—

за ProRail BV, от S. Van Moorleghem, advocaat,

—

за Xpedys NV, DB Schenker Rail Nederland NV и Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen NV, от M. Godfroid, advocaat,

—

за белгийското правителство, от г-н J.-C. Halleux и г-н T. Materne, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н J. Vláčil, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от г-жа K. Petersen, в качеството на представител,

—

за португалското правителство, от г-н L. Inez Fernandes, в качеството на представител,

—

за швейцарското правителство, от г-н D. Klingele, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-жа A.-M. Rouchaud-Joët и г-н R. Troosters, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между ProRail BV (наричано по-нататък „ProRail“) и Xpedys NV (наричано по-нататък „Xpedys“), FAG Kugelfischer GmbH (наричано по-нататък „FAG“), DB Schenker Rail Nederland NV (наричано по-нататък „DB Schenker“) и Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen NV (наричана по-нататък „SNCB“) в резултат на произшествие с влак, пътуващ от Белгия за Нидерландия.

3

Съгласно съображение 2 от Регламент № 1206/2001 „[с] цел надлежно функциониране на вътрешния пазар сътрудничеството между съдилищата при събирането на доказателства трябва да бъде подобрено, и по-специално опростено и ускорено“.

4

По смисъла на съображения 6 и 7 от този регламент:

5

Съображение 15 от посочения регламент гласи следното:

„С оглед да се улесни събирането на доказателства трябва да е възможно съдът от едната държава членка и в съответствие с правото на тази държава членка да [събира] доказателства направо в другата държава членка, ако това се приема от последната и при спазване на условия, определени от централния орган или от компетентен орган на замолената държава членка“.

6

Член 1 от Регламент № 1206/2001, озаглавен „Обхват“, предвижда:

„1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с разпоредбите на правото на тази държава, изисква:

2.   Искането не се прави за събиране на доказателство, за което няма намерение да се използва при започнати или предстоящи съдебни процедури.

3.   В настоящия регламент понятието „държава членка“ означава държави членки с изключение на Дания“.

7

Съгласно член 3 от Регламент № 1206/2001, озаглавен „Централен орган“:

„1.   Всяка държава членка посочва централен орган, който е компетентен за:

2.   Федерална държава и държава, в която се прилагат няколко правни системи, или държава с териториални автономии могат да посочат повече от един централен орган.

3.   Всяка държава членка също така определя централен орган по параграф 1 или един или няколкото компетентни органа, които отговарят за вземане на решения по исканията съгласно член 17“.

8

В глава II относно предаване и изпълнение на исканията се намира раздел 3, озаглавен „Събиране на доказателства от замоления съд“, в който са включени членове 10—16 от въпросния регламент:

9

Член 10 от Регламент № 1206/2001, озаглавен „Общи разпоредби относно изпълнението на искането“, гласи:

„1.   Замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно до 90 дни от получаването му.

2.   Замоленият съд изпълнява искането в съответствие с правото на своята държава членка.

[…]“.

10

Член 17, който урежда директното събиране на доказателства от молещия съд, предвижда:

„1.   Когато съд[ът] иска директно да се съберат доказателства в друга държава членка, той представя искане до централния орган или друг компетентен орган на тази държава, който е определен съгласно член 3, параграф 3 […].

2.   Директното събиране на доказателства може да се осъществи само ако то се изпълнява на доброволна основа, без принудителни мерки.

Когато директното събиране на доказателства изисква изслушване на лице, молещият съд съобщава на лицето, че процедурата ще се осъществи на доброволна основа.

3.   Събирането на доказателства се извършва от член на съдебния персонал или от всяко друго лице, такова като експерт, който е определен в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд.

4.   В рамките на 30 дни от получаване на искането централният орган или компетентният орган на замолената държава членка съобщава на молещия съд […] дали той приема и ако е подходящо, при какви условия съгласно правото на неговата държава членка такова производство да бъде извършено.

По-специално, централният орган или компетентният орган могат да определят съд на тяхната държава членка, който да участва в събирането на доказателство с цел надлежно спазване на този член или условията, които трябва да се създадат.

Централният орган или компетентният орган поощряват използването на комуникационни технологии, като видео- и телеконферентна връзка.

5.   Централният орган или компетентният орган могат да откажат директното събиране на доказателства само ако:

6.   Без да се засягат условията по параграф 4, молещият съд изпълнява искането в съответствие с правото на неговата държава членка“.

11

Член 21, параграф 2 от Регламент № 1206/2001, който урежда връзката със съществуващи или бъдещи международни договори и споразумения между държавите членки, гласи:

„Настоящият регламент не пречи на държавите членки да поддържат или да сключват международни договори и споразумения между две или повече от тях за по-нататъшно улесняване на събирането на доказателства, при положение че те са съвместими с настоящия регламент.“

12

Член 31 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) гласи следното:

„Може да се направи заявление пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително охранителни мерки, каквито съществуват съгласно законодателството на тази държава членка, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото“.

13

В глава III от Регламент № 44/2001, озаглавена „Признаване и изпълнение“, се намира член 32, който гласи:

„За целите на настоящия регламент „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда“.

14

Съгласно член 33, параграф 1 от този регламент:

„Съдебно решение, което е постановено в държава членка, се признава в другата държава членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура“.

15

На 22 ноември 2008 г. товарен влак, пътуващ от Белгия за Нидерландия, дерайлира край Амстердам (Нидерландия).

16

В резултат от това произшествие започват съдебни производства както пред белгийските, така и пред нидерландските съдилища. Производството пред последните съдилища, които всъщност са сезирани от ProRail, за да му се присъди обезщетение за поправяне на вредите, претърпени от нидерландската железопътна мрежа, не е предмет на настоящото дело.

17

Спорът по главното производство, за който пред белгийските съдилища е образувано обезпечително производство, е между дружеството ProRail и четири други дружества, свързани с горепосоченото произшествие, а именно Xpedys NV, FAG, DB Schenker и SNCB.

18

ProRail е дружество със седалище в Утрехт (Нидерландия), което осигурява управлението на основните железопътни линии в Нидерландия и на това основание сключва договори за достъп с железопътни предприятия, по-специално с дружеството DB Schenker.

19

DB Schenker, което също има седалище в Утрехт, е частен превозвач, чийто железопътен парк се състои от вагони, наети първоначално, през 2011 г., от SNCB, дружество със седалище в Брюксел (Белгия).

20

Според DB Schenker и SNCB Xpedys, чието седалище се намира също в Брюксел, е станало наемодател на тези вагони от 1 май 2008 г.

21

FAG, със седалище в Schweinfurt (Германия), е производител на части за вагони, като оси, осови лагери, букси и носещи оси.

22

След произшествието, а именно на 11 февруари 2009 г., DB Schenker подава до председателя на Rechtbank van koophandel te Brussel (търговски съд, Брюксел) молба за образуване на обезпечително производство срещу дружествата Xpedys и SNCB в качеството им на наемодатели на част от засегнатите от посоченото произшествие вагони, като иска да се назначи вещо лице. ProRail и FAG встъпват в производството. В хода на това производство ProRail моли сезирания съд да обяви искането за назначаване на вещо лице за неоснователно, а ако все пак бъде назначено вещо лице — задачата му да се сведе до констатиране на повредите по вагоните, да не се разпорежда експертизата във връзка с цялостната железопътна мрежа в Нидерландия и да се разпореди задачата му да се извърши в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1206/2001.

23

С определение от 5 май 2009 г. председателят на Rechtbank van koophandel te Brussel уважава молбата на DB Schenker за образуване на обезпечително производство. Той назначава вещо лице и определя задачата на последното, която трябва да се извърши в по-голямата си част в Нидерландия. В рамките на експертизата вещото лице е трябвало да отиде на местопроизшествието в Нидерландия и на всички места, където може да направи важни фактически констатации, за да определи причините за произшествието, причинените на вагоните повреди и размера на вредите. Освен това от него е поискано да идентифицира производителя на някои технически елементи на вагоните и да вземе становище относно състоянието на тези елементи, както и относно метода на товарене на вагоните и действителното натоварване на осите. От вещото лице е поискано също да изготви становище за причинените на вагоните повреди и размера на щетите. Накрая, вещото лице е трябвало да направи оглед на управляваните от ProRail железопътна мрежа и железопътна инфраструктура и да се произнесе по въпроса дали и доколко тази инфраструктура също може да е една от причините за произшествието.

24

ProRail обжалва това определение пред Hof van beroep te Brussel (апелативен съд, Брюксел) с главно искане назначаването на вещо лице да бъде обявено за неоснователно, а при условията на евентуалност задачата на белгийското вещо лице да се сведе до констатиране на причинените на вагоните вреди, доколкото тя може да бъде извършена в Белгия, да не се разрешава никаква експертиза на нидерландската железопътна мрежа и железопътна инфраструктура, нито приспадания между страните, а в случай че Съдът потвърди назначаването на вещото лице, задачата му в Нидерландия да се осъществи в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент № 1206/2001.

25

След като Hof van beroep te Brussel отхвърля тази жалба като неоснователна, ProRail подава касационна жалба срещу това решение на Hof van beroep te Brussel пред запитващата юрисдикция, като изтъква нарушение, от една страна, на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001, а от друга страна, на член 31 от Регламент № 44/2001.

26

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали, когато съд на държава членка иска директно да се съберат доказателства в друга държава членка, като съдебна експертиза, по силата на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 трябва да се поиска предварително разрешение от органите на последната държава. Тя поставя въпроса и за релевантността за висящото пред нея дело на член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съгласно който съдебните решения, постановени в една държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.

27

При тези обстоятелства Hof van Cassatie решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли членове 1 и 17 от [Регламент № 1206/2001], по-специално предвид европейската правна уредба относно признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и предвид прогласения в член 33, параграф 1 от [Регламент № 44/2001] принцип, че постановените в една държава членка съдебни решения се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура, да се тълкуват в смисъл, че съдът — който разпорежда извършването на експертно проучване от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, но отчасти и в друга държава членка — трябва да приложи единствено, т.е. изключително, установения с член 17 [от посочения регламент] метод с цел прякото изпълнение на последната част от задачата, или те следва да се тълкуват в смисъл, че на назначеното от тази държава вещо лице може да бъде възложено, включително и извън обхвата на разпоредбите на Регламент [№ 1206/2001], експертно проучване, което трябва да се проведе отчасти в друга държава — членка на Европейския съюз?“.

28

Xpedys, DB Schenker и SNCB поддържат, че преюдициалното запитване е недопустимо, по съображение че има чисто хипотетичен характер и е ирелевантно за разрешаването на спора в главното производство, тъй като Регламент № 1206/2001 е неприложим към спора.

29

Най-напред те посочват, че инициативата за трансгранична експертиза е подета от една от страните по спора, а не от съда, както изискват членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001. На следващо място, член 17 от посочения регламент в светлината на съображение 7 от последния се прилагали единствено когато националният съд трябва да се произнесе по същество, какъвто не е случаят в настоящия спор. Освен това те смятат, че трансграничната експертиза не може да се счете за упражняване на публична власт на една държава членка на територията на друга държава членка. На последно място, прилагането на Регламент № 1206/2001 в рамките на въпросния спор удължавало процедурата, което било в пълно противоречие с целите на посочения регламент, а именно опростяването и ускоряването на събирането на доказателства.

30

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и прецени фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. Също така само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение от 12 април 2005 г. по дело Keller, C-145/03, Recueil, стр. I-2529, точка 33, Решение от 11 септември 2008 г. по дело Eckelkamp и др., C-11/07, Сборник, стр. I-6845, точки 27 и 32, както и Решение от 25 октомври 2012 г. по дело Rintisch, C-553/11, точка 15).

31

В този смисъл Съдът може да не се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 14 юни 2012 г. по дело Banco Español de Crédito, C-618/10, точка 77 и Решение по дело Rintisch, посочено по-горе, точка 16).

32

Налага се обаче констатацията, че настоящият случай не е такъв.

33

Всъщност от акта за преюдициално запитване става ясно, че тълкуването на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 е необходимо за разрешаването на спора в главното производство, тъй като в касационната жалба, подадена до Hof van Cassatie, се изтъква нарушение на тези членове. По този начин тълкуването на посочените членове ще позволи на запитващата юрисдикция да установи дали те допускат разглежданата в главното производство експертиза, която трябва да се извърши отчасти в друга държава членка, да се разпореди, без да се прибягва до въпросния регламент.

34

По отношение по-специално на довода, че разглежданото в главното производство дело не попада в приложното поле на Регламент № 1206/2001, тъй като събирането на доказателства не е постановено служебно, а по инициатива на една от страните, е необходимо да се подчертае, че от член 1, параграф 1 от посочения регламент следва, че той се прилага, когато съд на държава членка изисква или съд на друга държава членка да осигури доказателство, или да си осигури доказателство направо в друга държава членка, без да има голямо значение в това отношение фактът, че инициативата е подета от една от страните или от самия съд.

35

По-нататък, по отношение на довода, че е невъзможно да се приложи Регламент № 1206/2001 в рамките на обезпечително производство, следва да се констатира, че съгласно член 1, параграф 2 от този регламент искането не се прави за събиране на доказателство, за което липсва намерение да се използва при започнати или предстоящи съдебни процедури. Следователно въпросният регламент се прилага не само в рамките на производство по съществото на спора, но също и за охранително производство.

36

Накрая, по отношение на твърденията, че вещо лице като това по главното производство не упражнява актове на публичната власт и че прилагането на Регламент № 1206/2001 в рамките на въпросното производство щяло да удължи продължителността на последното, следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точка 32 от своето заключение, че тези твърдения се отнасят до съществото на спора по настоящото дело, поради което не са от естество да засегнат допустимостта му.

37

При тези обстоятелства преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.

38

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 1, параграф 1, буква б) и член 17 от Регламент № 1206/2001 във връзка с член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на държава членка, който иска възложеното на вещо лице събиране на доказателства да се извърши на територията на друга държава членка, е длъжен да прибегне до начина за събиране на доказателства, предвиден в тези разпоредби на Регламент № 1206/2001, за да може да разпореди събирането на доказателствата.

39

В началото следва да се констатира, че член 33 от Регламент № 44/2001 не може да има отражение върху отговора, който трябва да се даде на преюдициалния въпрос, тъй като последният се отнася до събирането на доказателства, които се намират в друга държава членка, а не до признаването от държава членка на решение, постановено в друга държава членка. Ето защо, за да се отговори на този въпрос, тълкуването следва да се ограничи до член 1, параграф 1, буква б) и член 17 от Регламент № 1206/2001.

40

Уместно е да се посочи, че съгласно член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 1206/2001 последният се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка в съответствие с разпоредбите на правото на тази държава изисква да си осигури доказателство направо в друга държава членка.

41

Условията за подобно директно събиране на доказателства са уредени в член 17 от този регламент. В приложение на параграфи 1 и 4 от този член подобно събиране може да се извърши директно в замолената държава членка с предварителното разрешение на централния орган или друг компетентен орган на тази държава. Съгласно параграф 3 от посочения член събирането на доказателства се извършва от член на съдебния персонал или от всяко друго лице, такова като експерт, който е определен в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд.

42

В това отношение най-напред следва да се напомни, че Регламент № 1206/2001 по принцип се прилага само когато съдът на държава членка реши да събере доказателства по един от начините, предвидени в този регламент, в който случай този съд е длъжен да следва предвидените за тях процедури (Решение от 6 септември 2012 г. по дело Lippens и др., C-170/11, точка 28).

43

След това е от значение да се подчертае, че съгласно съображения 2, 7, 8, 10 и 11 от Регламент № 1206/2001 той има за цел лесното, ефективно и бързо презгранично събиране на доказателства. Събирането на доказателства от съд на една държава членка в друга държава членка не следва да води до удължаване на националните производства. Поради тази причина посоченият регламент въвежда уредба, която е задължителна за всички държави членки, с изключение на Кралство Дания, за да се преодолеят пречките, които биха могли да възникнат в тази област (вж. Решение от 17 февруари 2011 г. по дело Weryński, C-283/09, Сборник, стр. I-601, точка 62 и Решение по дело Lippens и др., посочено по-горе, точка 29).

44

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 62 от своето заключение, регламентът не огранича възможностите за събиране на доказателства, които се намират в други държави членки, а цели тези възможности да се увеличат, насърчавайки сътрудничеството между съдилищата в тази област.

45

На тези цели обаче не отговаря тълкуване на член 1, параграф 1, буква б) и на член 17 от Регламент № 1206/2001, според което съдът на държава членка би бил задължен за всяка експертиза, която трябва да се извърши директно на територията на друга държава членка, да действа съгласно начина за събиране на доказателства, предвиден в тези членове. Всъщност при определени обстоятелства би могло да се окаже по-лесно, по-ефикасно и по-бързо за съда, който разпорежда подобна експертиза, да осигури подобно събиране на доказателствата, без да прибягва до въпросния регламент.

46

Накрая тълкуването, според което Регламент № 1206/2001 не урежда изчерпателно презграничното събиране на доказателства, а има за цел единствено да улесни такова събиране, като позволи използването на други инструменти, които имат същата цел, се потвърждава от член 21, параграф 2 от Регламент № 1206/2001, който изрично разрешава международните договори и споразумения между държавите членки за по-нататъшно улесняване на събирането на доказателства, при положение че те са съвместими с този регламент (Решение по дело Lippens и др., посочено по-горе, точка 33).

47

Следва обаче да се уточни, че доколкото назначеното от съд на държава членка вещо лице трябва да отиде на територията на друга държава членка, за да извърши възложената му експертиза, съдът би могъл, при определени обстоятелства, да засегне публичната власт на държавата членка, в която трябва да се проведе, по-специално когато става въпрос за експертиза, извършена на места, свързани с упражняването на подобна власт, или на места, до които по силата на правото на държавата членка, в която е извършена експертизата, достъпът или друга намеса са забранени или са разрешени само за упълномощени лица.

48

При подобни обстоятелства, освен ако съдът, който иска да разпореди трансгранична експертиза, не се откаже от събирането на въпросното доказателство и при липса на договор или споразумение между държавите членки по смисъла на член 21, параграф 2 от Регламент № 1206/2001, начинът за събиране на доказателства, предвиден в член 1, параграф 1, буква б) и в член 17 от посочения регламент, е единственият, който може да позволи на съда на държава членка да извърши експертиза директно в друга държава членка.

49

От посоченото по-горе следва, че национален съд, който иска да разпореди експертиза, която трябва да се извърши на територията на друга държава членка, не е обезателно длъжен да прибегне до начина за събиране на доказателства, предвиден в член 1, параграф 1, буква б) и в член 17 от Регламент № 1206/2001.

50

Подобно тълкуване не може да се постави под въпрос от доводите, изведени от генезиса на този регламент, и по-специално от обстоятелството, че във въпросния регламент не е възпроизведено предложението за разпоредба, която изрично предвижда, в хипотезата на трансгранична експертиза, възможността за пряко назначаване на вещо лице от съда на държава членка без предварителното разрешение или уведомяване на другата държава членка.

51

Всъщност тази разпоредба трябва да се разбира в контекста на първоначалното предложение за Регламент № 1206/2001, което е предвиждало един-единствен начин за събиране на доказателства, а именно събирането на доказателства от замоления съд на друга държава членка. Въпросната разпоредба, която не разрешава дадена експертиза да се извърши от съда на друга държава членка, е съставлявала по този начин изключение от единствения начин за събиране на доказателства. Обстоятелството, че такава разпоредба не е намерила място в Регламент № 1206/2001, обаче не означава все пак, че национален съд, който разпорежда трансгранична експертиза, е длъжен системно да прибягва до начините за събиране на доказателства, предвидени в този регламент.

52

Противно на твърдяното от ProRail това тълкуване отново не е поставено под въпрос от констатацията на Съда в точка 23 от Решение от 28 април 2005 г. по дело St. Paul Dairy (C-104/03, Recueil, стр. I-3481), според която искане за изслушване на свидетел при обстоятелства като разглежданите в производството, по което е постановено това решение, би могло да бъде използвано като средство за заобикаляне правилата на Регламент № 1206/2001, които уреждат с едни и същи гаранции и с едни и същи последици за всички правни субекти предаването и изпълнението на исканията, направени от съд на държава членка, който желае да бъде проведено събиране на доказателства в друга държава членка.

53

Както Съдът вече е приел, тази констатация трябва да се разбира в светлината на обстоятелствата, довели до постановяването на посоченото решение, според които искането за предварително изслушване на свидетел, отправено директно до съда в държавата членка по пребиваване на свидетеля, който съд обаче не е компетентен да разгледа делото по същество, би могло ефикасно да бъде използвано като средство за заобикаляне правилата на Регламент № 1206/2001, тъй като може да лиши компетентния съд, до който това искане е трябвало да бъде отправено, от възможността да изслуша посочения свидетел съгласно предвидените в този регламент правила (вж. Решение по дело Lippens и др., посочено по-горе, точка 36). Обстоятелствата по настоящото дело обаче се отличават от онези по делото, по което е постановено Решение St. Paul Dairy, посочено по-горе, доколкото доказателството, което трябва да се събере, се намира в по-голямата си част в държава членка, различна от тази на сезирания съд, така че последният има възможността да приложи Регламент № 1206/2001.

54

Предвид посочените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1, буква б) и член 17 от Регламент № 1206/2001 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на държава членка, който иска възложеното на вещо лице събиране на доказателства да се извърши на територията на друга държава членка, не е длъжен обезателно да прибегне до начина за събиране на доказателства, предвиден в тези разпоредби, за да може да разпореди събирането на доказателствата.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 1, параграф 1, буква б) и член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на държава членка, който иска възложеното на вещо лице събиране на доказателства да се извърши на територията на друга държава членка, не е длъжен обезателно да прибегне до начина за събиране на доказателства, предвиден в тези разпоредби, за да може да разпореди събирането на доказателствата.