1

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като забранява регистрацията на леки автомобили с разположен отдясно волан и/или като изисква за регистрацията на нови или по-рано регистрирани в други държави членки леки автомобили с разположена отдясно кормилна уредба воланът да бъде преместен отляво, Република Литва не е изпълнила задълженията си по член 2а от Директива 70/311/ЕИО на Съвета от 8 юни 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на кормилните уредби на моторните превозни средства и на тeхните ремаркета (ОВ L 133, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 76), по член 4, параграф 3 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, стр. 1), както и по член 34 ДФЕС.

2

Съображения 2, 3 и 14 от Директива 2007/46 гласят:

[…]

3

Член 1 от Директива 2007/46, озаглавен „Предмет“, гласи:

„Настоящата директива създава хармонизирана рамка, съдържаща административните разпоредби и общите технически изисквания за одобрение на всички нови превозни средства в рамките на приложното ѝ поле, както и на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за тези превозни средства, с оглед улесняване на тяхната регистрация, продажба и пускане в действие в Общността.

Настоящата директива установява също така разпоредбите за продажба и пускане в действие на части и оборудване, предназначени за превозни средства, одобрени съгласно настоящата директива.

В изпълнение на настоящата директива специфичните технически изисквания относно производството и функционирането на превозните средства се регламентират от регулаторни актове, изчерпателният списък на които се съдържа в приложение IV“.

4

Член 4, параграф 3 от посочената директива, озаглавен „Задължения на държавите членки“, предвижда:

„Държавите членки регистрират или позволяват продажбата или пускането в действие само на такива превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

Те не забраняват, ограничават или препятстват регистрацията, продажбата или пускането в действие или в движение на пътни превозни средства, компоненти или отделни технически възли по причини, свързани с аспекти на конструкцията или функционирането им, предвидени в настоящата директива, ако те отговарят на нейните изисквания“.

5

Член 9, параграф 1, буква а) от същата директива, озаглавен „Специални разпоредби относно превозните средства“, предвижда:

„Държавите членки издават одобрение на ЕО по отношение на:

6

Част I от приложение IV към посочената директива съдържа списъка с директиви, наречени „специални директиви“, които въвеждат конкретно приложимите технически изисквания с оглед на одобрението на ЕО.

7

Съгласно член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 2007/46, озаглавен „Сертификат за съответствие“:

„Производителят, в качеството си на притежател на типово одобрение на ЕО за превозно средство, издава сертификат за съответствие на всяко превозно средство, независимо дали то е комплектовано, некомплектовано или напълно комплектовано, ако то е произведено в съответствие с одобрения тип превозно средство“.

8

Член 26, параграф 1, първа алинея от същата директива, озаглавен „Регистриране, продажба и пускане в действие на превозни средства“, предвижда:

„Без да се засягат разпоредбите на член 29 и 30, държавите членки регистрират и разрешават продажбата и пускането в действие на превозни средства само ако те са придружени от валиден сертификат за съответствие, издаден съгласно член 18“.

9

Приложение I към същата директива е озаглавено „Пълен списък с информация за целите на типово одобрение на ЕО на превозни средства“. В точка 1 от това приложение, озаглавена „Общи конструктивни характеристики на превозното средство“, е посочено:

„[…]

[…]“.

Съгласно обяснителните бележки, отнасящи се до това приложение I:

„(1) Ненужното се зачерква (има случаи, при които нищо не е нужно да се изтрива, когато се прилага повече от една точка)“.

10

Приложение III към същата директива е озаглавено „Информационен документ за целите на типовото одобрение на ЕО на превозни средства“. В точка 1 от това приложение, озаглавена „Общи характеристики на конструкцията на превозното средство“, е посочено:

„[…]

[…]“.

Текстът на обяснителните бележки, свързани с номерираното препращане (1) в точка 1 от приложение III, е същият като този, който се отнася до бележките, свързани с точка 1 от приложение I, както той е изложен в точка 9 от настоящото решение.

11

Приложение IX към Директива 2007/46, заменено от Регламент (ЕО) № 385/2009 на Комисията от 7 май 2009 г. (ОВ L 118, стр. 13; поправка в ОВ L 127, стр. 22) с цел да бъде адаптирано към развитието на научните и техническите познания, е озаглавено „Сертификат за съответствие на ЕО“. Точка 0 от това приложение, озаглавена „Цели“, гласи:

„Сертификатът за съответствие е декларация, издадена от производителя на превозното средство на купувача в уверение на това, че придобитото от него превозно средство съответства на законодателството в Европейския съюз, което е в сила към момента на производството на превозното средство.

Сертификатът за съответствие служи и за да позволи на компетентните органи на държавите членки да регистрират превозни средства, без да трябва да изискват заявителят да представя допълнителна техническа документация.

[…]“.

12

Страница 1 от този сертификат съдържа следния текст:

„Долуподписаният […] удостоверява с настоящото, че превозното средство:

[…]

съответства във всички отношения на типа, описан в одобрение […] и

може да получи постоянна регистрация в държавите членки с дясно/ляво движение […]“.

13

Букви б) и г) от обяснителните бележки към приложение IX към Директива 2007/46 предвиждат:

[…]

14

Една от посочените в приложение IV към Директива 2007/46 специални директиви е Директива 70/311. Член 2а от Директива 70/311, добавен в нея с Акта относно условията за присъединяване към Европейските общности на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и промените в учредителните договори (ОВ L 73, 1972 г., стр. 14), предвижда:

„Държавите членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или използването на превозни средства на основания, свързани с кормилните уредби, ако последните отговарят на изискванията на приложението“. [неофициален превод]

15

Приложение I към тази директива е озаглавено „Приложно поле, определения, заявление за типово одобрение на ЕО, издаване на типово одобрение на ЕО, предписания за конструкцията, предписания за изпитванията, модификации на типа и изменения на одобренията, съответствие на производството“.

16

Точка 1.3 от това приложение гласи следното:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

оборудване на кормилната уредба е цялото оборудване, което определя посоката на движение на превозното средство.

Оборудването на кормилната уредба включва:

17

Точка 4.1.1 от посоченото приложение предвижда:

„Кормилната уредба трябва да позволява лесно и сигурно управление на превозното средство до максималната конструктивно определена скорост […]“.

18

Допълнение 1 в приложение I към Директива 70/311 е озаглавено „Информационен документ […] в съответствие с приложение I към Директива 70/156/ЕИО на Съвета относно типовото одобрение на ЕО на превозно средство по отношение на кормилната уредба […]“. В точка 1 от това допълнение, озаглавена „Общи характеристики за конструкция на превозното средство“, има следния текст:

„[…]

[…]“.

19

Законът за безопасността на движението по пътищата (Žin, 2000 г., № 92‑2883), нова редакция на който е в сила от 1 юли 2008 г., установява правната рамка относно безопасността на движението по пътищата в Литва.

20

Член 25, параграф 4 от този закон гласи:

„Забранено е движението по публичните пътища на моторни превозни средства, създадени за движение от лявата страна на пътя и/или чийто волан е разположен от дясната страна, освен ако са били регистрирани в Република Литва преди 1 май 1993 г. или ако са предназначени, поради проектирането и оборудването им, за специални функции. Тази забрана не се прилага временно (до 90 дни годишно) за чужденците, пристигнали в Република Литва с превозни средства, регистрирани в чужбина, и които не разполагат с разрешение за временно или постоянно пребиваване в Република Литва, както и за литовските граждани, които пребивават постоянно в чужбина, както и за превозни средства от категорията на превозните средства с историческа стойност в съответствие със законодателството“.

21

Съгласно член 27, параграфи 1 и 2 от същия закон:

„1.   Разрешава се движението по публичните пътища в Литва на надлежно регистрираните моторни превозни средства и техните ремаркета. Задължението за регистрация в Република Литва на моторните превозни средства временно не се прилага (до 90 дни годишно) за чужденци, които са пристигнали в Република Литва с превозно средство, регистрирано в чужбина, и не разполагат с разрешение за временно или постоянно пребиваване в Република Литва или разполагат с разрешение за пребиваване в ЕС, както и за литовските граждани, които пребивават постоянно в чужбина.

2.   […] моторните превозни средства, създадени за движение от лявата страна на пътя и/или оборудвани с десен волан, не се регистрират в Република Литва, освен ако става дума за превозни средства с историческа стойност и превозни средства, предназначени за специални функции“.

22

Глава IV от Заповед № 2B‑290 от 29 юли 2008 г. на директора на Националната инспекция по автомобилен транспорт към Министерството на комуникациите предвижда следното по отношение на общите условия за инсталиране на кормилната уредба:

„Кормилната уредба на превозно средство не може да се инсталира от дясната страна на купето/кабината освен за пътнически [превозни средства], регистрирани в Литва преди 1 май 1993 г., или за превозни средства, предмет на специален режим на регистрация“.

23

Точка 28 от Заповед № 2B‑515 от 23 декември 2008 г. на директора на Националната инспекция по автомобилен транспорт към Министерството на комуникациите, която се отнася до производството и преустройството на моторните превозни средства и ремаркетата и до прилагането на установените изисквания и ред към поправката и техническия преглед на недопуснатите за движение по публичните пътища моторни превозни средства и ремаркета, въвежда следните изисквания относно преместването от лявата страна на разположения отдясно волан:

„Преместването на кормилната уредба на превозните средства от дясната на лявата страна е разрешено в следните случаи:

преустройството на превозното средство се осъществява в одобрена от производителя работилница;

[…]“.

24

От тази правна уредба следва, че за регистрацията на превозно средство в Литва кормилната уредба трябва да е разположена от лявата страна на превозното средство или да бъде преместена там, ако преди това е била разположена от дясната страна.

25

През последните години Комисията получава редица жалби от лица, закупили в Обединеното кралство и в Ирландия лични автомобили, предназначени за движение от лявата страна на пътя, които са могли да ги регистрират в Литва само ако преместят волана от лявата страна. Приемайки, че това изискване противоречи на член 4, параграф 3 от Директива 2007/46 и на член 2а от Директива 70/311, Комисията отправя на 3 ноември 2009 г. официално уведомително писмо до Република Литва. Според Комисията от тези разпоредби следва, че държавите членки са длъжни да регистрират ново превозно средство, когато то съответства на предвидените в тези директиви технически изисквания, отнасящи се по-специално до неговата кормилна уредба.

26

С писмо от 5 януари 2010 г. литовските власти отговарят на официалното уведомително писмо с твърдението, че въведеното от литовската правна уредба условие е единственият способ, който е годен и пропорционален да осигури безопасност по пътищата и да защити живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Следователно ставало дума за императивни съображения от обществен интерес, които обосновават евентуалното препятстване на свободното движение на стоки. Освен това Директива 2007/46 и Директива 70/311 не задължавали държавите членки да регистрират новите леки автомобили, кормилната уредба на които е съобразена с изискванията на тези директиви, без да вземат под внимание страната, от която е разположена кормилната уредба.

27

На 25 ноември 2010 г. Комисията отправя мотивирано становище до литовските власти, в което посочва, че те не са обосновали в достатъчна степен пречките за регистрацията на лични автомобили с разположена отдясно кормилна уредба. Комисията повтаря своя довод, че ако личен автомобил е съобразен с техническите изисквания на посочените директиви, чиито разпоредби се прилагат независимо от страната на пътя, от която е посоката на движение, то страната в превозното средство, от която е монтирана неговата кормилна уредба, не може да обоснове отказа това превозно средство да бъде регистрирано.

28

На 19 януари 2011 г. литовските власти отговарят на мотивираното становище, посочвайки, че разглежданата национална правна уредба се основава на съображения, свързани с безопасността на движението по пътищата, и няма отношение към техническите изисквания на Директива 2007/46 и Директива 70/311. По този начин тази правна уредба попадала извън обхвата на тези директиви и трябвало да се разглежда единствено с оглед на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС. Разглежданата правна уредба не нарушавала и правилата относно свободното движение на стоки, тъй като вносът, износът, продажбата и транзитното преминаване на лични автомобили с разположена отдясно кормилна уредба били разрешени на литовска територия.

29

При всички случаи разглежданата мярка можела да постигне целта да се подобри безопасността по пътищата, като се имат предвид състоянието на литовската пътна мрежа, броят на смъртоносните пътни произшествия, както и броят и възрастта на движещите се по тази пътна мрежа превозни средства. Тази мярка била също така пропорционална, тъй като било разрешено използването на регистрирани преди 1993 г. превозни средства с разположена отдясно кормилна уредба, на временно намиращи се на литовска територия превозни средства, на превозни средства с историческа стойност и на превозни средства, предназначени за специални функции.

30

След като разглежда тези доводи, Комисията решава да предяви настоящия иск.

31

С Определение на председателя на Съда от 20 юни 2012 г Република Естония, Република Латвия и Република Полша са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Република Литва.

32

В началото следва да се посочи, че в предявения иск Комисията прави разграничение между новите леки автомобили, по отношение на които трябва да се прецени оспорената с оглед на Директива 2007/46 и Директива 70/311 национална мярка, и по-рано регистрираните в друга държава членка автомобили, по отношение на които тази преценка трябва да бъде осъществена въз основа на член 34 ДФЕС. В своя анализ Съдът ще следва това разграничение.

33

Комисията твърди по същество, че Директива 70/311, Директива 2007/46, както и предвидените в приложение IV към последната специални директиви уреждат изчерпателно техническите изисквания, на които трябва да отговарят новите леки превозни средства, и не оставят на държавите членки никакво място за преценка по този въпрос. Кормилната уредба на превозните средства е обхваната от техническите изисквания по такъв начин, че предвиденото в национални правни норми задължение за промяна на местоположението на кормилната уредба би представлявало изискване от техническо естество, което държавите членки нямат право да налагат. Комисията допълва, че предвидените от тези директиви технически изисквания целят да гарантират висока степен на безопасност по пътищата.

34

Според Комисията от текста на член 2а от Директива 70/311 и член 4, параграф 3 от Директива 2007/46 следва, че страната, от която се намира мястото на водача на превозното средство, не е техническо изискване по смисъла на директивите, отнасящи се до типовото одобрение на нови превозни средства, свързано с адаптирането на превозното средство към дясната или лявата страна на движение. Позоваването в редица от разпоредбите на Директива 2007/46 и Директива 70/311 на „местоположение на водача […] отдясно/отляво“ означавало само, че конструкцията на превозното средство по отношение на неговата кормилна уредба отговаря на предвидените в тези директиви технически изисквания за местоположението на водача и не въвежда задължение за разполагане отляво на кормилната уредба при осъществяване на движението отдясно.

35

Литовското правителство, подкрепено от естонското, латвийското и полското правителство, твърди, че забраната за регистрация на снабдените с кормилна уредба отдясно превозни средства не е свързана със съображения относно функционирането или съответствието на кормилната уредба на тези автомобили с техническите изисквания на Директива 2007/46 и Директива 70/311, а с възможността водачът да шофира такива автомобили по сигурен начин по пътища, по които движението се осъществява отдясно. Тези директиви въвеждали изисквания само по отношение на производството, монтирането и одобрението на превозните средства и не засягали местоположението на волана, което било свързано не с техническо изискване относно превозното средство, а с безопасността по пътищата, която до голяма степен е от компетентност на държавите членки.

36

Техническите изисквания имали също за цел безопасността по пътищата, но те не били единствените мерки, които позволяват постигането на тази безопасност. Поради това разглежданата национална мярка не попадала в приложното поле на посочените директиви и тя трябвало да се преценява с оглед на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, независимо дали става дума за нови, или употребявани превозни средства. Ако обаче тази мярка представлява ограничение на принципа на свободно движение на стоки, тя въпреки това е обоснована от свързани с безопасността по пътищата императивни изисквания от обществен интерес.

37

Според литовското правителство точки 1.8 и 1.8.1 в приложения I и III от Директива 2007/46, както и точка 1.8 в допълнение 1 от приложение I към Директива 70/311 въвеждат разграничение между превозните средства в зависимост от тяхното предназначение за шофиране отдясно или отляво. Никоя от разпоредбите на тези директиви не позволявала да се твърди, че държавата членка трябва да регистрира превозното средство, без да може да вземе под внимание възприетото в същата държава местоположение на водача. Освен това обяснителните бележки в буква г) на приложение IX към Директива 2007/46 допускали държава членка, в която движението отдясно е задължително, да наложи преместване на волана от лявата страна, преди да бъде регистрирано превозното средство.

38

При съпоставянето на тези доводи се установява, че централният въпрос, по който вижданията на страните се разминават, е дали разположението на мястото на водача в дадено превозно средство е включено в установената с Директива 2007/46 и Директива 70/311 хармонизирана рамка, или попада извън тази хармонизация, в който случай държавите членки биха могли при регистрацията на тяхна територия на ново превозно средство да наложат поради съображения за безопасност мястото на водача на превозното средство да бъде преместено на противоположната спрямо посоката на движение страна.

39

Във връзка с това трябва да се посочи, че определената като „рамкова“ Директива 2007/46 установява, видно от нейния член 1 във връзка със съображения 2, 3 и 14, еднообразна процедура за одобрение на новите превозни средства, която се основава на принципа на пълна хармонизация на техните технически характеристики, при което специфичните технически изисквания относно производството и функционирането на превозните средства се урежда от специалните директиви, посочени в приложение IV към тази директива.

40

От горепосочените разпоредби следва, че хармонизираната правна рамка цели установяването и функционирането на вътрешния пазар, като гарантира едновременно с това висока степен на безопасност по пътищата, което се осигурява от пълната хармонизация на техническите изисквания, по-специално по отношение на конструкцията на превозните средства.

41

Така член 4, параграф 3 от Директива 2007/46 предвижда между другото държавите членки да не могат да препятстват по никакъв начин регистрацията на превозните средства по причини, свързани по-конкретно с отнасящи се до покрити от директивата аспекти на тяхната конструкция, когато те са в съответствие с въведените от нея изисквания.

42

Кормилната уредба и съответно разположението на мястото на водача, което е част от тази уредба, са основни елементи от конструктивната архитектура на превозното средство.

43

Въпреки че Директива 2007/46 и Директива 70/311 не определят разположението на мястото на водача в превозното средство, предвиждайки например то да бъде разположено винаги от страната, която е срещуположна на посоката на движение, това все пак не означава, че този елемент не попада в тяхното приложно поле. Следва да се приеме, че в това отношение законодателят на Съюза е предоставил на производителите на автомобили свобода, която националните правни уредби не биха могли да премахнат или да препятстват.

44

Кормилните уредби на превозните средства са предмет по-специално на Директива 70/311, член 2а от която задължава държавите членки именно да не забраняват регистрацията на превозните средства „на основания, свързани с кормилните уредби“, ако последните отговарят на изискванията на директивата.

45

Съдържащата се в посочения член 2а забрана за отказване на регистрация е категорична и обща, а съдържанието на формулировката „на основания, свързани с кормилните уредби“ е ясно, доколкото понятието „кормилни уредби“ се отнася и до мястото на водача, а именно местоположението на волана на превозните средства, което е неразделна част от кормилната уредба.

46

Член 2а обаче е добавен в Директива 70/311 с Акта относно условията за присъединяване на Ирландия и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия към Европейските общности, които тогава са били единствените държави членки, в които движението по пътищата се е осъществявало от лявата страна на пътя, като списъкът с предвидените в приложение I към директивата изисквания не е бил допълнен.

47

В този контекст не би могло основателно да се счита, че законодателят на Съюза не е съзнавал обстоятелството, че присъединяването на държави членки — на територията на които посоката на автомобилното движение е отляво и едната от които е производител на автомобили, по принцип разполагащ мястото на водача отдясно — би могло при режима на вътрешен пазар, който предполага правото на свободно движение, да повлияе на навиците на водачите и дори да представлява определена опасност във връзка с движението по пътищата. Напротив, следва да се приеме, че законодателят е взел предвид тази възможна опасност и е направил избора да приеме член 2а от Директива 70/311.

48

От тези съображения следва, че позоваването в разпоредби на Директива 2007/46 и Директива 70/311 на „местоположение на водача […] отдясно/отляво“, което трябва да се посочва в информационния документ с оглед на регистрацията на превозно средство, както и указанието в сертификата за съответствие, че превозното средство е „адаптирано“ към движението по пътищата отдясно или отляво, не могат да се отнасят до основни елементи от конструкцията на превозното средство, като разположението на волана, а само до други елементи, каквито са устройствата за осветяване и за почистване или системите за непряко виждане на превозните средства.

49

Този извод важи и за обяснителните бележки в буква г) на приложение IX към Директива 2007/46, че когато купувачът избере такова превозно средство, декларацията на производителя в сертификата за съответствие не ограничава правото на държавите членки да изискват „технически адаптации“ с оглед на неговата регистрация.

50

Всъщност, както посочва генералният адвокат в точка 48 от своето заключение, адаптациите, които биха могли да се изискват, не могат да се отнасят до преместването на мястото на водача, което би представлявало противоречаща на буквата и целта на Директива 70/311 съществена намеса в конструктивната архитектура на превозното средство, но могат да се отнасят само до по-малки по обхват намеси, каквито са посочените в точка 48 от настоящото решение.

51

Освен това не може да се приеме доводът, че само аргументите, свързани с изискванията от техническо естество, а не тези, които се отнасят до гарантирането на безопасност по пътищата, попадали в съдържащата се в член 2а от Директива 70/311 забрана за отказване на регистрация. От една страна, както основателно посочва Комисията, предвидените в директивите технически изисквания, които се отнасят до допускането на нови превозни средства, имат за цел да гарантират висока степен на безопасност по пътищата, така че обхватът на забраната по член 2а от Директива 70/311 не би могъл да се свежда до други мотиви, освен свързаните с безопасността по пътищата. От друга страна, предложеното от литовското и полското правителство тълкуване би лишило член 2а от неговото полезно действие, тъй като неговата разпоредба би допуснала да се препятства регистрацията на отговарящи на техническите изисквания нови превозни средства поради причини, свързани с безопасността по пътищата, която се осигурява именно от техническите изисквания.

52

Следователно трябва да се приеме, че разположението на мястото на водача, което е неразделна част от кормилната уредба на превозното средство, попада в установената от Директива 2007/46 и Директива 70/311 хармонизация, така че държавите членки не могат да изискват по съображения за безопасност с оглед на регистрацията на ново превозно средство на тяхна територия мястото на водача в него да бъде преместено от страната, която е срещуположна на посоката на движение.

53

Комисията посочва, че регистрацията на по-рано регистрирани в друга държава членка превозни средства не е обхваната от производното право на Съюза, а от правилата на първичното право в областта на свободното движение на стоки. Според нея спорната национална правна уредба, макар да се прилага без разлика по отношение на всички превозни средства, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, тъй като има за цел или последица по-неблагоприятното третиране на стоките с произход от други държави членки.

54

Комисията твърди, че разглежданата правна уредба не може да постигне поставената цел за осигуряване на безопасност по пътищата поради влиянието върху тази безопасност на другите относими фактори. Според Комисията степента на безопасност по пътищата не зависи от страната, от която е разположена кормилната уредба в превозното средство, а е свързана с поведението и опита на водачите, както и със състоянието на пътищата и на превозните средства. При всички случаи разглежданата мярка била непропорционална, тъй като за постигането на преследваната цел можело да послужат и други, по-малко ограничителни мерки, каквито са монтирането на допълнителни външни огледала за обратно виждане и адаптирането на устройствата за осветяване и за почистване.

55

Литовското правителство счита, че спорната правна уредба е оправдана от гледна точка на безопасността по пътищата, която практиката на Съда разглежда като императивно изискване от обществен интерес, целящо защитата на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

56

От тази гледна точка според литовското правителство разглежданата правна уредба може да постигне преследваната цел, тъй като, когато посоката на движение е отдясно, водачът на превозното средство с разположен отдясно волан има значително по-ограничено полезрение в сравнение с водача на превозно средство с разположен отляво волан, нещо, което не се оспорва от Комисията. Това представлявало опасност за движението по пътищата, чиято степен на защита се преценявала от държавите членки. Поради това разглежданата мярка била пропорционална. Всъщност предложените от Комисията алтернативни мерки били или напълно непропорционални и дори опасни, или не осигурявали същата степен на защита.

57

В светлината на постоянната практика на Съда спорната правна уредба представлява забранена от член 34 ДФЕС мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, доколкото има за последица препятстването на достъпа до литовския пазар на превозните средства с разположено отдясно място на водача, които се произвеждат и регистрират законно в държави членки извън Република Литва (вж. относно началото на тази съдебна практика Решение от 11 юли 1974 г. по дело Dassonville, 8/74, Recueil, стр. 837, точка 5, Решение от 20 февруари 1979 г. по дело Rewe-Zentral, наречено „Cassis de Dijon“, 120/78, Recueil, стр. 649, точка 14, както и по-новото Решение от 10 февруари 2009 г. по дело Комисия/Италия, C‑110/05, Сборник, стр. I 519, точка 58).

58

Съгласно същата съдебна практика подобна правна уредба може да бъде обоснована от императивни съображения, при условие че може да гарантира постигането на преследваната цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане (Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).

59

В подкрепа на разглежданата правна уредба литовското правителство изтъква необходимостта от осигуряване на безопасност по пътищата, за която съгласно съдебната практика е безспорно, че представлява императивно съображение от обществен интерес, което би могло да обоснове въвеждането на препятствие пред свободното движение на стоки (Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).

60

Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика при липсата на пълна хармонизация на равнище на Европейския съюз, какъвто е случаят с регистрирането в държава членка на вече регистрирани в друга държава членка превозни средства, решението за определяне на степента на безопасност по пътищата на тяхна територия се взема от държавите членки при съобразяване с изискванията за свободно движение на стоките в Съюза. Във връзка с това компетентните национални органи трябва да докажат, че установената от тях правна уредба може да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точки 61 и 62, както и цитираната съдебна практика).

61

Що се отнася до това доколко е подходяща разглежданата правна уредба, на първо място, литовското правителство изтъква, че разположението на волана на превозното средство от страната на посоката на движение ограничава видимостта на водача и прави значително по-трудно изпреварването и маневрирането, по-специално на двупосочен път с едно платно, каквито са повечето пътищата на литовската пътна мрежа, с което увеличава опасността от произшествия.

62

Във връзка с това следва да се посочи, че национална правна уредба, която забранява регистрацията на територия на държава членка на превозно средство с кормилна уредба, която се намира от страната на посоката на движение, може да намали броя на движещите се в тази държава членка подобни превозни средства, а следователно и свързаната с това движение опасност. Що се отнася до тази опасност, тя съответства на опитно установения повсеместно извод, че разположението на волана е пряко свързано с полезрението на водача, а освен това тя се потвърждава и от постоянната практика на водачите и дистрибуторите на автомобили, които във всяка държава по принцип продават превозни средства, воланът на които е разположен от срещуположната страна на посоката на движение.

63

На второ място, що се отнася до въпроса дали разглежданата правна уредба не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел, литовското правителство твърди, че с оглед на опасностите за движението по пътищата, които произтичат от разполагането на волана отдясно, никоя друга мярка и никое друго заместващо техническо средство не би осигурило същата степен на защита, както разглежданата мярка.

64

В това отношение най-напред следва да се изтъкне, че опасността, която произтича от движението на литовска територия на превозни средства с разположен отдясно волан, е една и съща, независимо от това дали те са нови, или по-рано регистрирани в друга държава членка. Що се отнася обаче до новите превозни средства, в точка 47 от настоящото решение бе посочено, че при приемането на член 2а от Директива 70/311 законодателят е взел под внимание тази възможна опасност.

65

По-нататък трябва да се посочи, че разглежданата правна уредба предвижда изключения за използването на превозни средства с разположен отдясно волан от лица, които пребивават в други държави членки, например намиращите се за ограничено време в Литва туристи, както и регистрираните преди 1993 г. в тази държава членка превозни средства, което означава, че правната уредба проявява търпимост към свързаната с подобно пътно движение опасност. В тези случаи обаче свързаният с безопасността по пътищата риск е същият, още повече че притокът от тези посетители е постоянен на литовска територия, при което рискът не би могъл да се счита за по-слаб дори ако отиващите за кратък период в Литва с подобно превозно средство посетители биха възприели по-предпазливо поведение от тези, чиито превозни средства са регистрирани в тази държава членка. По същия начин овехтялостта на регистрираните преди 1993 г. превозни средства също не допринася за намаляването на този риск.

66

Освен това съгласно предоставените на Съда данни правните уредби на 22 държави членки, тоест на голямото мнозинство от държавите членки, или допускат изрично регистрацията на превозни средства, в които мястото на водача е разположено от страната на посоката на движение, или търпят това положение, макар в някои от тези държави членки състоянието на пътната мрежа да е сравнимо с това в Република Литва (вж. по аналогия Решение от 28 януари 2010 г. по дело Комисия/Франция, C-333/08, Сборник, стр. I-757, точка 105).

67

Освен това следва да се посочи, че предоставените от литовското правителство статистически данни относно броя на смъртоносните произшествия по литовските пътища не установяват надлежно връзката между броя на произшествията и участието в тях на превозни средства с разположено отдясно място на водача. При това без значение са обстоятелствата, че за Република Литва особеност представлява високият брой регистрирани превозни средства на всеки хиляда души, както и наличието в нея на един от най-старите автомобилни паркове в Съюза.

68

Накрая, следва да се подчертае, че съществуват средства и мерки, които биха могли да засегнат по-слабо от разглежданата мярка свободата на движение на стоките и същевременно значително да намалят опасността, която може да произтича от движението на превозни средства с разположен от страната на посоката на движение волан. Особено важно е да се подчертае, че в това отношение държавите членки разполагат със свобода на преценка при налагането на мерки, включително предложени от Комисията, които биха могли в зависимост от състоянието на техниката да осигурят на водача на превозното средство с разположен от страната на посоката на движение волан достатъчна видимост както назад, така и отпред.

69

Поради това за разлика от случая, във връзка с който е постановено посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Италия, в светлината на гореизложените съображения не изглежда, че разглежданата мярка може да се счита за необходима за постигането на преследваната цел. Предвид тези съображения разглежданата мярка не е съвместима с принципа на пропорционалност.

70

Следователно в съответствие с предявения от Комисията иск трябва да се констатира неизпълнението от страна на Република Литва на нейните задължения.

71

По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Литва и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. В съответствие с член 140, параграф 1 от същия правилник, който предвижда, че държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Република Естония, Република Латвия и Република Полша следва да понесат направените от тях разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: