EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011TN0116

Дело T-116/11: Жалба, подадена на 21 февруари 2011 г. — EMA/Комисия

OB C 120, 16.4.2011, p. 16–17 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

16.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/16


Жалба, подадена на 21 февруари 2011 г. — EMA/Комисия

(Дело T-116/11)

2011/C 120/38

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: European Medical Association (EMA) (Брюксел, Белгия) (представители: A. Franchi, avvocato, L. Picciano, avvocato, N. di Castelnuovo, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се обяви жалбата за допустима и основателна,

като главно искане:

да се установи и да се обяви, че EMA е изпълнила правилно договорните си задължения съгласно договори 507760 DICOEMS и 507126 COCOON, и че следователно има право на възстановяване на разходите, направени за изпълнението на тези договори, както следват от изпратените на Комисията FORM C, включително FORM C във връзка с IV-ти период от договора COCOON,

да се установи и да се обяви незаконосъобразността на решението на Комисията да развали посочените договори, съдържащо се в писмото от 5 ноември 2010 г.,

вследствие на това да се обяви, че претенцията на Комисията за възстановяване на сумата от 164 080,10 EUR енеоснователнаиследователнодасеотмени— включително посредством издаване на съответното кредитно известие — дебитното известие от 13 декември 2010 г., с което Комисията е поискала възстановяване на горепосочената сума, или във всеки случай да се обяви неговата незаконосъобразност,

също да се съди Комисията да плати останалите суми, които се дължат на EMA на основание на изпратените на Комисията FORM C, възлизащи на 250.999,16 EUR,

при условията на евентуалност:

да се установи отговорността на Комисията за неоснователно обогатяване и за незаконосъобразни действия,

вследствие на това да се осъди последната да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди, чиито размер следва да се определи в рамките на настоящото производство,

във всеки случай: да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба, подадена на основание на член 272 ДФЕС и въз основа на клаузата за подсъдност, съдържаща се в член 13 от договорите DICOEMS и COCOON, жалбоподателят оспорва законосъобразността на решението на Комисията от 5 ноември 2010 г. за разваляне, вследствие на извършен от службите на Комисията финансов одит, на двата договора, сключени с жалбоподателя в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Поради това жалбоподателят оспорва законосъобразността на дебитното известие, съставено от Комисията на 13 декември 2010 г. с оглед на доклада от финансовия одит, с което се цели възстановяване на сумите, платени от Комисията на жалбоподателя за изпълнението на двата проекта, в които той е участвал.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.

1.

Първо правно основание, свързано с изискуемостта на претендираното от Комисията вземане и с допустимостта на всички декларирани от него на Комисията разходи.

Жалбоподателят по-специално твърди, че Комисията е нарушила членове 19, 20, 21 и 25 от Общите условия на договора, отнасящи се до определянето на допустимите разходи, както и принципа на недопускане на дискриминация във връзка с тълкуването на счетоводните стандарти за сдруженията с нестопанска цел, който се прилага в процедурата по счетоводна проверка.

2.

Второ правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила задължението за лоялно сътрудничество и добросъвестност при изпълнението на договора, доколкото не е изпълнила правилно своите собствени договорни задължения.

Жалбоподателят по-специално твърди, че Комисията е нарушила задължението за контрол на успешното изпълнение на проектите от гледна точка на финансовия контрол, предвиден в член II.3.4.a от Общите условия на договора.

3.

Трето правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, с оглед на цялостната картина на допуснатите от нея пропуски, както и с твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност, поради непропорционалния характер на приетата от Комисията мярка — разваляне на договора — преценена спрямо твърдяното неизпълнение на някои задължения, свързани с отчетността, които дори да се приеме, че съществуват, по никакъв начин не биха породили право на възстановяване на почти всички предоставени авансови плащания.

4.

Четвърто правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила правото на защита вследствие на нейното поведение по време на процедурата по счетоводна проверка.

Жалбоподателят по-специално изтъква, че не е упражнил правото си да бъде изслушан на етапа на финансовия одит и че не са били взети предвид поредица допълнителни документи, изпратени на Комисията на 19 август 2009 г.

5.

Пето правно основание, представено при условията на евентуалност, свързано с извъндоговорната отговорност на Комисията на основание на членове 268 и 340 ДФЕС.

Жалбоподателят, на първо място, изтъква неоснователно обогатяване на Комисията въз основа на факта, че окончателните резултати на проектите DICOEMS и COCOON са предоставени на разположение на последната без тя да е поела изцяло съответните разходи за тези проекти.

На второ място, жалбоподателят иска обезщетение на вредите от незаконосъобразно действие на Комисията, която разпространила писмо с клеветническо съдържание и тежко уронващо доброто име на жалбоподателя.


Top