1.

Настоящото преюдициално запитване, постъпило в секретариата на Съда на 20 юли 2012 г., се отнася до тълкуването на регламенти на Съюза в областта на координирането на схемите за социална сигурност, а именно Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. ( 2 ), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. ( 3 ) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), и по-специално членове 12, 73 и 76 от него, както и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71 ( 4 ), и по-специално член 10, параграф 1 от него.

2.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Caisse nationale des prestations familiales (наричана по-нататък „CNPF“), от една страна, и г‑н и г‑жа Wiering, от друга страна, относно обхвата на правото им на семейни обезщетения във Великото херцогство Люксембург след раждането на второто им дете.

3.

По същество съпрузите Wiering, които получават семейни обезщетения в Германия (наричани по-нататък „Kindergeld“, и „Elterngeld“), където пребивават, са поискали да получават във Великото херцогство Люксембург, където г‑н Wiering работи, диференцирана добавка, съответстваща на разликата между германските и люксембургските семейни обезщетения.

4.

CNPF и съпрузите Wiering спорят относно германските семейни обезщетения, които трябва да се вземат предвид при изчисляване на евентуалната диференцирана добавка, като CNPF иска в тях да се включат германските „Kindergeld“ и „Elterngeld“, докато съпрузите Wiering считат, че „Elterngeld“ е друг вид обезщетение и трябва да се изключи от изчислението.

5.

Член 1, буква ф) от Регламент № 1408/71 гласи:

6.

Член 4 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Уредени въпроси]“, предвижда:

„1.   Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социална сигурност:

[…]

[…]“.

7.

Член 12 от посочения регламент, озаглавен „Предотвратяване на натрупване на обезщетения“, има следното съдържание:

„1.   Настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. […].

[…]“.

8.

Съгласно член 73 от Регламент № 1408/71, който се отнася до заети или самостоятелно заети лица, членовете на чиито семейства пребивават в държава членка, различна от компетентната държава:

„Заето или самостоятелно заето лице, което е субект на законодателството на държава членка, има право, по отношение на членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на първата посочена държава като пребиваващи в тази държава лица […]“.

9.

Член 76, параграф 1 от същия регламент, озаглавен „Правила за приоритетно прилагане в случаи на натрупване на право на семейни обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава и съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване на членовете на семейството“, гласи:

„1.   Когато съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, се предвиждат семейни обезщетения през един и същи период от време за един и същи член на семейството и въз основа на упражняването на дадена професия, [прилагането на] правото на дължимите семейни обезщетения в съответствие със законодателството на друга държава членка, по целесъобразност съгласно членове 73 или 74, се [спира] до размера, предвиден в законодателството на първата държава членка“.

10.

Членове 7—10а от Регламент (ЕИО) № 574/72 изброяват правила за прилагане на член 12 от Регламент № 1408/71.

11.

Член 10 от Регламент № 574/72 предвижда:

[…]“.

12.

На 15 март 2013 г. Съдът изпраща на запитващата юрисдикция искане за разяснения на основание член 101 от Процедурния правилник на Съда. Запитващата юрисдикция е приканена да опише по-точно люксембургските семейни обезщетения и условията за предоставянето им. С писмо от 29 април 2013 г. запитващата юрисдикция посочва, че разглежданите в главното производство люксембургски семейни обезщетения са семейните добавки, както и паричната помощ за отглеждане на дете, като добавя, че обезщетението за родителски отпуск не е предмет на висящия пред нея спор, тъй като оплакванията на г‑н и г‑жа Wiering по този въпрос са отхвърлени като недопустими.

13.

Според запитващата юрисдикция семейните добавки са следствие от механизъм за преразпределяне на част от националния доход в полза на децата, в името на принципа на социална солидарност. Тя добавя, че семейните добавки не трябва да се считат като допълнение към заплатата за лицата с деца на издръжка, а имат собствени цели, особено след уеднаквяване на размера на добавките за всички деца, независимо от професионалния статут на техните родители. За да се гарантира постигането на тази цел, законодателят урежда личното право на децата на семейни добавки.

14.

Член 269, първа алинея от Кодекса за социално осигуряване, озаглавен „Условия за предоставяне“, предвижда:

„При условията, предвидени в настоящата глава, право на семейни добавки имат

[…]“.

15.

Съгласно член 271, първа алинея от Кодекса за социално осигуряване семейните добавки се изплащат от месеца на раждане до навършване на 18-годишна възраст на детето. Съгласно член 271, първа алинея от Кодекса за социално осигуряване правото на семейни добавки се запазва най-много до навършване на 27-годишна възраст за учениците, които следват средно и средно техническо образование и се посвещават основно на курса на обучение.

16.

Съгласно член 299, параграф 1 от Кодекса за социално осигуряване:

„Парична помощ за отглеждане на дете се предоставя при поискване на всяко лице, което:

17.

В проведеното на 6 юни 2013 г. съдебно заседание CNPF уточнява, че условията за предоставяне на парична помощ за отглеждане на дете са кумулативни.

18.

Съгласно член 299, параграф 2 от Кодекса за социално осигуряване „[в] отклонение от предвиденото в параграф 1, буква в) условие, всяко лице, което упражнява една или повече професионални дейности, или получава заместващ доход, и което независимо от продължителността на полагания труд, заедно със съпруга, с когото не е разделен, или с лицето, с което живее в общо домакинство, разполага с доход, [който не надвишава определен размер]“, също може да претендира за парична помощ за отглеждане на дете„.

19.

Съгласно член 299, параграф 3 от Кодекса за социално осигуряване:

„В отклонение от предвиден[ото] в параграф 1, буква в) и параграф 2 услови[е] за половината от паричната помощ за отглеждане на дете може да претендира всяко лице, което, независимо от доходите, с които разполага

[…]“.

20.

Съгласно член 304 от Кодекса за социално осигуряване:

„Изплащането на парична помощ за отглеждане на дете се спира до размера на всяка парична помощ от същия вид, изплащана в друга държава членка за същото или същите деца.

[…], [парична помощ за отглеждане на дете] не се изплаща, ако единият от родителите получава за същото или същите деца предвиденото в глава VI от настоящата книга обезщетение за родителски отпуск или парична помощ за отглеждане на дете, изплащана в друга държава членка за времето на отпуска за отглеждане на дете. […]“.

21.

На 19 март 2013 г. Съдът приканва германското правителство на основание член 101 от Процедурния правилник на Съда да уточни целите и условията за предоставяне на „Kindergeld“ и „Elterngeld“ в Германия. С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 17 април 2013 г., германското правителство дава следната информация относно тези обезщетения.

22.

Съгласно член 31 от германския Закон за данъка върху доходите на физическите лица (Einkommensteuergesetz, наричан по-нататък „EstG“) „Kindergeld“ цели да компенсира семейните разходи и по този начин да осигури на децата минимални условия на живот.

23.

Съгласно член 62, параграф 1 от EStG правоимащите лица (като правило родителите) трябва да имат постоянно или обичайно местопребиваване в Германия или да подлежат на облагане без ограничения, или да се третират като такива за дължимия в Германия данък върху доходите. Децата трябва да имат постоянно или обичайно местопребиваване в държава — членка на Европейския съюз, в Швейцария, в Исландия, в Лихтенщайн или в Норвегия.

24.

Съгласно член 32, параграф 4 от EStG „Kindergeld“ се изплаща, без други условия, на всички деца до навършване на 18-годишна или 21-годишна възраст, ако те не упражняват трудова дейност и са регистрирани като лица, търсещи работа, в национална служба по заетостта (Agentur für Arbeit im Imland), или до навършване на 25-годишна възраст, ако следват курс на обучение или участват в признати доброволчески дейности, или накрая, без ограничение във възрастта, ако не са в състояние да се издържат поради умствени или физически увреждания.

25.

Понастоящем съгласно член 66, параграф 1, първо изречение от EstG размерът на „Kindergeld“ е 184 EUR месечно за всяко от първите две деца, 190 EUR за трето дето и 215 EUR за всяко следващо дете, и то независимо от доходите и имуществото на всички членове на семейството, като професионалната дейност на родителите следва да се взема предвид само в случай на чуждестранни родители, които не се ползват от правото на свободно движение.

26.

Съгласно член 1, параграф 1 от Федералния закон за обезщетение „Elterngeld“ и за родителския отпуск (Bundeselterngeld- und Elternzeitgesetz, наричан по-нататък „BEEG“) право на „Elterngeld“ имат лицата, които са с постоянно или обичайно пребиваване в Германия, живеят с детето си в общо домакинство, грижат се за това дете и го отглеждат, не упражняват професионална дейност или работят на непълно работно време ( 5 ). „Elterngeld“ може да се изплаща от раждането на детето до навършване на 14-месечна възраст ( 6 ).

27.

„Elterngeld“ съответства на 67 % от доходите от упражняваната преди раждането на детето професионална дейност. Тя се изплаща в максимален месечен размер от 1800 EUR за пълните месеци, през които правоимащото лице не получава доходи от професионална дейност.

28.

Когато трудовите доходи преди раждането на детето са по-ниски от 1000 EUR, съгласно член 2, параграф 2, първо изречение от BEEG процентът от 67 % се увеличава с 0,1 % до 100 % за всеки 2 EUR под този доход от 1000 EUR. Когато доходите от професионалната дейност преди раждането на детето надвишават 1200 EUR, съгласно член 2, параграф 2, второ изречение от BEEG процентът от 67 % се намалява до 65 % с 0,1 % за всеки 2 EUR над този доход от 1200 EUR. Съгласно член 2, параграф 4, първо изречение от BEEG „Elterngeld“ възлиза най-малко на 300 EUR месечно, а по силата на член 2, параграф 4, второ изречение от същия закон, дори ако преди раждането на детето правоимащото лице не е получавало доходи от професионална дейност. През периода на изплащане на минималната сума от 300 EUR, правоимащото лице не може да упражнява професионална дейност на пълно работно време ( 7 ).

29.

Обстоятелствата, както са изложени в преписката по делото пред Съда, които от своя страна трябва да се проверят от запитващата юрисдикция, са следните.

30.

Г‑н и г‑жа Wiering живеят в Германия, където г‑жа Wiering работи, а съпругът ѝ работи в Люксембург.

31.

След раждането на второ дете, на 12 май 2007 г., г‑жа Wiering ползвала отпуск поради бременност и раждане от 13 май 2007 г. до 16 юли 2007 г., след това и отпуск за отглеждане на дете от 17 юли 2007 г. до 11 май 2008 г. През периода на отпуска за отглеждане на дете г‑жа Wiering е получавала в Германия обезщетение „Elterngeld“. Г‑н и г‑жа Wiering са получавали „Kindergeld“ за всяко тяхно дете от раждането му.

32.

На 12 октомври 2007 г. г‑н Wiering подава заявление до CNPF за изплащане на диференцирана добавка за периода от 1 юли 2007 г. до 31 май 2008 г. във връзка с обезщетенията, дължими за двете му деца, съответстваща на разликата между семейните обезщетения, изплащани в Германия, и тези по люксембургското право.

33.

С решение от 17 април 2008 г. управителният съвет на CNPF отказва да изплати диференцирана добавка на г‑н и г‑жа Wiering с мотива, че получаваните в Германия обезщетения, а именно „Kindergeld“ и „Elterngeld“, са надвишавали през разглеждания период тези, предвидени от люксембургския закон, а именно семейните добавки и паричната помощ за отглеждане на дете.

34.

Ще отбележа, че в съдебното заседание представителят на CNPF изтъкна, че съпрузите Wiering не са поискали парична помощ за отглеждане на дете, която следователно е била включена автоматично от CNPF при изчисляването на диференцираната добавка. Освен това изглежда, че съгласно член 304 от Кодекса за социално осигуряване съпрузите Wiering никога не биха имали право на тази парична помощ, дори ако я бяха поискали — нещо, което трябва да бъде проверено от запитващия съд.

35.

На 25 август 2008 г. г‑н и г‑жа Wiering подават жалба срещу решението от 17 април 2008 г. пред Conseil arbitral des assurances sociales, който на 31 юли 2009 г. я обявява за недопустима.

36.

В производството, образувано по въззивна жалба на г‑н и г‑жа Wiering, подадена на 9 септември 2009 г., Conseil supérieur de la sécurité sociale (наричан по-нататък „CSSS“) с решение от 16 март 2011 г. изменя решението на CAAS от 31 юли 2009 г. и постановява, че г‑н и г‑жа Wiering имат право на диференцирана добавка за двете им деца за периода от 1 юли 2007 г. до 31 май 2008 г.

37.

CSSS счита, че „само семейните обезщетения, дължими за същия член на семейството“ (в случая детето, макар и да се изплащат на родителите) можели да бъдат взети предвид при изчисляването на диференцираната добавка, за разлика от обезщетението „Elterngeld“, което се изплаща само на члена на семейството, който отглежда децата, а не на самите деца. Ето защо според CSSS CNPF неправилно е взел предвид получаваното от г‑жа Wiering „Elterngeld“, за да откаже изплащането на диференцираната добавка за двете деца.

38.

На 20 май 2011 г. CNPF подава касационна жалба срещу това решение, като изтъква четири основания — като второто, третото и четвъртото са изведени от нарушение, от отказ да се приложат или от неправилното тълкуване, съответно на член 10, параграф 1, буква a), подточка i) от Регламент № 574/72, член 10, параграф 3 от същия регламент и член 76, параграф 1 от Регламент № 1408/71. CNPF възразява срещу решението на CSSS, като твърди, че в нарушение на правото на Съюза CSSS не е взел предвид „Elterngeld“ при изчисляване на диференцираната добавка с мотива, че това обезщетение се дължало и се изплащало на майката и че при това изчисляване следвало да се вземат предвид само дължимите на децата обезщетения, макар всъщност те да се изплащат на родителите.

39.

При тези условия, тъй като има съмнения относно семейните обезщетения, които трябва да се вземат предвид при определяне на диференцираната добавка, на 12 юли 2012 г. Cour de cassation (Люксембург) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При изчисляване от компетентния орган на държавата по месторабота на евентуално дължимата диференцирана добавка съгласно член 1, буква ф), подточка i), член 4, параграф 1, буква з) и член 76 от Регламент […] № 1408/71 […], и член 10, буква б), подточка i) от Регламент […] № 574/72 […], следва ли да се вземат предвид, като семейни обезщетения от същия вид, всички обезщетения, получени от семейството на работника мигрант в държавата на пребиваване, в случая предвидените в германското законодателство [„Elterngeld“] и [„Kindergeld“]?“.

40.

Г‑н и г‑жа Wiering, CNPF и Европейската комисия представят писмени становища и вземат участие в съдебното заседание.

41.

Г‑н и г‑жа Wiering смятат, че при изчисляване на размера на диференцираната добавка трябва да се вземат предвид само обезщетенията от един и същи вид. Тъй като считат, че „Elterngeld“ не е от същия вид като „Kindergeld“, според тях „Elterngeld“ не трябвало да се взема предвид при изчисляването на диференцираната добавка. Според г‑н и г‑жа Wiering единствено децата им били получаващите „Kindergeld“, докато г‑жа Wiering била единственото лице, получаващо „Elterngeld“, което следователно трябвало да бъде квалифицирано като заместващо възнаграждение, изплащано на родителя, който временно се отказва от възможността да упражнява цялата или част от професионалната си дейност, за да се посвети единствено или главно на отглеждането на детето или децата си.

42.

CNPF счита, че Регламент № 1408/71 не провежда разграничение между семейните обезщетения според лицата, на които се предоставят тези обезщетения, и лицата, които имат право на тях. Според CNPF не може да се приеме, че „Elterngeld“ е обезщетение, което попада в обхвата на Регламенти № 1408/71 и № 574/72, като се разграничи от специалните помощи за раждане на дете или осиновяване ( 8 ), и същевременно да се откаже то да бъде включено при изчисляването на диференцираната добавка, тъй като от това обезщетение се ползвал само „членът на семейството, който отглежда децата, в случая съпругата, а не самите деца, нито за тяхна сметка“.

43.

Комисията отбелязва, че в нито един момент не се оспорва „семейното“ естество на разглежданите по настоящото дело обезщетения. Според Комисията, която посочва Решение по дело Feyerbacher ( 9 ), „Elterngeld“ представлява обезщетение за отглеждане на дете, предоставено на лицата, които сами се грижат и отглеждат детето или децата си, и следователно целта му е много сходна с тази на паричната помощ за отглеждане на дете, разглеждана по дело Hoever и Zachow ( 10 ). По това дело Съдът е приел, че такова обезщетение представлява „семейно обезщетение“, че неговата цел е да компенсира семейните разходи по смисъла на член 1, буква ф), подточка i) от Регламент № 1408/71, и по-специално да възнагради отглеждането на дете, да покрие останалите разходи, свързани с грижите за детето и неговото отглеждане, и — според случая — да намали неблагоприятните финансови последици, с които е свързано отказването от доходи от професионална дейност на пълно работно време. Комисията счита, че съгласно съдебната практика обезщетенията, предоставени при определени условия на заетите лица, които прекъсват трудовата си дейност в рамките на отпуск за отглеждане на дете, трябва да се приравнят на семейни обезщетения по смисъла на член 1, буква ф), подточка i) и член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71.

44.

В съдебното заседание Комисията се отказва от доводите, развити от нея в писменото ѝ становище, според които, тъй като г‑жа Wiering била прекъснала трудовата си дейност по време на отпуска си за отглеждане на дете, приложимата разпоредба била член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72, като последицата от това е, че държавата, която има основната компетентност, била Великото херцогство Люксембург, а не Федерална република Германия, което водело до отпадане на всички въпроси за изплащане на евентуална диференцирана добавка във Великото херцогство Люксембург.

45.

Встъпилите страни спорят относно обстоятелството — което е без значение в случая, — дали г‑жа Wiering е прекъснала напълно професионалната си дейност по време на отпуска си за отглеждане на дете. Всъщност за страните е безспорно, че във всеки случай през този период статутът ѝ на длъжностно лице в град Трир не отпада, а следователно не отпада и качеството ѝ на заето лице. Последицата от това е, че в случая по настоящото дело се прилага член 10, параграф 1, буква б) от Регламент № 574/72 и че Федерална република Германия е държавата, която има основната компетентност, което впрочем съответства на хипотезата, на която се основава преюдициалният въпрос.

46.

Ще добавя, че би било нелогично да не се счита за заето лице майката, която прекъсва професионалната си дейност по време на отпуска си за отглеждане на дете ( 11 ). За да получава „Elterngeld“ в Германия, г‑жа Wiering трябва да прекъсне или да ограничи професионалната си дейност ( 12 ). Ако например г‑жа Wiering прекъсне професионалната си дейност, тя попада в обхвата на член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72, тъй като вече не е заето лице. Поради това отпада и качеството на Федерална република Германия като държава членка, която има основната компетентност, и тя не трябва вече да изплаща „Elterngeld“, като всичко се променя отново, ако г‑жа Wiering продължи да работи на непълно работно време ( 13 ).

47.

Отправеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася до това дали всички семейни обезщетения, получавани от семейството на работник мигрант в държавата на пребиваване (т.е. в случая по настоящото дело — „Kindergeld“ и „Elterngeld“, изплащани на семейство Wiering в Германия), трябва да се вземат предвид като обезщетения от един и същи вид за изчисляване на диференцираната добавка, евентуално дължима от държавата по месторабота на единия родител (в случая — Великото херцогство Люксембург) съгласно член 1, буква ф), подточка i), член 4, параграф 1, буква з) и членове 12 и 76 от Регламент № 1408/71, както и съгласно член 10, буква б), подточка i) от Регламент № 574/72.

48.

Съгласно текста на отправения въпрос е необходимо предварително да се уточнят понятията за натрупване на обезщетения от един и същи вид и за диференцирана добавка в контекста на семейните обезщетения от гледна точка на Регламент № 1408/71.

49.

Член 73 от Регламент № 1408/71 предвижда, че заето или самостоятелно заето лице има право по отношение на членовете на своето семейство, които пребивават в друга държава членка, на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на държавата по месторабота, като пребиваващите в тази държава лица. Тази разпоредба цели да улесни получаването на семейни добавки от работниците мигранти в държавата, в която те са заети, когато семейството им не се е придвижило с тях ( 14 ).

50.

Ако обаче през същия период и за същия член на семейството семейните обезщетения са предвидени както в законодателството на държавата членка, в която пребивават членовете на семейството, така и в законодателството на държавата по месторабота на работника мигрант, членове 12 и 76 от Регламент № 1408/71 и член 10 от Регламент № 574/72 предвиждат точни правила за определяне на държавата членка, която има основната компетентност за изплащане на семейните обезщетения, за да се избегне необоснованото им натрупване.

51.

Всъщност в съответствие с целта да се избегне необоснованото натрупване на обезщетенията, посочени в двадесет и седмо съображение от Регламент № 1408/71, член 12 от него, озаглавен „Предотвратяване на натрупване на обезщетения“, предвижда, inter alia, в параграф 1, че Регламентът „не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване“ ( 15 ).

52.

Тъй като член 12 от Регламент № 1408/71 се съдържа в дял I от същия регламент, който се отнася до общите разпоредби, принципите, които са установени от тази разпоредба, се прилагат за правилата за приоритетно прилагане в случаи на натрупване на право на семейни обезщетения или семейни добавки, предвидени както в член 76 от същия регламент ( 16 ), така и в член 10 от Регламент № 574/72 ( 17 ).

53.

Все пак в Решение по дело Ferraioli ( 18 ) Съдът е припомнил, че целта на Договорите за гарантирането на свобода на движение на работниците обуславя тълкуването на разпоредбите от Регламент № 1408/71 и че член 76 от същия регламент не може да се тълкува по начин, който лишава работника от семейни добавки при по-добри условия — чрез заместване на добавките, отпуснати съгласно законодателството на една държава членка, с обезщетенията, дължими в друга държава членка. Според Съда принципите, от които се ръководи Регламент № 1408/71, изискват, ако размерът на обезщетенията, предоставени в държавата на пребиваване, е по-нисък от размера на обезщетенията, предоставени от другата държава, която ги изплаща, работникът запазва правото на по-високия размер и има право на добавка към обезщетението, дължимо от осигурителната институция на тази втора държава, равна на разликата между двата размера ( 19 ).

54.

Законодателят на Съюза е въвел условия за прилагане на правилата за недопускане на натрупване на семейните обезщетения, като предвижда по-специално обмен на информация между институциите на държавите членки на пребиваване и на заетост за сравняване на въпросните обезщетения и техните размери, за да се предостави възможност за определяне на евентуалната диференцирана добавка ( 20 ).

55.

Тъй като член 12 от Регламент № 1408/71 предвижда, че само правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период ( 21 ) представлява необосновано натрупване на обезщетения, определянето на право на изплащане на диференцирана добавка в случая изисква предварителна проверка на вида на разглежданите обезщетения.

56.

С други думи, единствено семейните обезщетения от един и същи вид са сравними и не могат да бъдат натрупвани. За разлика от това, тъй като лицето, ползващо се от обезщетението, има право на по-високия размер обезщетение, диференцирана добавка се изплаща, ако размерът на обезщетението, предоставено в държавата членка, която има основната компетентност, е по-нисък от този размер.

57.

Смятам, че от установената съдебна практика по въпроса следва, че разглеждането на вида на обезщетенията, по-конкретно за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71, непременно съдържа два аспекта: първият, свързан с определяне на целите и характерните особености на обезщетенията, а вторият — свързан с установяване на лицата, ползващи се от тези обезщетения.

58.

В Решение по дело Knoch ( 22 ) Съдът е приел, че социалноосигурителните обезщетения трябва да се разглеждат, независимо от особените характеристики на различните национални законодателства, като обезщетения от един и същи вид, когато техният предмет, тяхната цел, основата за изчисляването им и условията за тяхното отпускане са идентични. За разлика от това, чисто формалните характеристики не могат да бъдат релевантни за разграничаването на обезщетенията.

59.

Съдът обаче добавя, че с оглед на многобройните различия, съществуващи между националните схеми за социална сигурност, изискването за пълно сходство на основите за изчисляване и на условията за предоставяне на обезщетенията би имало за последица, че прилагането на забраната за натрупване на обезщетения по член 12 би било значително ограничено. Такъв резултат би бил в противоречие с целта на тази забрана, която е да се избегне необоснованото натрупване на социални обезщетения ( 23 ).

60.

Освен това в Решение по дело Dammer ( 24 ) Съдът приема, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 натрупване на обезщетения е налице, когато две различни лица имат право на семейни обезщетения по отношение на едно и също дете, в случая двамата родители. Духът на разпоредбите от Регламент № 1408/71, уреждащи натрупването на семейни обезщетения, както и предвидените в него решения в случай на натрупване, показват също, че целта на член 12 е да се попречи както на лицето, което се ползва пряко от семейно обезщетение, т.е. заетото лице, така и лицата, които се ползват непряко от него, а именно членовете на семейството на заетото лице, да могат да се ползват едновременно от две обезщетения от един и същи вид ( 25 ).

61.

Следва да се припомни, че в случая диференцираната добавка трябва да се изплаща във Великото херцогство Люксембург само ако размерът на предоставяните там семейни обезщетения е по-висок от този на изплащаните в Германия. Следователно от решаващо значение е да се разбере дали „Elterngeld“ е от същия вид като люксембургските семейни добавки, тъй като не се спори, че последните са от същия вид като „Kindergeld“.

62.

Всъщност „Kindergeld“, подробно описани в точка 22 и следващи по-горе, имат за основна цел да „осигурят на децата минимални условия на живот“, без да се вземат предвид нито доходите или имуществото на членовете на семейството, нито евентуалната професионална дейност на родителите. В някои случаи „Kindergeld“ се предоставят на самите деца.

63.

От изложеното следва, че ако „Kindergeld“ позволява на родителите да покриват разходите за нуждите на детето, то крайният получател е детето, а не родителите. Несъмнено „Kindergeld“ е от същия вид като люксембургските семейни добавки, подробно описани в точки 13—15 по-горе. Тези добавки зависят само от наличието на деца, тъй като националният законодател е уредил личните права на децата на тази добавка.

64.

По отношение на „Elterngeld“ в самото начало следва да се отбележи, че в случая нито страните в главното производство, нито Комисията поставят под въпрос класифицирането му като „семейни обезщетения“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71. Споделям това становище. Всъщност от отговорите на поисканите разяснения от запитващата юрисдикция и от германското правителство ясно следва, че това обезщетение се отпуска автоматично на лица, отговарящи на определени обективни критерии, без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди ( 26 ) и определено е свързано с някой от рисковете, изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71, тъй като цели да подпомага осигурените лица, които имат задължения за издръжка към членове на семейството, като дава възможност на обществеността да участва в тази издръжка.

65.

Освен това в Решение дело Kuusijärvi ( 27 ) Съдът постановява, че обезщетение, което има за цел да даде възможност на единия от родителите да се посвети на отглеждането на малко дете, и по-специално да възнагради отглеждането на дете, да покрие останалите разходи, свързани с грижите за детето и неговото отглеждане и — според случая — да намали неблагоприятните финансови последици, с които е свързано отказването от доходи от професионална дейност, следва да се приеме за семейно обезщетение по смисъла на член 1, буква ф), подточка i) и член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71.

66.

Според мен обаче „Elterngeld“ в няколко отношения ясно се различава от люксембургските семейни добавки, от една страна, що се отнася до целите и характерните им особености, и от друга страна, до лицата, които имат право на тях, и дори и двете да се класифицират като „семейни обезщетения“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71, те не са „от един и същи вид“ по смисъла на член 12 от същия регламент.

67.

От отговора на германското правителство на искането за разяснения всъщност става ясно, че „Elterngeld“ има за цел, на първо място, да помогне на семействата да запазят условията си на живот, когато родителите се посвещават приоритетно на децата си, и на второ място, да помогне на родителите, и по-специално веднага след като са станали родители, като им дава възможност да се грижат сами за децата си през този период, което е свързано с временно отказване от цялата или от част от професионалната дейност. При условие че родителят, поел грижата за дете, прекъсне или ограничи професионалната си дейност в зависимост от собствените си доходи, той ще има право на компенсиране на загубата на доход до навършване на едногодишна възраст на детето, както и на помощ, предназначена за запазване на условията на живот на семейството.

68.

Според германското правителство „Elterngeld“ също така има за цел да помогне на двамата родители да осигурят по-добре във времето икономическите условия на живот. Това обезщетение би трябвало да позволи да се избегнат окончателни загуби, водещи до опасност от изпадане в зависимост от обезщетения от държавата, да се осигурят възможности за свободен избор между семейство и заетост и да се насърчава икономическата независимост.

69.

От изложеното по-горе следва, че когато родител като г‑жа Wiering, длъжностно лице в град Трир, осигурява гледането на детето си, вместо да упражнява професионалната си дейност, „Elterngeld“ отчасти компенсира загубата на доходи от този родител, което предполага, че това обезщетение изпълнява ролята на заместващ или алтернативен доход.

70.

Този аспект на заместващ или алтернативен доход е още по-силно проявен поради обстоятелството, че „Elterngeld“ по принцип възлиза на 67 % от получаваната в предходния момент заплата с максимален месечен размер от 1800 EUR.

71.

Освен това, независимо от факта че някои от критериите за предоставяне на „Elterngeld“ несъмнено са свързани с детето, например с наличието и с възрастта му ( 28 ), считам, че от целите и характерните особености на „Elterngeld“ недвусмислено следва, че лицето, имащо право на „Elterngeld“, е родителят, който упражнява родителските права по отношение на детето, а не самото дете. Освен 300 EUR, които се предоставят, дори родителят да не е упражнявал предишна професионална дейност, при условие обаче, че не упражнява никаква дейност на пълно работно време ( 29 ), докато му се изплаща тази минимална фиксирана сума, очевидна е връзката между, от една страна, упражняването или не на професионална дейност и получаваните доходи, и от друга страна — „Elterngeld“ ( 30 ).

72.

От това следва, че обезщетението „Elterngeld“, предоставяно на г‑жа Wiering по време на отпуска за отглеждане на дете, не е от същия вид като люксембургските семейни добавки и не трябва да се взема предвид при изчисляване на диференцираната добавка, евентуално дължима за децата на г‑н и г‑жа Wiering, ако размерът на германската добавка „Kindergeld“ е по-нисък от размера на тези семейни добавки.

73.

Ако посочената от запитващата юрисдикция диференцирана добавка трябва да се разбира като евентуална добавка по отношение на двете семейни обезщетения, предоставяни във Великото херцогство Люксембург, а именно семейните добавки и паричната помощ за отглеждане на дете, в допълнение би могъл да се постави въпросът дали „Elterngeld“ трябва да се счита като семейно обезщетение от същия вид като люксембургската парична помощ за отглеждане на дете.

74.

Припомням, че съпрузите Wiering не са поискали тази помощ за отглеждане на дете, която е била автоматично включена от CNPF при изчисляването на диференцираната добавка, и че съществуват сериозни съмнения дали г‑н и г‑жа Wiering са могли да имат право на нея ( 31 ).

75.

При условие че запитващата юрисдикция провери дали това е така, паричната помощ за отглеждане на дете, предвидена в член 299, параграф 1 от люксембургския Кодекс за социално осигуряване, подобно на „Elterngeld“, цели да компенсира поне отчасти загубата на доходи от страна на родителя, който се посвещава главно на отглеждането на децата си в семейното жилище и не упражнява професионална дейност, или не получава заместващ доход. Единствено като отклонение от принципа по параграф 1, при семеен доход под определен размер, лице, което упражнява професионална дейност или получава заместващ доход, може да претендира за парична помощ за отглеждане на дете ( 32 ). Освен това член 299, параграф 3 предвижда, че дадено лице има право на половината от паричната помощ за отглеждане на дете, ако на практика то упражнява професионална дейност на половин работен ден и се посвещава главно на отглеждането на децата в семейното жилище за период с продължителност, поне равна на половината от нормалната продължителност на работното време, което потвърждава обвързаността на люксембургската парична помощ за отглеждане на дете от компенсирането на загубата на доходи от професионална дейност или на заместващ доход.

76.

Следователно е очевидно, че както по отношение на целите и характерните особености, така и по отношение на евентуалните правоимащи, люксембургската парична помощ за отглеждане на дете и „Elterngeld“ трябва да се считат за семейни обезщетения от един и същи вид.

77.

От предходното следва, че при изчисляване на евентуалната диференцирана добавка, дължима във Великото херцогство Люксембург за семейните добавки, на които имат право децата на г‑н и г‑жа Wiering, не трябва да се взема предвид „Elterngeld“.

78.

Ако обаче въпросът е дали следва да се изплаща диференцирана добавка, евентуално дължима във Великото херцогство Люксембург за семейните добавки и за паричната помощ за отглеждане на дете, това налага да се направи разграничение: при изчисляване на диференцираната добавка, евентуално дължима за люксембургските семейни добавки, при сравняването трябва да се вземе предвид само германската „Kindergeld“, а при изчисляване на евентуалната диференцирана добавка за паричната помощ за отглеждане на дете при сравняването трябва да се вземе предвид само „Elterngeld“.

79.

С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос, поставен от Cour de cassation:

„Член 4, параграф 1, буква з) и членове 12, 73 и 76 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност за заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., и член 10 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвидените в германското законодателство семейни обезщетения като „Elterngeld“ не са от същия вид като предвидените в същото законодателство семейни обезщетения като „Kindergeld“ или като предвидените в люксембургското законодателство семейни добавки, и следователно не трябва да се вземат предвид при изчисляване на евентуално дължимата диференцирана добавка за семейните добавки за децата на работник мигрант“.