Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011CJ0320

Решение на Съда (шести състав) от 22 ноември 2012 г.
Диджиталнет ООД и др. срещу Началник на Митнически пункт — Варна Запад при митница Варна.
Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна.
Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Апарати с възможност за приемане на телевизионни сигнали, съдържащи модем за достъп до интернет и осигуряващи интерактивен обмен на информация.
Съединени дела C‑320/11, C‑330/11, C‑382/11 и C‑383/11.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2012:745

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

22 ноември 2012 година ( *1 )

„Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Апарати с възможност за приемане на телевизионни сигнали, съдържащи модем за достъп до интернет и осигуряващи интерактивен обмен на информация“

По съединени дела C-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Варна (България) с актове от 10 юни, 21 юни, 27 юни и 1 юли 2011 г., постъпили в Съда съответно на 27 юни, 29 юни и 18 юли 2011 г., в рамките на производства по дела

„Диджиталнет“ ООД (C-320/11 и C-383/11),

„Цифрова компания“ ООД (C-330/11),

„М САТ КЕЙБЪЛ“ АД (C-382/11)

срещу

Началник на Митнически пункт — Варна Запад при митница Варна,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: г-н U. Lõhmus, изпълняващ функцията на председател на шести състав, г-н Ал. Арабаджиев и г-н C. G. Fernlund (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón,

секретар: г-н M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 септември 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

за „Диджиталнет“ ООД, „Цифрова компания“ ООД и „М САТ КЕЙБЪЛ“ АД, от г-н М. Ралчев, адвокат

за Началник на Митнически пункт — Варна Запад при митница Варна, от г-н Д. Йорданов, както и от г-жа С. Вълкова, г-жа Д. Йорданова, г-жа Н. Йоцова и г-жа В. Конова, в качеството на представители,

за българското правителство, от г-н Ю. Атанасов, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от г-жа L. Bouyon и г-н Д. Русанов, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), съответно изменена с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 година (ОВ L 286, стр. 1, с поправка в ОВ L 164, 2008 г., стр. 46), Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 година (ОВ L 291, стр. 1, с поправки в ОВ L 37, 2009 г., стр. 14 и ОВ L 179, 2009 г., стр. 68) и Регламент (ЕО) № 948/2009 на Комисията от 30 септември 2009 година (ОВ L 287, стр. 1, с поправка в ОВ L 149, 2010 г., стр. 27, наричана по-нататък „КН“), както и до тълкуването на член 78, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитванията са отправени по повод спорове между „Диджиталнет“ ООД (наричано по-нататък „Диджиталнет“), „Цифрова компания“ ООД (наричано по-нататък „Цифрова“) и „М САТ КЕЙБЪЛ“ АД (наричано по-нататък „M САТ КЕЙБЪЛ“) и началника на Митнически пункт — Варна Запад при митница Варна (наричан по-нататък „началника на митница Варна) по повод заплащането на митни сборове във връзка със set-top модули с комуникационна функция.

Правна уредба

Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. и Споразумението за търговията с продукти на информационните технологии

3

Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. и по-специално Договореността относно тълкуването на член II:1 б) от ГАТТ, са включени в Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).

4

Споразумението за търговията с продукти на информационните технологии — състоящо се от Декларацията на министрите за търговията с продукти на информационните технологии, приета на 13 декември 1996 г. по време на първата конференция на СТО в Сингапур, както и от приложенията и притурките към нея (наричано по-нататък „СИТ“) — и съобщението за прилагането на това споразумение са одобрени от името на Общността с Решение 97/359/ЕО на Съвета от 24 март 1997 година относно премахването на митата за продуктите на информационните технологии (ОВ L 155, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 14, стр. 186). В параграф 1 от СИТ се уточнява, че търговският режим на всяка от договарящите страни следва да се развива по начин, разширяващ възможностите за достъп до пазара на продукти на информационните технологии.

5

Съгласно параграф 2 от СИТ всяка договаряща страна ще консолидира митата и други налози и такси от всякакъв вид по смисъла на член II:1 б) от ГАТТ 1994 и ще ги премахне по отношение на определени продукти, сред които „set-top модули с комуникационна функция: микропроцесорни устройства, съдържащи модем за достъп до интернет и осигуряващи интерактивен обмен на информация“. [неофициален превод]

6

Регламент (ЕО) № 2559/2000 на Съвета от 16 ноември 2000 година за изменение на приложение I към Регламент № 2658/87 (ОВ L 293, стр. 1), както е видно от съображение 3 от него, е приет с оглед на прилагането на СИТ.

Митнически кодекс

7

Член 78, параграф 2 от Митническия кодекс гласи следното:

„Митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Митническите органи имат право да извършват и проверка на стоките, ако те все още могат да бъдат представени“.

Тарифно класиране

КН

8

Съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент (ЕО) № 254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 г. (ОВ L 28, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 33, наричан по-нататък „Регламент № 2658/87“), Европейската комисия приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната КН, заедно с митническите ставки в редакцията ѝ след мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или Комисията. Този регламент се прилага от 1 януари на следващата година.

9

Приложимата по дело C-382/11 редакция на КН е произтичащата от Регламент № 1214/2007, влязъл в сила на 1 януари 2008 г. Приложимата по дела С-320/11 и С-330/11 редакция на същата произтича от Регламент № 1031/2008, влязъл в сила на 1 януари 2009 г. Приложимата по дело С-383/11 редакция на КН произтича от Регламент № 948/2009, влязъл в сила на 1 януари 2010 г.

10

Общите правила за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел I, А от нея. Тези правила са идентични в редакциите на КН, произтичащи от регламенти № 1214/2007, № 1031/2008 и № 1248/2009. Те гласят:

„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:

1.

Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.

[…]

3.

Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин:

[…]

б)

Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.

в)

В случаите, когато правила 3 а) или 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид.

[…]

6.

Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните правила, при условие че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се вземат предвид и забележките към разделите и главите“.

11

Втората част на КН включва раздел XVI. От своя страна, той включва глава 85, посветена на електрическите машини и апарати, електроматериалите и техните части, апаратите за записване или възпроизвеждане на звук, апаратите за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности за тези апарати.

12

Текстът на позиции 8521 и 8528 е идентичен в редакциите на КН, произтичащи от регламенти № 1214/2007, № 1031/2008 и № 948/2009. Този текст е следният:

8521

Апарати за записване или възпроизвеждане на образ и звук, дори с вграден приемател на образ и звук (видеотунер):

8521 10

– С магнитни ленти:

[…]

 

8521 90 00

‐ Други

8528

Монитори и прожекционни апарати, без вграден приемателен телевизионен апарат; приемателни телевиз[и]онни апарати, дори с вграден приемателен апарат за радиоразпръскване или с апарат за записване или възпроизвеждане на звук или образ:

[…]

 

 

– Приемателни телевизионни апарати, дори с вграден приемателен апарат за радиоразпръскване или апарат за записване или възпроизвеждане на звук или образи:

8528 71

[…]

‐ Непредназначени да съдържат видео дисплей или видео екран:

8528 71 13

‐ ‐ ‐ ‐ Микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали („set-top модули с комуникационна функция“)

8528 71 19

‐ ‐ ‐ ‐ Други

13

Следва да се уточни, че към момента на настъпване на фактите по главните производства стоките, класирани в подпозиция 8528 71 19, се облагат с вносно мито при ставка от 14 %, докато апаратите, включени в подпозиция 8528 71 13, са освободени от мито.

Обяснителните бележки към КН

14

В съответствие с член 9, параграф 1, буква а), второ тире от Регламент № 2658/87 Комисията изготвя обяснителни бележки към КН, които публикува редовно в Официален вестник на Европейския съюз. Публикуваните на 7 май 2008 г. обяснителни бележки (ОВ C 112, стр. 2; наричани по-нататък „Обяснителните бележки от 7 май 2008 г.“), приложими към момента на разглеждания по главните производства внос, уточняват във връзка с позиция 8528:

8528 71 13

Микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до Интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали („set-top модули с комуникационна функция“).

Към тази подпозиция принадлежат апарати без екран, т.нар. „set-top модули с комуникационна функция“, състоящи се от следните основни компоненти:

микропроцесор,

видеотунер.

Наличието на RF конектор е индикация, че може да има видеотунер в апарата,

модем.

Модемите модулират и демодулират входния и изходния сигнал, като по този начин позволяват двупосочна комуникация за целите на достъпа до интернет. Примери за такива модеми са: V.34-, V.90-, V.92-, DSL- или кабелен модем. Индикация за наличието на такъв модем е RJ 11.

Устройства, изпълняващи функции подобни на модем, но които не извършват модулация и демодулация на сигнали, не се считат за модеми. Примери за такива апарати са ISDN-, WLAN- или Еthernet устройства. Индикация за наличието на такова устройство е конектор RJ 45.

Модемът трябва да бъде вграден в set-top модула. Set-top модули, които нямат вграден модем, а използват външен такъв, се изключват от настоящата подпозиция (като например комплект, състоящ се от set-top модул и външен модем).

Протоколът Transmission Control Protocol/Internet Protocol (TCP/IP) трябва да бъде представен като фирмуер (микрософтуер) в апарата.

Set-top модулите от настоящата подпозиция трябва да позволяват на потребителя достъп до интернет. Апаратите, също така, трябва да могат да стартират интернет приложения в режим „интерактивен обмен на информация“, като е-mail клиент или „messaging“ приложение, използвайки UDP или TCP/IP интерфейс.

Set-top модули, с вградено устройство за записване или възпроизвеждане (например с твърд диск или DVD устройство) се изключват от тази подпозиция (подпозиция [8521 90 00]).

8528 71 19

Други

Вж. последния параграф на Обяснителните бележки към подпозиция 8528 71 13.

15

Обяснителните бележки, публикувани на 7 май 2008 г., и публикуваните на 6 май 2011 г. (ОВ C 137, стр. 1) са заличени, считано от 1 юли 2011 г., в частта относно подпозиции 8521 90 00, 8528 71 13, 8528 71 19 и 8528 71 90 със съобщението на Комисията, публикувано на 25 юни 2011 г. (ОВ C 185, стр. 1).

Споровете по главното производство и преюдициалните въпроси

16

Диджиталнет (дела C-320/11 и C-383/11), Цифрова (дело C-330/11) и M САТ КЕЙБЪЛ (дело C-382/11) са дружества с основен предмет на дейност доставката на цифрова телевизия и интернет. Разглежданите в главните производства стоки са идентични по четирите дела. Това са set-top модули с комуникационна функция (наричани по-нататък „set-top модули“). Тези модули са произведени в Корея и внасяни в България от тези дружества между 21 ноември 2008 г. и 22 март 2010 г. под различни търговски наименования. Set-top модулите са декларирани в тарифна подпозиция 8528 71 13 от КН, т.е. като освободени от митни сборове.

17

По сигнал на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) митническите органи извършват проверка и приемат, че set-top модулите не са оборудвани с вграден модем и е трябвало да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 19 от КН. Поради това е трябвало да се съберат митни сборове със ставка от 14 %. Митническите органи постановяват административни актове, по силата на които трите дружества следва да заплатят мита.

18

Жалбоподателите по главните производства оспорват валидността на посочените административни актове пред Административен съд — Варна, в резултат от което са образувани четири отделни производства, по две от които страна е Диджиталнет.

19

Според запитващата юрисдикция митническите органи считат, че set-top модулите представляват цифрови кабелни приемници с микропроцесор и видео тунер. Те имали следните интерфейси: [SCART], Ethernet и RS-232 аудио и видео изходи. Тези апарати не съдържали вградени модеми за достъп до интернет. В приложение на Обяснителните бележки от 7 май 2008 г., поради липсата на вградени модеми set-top модулите можели да се класират не в подпозиция 8528 71 13, а в подпозиция 8528 71 19 от КН.

20

По делото са проведени две съдебно-технически експертизи. Заключението на първата било, че set-top модулите не притежават модем. Достъп до интернет бил възможен с помощта на TCP/IP протокола. Било възможно стартирането на интернет приложения в режим на интерактивен обмен на информация и приемането на телевизионни сигнали.

21

Според втората експертиза обаче set-top модулите са микропроцесорни апарати, съдържащи вграден софтуерен модем, осигуряващ интерактивен обмен на информация с възможност за приемане на телевизионни сигнали.

22

По дела C-382/11 и C-383/11 жалбоподателите по главните производства посочили, че митническите органи са класирали set-top модулите, без да извършат физическа проверка на разглежданата стока.

23

При тези обстоятелства Административен съд — Варна решава да спре производствата по четирите дела и отправя до Съда въпроси, някои от които са общи по повечето дела, а други са специфични за някои от тях:

„1)

Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към [КН], за да се класира една стока с код […] 8528 71 13 (първи въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11)?

2)

Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към [КН], за да се класира една стока с код […] 8528 71 13 (втори въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11)?

3)

Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към [КН], за да се класира една стока с код […] 8528 71 13 (трети въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11)?

4)

Как следва да се тьлкyвaт понятията „модем“ и ,,достъп до интернет“ по смисъла на позиция 8528 71 13 от [КН] и Обяснителните бележки към нея (първи въпрос по дело C-383/11)?

5)

Коя е водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул […], съобразно която следва да се извърши тарифното ѝ класиране — приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет (четвърти въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11 и втори въпрос по дело C-383/11)?

6)

Ако водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул […] е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типът модулация и демодулация, която извършва модемът, за определяне тарифното ѝ класиране, респ. вида модем, който използва, или е достатъчно чрез него да се осъществява достъп до Интернет (пети въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11, и трети въпрос по дело C-383/11)?

7)

В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство, отговарящо на описанието на устройство [set-top модул] (шести въпрос по дела C-320/11 и C-330/11, седми въпрос по дело C-382/11 и пети въпрос по дело C-383/11)?

8)

Ако set-top модул [като разглеждания в главното производство] бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от КН, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на общностното право, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на [Европейската о]бщност[…] съгласно [СИТ], или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-top модул [като разглеждания в главното производство] попада извън приложното поле на съответната част от [СИТ] (седми въпрос по дела C-320/11 и C-330/11 и осми въпрос по дело C-382/11)?

9)

Допустимо ли е митническите органи да променят тарифното класиране на дадена стока, без да извършват физическа проверка на стоката, предмет на вноса, а експертното заключение да е дадено единствено въз основа на писмени доказателства — инструкция за употреба, техническа характеристика и проверка на устройството със същия производител и номер от друг внос (шести въпрос по дело C-382/11 и четвърти въпрос по дело C-383/11)?“.

24

С Определение на председателя на Съда от 29 септември 2011 г. дела C-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и за целите на съдебното решение.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос по дела C-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11, по втория въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11, по петия въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11, както и по третия въпрос по дело C-383/11

25

С тези въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да установи как трябва да се тълкува КН, и по-конкретно кои стоки могат да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13 от КН. Тази юрисдикция си задава по-специално въпроса какво означават понятията „модем“ и „достъп до интернет“ по смисъла на тази подпозиция и по смисъла на Обяснителните бележки от 7 май 2008 г. Запитващата юрисдикция си задава и въпроса дали за тарифното класиране има значение видът на използвания модем или е достатъчно модемът да позволява достъп до интернет.

26

Общите правила за тълкуването на КН предвиждат, че класирането на стоките се определя най-напред съгласно текста на позициите и забележките към разделите или главите, като се приема, че текстът на заглавията на разделите или главите има само индикативна стойност.

27

В това отношение следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите (вж. по-специално Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Peacock, C-339/98, Recueil, стр. I-8947, точка 9, Решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, C-495/03, Recueil, стр. I-8151, точка 47, Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Kamino International Logistics, C-376/07, Сборник, стр. I-1167, точка 31 и Решение от 14 април 2011 г. по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, C-288/09 и C-289/09, Сборник, стр. I-2851, точка 60).

28

При разглеждането на КН се установява, че подпозиция 8528 71 13 се отнася до приемателните телевизионни апарати, които не са предназначени да съдържат видеодисплей или видеоекран и имат микропроцесори, съдържащи модем за достъп до интернет и осигуряващи интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали (Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 67).

29

Следва да се уточни, че с изразите „приемане на образ и звук“ и „приемане на телевизионни сигнали“ се обозначават две идентични понятия (Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 68).

30

За да бъде класиран в подпозиция 8528 71 13 от КН, даден апарат трябва да може, от една страна, да е годен да приема телевизионни сигнали, а от друга страна, да съдържа модем за достъп до интернет, осигуряващ интерактивен обмен на информация. Всеки апарат, който няма някоя от тези характеристики, трябва да бъде класиран в подпозиция 8528 71 19 от КН в приложение на общо правило 3 в) за тълкуване на КН.

31

Безспорно е, че разглежданите в главните производства апарати са годни да приемат телевизионни сигнали. Жалбоподателите в главните производства, от една страна, и началникът на митница Варна, от друга, обаче спорят по въпроса дали тези апарати съдържат модем за достъп до интернет, позволяващ интерактивен обмен на информация.

32

КН не определя нито понятието „модем“, нито понятието „достъп до интернет“. Обяснителните бележки от 7 май 2008 г., в сила към момента на разглеждания по главните производства внос, внасят обаче уточнения относно видовете апарати, които могат да бъдат считани за модеми по смисъла на подпозиция 8528 71 13, и относно характеристиките, които тези апарати трябва да имат, за да се приеме, че те позволяват достъп до интернет и интерактивен обмен на информация.

33

Съгласно практиката на Съда обяснителните бележки към КН, изготвени от Комисията, съществено допринасят за тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (вж. по-специално Решение от 16 юни 1994 г. по дело Develop Dr. Eisbein, C-35/93, Recueil, стр. I-2655, точка 21, Решение от 11 януари 2007 г. по дело B.A.S. Trucks, C-400/05, Сборник, стр. I-311, точка 28 и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 63).

34

Следователно съдържанието на Обяснителните бележки към КН трябва да съответства на разпоредбите на КН и не може да променя техния обхват (вж. по специално Решение по дело Kamino International Logistics, посочено по-горе, точка 48, както и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 64).

35

Ето защо, ако се окаже, че са в противоречие с текста на позициите от КН и със забележките към разделите или главите, обяснителните бележки към КН не трябва да се прилагат (вж. в този смисъл Решение от 19 април 2007 г. по дело Sunshine Deutschland Handelsgesellschaft, C-229/06, Сборник, стр. I-3251, точка 31, Решение по дело Kamino International Logistics, посочено по-горе, точки 49 и 50 и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 65).

36

В това отношение следва да се отбележи, че в писмените си становища и в съдебното заседание Комисията изтъква, че Обяснителните бележки от 7 май 2008 г. дават твърде ограничително тълкуване на понятието „модем“ по смисъла на позиция 8528 71 13 от КН. По-специално тя уточнява, че в рамките на споровете WT/DS375/R, WT/DS376/R и WT/DS377/R между Европейския съюз и отделни държави специалната група на СТО дава на понятието „модем“ по-широко определение от съдържащото се в Обяснителните бележки от 7 май 2008 г. Ето защо тази институция счита, че посочените бележки противоречат на текста на позициите от КН и поради това не трябва да се прилагат за целите на исканото от запитващата юрисдикция тълкуване.

37

За да се даде отговор на запитващата юрисдикция, следва да се установи какво включва понятието „модем за достъп до интернет“ по смисъла на подпозиция 8528 71 13 от КН, и да се провери дали, както твърди Комисията, съдържащото се в Обяснителните бележки от 7 май 2008 г. определение на това понятие е твърде ограничително.

38

Според установената съдебна практика определянето на значението и обхвата на термините, за които общностното право не дава никакво определение, следва да се осъществява в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се отчита контекстът, в който те се използват, и целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (вж. в този смисъл по-специално Решение от 10 март 2005 г. по дело easyCar, C-336/03, Recueil, стр. I-1947, точка 21 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 5 март 2009 г. по дело Комисия/Франция, C-556/07, точка 50).

39

Също съгласно постоянната съдебна практика, макар разпоредбите на споразумение като СИТ да не предвиждат за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на правото на Съюза, ако съществува правна уредба на Съюза в съответната област, предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения (Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 83 и цитираната съдебна практика).

40

В обичайния смисъл на този термин модемът се използва, за да пренася цифрови данни между компютри посредством материален носител, който функционира по аналогов начин, а именно по-специално телефонна линия. Модемът модулира цифровите данни в аналогови данни и обратно, демодулира аналоговите данни за да ги превърне в цифрови данни.

41

Освен това от точка 7.880 от доклада на специалната група на СТО, който бе посочен в точка 36 от настоящото решение, следва, че „обичайният смисъл на термина „модем“ може да включва устройства, различни от тези, които преобразуват цифровите сигнали в аналогови сигнали за целите на предаването на информация чрез телефонна линия“. В точка 7.878 от същия доклад специалната група отбелязва, че „терминът „модем“ е използван, за да обозначи други устройства, осигуряващи модулация и демодулация чрез други средства, а евентуално и без преобразуване на цифрови в аналогови сигнали“, и че „терминът „модем“ се използва и за да обозначи „кабелните модеми“, които технологично се отличават в редица отношения от модемите, функциониращи чрез телефонна линия, що се отнася до използваното средство за комуникация, честотния обхват и други параметри“.

42

Що се отнася до израза „достъп до интернет и осигуряващ интерактивен обмен на информация“, специалната група на СТО уточнява в точка 7.884 от своя доклад, че с него се изяснява естеството на „комуникационната функция“, съдържаща се в текста на подпозиция 8528 71 13 от КН. Следователно в основата на определението била функцията на апарата. Вграждането на модем в апарата отговаряло на целта за достъп но интернет.

43

В това отношение следва да се напомни, че предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта (вж. по-специално Решение от 28 март 2000 г. по дело Holz Geenen, C-309/98, Recueil, стр. I-1975, точка 15, Решение от 15 февруари 2007 г. по дело RUMA, C-183/06, Сборник, стр. I-1559, точка 36 и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 76).

44

Обяснителните бележки от 7 май 2008 г. дават определение за модема по смисъла на подпозиция 8528 71 13 и предвиждат, че „модемите модулират и демодулират входния и изходния сигнал“ и че „устройства, изпълняващи функции, подобни на модем, но които не извършват модулация и демодулация на сигнали, не се считат за модеми. Примери за такива апарати са ISDN-, WLAN- или Еthernet устройства. Индикация за наличието на такова устройство е конектор RJ 45“.

45

Следователно се оказва, че като изключат от понятието „модем“ устройствата, изпълняващи подобни на модем функции, поради технически съображения, при положение че за целите на класирането от значение е само възможността да се предоставя достъп до интернет, Обяснителните бележки от 7 май 2008 г. относно подпозиция 8528 71 13 са ограничили смисъла на това понятие. Следователно в това отношение посочените бележки противоречат на КН и не трябва да се прилагат.

46

От всички тези съображения следва, че по смисъла на подпозиция 8528 71 13 от КН „модем за достъп до интернет“ обозначава устройство, което може да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност или двупосочен обмен на информация. За целите на класирането значение има само годността да се осъществява достъп до интернет, а не използваната за целта технология.

47

Освен това, за да бъде класиран в подпозиция 8528 71 13 от КН, апаратът трябва да може сам да осъществява достъп до интернет посредством вграден в него модем. Следователно за достъпа до интернет не трябва да се използва и някакъв друг апарат или механизъм.

48

В резултат от всички тези съображения на посочените въпроси следва да се отговори, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на класирането на дадена стока в подпозиция 8528 71 13 „модем за достъп до интернет“ обозначава устройство, което може самò, без да се използва и някакъв друг апарат или механизъм, да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация. За целите на класирането в посочената подпозиция значение има само годността за осъществяване на достъп до интернет, а не използваната за тази цел технология.

По третия въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11

49

С тези въпроси запитващата юрисдикция иска да установи какво трябва да се разбира под „модулация“ и „демодулация“ по смисъла на Обяснителните бележки от 7 май 2008 г., за да може даден апарат да бъде класиран в подпозиция 8528 71 13 от КН.

50

Както отбелязва запитващата юрисдикция, термините „модулация“ и „демодулация“ фигурират в Обяснителните бележки от 7 май 2008 г., но не са използвани в текста на подпозиция 8528 71 13 от КН.

51

В точка 45 от настоящото решение бе уточнено, че що се отнася до тълкуването на подпозиция 8528 71 13 от КН, Обяснителните бележки от 7 май 2008 г. не трябва да се прилагат.

52

Освен това от точка 48 от настоящото решение следва, че за целите на класирането на дадена стока в посочената подпозиция значение има само годността за достъп до интернет, а не използваната за постигане на тази цел технология. Следователно за класирането на разглежданите в главните производства апарати в подпозиция 8528 71 13 от КН не е необходимо определението на термините „модулация“ и „демодулация“.

53

Ето защо не следва да се отговаря на посочения въпрос.

По четвъртия въпрос по дела C-320/11, C-330/11 и C-382/11 и по втория въпрос по дело C-383/11

54

С тези въпроси запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали КН трябва да се тълкува в смисъл, че приемът на телевизионни сигнали и наличието на модем за достъп до интернет са две еквивалентни функции, които разглежданите в главните производства апарати трябва да изпълняват, за да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13 от КН, или при липса на някоя от тези функции посочените апарати трябва да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 19 от КН.

55

Следователно тази юрисдикция иска да установи коя от тези две изпълнявани от посочените апарати функции може да се приеме за основна.

56

Както бе установено в точка 30 от настоящото решение, за да бъде класиран в подпозиция 8528 71 13 от КН, даден апарат трябва, от една страна, да е годен да приема телевизионни сигнали, а от друга, да съдържа модем за достъп до интернет, осигуряващ интерактивен обмен на информация. Всеки апарат, който няма някоя от тези характеристики, трябва да бъде класиран в подпозиция 8528 71 19 от КН в приложение на общо правило 3 в) за тълкуване на КН.

57

От това произтича, че за да се определи дали даден апарат може да бъде класиран в подпозиция 8528 71 13 от КН, не следва да се проверява дали функцията за приемане на телевизия е основна, а тази за достъп до интернет — второстепенна, или обратно, тъй като тези две функции трябва да бъдат едновременно налице при апарата, и при липса на някоя от тях апаратите не попадат в подпозиция 8528 71 13, а в подпозиция 8528 71 19 от КН.

58

Тези апарати се отличават от разглежданите в производството, в рамките на което е постановено Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе. Разглежданите по това дело апарати са могли едновременно да приемат телевизионни сигнали и да записват програми. Тази двойна функция позволила класирането на посочените апарати в две отделни подпозиции от КН. Установяването на основната или главната функция е било необходимо в приложение на общо правило 3 б) за тълкуване на КН.

59

Следователно на тези въпроси следва да се отговори, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че приемането на телевизионни сигнали и наличието на модем за достъп до интернет са две еквивалентни функции, които апаратите трябва да изпълняват, за да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13 от КН. При липса на някоя от тези функции апаратите трябва да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 19 от КН.

По шестия въпрос по дела C-320/11 и C-330/11, по седмия въпрос по дело C-382/11 и по петия въпрос по дело C-383/11

60

С тези въпроси запитващата юрисдикция пита Съда в коя позиция от КН и с какъв код следва да се класират разглежданите в главните производства апарати.

61

Трябва да се припомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на националната юрисдикция критериите, чието прилагане ще даде възможност на последната да класира правилно въпросните продукти в КН, отколкото самият той да направи това класиране, още повече когато не разполага непременно с цялата необходима за това информация. Така, във всеки случай националната юрисдикция може да стори това по-добре (Решение от 7 ноември 2002 г. по дело Lohmann и Medi Bayreuth, C-260/00-C-263/00, Recueil, стр. I-10045, точка 26, Решение от 16 февруари 2006 г. по дело Proxxon, C-500/04, Recueil, стр. I-1545, точка 23 и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Lecson Elektromobile, C-12/10, Сборник, стр. I-14173, точка 15).

62

Поради това предвид дадените от Съда отговори на предходните въпроси запитващата юрисдикция трябва да класира разглежданите в главните производства апарати в зависимост от техните обективни характеристики и свойства. Както бе напомнено в точка 39 от настоящото решение, запитващата юрисдикция трябва да тълкува КН, доколкото е възможно, в съответствие със СИТ.

63

Ето защо няма основание да се отговаря на посочените въпроси.

По седмия въпрос по дела C-320/11 и C-330/11 и по осмия въпрос по дело C-382/11

64

Предвид отговорите, дадени на предходните въпроси, подпозиция 8521 90 00 от КН не е релевантна за разрешаването на споровете по главните производства, така че не следва да се отговаря на тези въпроси.

По шестия въпрос по дело C-382/11 и по четвъртия въпрос по дело C-383/11

65

С тези въпроси запитващата юрисдикция по същество пита дали член 78, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да с тълкува в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна в тяхното тарифно класиране могат да бъдат извършвани въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки.

66

Съгласно член 78, параграф 2 от Митническия кодекс след вдигане на стоките митническите органи могат „да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки […] включително и на последващите търговски операции с тях“, и имат право да извършват и проверка на стоките. От това произтича, че последващият контрол на декларациите може да се извърши, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически стоката.

67

На тези въпроси следва да се отговори, че член 78, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки.

По съдебните разноски

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

 

1)

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, съответно изменена с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г., Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. и Регламент (ЕО) № 948/2009 на Комисията от 30 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на класирането на дадена стока в подпозиция 8528 71 13 „модем за достъп до интернет“ обозначава устройство, което може самò, без да се използва и някакъв друг апарат или механизъм, да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация. За целите на класирането в посочената подпозиция значение има само годността за осъществяване на достъп до интернет, а не използваната за тази цел технология.

 

2)

Посочената Комбинирана номенклатура трябва да се тълкува в смисъл, че приемането на телевизионни сигнали и наличието на модем за достъп до интернет са две еквивалентни функции, които апаратите трябва да изпълняват, за да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13. При липса на някоя от тези функции апаратите трябва да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 19.

 

3)

Член 78, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: български.

Top