1. 

Настоящото дело засяга предприети в Естония гранични мерки срещу стоки, за които се твърди, че нарушават права върху промишлен дизайн. То дава възможност на Съда отново да тълкува Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (наричан по-нататък „Регламентът“) ( 2 ), по-конкретно по отношение на посочената в член 13, параграф 1 процедура, чиято цел е да се установи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост.

2. 

Върховният съд в Естония (Riigikohus) отправя два въпроса до Съда. На първо място, той пита дали посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура може да се води от самите митнически органи, и на второ място, дали е възможно тези органи да започнат тази процедура.

3. 

Тези въпроси се поставят в рамките на иск, предявен от Sintax Trading OÜ (наричано по-нататък „Sintax“) срещу естонската данъчна и митническа служба (Maksu-ja Tolliamet, наричана по-нататък „MTA“), която отхвърля искането на Sintax за освобождаване на задържани от нея стоки с твърдението, че нарушават промишлен дизайн, регистриран на името на OÜ Acerra (наричано по-нататък „Acerra“).

4.

Граничните мерки представляват важна част от защитата на правата върху интелектуалната собственост в Европейския съюз. Регламентът не е нито първият, нито последният законодателен акт на ЕС в тази област ( 3 ). Той е отменен с Регламент № 608/2013 ( 4 ), считано от 1 януари 2014 г. Предвид датите на въпросните актове обаче Регламентът е приложим в настоящото дело.

5.

Съображения 2 и 3 от Регламента гласят следното:

6.

Член 10 от Регламента предвижда:

„Правните разпоредби в сила в държавата членка, на чиято територия стоките се намират в една от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, са приложими за определяне наличието на нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на националното право.

Те се прилагат също така и що се отнася до незабавното уведомяване на митническата служба или бюро, визирано в член 9, параграф 1, поради това, че е била започната процедурата, предвидена в член 13, освен ако същата не е била започната от тази служба или това бюро“.

7.

Съгласно член 13, параграф 1 от Регламента:

В определени случаи този срок може да бъде удължен максимум с десет работни дни“.

8.

В Регламент (ЕО) № 1891/2004 ( 5 ) на Комисията се определят необходимите мерки за прилагането на Регламента. Съображение 1 предвижда:

„Регламент (ЕО) № 1383/2003 въведе общи правила с цел да се забрани внасянето, пускането в свободно обращение, изнасянето, износа, повторния износ, поставянето в режим на [изчакване] […] на [имитирани] или пиратски стоки и да се противостои ефикасно на незаконната търговия с такива стоки, без да се вреди на свободната законна търговия“.

9.

В член 39, параграфи 4 и 6 от естонския Tolliseadus (Закон за митниците, наричан по-нататък „TS“) се предвижда:

„(4)   Във връзка със стока, за която се подозира, че нарушава права върху интелектуална собственост по смисъла на Регламент (ЕО) № 1383/2003 […] относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост […], въз основа на проверката на проби или мостри от стоките титулярят на правата представя писмена оценка в срок от десет работни дни от уведомяването му относно задържането на стоката. За представянето на оценката на титуляря не се плаща възнаграждение. […]

(6)   Митническите органи изпращат незабавно копие от получената от титуляря оценка на съответното лице, което в срок от десет работни дни от получаването на копието може да възрази писмено срещу оценката, като наред с това представи на митническите органи относими доказателства“.

10.

Параграф 45, точка 1 от TS гласи:

„Митническите органи отнемат стоката, посочена в членове 53, 57 и 75 от Митническия кодекс на Общността, и я продават, унищожават под митнически надзор или предоставят безвъзмездно по установения в членове 97 и 98 ред“.

11.

В член 6 от Haldusmentluse seadus (Law onf administrative procedure, наричан по-нататък „HMS“) се предвижда:

„Административният орган е длъжен да изясни обстоятелствата, които са от съществено значение за спора, предмет на производството, като при необходимост събира служебно доказателства за тях“.

12.

Acerra е собственикът на промишлен дизайн на бутилка, регистриран в Естония на 15 февруари 2010 г. под № 01563 „Pudel“ („бутилка“).

13.

На 6 декември 2010 г. Acerra уведомява MTA, че Sintax се опитвал да достави в Естония продукт в бутилка, включваща регистрирания дизайн.

14.

На 23 декември 2010 г. MTA извършва допълнителна проверка на изпратена от украинско търговско дружество на Sintax пратка с 63700 бутилки. MTA установява, че бутилките наподобяват регистрирания промишлен дизайн до степен, която ѝ дава основание да подозира наличието на нарушение на право върху интелектуална собственост. С решение от 27 декември 2010 г. задържа в митнически склад стоката, по отношение на която е налице подозрение.

15.

Същия ден MTA уведомява Acerra и изисква от него да направи оценка на задържаната стока. На 6 януари 2011 г. Acerra представя на MTA поисканата оценка, като твърди, че с внесените бутилки са нарушени неговите права върху интелектуална собственост.

16.

В отговор Sintax предприема две действия. Първо, на 18 януари 2011 г. иска от MTA да освободи стоката. След това на 7 февруари 2011 г. предявява пред Harju Maakohus (Общ първоинстанционен съд Harju) иск срещу Acerra, оспорвайки валидността на неговия промишлен дизайн.

17.

Що се отнася до искането за освобождаване на стоката, с писмо от 11 февруари 2011 г. MTA уведомява Sintax, че Acerra е направило оценка на внесените в Естония бутилки и счита, че те са еднакви с регистрирания дизайн, върху който то има права. MTA не би могла да освободи стоката, тъй като счита, че съгласно Регламент № 1383/2003 е налице нарушение на права върху интелектуална собственост. MTA не е компетентна да реши дали въпросното право върху интелектуалната собственост е валидно. На същия ден Sintax за втори път настоява стоката да бъде освободена. На 17 февруари 2011 г. MTA отново отказва да я освободи, като се обосновава със сходни съображения ( 6 ).

18.

На 10 март 2011 г. Sintax подава жалба в Tallinna Halduskohus (Административен съд Талин) за освобождаването на стоките. На 3 юни 2011 г. съдът разпорежда на MTA да вземе решение за освобождаване на стоката. MTA подава жалба в Tallinna Ringkonnakohus (Окръжен съд Талин), който я отхвърля с решение от 19 януари 2012 г., основавайки се обаче на различни мотиви. Срещу това решение МТА подава касационна жалба до запитващата юрисдикция.

19.

Подаденият от Sintax иск, в който се оспорва валидността на промишления дизайн, е отхвърлен на 21 декември 2011 г., докато производството по посочената в предходната точка жалба все още е висящо. Решението е влязло в сила, следователно регистрацията на промишления дизайн е валидна.

20.

С определение от 5 декември 2012 г. Riigikohus решава да спре производството пред него и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21.

Чешката република, Република Естония и Комисията внасят писмени становища. Не е поискано изслушване и не е било проведено съдебно заседание.

22.

Поставените от запитващата юрисдикция въпроси не могат да се разглеждат извън контекста на въведената от Регламента система от гранични мерки и на начина, по който естонските юрисдикции тълкуват фактите във връзка с тази система. Ето защо ще се спра последователно на двата елемента, преди да разгледам самите въпроси.

23.

С оглед на закрилата на титулярите на права, на производителите и търговците, които спазват закона, но също и на потребителите ( 7 ) Регламентът установява преди всичко система на намеса на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават права върху интелектуалната собственост ( 8 ), но и определен брой мерки по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост.

24.

Що се отнася до стоки ( 9 ), за които се подозира, че нарушават права върху интелектуалната собственост, граничните мерки по принцип може да се предприемат въз основа на подадена от титуляря на правата молба ( 10 ), която митническите органи трябва да одобрят ( 11 ). При необходимост след консултация с подателя на молбата митническите органи суспендират освобождаването или задържат стоките, за които се подозира, че нарушават обхванато от решението за удовлетворяване на молбата на титуляря право върху интелектуалнта собственост ( 12 ). Ако не е внесена или приета молба, но съществуват достатъчно основания да се предполага, че са налице стоки, нарушаващи права върху интелектуалната собственост, митническите органи могат да суспендират освобождаването им или да ги задържат ex officio за три работни дни, за да се даде възможност на титуляря на правата да внесе молба ( 13 ).

25.

Тези мерки обаче са временни по своята същност. Съгласно член 13, параграф 1 от Регламента, ако в срок от десет работни дни, считано от получаването на уведомлението за суспендиране на освобождаването или за задържане, митническите органи не са били информирани, че е започната процедура, чиято цел е да се установи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост ( 14 ), стоките трябва да бъдат освободени или задържането им се отменя. За стоките, признати за нарушаващи право върху интелектуалната собственост, се прилагат мерките по глава IV от Регламента, сред които е унищожаването на стоките, нарушаващи право на интелектуалната собственост ( 15 ).

26.

След като стоките са признати за нарушаващи право върху интелектуалната собственост, се прилагат изброените в глава IV от Регламента мерки: стоките не могат да бъдат въвеждани на митническата територия на Общността или да бъдат обект на което и да е от другите изброени в член 16 действия, а държавите членки приемат необходимите мерки, за да дадат възможност на компетентните органи да предприемат мерките по член 17, включително унищожаването на стоки.

27.

Фактите не сочат дали е налице съответствие с предвидената в Регламента процедура, и по-конкретно дали титулярят на правата е внесъл молбата за намеса пред митническите органи. Националните юрисдикции следва да проверят дали това е така.

28.

В жалбата, подадена от Sintax пред Административния съд на Талин срещу задържането на стоките, дружеството твърди наред с другото, че посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура, чиято цел е да се установи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост, не е започната своевременно. МТА обаче изтъква установеното от нея положение, че стоките нарушават право на интелектуалната собственост.

29.

Административният съд на Талин постановява, че уведомлението на MTA до Acerra може да се разглежда като първо действие от страна на MTA в административна процедура, чиято цел е да се установи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост, допустима съгласно членове 9 и 10 от Регламента. Явно оттук следва, че според този съд МТА е започнала посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура на 27 декември 2010 г. Този съд обаче установява, че МТА не е взела каквото и да било решение впоследствие. Поради това и предвид неговото тълкуване на член 14 от Регламента, този съд се произнася в полза на Sintax.

30.

MTA обжалва решението, като твърди, че тъй като Sintax е оспорило валидността на правото върху интелектуалната собственост, тя не е могла да приеме решение относно наличието на нарушение и че член 14 от Регламента не е приложим, ако не е внесена гаранция.

31.

Окръжен съд Талин потвърждава решението на Административния съд, макар и с други мотиви. Според тълкуването, което Окръжният съд прави на фактите, посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура не е била започната, тъй като не митническите органи, а граждански съд трябва да реши дали има нарушение на право на интелектуалната собственост.

32.

МТА подава касационна жалба срещу това решение, като твърди, че въпросът за компетентността на митническите органи да решават дали е налице нарушение е поставен за първи път и че митническите органи действително разполагат с тази компетентност.

33.

В своето преюдициално запитване Върховният съд на Естония обявява, че е „принципно възможно“ естонското право ( 17 ) да се тълкува в смисъл, че митническите органи са компетентни да решават дали въпросните стоки са пиратски ( 18 ). Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения дали това тълкуване на националното право е в съответствие с правото на ЕС и счита, че отговорът на поставените два въпроса е необходим за да се определи съдържанието на разпореждането, което съдът би трябвало да адресира до МТА.

34.

Както вече отбелязах, по същество Върховният съд на Естония отправя два въпроса: дали посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура може да се води от самите митнически органи (въпрос 1) и дали митническите органи също могат да започнат релевантната процедура (въпрос 2).

35.

С първия си въпрос Върховният съд на Естония пита дали самите митнически органи могат да водят посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура. Преди обаче да анализирам разпоредбата, накратко ще обобщя гледните точки на страните и на запитващата юрисдикция.

36.

Запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали Регламентът дава възможност на самите митнически органи да водят посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура. В заглавието на глава III от Регламента се посочват „митническите органи и […] компетентния орган, който да се произнесе“, като от това става ясно, че се прави разлика между тях. Според нея обаче не може да се направи категорично заключение въз основа на съдебната практика по този въпрос.

37.

Според всички участници в настоящото производство отговорът на първия въпрос е утвърдителен.

38.

Според Република Естония Регламентът само хармонизира граничните мерки. Както е ясно от съображение 8 и член 10, установяването на посоченото в член 13, параграф 1 нарушение попада в обхвата на националното право и съгласно принципа на процесуална автономия на държавите членки, те следва да определят компетентния орган. Потвърждение на своя довод Естония открива в членове 49 и 55 от Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (TRIPS), като в последното изрично се посочват административни процедури. Според Естония посоченото в заглавието на глава III показва само, че органите може, но не е задължително да са различни. Освен това член 10 от Регламента предвижда, че посочената в член 13, параграф 1 процедура може да бъде започната от митническата служба, а тъй като административна служба рядко започва съдебни производства за закрила на интересите на лицата, член 10 изрично изисква наличието на административна процедура. Административната процедура също така би спомогнала да се постигнат целите на Регламента, а именно по-добра защита срещу нарушения на права върху интелектуалната собственост. Естония счита, че становището ѝ се потвърждава от съдебната практика.

39.

По същество Чешката република е съгласна с Естония. Тя добавя, че различно тълкуване може да се допусне само ако разграничението между митническите органи и органа, който е компетентен да се произнесе в посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура, преследва обявена в Регламента цел.

40.

Според Комисията процедурата, посочена в член 13, параграф 1 от Регламента, е процедура, която националното право предвижда за да се установи по същество дали действително е имало нарушение на права върху интелектуалната собственост. Трябва да се прави разлика между нея и процедурата, уреждаща задържането на стоки (намеса на митническите органи). Комисията твърди, че членове 41—49 от Споразумението TRIPS предвиждат условия, на които трябва да отговаря процедурата по същество, но държавите членки следва наред с останалото да решат дали компетентният орган следва да е съдебен или административен, независимо от необходимостта административните решения да подлежат на съдебен контрол съгласно член 41, параграф 4.

41.

Не може да се отрече, че административен орган също може да бъде органът, компетентен да установи дали съгласно националното законодателство е имало нарушение на право върху интелектуална собственост, както Съдът вече е отбелязал, посочвайки „съдебен или друг орган, компетентен да се произнесе по същество“ относно наличието на нарушение ( 19 ). Неутралната формулировка на самия регламент, а именно посоченият в него „компетент[ен] орган, който да се произнесе“ в заглавието на глава III и фактът, че не определя пред кого се води посочената в член 13, параграф 1 процедура потвърждава, че целта е да се остави на държавите членки да определят компетентния орган ( 20 ).

42.

Само по себе си обстоятелството, че в Регламента не се изключва възможността посочената в член 13, параграф 1 процедура да се води от административен орган, заедно с факта, че митническите органи безспорно са административен орган, не води до заключението, че митническите органи могат да бъдат оправомощени да водят релевантната процедура.

43.

Всъщност няколко обстоятелства изискват особена предпазливост, преди да се стигне до това заключение. На първо място, следва да се припомни, че в заглавието на глава III от самия регламент се прави съпоставка, което явно предполага разлика, между „митнически органи“ и „компетентния орган, който да се произнесе по същество“, т.е. органът, който установява дали е нарушено право върху интелектуалната собственост.

44.

Освен това формулировката на член 10 от Регламента, към която ще се върна по повод втория въпрос, разкрива, че тази разпоредба допуска, че органът, който установява дали е налице нарушение на право върху интелектуалната собственост, и митническата служба или митническото бюро, които може да са започнали процедурата, са различни субекти ( 21 ).

45.

Въпросът понастоящем е дали при горепосочените условия и както Комисията очевидно предлага, Съдът следва да постанови без допълнителни съображения, че Регламентът не изключва компетентността на митническите органи да установят дали е налице нарушение

46.

В действителност Комисията предлага Съдът да постанови, че държавите членки следва да решат кой е компетентния орган и те трябва да уредят условията на процедурата за установяване на нарушение на право върху интелектуалната собственост. Комисията обаче предупреждава, че националното право трябва ясно да предвиди кой орган е компетентен по тази процедура. Освен това тя настоява, че процедурите във връзка с нарушението по същество не могат да бъдат същите като процедурите, чиято цел е да се установи дали трябва да се суспендира освобождаването на стоките и те да бъдат задържани или не, когато има подозрение, че с тях се нарушават права върху интелектуалната собственост. Остава да се провери обаче дали тези гаранции са достатъчни.

47.

Считам, че това не е така.

48.

Обстоятелството, че съгласно националното право е възможно административен орган да разполага с правомощието да установи дали е налице нарушение на право върху интелектуалната собственост в посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура, не променя нито естеството, нито съдържанието на решението, което този орган трябва да вземе. Ясно е, че при такава процедура административният орган ще се произнася по права и законни интереси на лицата, а именно — според терминологията в Регламента — на „декларатора, притежателя или собственика на стоките“ ( 22 ). В този контекст следва отново да се подчертае, че вследствие на решението за стоките могат да бъдат приложени предвидените в глава IV от Регламента мерки.

49.

По делото Sopropé, в което става дума за решение на митнически органи, свързано с мита, Съдът е постановил, че в съответствие с основния принцип на правото на ЕС „лицата, адресати на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, следва да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение“ ( 23 ). Разбира се, този анализ трябва да се прилага mutatis mutandis след влизането в сила с Договора от Лисабон ( 24 ) на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

50.

Както Комисията правилно отбелязва, като цяло регламентирането на посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура несъмнено попада в обхвата на компетентност на държавите членки при упражняването на тяхната процесуална автономия ( 25 ). Въпреки това действията на държавите членки в това отношение следва да се считат за „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата ( 26 ).

51.

При това положение следващата стъпка от необходимия анализ е да се определи как и — което е по-важно — къде в контекста на вече приетия Договор от Лисабон да се открият посочените процесуални гаранции, които същевременно са защитени като общи принципи на правото на Европейския съюз.

52.

По мое мнение, а това е и основният ми довод по въпроса, естеството на изпълняваната функция е по-важно от това на публичния орган, който я изпълнява. Вярно е наистина, че Съдът постановява, че член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), на който се основава член 47, параграф 2 от Хартата ( 27 ), поначало се отнася за процедура пред „съд“, а не за административна процедура ( 28 ). Въпреки това трябва да се подчертае, че обстоятелствата по настоящото дело определено са особени. В случая административен орган изпълнява функция, чиято структура и метод изглеждат идентични с тези на съдебен орган. Именно в този смисъл следва да се разбира твърдението в моето заключение по дело Philips, че компетентният орган „обикновено“ е съдебен орган ( 29 ). От тази гледна точка бих предложил споменатите процесуални гаранции да се търсят в член 47 от Хартата.

53.

Тълкуването на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ от страна на Европейския съд по правата на човека подкрепя моя довод. Според този съд понятието „определяне на […] граждански права“ по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ се отнася за спорове във връзка с наличието и нарушаването на права върху интелектуалната собственост, независимо от правния характер на разглеждащия ги съгласно националното право орган ( 30 ). В този случай се прилага закрилата по член 6 от ЕКПЧ, тъй като става въпрос за такъв спор и резултатът от него е от решаващо значение за въпросните права. При това положение обаче не се налага държавите членки да отнасят спора към съдебен орган, който отговаря на всички изисквания на член 6 от ЕКПЧ на всеки етап от процедурата. „Изискванията за гъвкавост и ефикасност […] могат да оправдаят предварителната намеса на административните […] органи […], които не отговарят на посочените изисквания във всяко отношение“ ( 31 ). Това твърдение предполага, че по принцип материалноправните изисквания по член 6 от ЕКПЧ са приложими и за тези административни процедури, макар може би не толкова стриктно. Същите съображения следва да се приложат съответно и що се отнася до член 47 от Хартата съгласно член 52, параграф 3 от Хартата.

54.

Въз основа на предходния анализ не е трудно да се идентифицират основните гаранции, които следва да съпътстват посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура.

55.

Следователно, както посочва Комисията, националното право трябва изрично да предостави на митническите органи правомощията да вземат релевантните решения. От само себе си се разбира, че не е достатъчно компетентността на митническите органи да се извежда от това, което може да се определи като тяхна „обичайна“ компетентност. По същия начин се очаква митническите органи, които разполагат с правомощията да вземат въпросните решения, да действат по начин, който гарантира тяхната независимост и безпристрастност. Освен това с оглед правото на защита лицата, адресати на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, следва да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение ( 32 ). Следователно на засегнатите лица трябва да бъде дадено правото на изслушване. Наред с това е ясно, че взетото от митническите органи решение трябва да подлежи на съдебен контрол.

56.

Съответно предлагам да се отговори, че член 13, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държавите членки да оправомощават митнически органи да водят посочената в разпоредбата процедура, при условие че това правомощие е изрично предвидено в националния закон, митническите органи действат по начин, който гарантира тяхната независимост и безпристрастност, зачита се правото на изслушване и се предоставя възможност за съдебен контрол.

57.

С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали е възможно държавите членки да предвидят, че митническите органи могат да започват посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура.

58.

Всички участници в производството твърдят, че това е така. Те подчертават, че посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура се урежда от националното право съгласно член 10, първа алинея. Естония и Чешката република посочват, че според член 14, параграф 2 и член 10, втора алинея процедурата може да бъде започната от лице, което не е титуляр на правата, а в действителност и от самите митнически органи и че това тълкуване е съвместимо с целта на Регламента, а именно борбата срещу нарушаването на интелектуалната собственост и закрилата на потребителите от стоки, нарушаващи права върху интелектуалната собственост.

59.

От фактите не става ясно дали националните органи са започнали посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура или не. Националните юрисдикции следва да проверят дали това е така.

60.

Вярно е наистина, че Съдът е постановил, че Регламентът поверява съществена роля на титуляря: именно той трябва да внесе молба за намеса на митническите органи по член 5 от Регламента, а ex officio намеса на митническите органи по член 4, параграф 1 е допустима единствено „за да се даде възможност на титуляря на правата да внесе молба за намеса в съответствие с член 5“. В този контекст Съдът приема, че „за да бъде постановено окончателно решение срещу такива практики от национален орган, който е компетентен да постанови решение по същество, този орган трябва да бъде сезиран от титуляря на правата. Ако такова сезиране липсва, мярката за суспендиране на освобождаването или за задържане на стоките незабавно прекратява действието си […]“ ( 33 ). Въпреки че това становище се отнася до Регламент № 3295/94, то е вярно и по отношение на действащия към момента на настъпване на фактите по настоящото дело регламент.

61.

Все пак Съдът не е имал намерение да изброява всички възможности за започване на посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура, а в това отношение е посочил най-общия случай.

62.

В действителност в член 14, параграф 2, трета алинея от Регламента изрично се посочват положенията, възникващи „[в] случай, че процедурата, предназначена да определи дали е налице нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на националното право, е започната не по инициатива на титуляря на чертежа или модела […]“. Член 10, втора алинея гласи, че правните разпоредби в сила във въпросната държава членка „се прилагат също така и що се отнася до незабавното уведомяване на митническата служба или бюро, визирано в член 9, параграф 1, поради това, че е била започната процедурата, предвидена в член 13, освен ако същата не е била започната от тази служба или това бюро“. Разпоредбата изрично предполага, че предвидената в член 13 процедура може да бъде започната от митническата служба или бюро, визирано в член 9, параграф 1. Това решава въпроса. Не е необходимо да се установява, както предлага запитващата юрисдикция, до каква степен започването от митническите органи на посочената в член 13, параграф 1 от Регламента процедура е необходимо или полезно за закрилата на потребителите.

63.

В светлината на посочените съображения и на определено не много ясните обстоятелства по делото е важно да се припомни още веднъж, че член 13, параграф 1 от Регламента налага на митническите органи задължение да освободят стоките или да отменят тяхното задържане, ако условията на този член са изпълнени. Това задължение е следствие от предприетите с Регламента усилия да не се създават спънки пред свободата на законната търговия, като същевременно се възпрепятства пускането на пазара на стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост, както е посочено във второ съображение от Регламента. Следователно ако титулярят на правата не започне процедура в рамките на определения срок, процедурата може да бъде започната само от митническите органи, като в резултат на това се възпрепятства освобождаването на стоките, при условие, че митническите органи вземат официално решение за започване на процедурата. По-конкретно, изявлението на титуляря на правата, че внасянето на въпросните стоки нарушава неговите права върху интелектуалната собственост само по себе си не е достатъчно, за да обоснове отхвърляне на искането за освобождаване на стоките. Разбира се, националните юрисдикции следва да преценят релевантните обстоятелства.

64.

Предвид гореизложеното предлагам на втория въпрос да се отговори, че член 13, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да предвидят възможността и самите митнически органи официално да започват посочената в разпоредбата процедура.

65.

Предвид гореизложените съображения предлагам Съдът да отговори на въпросите, отправени от Riigikohus, по следния начин: