договорните му задължения за доставка на течен оборски тор за разпръскване през текущия и следващия сезон на разпръскване.

57

Освен това пак националните юрисдикции трябва да проверят, като съобразят всички релевантни обстоятелства, че заплануваното от производителя повторно използване на течния оборски тор от съответните трети лица му носи изгода, надхвърляща простата възможност за освобождаване от продукта, тъй като това обстоятелство, ако бъде установено, прави в по-голяма степен вероятно, че торът действително ще бъде използван повторно (вж. в този смисъл Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, точка 52 и Решение по дело Palin Granit и Vehmassalon kansanterveystyön kuntayhtymän hallitus, точка 37, посочени по-горе).

58

Всъщност, както следва от съдебната практика, напомнена в точка 44 от настоящото решение, разглежданият в главното производство течен оборски тор може да бъде счетен за стока от икономическа гледна точка само ако е възможно да се приеме, че е предназначен за реално използване или търговия при икономически изгодни за притежателя му условия.

59

Сред релевантните обстоятелства, които националните юрисдикции трябва да вземат предвид, за да проверят дали са изпълнени посочените изисквания, е това дали съответните вещества са предмет на търговски сделки и дали отговарят на спецификациите на купувачите (вж. в този смисъл Решение по дело Commune de Mesquer, посочени по-горе, точка 47). В това отношение може да се окаже важно разглеждането на условията, по-специално финансовите, при които са сключени сделките между производителя и приобретателите на течния оборски тор. Същото важи и за тежестите, свързани по-специално със съхранението на съответните вещества, които повторното използване на тези вещества налага на притежателя им и които не трябва да се прекомерни за него (вж. в този смисъл Решение по дело Commune de Mesquer, посочено по-горе, точка 59).

60

С оглед на всичко изложено на първата част от първия въпрос следва да се отговори, че член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442 трябва да се тълкува в смисъл, че течният оборски тор, произведен в стопанство за интензивно свиневъдство и съхраняван до доставянето му на земеделски производители, които да го използват като почвен подобрител в земите си, представлява не „отпадък“ по смисъла на посочената разпоредба, а страничен продукт, когато посоченият производител възнамерява да търгува — в последващ процес и при изгодни за него условия — с тора и при условие че това повторно използване е не просто възможно, а сигурно, не изисква предварителна преработка и се явява продължение на производствения процес. Националните юрисдикции са тези, които трябва да проверяват дали отделните критерии са изпълнени, като съобразят всички релевантни обстоятелства в разглежданите от тях случаи.

61

Що се отнася до определянето на лицето, което носи тежестта на доказване по отношение на изпълнението на установените в практиката на Съда, напомнена в точка 44 от настоящото решение, критерии за квалифициране на дадено вещество като страничен продукт, а не като „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442, следва да се напомни, че Директивата не съдържа специфични разпоредби по този въпрос. При тези обстоятелства националният съд е този, който трябва да приложи в това отношение разпоредбите на своята собствена правна система, стига това да не накърнява ефективността на правото на Съюза, и по-специално на Директива 75/442, и да е гарантирано спазването на произтичащите от правото на Съюза задължения (вж. в този смисъл Решение по дело ARCO Chemie Nederland и др., точка 70, както и Решение от 18 декември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-194/05, точки 44, 52 и 53, посочени по-горе).

62

От това следва по-специално че такива национални правила относно тежестта на доказване не трябва да затрудняват прекомерно доказването на това, че определени вещества трябва да се считат за странични продукти съгласно изведените от посочената съдебна практика критерии.

63

Като се има предвид това уточнение, следва да се напомни, че Съдът вече е приел, че не може да се квалифицират като „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442 получените при стопанисването на мина отпадъчен чакъл и пясък от обогатяване на руда, които техният притежател използва законно за запълване на галериите на посочената мина, ако притежателят предостави достатъчно гаранции, че е възможно да се установи кои са веществата и как реално се използват, и освен това е подчертал, че тази съдебна практика е приложима по отношение на отпадните води от животновъдството (вж. Решение от 8 септември 2005 г. по дело Комисия/Испания, C-121/03, посочено по-горе, точки 59 и 60, както и цитираната съдебна практика).

64

Впрочем, както посочва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, е ясно, че когато става въпрос за доказване на намерение, по правило само притежателят на продукта може да докаже, че намерението му е не да го изхвърли, а да позволи повторното му използване при условия, правещи възможно квалифицирането му като страничен продукт по смисъла на практиката на Съда.

65

С оглед на изложеното на втората част от първия въпрос трябва да се отговори, че правото на Съюза допуска тежестта на доказване —по отношение на изпълнението на критериите, позволяващи да се приеме, че вещество като течния оборски тор, произвеждан, съхраняван и продаван при обстоятелства като разглежданите в главното производство, представлява страничен продукт — да се носи от производителя на този тор, стига това да не накърнява ефективността на правото на Съюза, и по-специално на Директива 75/442, и да е осигурено спазването на произтичащите от това право задължения, и в частност на задължението разпоредбите на тази директива да не се прилагат по отношение на вещества, които съгласно практиката на Съда с оглед на посочените критерии трябва да се считат за странични продукти, за които Директивата е неприложима.

66

С третия си въпрос, който следва да бъде разгледан на второ място, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442 трябва да се тълкува в смисъл, че поради съществуването на Директива 91/676 отпадните води от свиневъдно стопанство в държава членка „са обхванати от друго законодателство“ по смисъла на посочената разпоредба и следователно са извън приложното поле на Директива 75/442, като се уточни обаче, че Директива 91/676 все още не е транспонирана в правото на посочената държава членка.

67

В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се считат за „друго законодателство“ по смисъла на посочения член 2, параграф 1, буква б), подточка iii), съответните общностни или национални нормативни актове трябва да съдържат точни разпоредби, уреждащи управлението на разглежданите отпадъци и да осигуряват равнище на защита, което е най-малкото равностойно на произтичащото от посочената директива (вж. по-специално Решение от 8 септември по дело Комисия/Испания, C-121/03, посочено по-горе, точка 69 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 10 май 2007 г. по дело Thames Water Utilities, C-252/05, Сборник, стр. I-3883, точка 34).

68

Съдът освен това е уточнил, че законодателят на Съюза е възприел механизъм, според който при липса на специална общностна уредба и същевременно на специална национална правна уредба се прилага Директива 75/442, за да се избегне вероятността определени случаи, свързани с управление на отпадъци, да не се уреждат от нито едно законодателство (вж. Решение от 11 септември 2003 г. по дело AvestaPolarit Chrome, C-114/01, Recueil, стр. I-8725, точка 50).

69

Без да се налага в настоящото дело да се дава отговор на въпроса дали, ако беше транспонирана в националното право, директива като Директива 91/676, трябва да се разглежда като „друго законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 75/442, достатъчно е да се посочи, че ако държава членка не е приела необходимите мерки за транспониране на Директива 91/676, в никакъв случай не може да се счита, че тази директива осигурява равнище на защита, което е най-малкото равностойно на предвиденото в Директива 75/442, а напротив, при посочената липса на транспониране, ако Директива 75/442 не се прилагаше по отношение на разглежданите в главното производство отпадни води от животновъдството, те нямаше да са обхванати от друго законодателство.

70

Следователно на третия въпрос трябва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442 трябва да се тълкува в смисъл, че след като Директива 91/676 не е транспонирана в правото на държава членка, не може да се счита, поради факта на съществуването ѝ, че отпадните води от свиневъдно стопанство в тази държава членка „са обхванати от друго законодателство“ по смисъла на посочената разпоредба.

71

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали, в случай че течният оборски тор, произвеждан и притежаван от свиневъдно стопанство, трябва да се квалифицира като „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442, правото на Съюза не допуска държава членка да държи такъв производител — който се освобождава от тора, като го продава на други земеделски производители, за да го използват като почвен подобрител в земите си — лично отговорен за спазването от страна на тези производители на законодателството на Съюза относно управлението на отпадъците и почвените подобрители.

72

Най-напред трябва да се посочи, че както следва от формулировката на самия въпрос и по съображенията, изложени в акта за преюдициално запитване, този въпрос е зададен само в случай че се окаже, че разглежданите в главното производство отпадни води от животновъдството трябва да се квалифицират като „отпадък“ по смисъла на член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442.

73

В това отношение още в началото следва да се посочи, като се има предвид по-специално отговорът на третия въпрос, че ако случаят се окаже такъв, приложими в главното производство ще са разпоредбите на Директива 75/442.

74

Следва да се напомни, че съгласно член 8 от Директива 75/442 държавите членки трябва да гарантират, че „всеки притежател на отпадъци“ ги оползотворява или обезврежда сам в съответствие с разпоредбите на тази директива или ги предава на частен или публичен събирач или на предприятие, което извършва действията по приложение II A или II Б от Директивата. Тези задължения, налагани на всички притежатели на отпадъци, са необходимо следствие от забраната за изоставяне, нераглементирано изхвърляне и неконтролирано обезвреждане на отпадъци, съдържаща се в член 4 от посочената директива (вж. по-специално Решение от 7 септември 2004 г. по дело Van de Walle и др., C-1/03, Recueil, стр. I-7613, точка 56).

75

В случая е безспорно, че жалбоподателят в главното производство, който няма никакво намерение сам да оползотворява или обезврежда отпадъците, които евентуално ще произведе, е длъжен съгласно член 8, първо тире от Директива 75/442 в качеството си на „притежател“ на тези отпадъци да ги предаде на частен или публичен събирач или на предприятие, което извършва действията по приложение II A или II Б към посочената директива.

76

В това отношение обаче следва да се отбележи, на първо място, че сведенията, предоставени с акта за преюдициално запитване, не позволяват да се приеме, че земеделските производители, на които г-н Brady възнамерява да предаде своя течен оборски тор, имат право да извършват действия по оползотворяване по смисъла на посочения член 8.

77

Всъщност нищо не сочи, че тези производители притежават изискваното от член 10 от Директива 75/442 разрешение за извършването на такива действия по оползотворяване. Предоставените на Съда сведения не позволяват да се приеме и че производителите са евентуално освободени от изискването за такова разрешение при спазване на условията, предвидени в това отношение в разпоредбите на член 11 от посочената директива.

78

Ако се окаже, което подлежи на установяване от запитващата юрисдикция, че производителите, на които г-н Brady възнамерява да продаде притежаваните от него отпадъци, не разполагат с нужното разрешение по член 10 от Директива 75/442, нито са освободени от изискването за такова разрешение при условията на член 11, параграфи 1 и 2 от тази директива, член 8 от същата ще е пречка за извършване на предвидените продажби и следователно за издаване на каквото и да било разрешение от страна на орган като EPA, независимо при какви условия ще бъде издадено.

79

На второ място, следва да се добави, че ако се установи, че съответните производители притежават нужното разрешение по член 10 от Директива 75/442 или са надлежно освободени от изискването за такова разрешение и регистрирани съгласно разпоредбите на член 11, параграфи 1 и 2 от същата, предаването на разглежданите отпадъци от г-н Brady на такива производители не може бъде обвързвано с налагането на г-н Brady на условия, целящи той да отговаря за спазването от страна на посочените производители на законодателството на Съюза относно управлението на отпадъците и почвените подобрители.

80

Всъщност в това отношение най-напред следва да се напомни, че след като отпадъците бъдат предадени по член 8 от Директива 75/442, техен „притежател“ става предприятието, получило разрешение по член 10 от Директива 75/442 или освободено от изискването за такова разрешение съгласно член 11 от нея. От самия текст на член 8 от Директива 75/442 обаче следва, че „притежателят на отпадъци“ е този, който при нужда трябва да осигури оползотворяването им при спазване на разпоредбите на посочената директива.

81

По-нататък, от член 8 във връзка с член 10 от Директива 75/442 и от общия разум на тези разпоредби следва, че когато притежателят на отпадъци ги предаде на предприятие, на което е издадено разрешение съгласно втората от разпоредбите, позволяващо му да оползотвори отпадъците, единствено това предприятие, а не предишният притежател, носи отговорност за извършване на действията по оползотворяване при спазване в това отношение на всички условия за извършването им, предвидени както в приложимата правна уредба, така и в разрешението.

82

Накрая, от член 8 във връзка с член 11 от Директива 75/442 и от общия разум на тези разпоредби следва също така, че когато притежател на отпадъци ги предаде на предприятие, освободено съгласно посочения член 11 от изискването за разрешение, единствено това предприятие, а не предишният притежател на отпадъците, носи отговорност за извършване на действията по оползотворяване при спазване в това отношение на общите правила и на изискванията, към които препраща същият член 11, както и всяка друга разпоредба от правото на Съюза, уреждаща посочените действия.

83

С оглед на всичко изложено по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че ако течният оборски тор, произведен и притежаван от свиневъдно стопанство, трябва да се квалифицира като „отпадък“ по смисъла на член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442:

84

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: