1. 

В настоящото производство по обжалване на решението на Общия съд по дело T‑242/09 ( 2 ) г‑н Schräder иска да бъде отменено решението, с което се отхвърля жалбата му срещу решението на отделението по жалбите (наричано по-нататък „отделението“) на Службата на Общността за сортовете растения (наричана по-нататък „CPVO“ или „Службата“) от 23 януари 2009 г. относно искане за отмяна на правната закрила на Общността на сортовете растения (наричана по-нататък „ПЗОСР“), предоставена на сорта Osteospermum ecklonis LEMON SYMPHONY ( 3 ).

2. 

Следва кратко изложение на обстоятелствата в основата на спора. На 5 септември 1996 г. г‑н Hansson (встъпила страна в производството пред CPVO) подава заявка до CPVO за ПЗОСР за LEMON SYMPHONY. CPVO иска от Bundessortenamt (Федерална служба за сортовете растения, Германия) да извърши необходимата техническа проверка. За тази цел Bundessortenamt иска „20 млади растения, с търговско качество, които не са подрязвани или обработвани с регулатори на растежа“. Г‑н Hansson изпраща поискания растителен материал на 10 януари 1997 г. Експертът, който отговаря за извършването на техническата проверка, пише следното на CPVO: „Съгласно точка II, втора алинея от техническия протокол на CPVO относно проверката на признаците за различимост, хомогенност и устойчивост („DUS“) Ви уведомяваме, че изпратеният ни посевен материал от посочения в предмета на настоящото писмо сорт представлява предназначени за продажба растения с пъпки, които са били обработени с регулатори на растежа и подрязани. Поради това правилното протичане на техническата проверка е застрашено“. Все пак впоследствие е извършена техническа проверка (наричана по-нататък „техническата проверка от 1997 г.“), въпреки че Общият съд посочва в обжалваното решение, че Bundessortenamt не е могла да потвърди дали тя е била извършена пряко върху растителен материал, изпратен от г‑н Hansson, или от отделени от този материал издънки. Впоследствие Bundessortenamt изготвя доклад за проверка, към който прилага официалното описание на LEMON SYMPHONY и който разкрива, че признакът „външен вид на стъблата“ е бил описан като „изправен“ ( 4 ).

3. 

На 6 април 1999 г. на LEMON SYMPHONY е предоставена ПЗОСР.

4. 

На 26 ноември 2001 г. г‑н Schräder подава заявка за ПЗОСР на сорта Osteospermum ecklonis на SUMOST 01 ( 5 ). Техническата проверка показва, че SUMOST 01 е неразличим от сорта LEMON SYMPHONY. Поради това заявката на г‑н Schräder не е уважена. За да продължи търсенето на закрила за SUMOST 01, г‑н Schräder впоследствие подава поредица от жалби, насочени към отмяна на решението за предоставяне на ПЗОСР на LEMON SYMPHONY. В административното производство и пред Общия съд г‑н Schräder твърди, че тази ПЗОСР трябва да бъде обявена за нищожна и недействителна. Той по същество твърди, че техническата проверка от 1997 г. е недействителна, тъй като използваният за целите на тази проверка материал бил повреден. Той твърди, че LEMON SYMPHONY никога не е съществувал във формата, която е възпроизведена в официалното му описание, включено в Регистъра на правната закрила на Общността на сортовете растения през 1997 г.

5. 

Г‑н Schräder твърди, че техническата проверка от 1997 г. не била проведена надлежно поради следните съображения. Първо, издънки били взети от изпратените на Bundessortenamt растения и те били използвани в проверките вместо материала, изпратен от г‑н Hansson (притежателят на ПЗОСР за LEMON SYMPHONY). Второ, провереният материал се състоял от растения с пъпки, които са били обработени с регулатори на растежа. Трето, налице били разлики от направеното в Япония описание на LEMON SYMPHONY. Четвърто, съгласно Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета ( 6 ) даден сорт можел да бъде квалифициран като различим само ако се различавал по отношение на проявата на признаци, характерни за даден генотип или за дадена комбинация от генотипове, като различимост не можело да има, ако установената проява на признаците е последица от обработване, което е механично и за което са използвани регулатори на растежа.

6. 

В настоящото производство г‑н Schräder изтъква шест основания за обжалване.

7. 

Според мен само с първото основание — че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил основните му права, като е приел, че отделението не е било длъжно служебно да разследва фактите — се поставя същински правен въпрос и това основание трябва да се отхвърли по същество по изложените по-долу съображения.

8.

Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) ( 7 ) гарантира правото на всеки засягащите го въпроси да бъдат разгледани от институциите на ЕС безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

9.

Член 47 от Хартата предвижда правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

10.

Основният регламент създава система (която съществува едновременно с националните режими) за предоставяне на права на индустриална собственост върху сортовете растения, която е валидна в рамките на Европейския съюз ( 8 ). CPVO е създадена за прилагането на Регламента ( 9 ). Предмет на ПЗОСР могат да бъдат всички растителни родове и видове, включително, inter alia, и хибридите между растителни родове или видове ( 10 ). За да получи закрила, даден сорт трябва да е различим, хомогенен, устойчив и нов ( 11 ). Титулярят на ПЗОСР се ползва от изключителното право да извършва или разрешава действията, изброени в член 13, параграф 2 ( 12 ). ПЗОСР може да се получи след подаването на заявка; условията относно този процес са предвидени в глава I от Регламента. CPVO отговаря за извършването на проверка на формата, проверка по същество и техническа проверка на заявката ( 13 ).

11.

Член 7, параграф 1 гласи: „Сортът се счита за различим, ако ясно се разграничава, по отношение на проявата на признаците си, характерни за даден генотип или от дадена комбинация от генотипове, от всеки друг сорт, чието съществуване е общоизвестно към датата на подаване на заявката, определена съгласно член 51“ ( 14 ). Съгласно член 7, параграф 2 съществуването на друг сорт е „общоизвестно“, когато: а) той е бил предмет на правна закрила на сортовете растения или е вписан в официален регистър на сортовете в Общността или в дадена държава, или в дадена междуправителствена организация, компетентна в тази област, или б) за този сорт е била подадена заявка за предоставяне на ПЗОСР или за вписване в даден официален регистър, при условие че междувременно въз основа на заявката е предоставено право или е извършено вписване в регистъра.

12.

Счита се, че даден сорт е „устойчив“ по-специално ако проявата на признаците, включени в проверката на различимостта, остава непроменена след последователни размножавания ( 15 ).

13.

Член 20 („Нищожност на правната закрила на Общността на сортовете растения“) предвижда:

„1.   Службата обявява правната закрила на Общността на сортовете растения за нищожна и недействителна, ако се установи, че:

2.   Когато правната закрила на Общността на сортовете растения е обявена за нищожна и недействителна, се смята, че от самото начало закрилата не е имала действието, предвидено в настоящия регламент“.

14.

Условията за отнемане на ПЗОСР се съдържат в член 21.

15.

Решенията на CPVO трябва да са придружени от мотивите, въз основа на които са взети, и да се основават само на мотиви или доказателства, по които страните по производството са имали възможност да вземат отношение устно или писмено ( 16 ).

16.

При липса на процесуални разпоредби в Регламента CPVO трябва да приложи принципите на процесуалното право, общоприети в държавите членки ( 17 ).

17.

На обжалване пред отделението по жалбите подлежат решенията на CPVO, взети по-специално съгласно членове 20 и 21 ( 18 ).

18.

Член 76 посочва: „По време на производството, започнато пред нея, Службата разследва по своя инициатива фактите, доколкото те са обект на проверката, предвидена в членове 54 и 55. Тя не взема предвид фактите или доказателствата, които не са били представени от страните в срока, определен от Службата“.

19.

CPVO може, що се отнася до броя и вида признаци или установената проява на тези признаци, да адаптира служебно и след като консултира титуляря, официалното описание на сорта ( 19 ).

20.

При упражняване на функциите си отделението по жалбите може да упражни компетенциите на CPVO ( 20 ).

21.

Член 73, параграф 1 предоставя право на обжалване пред Съда срещу решения на отделението. Подобни жалби могат да се подават на ограничен брой основания, посочени в член 73, параграф 2 ( 21 ).

22.

Регламент № 1239/95 ( 22 ) съдържа подробни правила за целите на прилагането на Основния регламент. Член 51 посочва, че разпоредбите относно производството пред Службата се прилагат към производството по обжалване mutatis mutandis.

23.

Цялостно изложение на административното производство пред съответния комитет на CPVO и отделението по жалбите се прави в точки 5—78 от обжалваното решение. Следва кратко изложение на положението.

24.

На 27 октомври 2003 г. г‑н Hansson (като титуляр на закрила за LEMON SYMPHONY) представя писмено възражение по отношение на заявката на г‑н Schräder (от 26 ноември 2001 г.) за ПЗОСР на SUMOST 01 ( 23 ). С решение от 19 февруари 2007 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне“) Службата подкрепя неговите възражения и отхвърля заявката на г‑н Schräder, като основният мотив е че SUMOST 01 не се различава ясно от LEMON SYMPHONY и поради това условията по член 7 от Регламента не са изпълнени.

25.

След това, на 26 октомври 2004 г., г‑н Schräder подава искане за отнемане на правната закрила на Общността на сортовете растения, която по-рано е предоставена на LEMON SYMPHONY, съгласно член 21 от Регламента, на основание, че признаците, използвани за описанието на сорта, включително тези от проверката на признаците за различимост, не са устойчиви и следователно не изпълняват изискванията по член 9. С писмо от 10 май 2007 г. CPVO уведомява г‑н Schräder, че компетентният комитет е решил, че не са изпълнени условията за отнемане съгласно член 21 от Регламента (наричано по-нататък „решението, с което се отказва отнемане“).

26.

На 7 декември 2004 г. CPVO решава да извърши технически контрол, за да провери дали LEMON SYMPHONY продължава да съществува непроменен. На 14 септември 2005 г. Bundessortenamt изготвя доклад за проверка, чието заключение е в полза на оставянето в сила на правната закрила на LEMON SYMPHONY. Към доклада е приложено ново сортово описание със същата дата, от което по-специално следва, че признакът „външен вид на стъблата“ е бил описан като „от полуизправен до хоризонтален“. С писмо от 25 август 2006 г. CPVO предлага на г‑н Hansson да адаптира официалното описание на LEMON SYMPHONY, включено в Регистъра на правната закрила на Общността на сортовете растения през 1997 г., с новото сортово описание от 14 септември 2005 г. CPVO счита, че адаптирането е необходимо, като се има предвид, от една страна, постигнатият напредък в областта на селекцията след техническата проверка от 1997 г. и от друга страна, тъй като след изменението на водещите насоки за проверка през 2001 г. разликата в оценката на признака „външен вид на стъблата“ може да се обясни с това, че никой от сравняваните сортове не е включен в използваната през 1997 г. „Таблица с признаците VI“ и че през тази година LEMON SYMPHONY е бил най-изправеният сорт. Освен това броят на сортовете от вида Osteospermum ecklonis значително се умножил след 1997 г., а водещите насоки за проверка били частично изменени, което наложило адаптирането на степените на проява.

27.

С писмо от 22 септември 2006 г. г‑н Hansson приема това предложение. С писмо от 18 април 2007 г. CPVO уведомява г‑н Hansson за решението си на основание член 87, параграф 4 от Регламента служебно да адаптира официалното описание на LEMON SYMPHONY (наричано по-нататък „решението за адаптиране“). На 21 май 2007 г. Службата уведомява г‑н Schräder за решението за адаптиране и за замяната на официалното описание на LEMON SYMPHONY, включено в Регистъра на правната закрила на Общността на сортовете растения през 1997 г., с това от 2005 г.

28.

Г‑н Schräder обжалва решението, с което се отказва отнемане, и решението за адаптиране пред отделението по жалбите ( 24 ). И трите му жалби не са уважени.

29.

На 11 април 2007 г. г‑н Schräder подава искане за отмяна на ПЗОСР, предоставена на LEMON SYMPHONY. С писмо от 26 септември 2007 г. CPVO отхвърля това искане. На 19 октомври 2007 г. е подадена жалба пред отделението ( 25 ).

30.

На 23 януари 2009 г. отделението отхвърля жалбата като неоснователна (наричано по-нататък „решението за отмяна“). Отделението прави следните заключения. Първо, Bundessortenamt е уведомила CPVO, че ако се използва предоставеният материал (растения с пъпки, които са били обработени с регулатори на растежа), съществува опасност от ненадеждност на проверката, но била посъветвана да продължи проверката и да отдели издънки от този материал. Второ, обичайна практика е посредством отделяне на издънки всички използвани в проверката сортове да се размножават, като издънките се отделят едновременно, за да се осигури еднаква физиологична възраст на всички материали. Трето, въпросът за химическото обработване не е толкова елементарен, както твърди г‑н Schräder ( 26 ). Четвърто, основателно би могло да се приеме, че обработването с регулатори на растежа не е имало последици за проверката. Използваният при размножаването вид регулатор на растежа обикновено няма трайни последици, като се има предвид, че последващият контрол на растежа на растението изисква допълнителна пулверизация с регулатори на растежа (отделението предпочита предоставената от г‑н Hansson информация в това отношение). Пето, ирелевантно е изтъкнатото от г‑н Schräder обстоятелство, че всички посочени във водещите насоки референтни сортове били известни през 1997 г. Шесто, сортът LEMON SYMPHONY, който е получен чрез генетично кръстосване между видовете Osteospermum и Dimorphoteca, като такъв е изключителен по своя характер не само по отношение на морфологичните си признаци, но също и по отношение на продължителния си период на цъфтеж, който е по-дълъг от този на съществуващите сортове Osteospermum. Като се има предвид изключителният характер на LEMON SYMPHONY, в рамките на извършената от Bundessortenamt проверка през 1997 г. не е било възможно да се открият референтни сортове, с които той да може да се сравни.

31.

С писмо от 30 март 2009 г. г‑н Schräder отправя редица критики и възражения по отношение както на протокола, така и на протичането на заседанието от 23 януари 2009 г. Г‑н Schräder предлага да представи доказателства пред Общия съд в подкрепа на твърденията си ( 27 ).

32.

Г‑н Schräder подава четири отделни жалби пред Общия съд срещу решенията на отделението ( 28 ). По всяко от делата той иска да се отмени съответното решение и да се присъдят съдебните разноски на CPVO. Четирите жалби са съединени за целите на съдебното решение.

33.

Общият съд посочва, че първите три съединени дела (T‑133/08, T‑134/08 и T‑177/08) са тясно свързани и зависят от дело T‑242/09 относно производството за отмяна. Ето защо това дело е разгледано първо.

34.

Г‑н Schräder посочва четири основания. С първите три се твърдят нарушения на Основния регламент: i) на член 76 (служебно разследване на фактите от Службата) и член 81 (прилагане на принципите на процесуалното право, общоприети в държавите членки); ii) на член 7 (условия за различимост на даден сорт) и член 20 (отмяна на ПЗОСР) и iii) на член 75 (задължение за мотивиране). С четвъртото основание се твърди нарушение на член 63, параграфи 1 и 2 от Регламента за прилагане (правила относно протокола от устното производство и за събирането на доказателства).

35.

Общият съд установява, че исканията по дело T‑242/09 са неоснователни. Поради това той отхвърля жалбата с решение от 18 септември 2012 г.

36.

По дела T‑133/08, T‑134/08 и T‑177/08 Общият съд уважава жалбите по основанието, изведено от твърдение за нарушение на член 59, параграф 2 от Регламента за прилагане, отнасящ се до призоваването за устното производство пред CPVO и правото на изслушване. Поради това той отменя приетите от отделението решение за отхвърляне, решение, с което се отказва отнемане, и решение за адаптиране.

37.

Г‑н Schräder иска да се отмени обжалваното решение, в частта, в която то се отнася до решението по дело T‑242/09, да се уважи жалбата му за отмяна на ПЗОСР за LEMON SYMPHONY и да му се платят направените от него съдебни разноски във връзка с четирите производства пред Общия съд.

38.

Може да се направи следното резюме на шестте основания за обжалване на г‑н Schräder. Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че отделението не може да действа служебно в производство за отмяна. По този начин Общият съд нарушил правилата си относно доказателствената тежест и събирането на доказателства пред отделението, в резултат на което не изпълнил задължението си за контрол и нарушил правото на жалбоподателя на справедлив процес, добра администрация и ефективни правни средства за защита. Второ, Общият съд допуснал грешка, като установил, че дадена страна няма право на действия по събиране на доказателства в производство пред отделението, освен ако е привела годно доказателство в подкрепа на подобно искане, като по този начин нарушил правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателства. Освен това, дори да се приемело, че доказателствената тежест лежи върху жалбоподателя в производство за отмяна пред отделението, Общият съд отричал правото му на изслушване и изопачил фактите и доказателствата. Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като презумирал, че фактът (практиката на размножаване на растения от издънки за целите на проверката) е „общоизвестен“, докато (според жалбоподателя) този факт е неправилен. По този начин той не изпълнил задължението си за контрол и изопачил фактите и доказателствата. Четвърто, Общият съд неправилно приел, че жалбоподателят не е привел доказателства в подкрепа на твърдението си относно последиците от регулаторите на растежа. По този начин съдебното решение било противоречиво и мотивите били недостатъчни. Освен това Общият съд не преразгледал законосъобразността на решението на отделението. Пето, заключението, че признакът „външен вид на стъблата“ на сорта Osteospermum не е включен в проверката на различимост, нарушава членове 7 и 20 от Основния регламент. Това било недопустимо разширяване на предмета на спора и по този начин Общият съд служебно разглеждал въпрос, с който не бил сезиран от страните и който не се отнасял до абсолютна процесуална предпоставка. Шесто, той оспорва заключението, че „външ[ният] вид на стъблата“ на сорта Osteospermum може да се определи по отношение на други растения, които са част от въпросната проверка. Подобно заключение изопачавало фактите, нарушавало Регламента, разширявало недопустимо предмета на спора и нарушавало задължението за провеждане на цялостен контрол. Поради това решението било противоречиво.

39.

CPVO, подпомагана от г‑н Hansson (титуляр на правната закрила на LEMON SYMPHONY, встъпила страна в производството пред Общия съд и друга страна по производството пред отделението по жалбите), моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди г‑н Schräder за заплати съдебните разноски по производството.

40.

Общият съд посочва, че член 76 от Основния регламент (относно служебното разследване на фактите от CPVO) строго погледнато е неприложим в производството пред отделението по жалбите ( 29 ). По искане на някоя от заинтересованите страни отделението трябва да се произнася само по законосъобразността на решения на CPVO, приети на основание член 20, параграф 1, буква а) от Регламента, с които се отказва ПЗОСР да се обяви за нищожна и недействителна, тъй като страната не е установила, че условията, определени в член 7 или в член 10, не са били изпълнени към момента на предоставяне на ПЗОСР ( 30 ). Тъй като производството за отмяна не е започнато служебно от CPVO, а по искане на г‑н Schräder, членове 76 и 81 във връзка с член 20 от Регламента прехвърлят върху г‑н Schräder тежестта да докаже, че са изпълнени условията за обявяването на нищожността ( 31 ). Тези разпоредби относно доказателствената тежест и събирането на доказателства значително се различават от предвидените в член 76 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността ( 32 ). Разликата в правната уредба на доказването в режимите на марката на Общността и на сортовете растения обаче може да се обясни с обстоятелството, че за разлика от Регламента относно марката на Общността Основният регламент не провежда разграничение между абсолютните и относителните основания за отказ на регистрация. Правилата на Основния регламент съответстват на тези по Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета ( 33 ), който урежда промишления дизайн и общите правни принципи и процесуалните правила, приложими към доказателствената тежест и събирането на доказателства, и по-специално на принципа actori incumbit onus probandi ( 34 ). При това положение първото основание трябва да се отхвърли, тъй като изхожда от неправилното предположение, че в случая на основание членове 76 и 81 от Основния регламент доказателствената тежест лежи върху CPVO ( 35 ).

41.

След това Общият съд отбелязва, че от разпоредбите на Основния регламент не следва, че производството пред CPVO има чисто служебен характер. По-специално „принципът на служебното начало“ (посочен във връзка с техническата проверка в първото изречение на член 76 от Регламента) трябва да бъде съгласуван с правилото (посочено във второто изречение от този член), че CPVO не взема предвид фактите и доказателствата, които не са били представени от страните в срока, определен от нея. Следователно страните в производството пред CPVO са длъжни своевременно да посочват фактите, чието установяване и потвърждаване се иска от нея, представяйки доказателствата, които искат бъдат приети в подкрепа на същите факти ( 36 ). Доколкото тези разпоредби са приложими в производства за обжалване срещу решение на CPVO, взето съгласно член 20 от Регламента за отказ да се отмени ПЗОСР, по този начин страната, която иска отмяна, трябва да посочи фактите и да представи доказателствата, въз основа на които според нея може да се установи, че са изпълнени условията за отмяната на ПЗОСР. След това от отделението се изисква надлежно и безпристрастно да анализира всички релевантни обстоятелства в разглеждания случай, като следи за спазването на общите правни принципи и процесуалните правила, приложими по отношение на доказателствената тежест и събирането на доказателства ( 37 ).

42.

По-нататък, според Общия съд г‑н Schräder по същество твърди, че отделението по жалбите е допуснало нарушение, позовавайки се изключително на направеното от CPVO и г‑н Hansson представяне на фактите, без да събере и прецени предложените от него доказателства, и по-специално без да уважи искането му за предприемане на действия по събиране на доказателства — изразяващо се в случая в извършването на експертиза, която трябва да определи именно последиците от използването на регулаторите на растежа ( 38 ). Общият съд счита, че искането на г‑н Schräder не може да бъде уважено, тъй като той не е представил годно доказателство, което в достатъчна степен да обосновава разпореждането на такива действия ( 39 ).

43.

Общият съд приема, че в хода на административната фаза от производството г‑н Schräder не е представил каквато и да било съществена информация (като например научно ad hoc изследване, извадка от специализирана публикация, изготвен по негово искане експертен доклад или дори най-обикновено удостоверение от експерт в областта на ботаниката или цветарството), която би могла да представлява prima facie годно доказателство за твърдението му (повтаряно многократно, но никога подкрепено, оспорено от всички други страни в производството), че механично и химическо обработване или размножаване чрез издънки, каквито са извършени в случая, са могли да опорочат техническата проверка от 1997 г. ( 40 ). Освен това, макар отделението да предпочита да приеме доводите на CPVO и г‑н Hansson, то не го прави (както твърди г‑н Schräder) „едностранно и без да извърши проверка“, а като се позовава на собствените си познания и опит в областта на ботаниката — след като по-специално проверява дали през 2005 г. все още е възможно LEMON SYMPHONY да бъде описан, като се използват действащите през 1997 г. водещи насоки за проверка — и като излага причините, поради които смята да приеме тезата на CPVO и г‑н Hansson, а не тази на г‑н Schräder ( 41 ).

44.

Според Общия съд г‑н Schräder не е доказал надлежно, че отделението е нарушило правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателства ( 42 ). Като твърди това, г‑н Schräder всъщност цели извършването на нова преценка на релевантните факти и доказателства ( 43 ).

45.

Общият съд отхвърля другите доводи на г‑н Schräder, с които той упреква отделението, че не е отговорило на доводите му относно липсата на надеждност на техническата проверка от 1997 г. Първо, той приема, че техническата проверка е била извършена чрез използване на подходящ растителен материал, а именно издънки, отделени в самото начало от растенията, предадени на Bundessortenamt от г‑н Hansson. Второ, г‑н Schräder не е посочил нито един друг растителен сорт, от който LEMON SYMPHONY — дори и описан като притежаващ „от полуизправен до хоризонтален“ външен вид на стъблата — не се е различавал ясно през 1997 г. Тази преценка съвпада с основните доводи, които развиват CPVO и г‑н Hansson ( 44 ). Така, дори ако, както твърди г‑н Schräder, техническата проверка през 1997 г. е установила неправилна степен на проява относно признака „външен вид на стъблата“, и ако, считано от 1997 г., за този признак на LEMON SYMPHONY е трябвало да бъде определена различна степен на проява, това не би имало никакво значение за преценката на отличителния характер на този сорт по смисъла на член 7 от Регламента, тъй като този отличителен характер не е бил установен изключително, а дори изобщо, въз основа на посочения признак ( 45 ). В това отношение адаптираното описание на LEMON SYMPHONY от 2006 г. се различава от първоначалното описание от 1997 г. само поради това, че променя признака „външен вид на стъблата“ от „изправен“ на „полуизправен“ ( 46 ). Освен това г‑н Schräder не е доказал, че поради това изменение критериите DUS ( 47 ) не са били изпълнени през 1997 г. По този начин във всеки случай би била предоставена ПЗОСР на LEMON SYMPHONY ( 48 ). Освен това отделението изрично отхвърля твърдението на г‑н Schräder, че ако проверката на SUMOST 01 е била извършена с използване на описанието на LEMON SYMPHONY от 1997 г., двата сорта са щели да бъдат счетени за ясно различими ( 49 ).

46.

Общият съд приема, че във всички случаи техническите доводи на г‑н Schräder не могат да се приемат предвид направени в оспореното решение констатации със същия характер, спрямо които се упражнява ограничен контрол, както и предвид насрещните доводи на CPVO и г‑н Hansson ( 50 ). По-специално обстоятелството, че предоставеният от г‑н Hansson на Bundessortenamt растителен материал не е отговарял на определените от тази служба изисквания в писмото ѝ от 6 ноември 1996 г., не изглежда решаващо ( 51 ).

47.

Във връзка със спора относно признака „външен вид на стъблата“ Общият съд посочва, че въпросът е дали този признак трябва да се определя съобразно относителни или абсолютни критерии ( 52 ). Той отхвърля твърденията на г‑н Schräder и прави извод, като цитира поясненията на Bundessortenamt, че признакът трябва да бъде предмет на относително сравнително оценяване между сортове от един и същ вид ( 53 ). Общият съд установява, че LEMON SYMPHONY остава напълно непроменен между 1997 г. и 2005 г. Няма изменение по същество в описанието, което засяга идентичността на сорта, а обикновено изменение в първоначално избраните изрази. Това не променя идентичността на сорта, а позволява единствено той да бъде описан по-добре, по-специално като се разграничи от другите сортове от същия вид ( 54 ). Накрая, като прави този извод, Общият съд взема предвид снимките на растенията в преписката от производството пред германските юрисдикции ( 55 ).

48.

В подкрепа на първото си основание г‑н Schräder посочва четири довода. Той твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като приема, че в производство за отмяна отделението не прави служебно разследване на фактите. По този начин той: i) нарушил член 51 от Регламента за прилагане; ii) допуснал грешка, като приел, че производствата за отмяна са по естество състезателни ( 56 ); iii) изопачил фактите, като приел, че г‑н Schräder твърди, че доказателствената тежест лежи върху CPVO, и iv) нарушил основните му права, като отказал да разгледа доказателствата, които предложил в производството пред този съд.

49.

CPVO посочва, че описанието на Общия съд на административното производство пред отделението е неточно по отношение на правото на отделението служебно да разследва фактите. Въпреки това тя твърди, че първото основание трябва да се отхвърли по същество и/или като неотносимо, както и като недопустимо в частта, в която г‑н Schräder иска ново разглеждане на фактите.

50.

Г‑н Hansson подкрепя CPVO.

51.

Разглеждането на първото основание на г‑н Schräder налага да се тълкува член 76 от Основния регламент. Разследващо или състезателно по естеството си е подобно производство и носи ли страната, която иска отмяна, доказателствената тежест? Страните приемат, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че член 76 от Регламента не се прилага към производствата пред отделението.

52.

И аз съм съгласна с това виждане.

53.

Ще започна с разглеждането на член 76 по отношение на производството пред CPVO, преди да премина към отделението. В съответствие с първото изречение от член 76 CPVO трябва да разследва по своя инициатива фактите, доколкото те се отнасят до проверката по същество и техническата проверка ( 57 ). По този начин, когато в производство за отмяна се твърди, че не са изпълнени условията по член 7 (относно различимостта на растителен сорт), Службата изрично е задължена да разследва фактите.

54.

Вярно е, че второто изречение от член 76 предвижда, че страните също имат роля в представянето на доказателства, доколкото CPVO не взема предвид фактите или доказателствата, които не са били представени в съответния срок. Страната, която иска отмяна, очевидно има такава роля и право да представи доказателства в подкрепа на жалбата си ( 58 ).

55.

Този текст обаче означава, че CPVO не може да вземе решение единствено въз основа на това, че лицето, което иска отмяна, не е изпълнило изискванията, свързани с разпределението на доказателствената тежест, защото самата тя има изричното задължение служебно да разследва фактите относно техническата проверка.

56.

Освен това релевантните разпоредби от Регламента за прилагане ( 59 ) предполагат, че по естеството си производството в по-голяма степен е за разследване, а не състезателно, доколкото Службата ръководи производството с оглед на събирането на доказателства и възлагането на експертни доклади. За сметка на това, в чисто състезателен процес жалбоподателят носи доказателствената тежест при установяването на своите твърдения, а ответникът следва да докаже, че са изпълнени условията, на които се основава защитата.

57.

Разпоредбите относно производството пред CPVO се прилагат и към отделението ( 60 ). Когато взема решение по жалби срещу решение на CPVO, отделението може да упражни „компетенциите на Службата“ ( 61 ). Следователно, тъй като CPVO има широко право на преценка при упражняване на нейните задължения ( 62 ) и ясна и установена роля съгласно член 76 от Регламента служебно да разследва фактите, по-специално относно техническата проверка, от изричния текст на член 72 от Регламента и член 51 от Регламента за прилагане следва, че член 76 се прилага mutatis mutandis към отделението.

58.

Не говоря за това, че отделението трябва да поиска техническа проверка за целите на член 55, параграф 1 при производство за отмяна на основание неизпълнение на изискванията по член 7 за различимост. (Случаят на г‑н Schräder не е такъв. Той счита, че техническата проверка от 1997 г. е недействителна и че ако отделението е разследвало наличните доказателства, то неизбежно е щяло да стигне до това заключение. Отделението отхвърля това виждане, а Общият съд потвърждава констатациите му.) Считам обаче че Общият съд действително е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал член 76 от Основния регламент като неприложим към производството пред отделението.

59.

С оглед на посоченото по-горе съм съгласна с Общия съд, че при ПЗОСР няма еквивалент на абсолютните и относителни основания за отказ да се регистрира марка. В производство за отмяна на ПЗОСР релевантният (в настоящия случай) въпрос е дали са изпълнени условията относно различимостта на сорта по член 7 от Регламента. Това разследване изисква технически познания и умения, каквито притежава(т) (Службата и) отделението по жалбите при извършването на необходимата преценка. Този процес не е идентичен на уредения от режима за марката на Общността, който цели да установи в производство по възражения дали притежателят на по-ранна марка може да докаже някои обстоятелства като реалното използване на по-ранната марка. Тези въпроси не се поставят в производство за отмяна по режима на ПЗОСР като разглежданото в случая, където спорът е дали към момента, когато е предоставена ПЗОСР (през 1999 г. въз основата на техническата проверка от 1997 г.), LEMON SYMPHONY е бил различим сорт ( 63 ). В това отношение твърденията на г‑н Schräder относно разпоредбите за доказателствената тежест и събирането на доказателства в контекста на Регламента относно марката са ирелевантни.

60.

Общият съд препраща и към член 63, параграф 1 от Регламента относно промишления дизайн. Според мен това пък поставя ПЗОСР в различен контекст и не е основание за отмяна на обжалваното решение. Първо, член 63, параграф 1 съдържа общо правило, че в производство пред СХВП същата следва служебно да разследва фактите. Действието на това правило е ограничено по отношение на производството за обявяване на недействителност, при което СХВП разглежда само фактите и доказателствата, представени от страните. Това следва от факта, че самата СХВП не може да започне подобно производство съгласно Регламента относно промишления дизайн ( 64 ). При производството за отмяна по член 20 от Основния регламент такова изискване липсва.

61.

Освен това г‑н Schräder правилно критикува Общия съд, че е описал изтъкнатото от него основание като изхождащо от предположението, че доказателствената тежест лежи върху CPVO. Това му виждане не се опровергава от описанието на Общия съд на неговите твърдения в точка 105 от решението. Грешката на Общия съд обаче не представлява изопачаване на фактите ( 65 ). Тя не е фактическа констатация, а по-скоро е неправилно описание на основание. Поради това тя е ирелевантна за валидността на обжалваното решение.

62.

Нарушени ли са основните права на г‑н Schräder на добра администрация и на справедлив съдебен процес вследствие на тези грешки?

63.

Г‑н Schräder твърди пред Общия съд, че отделението е основало решението си изключително на изложените от CPVO и г‑н Hansson факти. Вместо това според него отделението е трябвало служебно да събере доказателства и след това да прецени изложените от него доказателства, по-специално относно твърдението му, че техническата проверка от 1997 г. е била непоправимо опорочена, защото i) проверяваните растения били получени от издънки, обработени с регулатори на растежа, и ii) подобно обработване не „изчезва“ по време на периода на проверката.

64.

Г‑н Schräder твърди, че по този начин отделението нарушава основните му права засягащите го въпроси да бъдат разгледани безпристрастно и справедливо (член 41 от Хартата) и на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47 от Хартата). Понастоящем той твърди, че при постановяване на решението си Общият съд не е проверил дали отделението е разгледало внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по делото. Освен това Общият съд не преценил фактите, които не са били разследвани в достатъчна степен от отделението, а само потвърдил по-ранното изопачаване на фактите от тази инстанция. Ако Общият съд не бил допуснал тези грешки, щял да установи, че с приемането на решението си отделението нарушило основните му права. Като допуснал тези грешки, Общият съд сам нарушил правата му съгласно членове 41 и 47 от Хартата.

65.

Не приемам твърдението на г‑н Schräder.

66.

Общият съд установява, първо, че г‑н Schräder на нито един етап от административното производство не е представил каквото и да било годно доказателство за твърдението си, че механичното и химическото обработване или размножаването чрез издънки (като извършените в случая) са могли да опорочат техническата проверка на LEMON SYMPHONY през 1997 г. ( 66 ). Второ, Общият съд отхвърля довода му, че отделението е направило извода си единствено въз основа на представените от г‑н Hansson и CPVO доказателства. Той счита, че въпреки че отделението предпочита тези твърдения, то се позовава на собствените си познания и опит в областта на ботаниката ( 67 ). Трето, Общият съд счита, че г‑н Schräder всъщност иска да бъде извършена нова преценка на фактите и доказателствата ( 68 ). След това той проверява констатациите на отделението и приема, че те са съвместими с обективните данни в преписката по делото. Четвърто, той отбелязва, че за отделението по жалбите е „общоизвестен“ факт ( 69 ), че практика на размножаване чрез издънки се прилага за всички използвани при техническа проверка сортове. Пето, той счита, че г‑н Schräder поставя под съмнение констатациите на отделението само в това отношение ( 70 ).

67.

Като прави тази преценка, според мен Общият съд не само потвърждава решението на отделението. Той е извършил по-скоро цялостен и пълен контрол на производството пред отделението. Взел е предвид представените от всички страни доказателства. Констатирал е че г‑н Schräder не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си. Констатирал е също, че отделението се е позовало на собствения си опит при преценката на обстоятелствата от фактическо и техническо естество по случая ( 71 ).

68.

Следователно считам, че не са били нарушени основните права на г‑н Schräder на добра администрация и на справедлив съдебен процес.

69.

Г‑н Schräder твърди също, че Общият съд не е взел предвид факта, че отделението не е мотивирало своето решение в съответствие с член 75 от Основния регламент.

70.

Считам, че не е налице нарушение на тази разпоредба. При определянето дали техническата проверка от 1997 г. е била законосъобразна Общият съд разглежда мотивите на решението на отделението. Той констатира, че отделението е изключило фактическото предположение на г‑н Schräder относно надеждността на тази проверка. Той счита, че няма явна грешка, опорочаваща тези преценки, поради посочените по-горе в точка 67 съображения. Освен това той констатира, че през 1997 г. г‑н Schräder не е доказал, че LEMON SYMPHONY се различава ясно от всеки друг растителен сорт. Накрая, Общият съд отхвърля твърденията на г‑н Schräder, оспорващи последиците от техническата проверка от 1997 г., на основание, че е имало неправилен извод относно степента на проява, определена за признака „външен вид на стъблата“. Той счита, че този признак няма последици върху преценката на отличителния характер на LEMON SYMPHONY за целите на член 7 от Регламента.

71.

Следователно считам, че четвъртият довод на г‑н Schräder е неоснователен.

72.

При все че е вярно, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 76 от Основния регламент и че направеното от него описание на въздействието и значението на доказателствената тежест в производството за отмяна е неправилно, обжалваното решение не се основава на тези грешки. Важното е че Общият съд правилно тълкува членове 7 и 20 от Регламента. Той прави извод, че отделението правилно е решило, че обратно на доводите на г‑н Schräder, LEMON SYMPHONY е различим, защото се разграничава по отношение на проявата на признаците си, характерни за даден генотип, а не като последица от механично или химическо въздействие. Съгласно установената съдебна практика Съдът не е компетентен да установява факти или да проверява доказателства, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти, освен в случай че тези доказателства са били изопачени. Това не се отнася за настоящия случай ( 72 ).

73.

Следователно първото основание на жалбата не може да се приеме. Това основание подкрепя цялата жалба на г‑н Schräder, доколкото останалите пет основания се отнасят до въпроса дали тълкуването на Общия съд на членове 7 и 20 е правилно. Ето защо само накратко ще разгледам последователно всяко от тези основания.

74.

Г‑н Schräder твърди, че Общият съд допуска грешка, като потвърждава решението на отделението за отхвърляне на искането му за действия по събиране на доказателства. Целта на искането му била да се получи експертно становище в смисъл, че механично и химическо обработване или размножаване чрез издънки като извършените в случая опорочили резултатите от техническата проверка от 1997 г. Общият съд отхвърля довода му на основание, че не е представил годно доказателство в негова подкрепа. Г‑н Schräder изтъква четири довода в подкрепа на второто основание. Накратко, той твърди, че Общият съд: i) нарушил правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателства по отношение на искането му за действия по събиране на доказателства; ii) не посочил мотиви и му отказал справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита; iii) повдигнал служебно въпрос, с който не е бил сезиран от страните и който не се отнасял до абсолютна процесуална предпоставка, като по този начин незаконосъобразно разширил обхвата на производството, и iv) неправилно приложил практиката на Съда при постановяване на решението си.

75.

Тези доводи са четири разновидности на една и съща тема и ще ги разгледам заедно.

76.

Тъй като Регламентът не съдържа отделна разпоредба за действия по събиране на доказателства в административната фаза, от член 81 следва, че принципите на процесуалното право, общоприети в държавите членки, се прилагат към производството пред отделението (или CPVO). Според мен Общият съд правилно прилага принципи от практиката на Съда ( 73 ) в смисъл, че лицето, което иска действия по събиране на доказателства, трябва да изложи доказателства, за да обоснове получаването им. Целта на това правило е да се гарантира, че не се предявяват напълно необосновани искания. Струва ми се, че като се позовава на практиката на Съда, Общият съд е спазил разпоредбите на член 81 от Регламента.

77.

От постоянната съдебна практика следва, че задължението на Общия съд (съгласно член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз) да мотивира решенията си не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията, на които почива обжалваното решение, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол ( 74 ).

78.

Общият съд представя цялостно мотивите си в точки 136—139 от обжалваното решение. Като посочва тези мотиви, Общият съд само прилага правни принципи към фактите пред него. Струва ми се, че това е съвсем нормално.

79.

Поради това считам, че второто основание не може да се приеме по същество.

80.

Г‑н Schräder разглежда различните аспекти от твърдените пропуски в техническата проверка от 1997 г. в основания 3, 4, 5 и 6. Поради това ще разгледам заедно тези въпроси.

81.

В съответствие с член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда обжалването се ограничава само до правни въпроси. Единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. По този начин преценката на тези факти и на тези доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда при обжалване ( 75 ).

82.

По същество г‑н Schräder твърди, че Общият съд допуска грешка, като прави следните констатации. Първо, че практиката за размножаване на растения за целите на проверката чрез издънки е общоизвестен факт (основание 3) ( 76 ). Второ, че използването на регулатори на растежа върху тези растения не засяга законосъобразността на проверките (основание 4) ( 77 ). Трето, че описанието на признака „външен вид на стъблата“ не засяга преценката на отличителния характер на LEMON SYMPHONY (основание 5) ( 78 ). Четвърто, като решава, че описанието на този конкретен признак е предмет на сравнително оценяване между сортове от един и същ вид (основание 6) ( 79 ).

83.

Общият съд отхвърля твърденията на г‑н Schräder.

84.

Г‑н Schräder иска да докаже, че Общият съд не е можел мотивирано да направи извод, че фактите и обстоятелствата не са били достатъчни, за да се установи, че техническата проверка от 1997 г. е била непоправимо опорочена. Въпреки че формално изтъква грешки при прилагане на правото, в действителност той подлага на съмнение преценката на Общия съд на фактите и признатата им от него доказателствена стойност.

85.

С оглед на установената практика на Съда, основания 3, 4, 5 и 6 следователно трябва да се приемат за недопустими.

86.

Мога да допълня, че според мен те във всеки случай не са основателни.

87.

Изопачаване на фактите и/или доказателствата е налице, когато без прибягване до нови доказателства наличната преценка на доказателствата очевидно е неправилна ( 80 ). Посочените и твърдени от г‑н Schräder грешки са, че Общият съд: i) приема за автор на бележката в преписката по делото е експерт на Bundessortenamt, докато той вярва, че същият е служител на CPVO, и ii) установява като единствен спорен въпрос това дали признакът „външен вид на стъблата“ следва да се определи според относителни или абсолютни критерии.

88.

Първата точка е подробност, свързана с автора на приложената към преписката по делото бележка, чието съдържание не се оспорва. Втората по-скоро се отнася до описанието на Общия съд на довода на г‑н Schräder, а не до въпрос, свързан с доказването. Никоя от тези две точки не показва, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката: никоя от тях не накърнява фактите и обстоятелствата на техническата проверка от 1997 г. по начин, засягащ преценката на тази проверка.

89.

Освен това следва да се припомни, че параметрите на компетентността за контрол на Общия съд са посочени в член 73, параграф 2 от Основния регламент. Следователно той не е бил длъжен да извърши цялостна и подробна преценка на фактите, за да определи дали е налице или не различимост на LEMON SYMPHONY за целите на член 7, параграф 1 от този регламент (в контекста на искането на г‑н Schräder за отмяна съгласно член 20). Общият съд по-скоро е имал право, с оглед на научната и техническата сложност на този въпрос, да се ограничи до контрола на явни грешки в преценката ( 81 ).

90.

Следователно Общият съд е имал правото да направи заключение, че доказателствата в преписката са били достатъчни, за да позволят на отделението да приеме, че техническата проверка от 1997 г. не е била незаконосъобразна на основанията, че използваният материал е бил неизправен и че г‑н Schräder не е успял да докаже, че LEMON SYMPHONY не се е различавал ясно през 1997 г. от всеки друг растителен сорт.

91.

Освен това от релевантните точки от обжалваното решение е видно ( 82 ), че за да направи заключенията си, Общият съд е извършил цялостен контрол на решението на отделението. При това той е мотивирал констатациите си, които се основават на мотивите и доказателствата, изложени от страните в производството.

92.

Следователно стигам до извода, че ако (quod non) основания 3, 4, 5 и 6 са допустими, те във всеки случай са неоснователни.

93.

Ако Съдът възприеме моята преценка, че жалбата следва да се отхвърли, то в съответствие с член 137 във връзка с членове 138, 140 и 184 от Процедурния правилник г‑н Schräder, като загубила делото страна по всички основания за обжалване, следва да се осъди да заплати съдебните разноски.

94.

Следователно считам, че Съдът следва: