—

за г-жа Czop, от г-жа G. King, solicitor-advocate,

—

за г-жа Punakova, от г-жа H. Mountfield, barrister,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа H. Walker, в качеството на представител, подпомагана от г-н C. Lewis, barrister,

—

за полското правителство, от г-н M. Szpunar, както и от г-жа D. Lutostańska и г-жа A. Siwek, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-жа C. Tufvesson и г-н M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11) и на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между съответно г-жа Czop и г-жа Punakova, и Secretary of State for Work and Pensions по повод отказа на последния да предостави на заинтересованите лица социални помощи („income support“).

3

Член 12 от Регламент № 1612/68 гласи:

„Децата на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка, се допускат до общото образование в тази държава, курсовете за производствено и професионално обучение както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия.

Държавите членки трябва да насърчават всички усилия, насочени към предоставяне възможност на тези деца да посещават такива курсове при най-добрите възможни условия“.

4

Регламент № 1612/68 е отменен и през 2011 г. заменен с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, стр. 1). Член 10 от последния регламент възпроизвежда текста на член 12 от Регламент № 1612/68.

5

Съгласно разпоредбите на трето съображение от Директива 2004/38 „[г]ражданството на Съюза следва да бъде основният статус на гражданите на държавите членки, когато те упражняват правото си на свободно движение и пребиваване. Поради това е необходимо да се кодифицират и преразгледат съществуващите инструменти на Общността, в които поотделно се разглеждат работници, самостоятелно заети лица, както и студенти и други незаети с трудова дейност лица, за да се опрости и укрепи правото на свободно движение и пребиваване на всички граждани на Съюза“.

6

Член 7 от тази директива, озаглавен „Право на пребиваване за повече от три месеца“, гласи:

„1.   Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:

[…]“.

7

Член 16 от посочената директива, озаглавен „Общо правило за граждани на Съюза и членове на техните семейства“ разпорежда:

„1.   Граждани на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, имат право на постоянно пребиваване в тази държава. Това право не зависи от условията, предвидени в глава III.

[…]“.

8

Законът от 1992 г. относно социалноосигурителните вноски и обезщетения (Social Security Contributions and Benefits Act 1992) и (Общият) правилник от 1987 г. относно социалните помощи (Income Support (General) Regulations 1987) представляват правната уредба, приложима към социалните помощи.

9

Социалните помощи са обезщетения, предоставяни в зависимост от финансовите средства на различни групи лица. Получаването на тези обезщетения, наред с други условия, зависи от условието доходите да не надвишават установената „приложима сума“, която може да бъде определена като равна на нула, което на практика означава, че в подобен случай не се предоставя никакво обезщетение. Приложимата сума, определена за „чуждестранно лице“, е нула.

10

Понятието „чуждестранно лице“ е дефинирано в член 21AA от (Общия) правилник от 1987 г. относно социалните помощи. Според запитващата юрисдикция тези разпоредби се прилагат, както следва:

„Молителите, които попадат в обхвата на член 21AA, параграф 4 [от (Общия) правилник от 1987 г. относно социалните помощи], не са чуждестранни лица. Те имат право на пребиваване и не е необходимо да са обичайно пребиваващи [в Обединеното кралство, на Англо-нормандските острови, на остров Ман или в Ирландия].

За да имат право на социална помощ, всички останали лица трябва да са обичайно пребиваващи [в Обединеното кралство, на Англо-нормандските острови, на остров Ман или в Ирландия] (член 21AA, параграф 1 [от (Общия) правилник от 1987 г. относно социалните помощи]). В противен случай те се приемат за чуждестранни лица и нямат право да получават тази социална помощ.

За да бъдат обичайно пребиваващи [в Обединеното кралство, на Англо-нормандските острови, на остров Ман или в Ирландия], те трябва да имат право на пребиваване [в зависимост от случая в Обединеното кралство, на Англо-нормандските острови, на остров Ман или в Ирландия] (член 21AA, параграф 2 [от (Общия) правилник от 1987 г. относно социалните помощи]). В противен случай те се приемат за чуждестранни лица и нямат право да получават тази социална помощ.

Лицата, които попадат в обхвата на член 21AA, параграф 3 [от (Общия) правилник от 1987 г. относно социалните помощи], нямат обаче право на пребиваване и поради това не могат да бъдат обичайно пребиваващи [в Обединеното кралство, на Англо-нормандските острови, на остров Ман или в Ирландия]. Следователно те се приемат за чуждестранни лица и нямат право да получават тази социална помощ“.

11

Г-жа Czop, полска гражданка, пристига в Обединеното кралство през 2002 г. със студентска виза и на 8 декември 2002 г. ѝ е предоставено разрешение за пребиваване, без да ползва публични средства. Според запитващата юрисдикция това разрешение е подновено на 28 април 2004 г., което правителството на Обединеното кралство оспорва. Г-жа Czop работи като самостоятелно заето лице от 2003 г. до ноември 2005 г. Нейните четири деца, Lukasz Czop, роден в Полша на 25 октомври 1994 г., Simon Michal Krzyzowski, роден на 20 септември 2003 г., Kacper Krzyzowski, роден на 9 януари 2005 г., и Wiktor Mieczyslaw Krzyzowski, роден на 25 март 2006 г., живеят при нея в Обединеното кралство. Последните три деца, чийто баща е г-н Krzyzowski, са родени в Обединеното кралство. Lukasz Czop идва при майка си в Обединеното кралство и от 2006 г. посещава училище. Никое от децата на г-жа Czop не посещава училище в Обединеното кралство, когато тя извършва дейност като самостоятелно заето лице между 2003 г. и 2005 г.

12

Партньорът на г-жа Czop, който също е полски гражданин, но не е баща на най-голямото от децата на г-жа Czop, упражнява дейност като самостоятелно заето лице между 2002 г. и 2007 г. През 2008 г. той е принуден да напусне Обединеното кралство. През 2010 г. той идва при г-жа Czop и оттогава живее с нея и с децата ѝ в Обединеното кралство.

13

На 29 май 2008 г. г-жа Czop подава молба за социална помощ, която е отхвърлена на 20 юни 2008 г. Тя започва отново да упражнява дейност като самостоятелно заето лице през септември 2008 г., така че тази молба се отнася само до периода от май до септември 2008 г.

14

Secretary of State отхвърля тази молба с мотива, че г-жа Czop е „чуждестранно лице“, тъй като няма разрешение за пребиваване по смисъла на член 21AA, параграф 4 от (Общия) правилник от 1987 г. относно социалните помощи.

15

First-tier Tribunal уважава жалбата на г-жа Czop, като приема, че тя има право на пребиваване по смисъла на тази разпоредба. При това положение заинтересованото лице не трябва да се счита за „чуждестранно лице“ и следователно има право на социални помощи.

16

Secretary of State for Work and Pensions обжалва решението на First-tier Tribunal пред запитващата юрисдикция.

17

При тези обстоятелства Upper Tribunal (Administrative Appeals Chamber) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[…] Полски гражданин, който

има ли право да пребивава в Обединеното кралство на някое от следните основания (алтернативно или кумулативно):

18

Г-жа Punakova, чешка гражданка, пристига в Обединеното кралство на 3 март 2001 г. и работи като чистачка в качеството на самостоятелно заето лице от 16 ноември 2007 г. до 8 септември 2008 г. Нейните три деца са родени в Обединеното кралство: Nikholas Buklierius, на 1 март 2003 г., Andreos Buklierius, на 7 юли 2004 г. и Lukas Buklierius, на 21 април 2007 г. Първото ѝ дете започва да посещава училище една седмица преди г-жа Punakova да престане да упражнява дейност като самостоятелно заето лице.

19

На 15 септември 2008 г. г-жа Punakova подава молба за социална помощ. Също както случаят с г-жа Czop тази молба е отхвърлена, тъй като заинтересованата е „чуждестранно лице“. First-tier Tribunal уважава жалбата на г-жа Punakova.

20

Secretary of State for Work and Pensions обжалва решението на First-tier Tribunal пред запитващата юрисдикция.

21

При тези обстоятелства Upper Tribunal (Administrative Appeals Chamber) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[…] Чешки гражданин, който,

има ли право да пребивава в Обединеното кралство, на основание че:

22

С определение на председателя на Съда от 31 май 2011 г. дела C-147/11 и C-148/11 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и за целите на съдебното решение.

23

С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали съгласно законодателството на Съюза лицата, които се намират в положението на г-жа Czop и г-жа Punakova, имат право на пребиваване.

24

За да се отговори на тези въпроси, с които запитващата юрисдикция иска да установи дали такива лица могат да ползват разглежданите в главните производства социални помощи, следва да се напомни, че съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 децата на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка, се допускат до общото образование, курсовете за производствено и професионално обучение при същите условия като гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия (Решение по дело Teixeira, посочено по-горе, точка 35).

25

Съгласно съдебната практика това право на достъп до образование включва право на пребиваване на детето на работник мигрант или на бивш работник мигрант, когато това дете желае да продължи обучението си в приемащата държава членка, както и съответстващо право на пребиваване в полза на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху това дете (вж. Решение по дело Teixeira, посочено по-горе, точка 36).

26

Също от съдебната практика следва, че е достатъчно детето, което се обучава в приемащата държава членка, да се е установило в последната, докато един от родителите му упражнява там право на пребиваване в качеството на работник мигрант. Ето защо правото на детето да пребивава в тази държава, за да се обучава там съгласно член 12 от Регламент № 1612/68, и вследствие на това правото на пребиваване на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху това дете, следователно не може да зависи от условието към момента, когато посоченото дете е започнало обучението си, един от родителите му да упражнява професионална дейност като работник мигрант в приемащата държава членка (Решение по дело Teixeira, посочено по-горе, точка 74).

27

Що се отнася до г-жа Punakova, от представената на националната юрисдикция преписка следва, че заинтересованото лице в действителност упражнява родителските права върху своя син Nikholas Buklierius, който посещава училище от септември 2008 г. и е син на г-н Andreos Buklierius, литовски гражданин, нает в Обединеното кралство като работник през 2004 г., 2005 г. и 2008 г.

28

Както признава правителството на Обединеното кралство в съдебното заседание, поради това че г-жа Punakova е майка на дете на работник мигрант, дете, върху което тя в действителност упражнява родителските права и което посещава училище, съгласно член 12 от Регламент №°1612/68 тя разполага с право на пребиваване.

29

Г-жа Czop обаче не може да изведе право на пребиваване само от факта, че в действителност упражнява родителките права върху своя син Lukasz Czop, който е започнал да посещава училище от образователната система на Обединеното кралство през 2006 г.

30

Всъщност нито бащата на Lukasz Czop, нито самата г-жа Czop са били наети в Обединеното кралство като работници. От ясния и точен текст на член 12 от Регламент № 1612/68 обаче, който посочва „децата на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа“, следва, че тази разпоредба се прилага само за децата на работниците.

31

Буквалното тълкуване на посочената разпоредба, според която последната има предвид само работниците, освен това се подкрепя както от общата структура на Регламент № 1612/68, който се основава на член 49 от Договора за ЕИО (понастоящем, след изменение, член 49 от Договора за ЕО, който след изменение понастоящем е член 40 ЕО), така и от обстоятелството, че член 12 от Регламент № 1612/68 е възпроизведен не в Директива 2004/38, а в Регламент №492/11, който урежда и свободното движение на работници и се основава на член 46 ДФЕС, който съответства на член 40 ЕО.

32

Освен това съгласно установената съдебна практика тълкуване на разпоредба на правото на Съюза не може да има като резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от каквото и да е полезно действие (вж. в този смисъл Решение от 8 декември 2005 г. по дело BCE/Германия, C-220/03, Recueil, стр. I-10595, точка 31 и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Европейска общност, C-199/05, Recueil, стр. I-10485, точка 42).

33

От това следва, че член 12 от Регламент № 1612/68, който се отнася само до работниците, поради това не може да бъде тълкуван в смисъл, че се прилага и за самостоятелно заетите лица.

34

При все това обаче трябва да се отбележи, че г-жа Czop разполага, съгласно предоставената от Обединеното кралство информация в съдебното заседание, с право на постоянно пребиваване по силата на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38.

35

Всъщност от съдебната практика следва, че при липсата на специални разпоредби в акта за присъединяване периодите на пребиваване на гражданин на трета държава на територията на държава членка преди присъединяването на тази трета държава към Съюза трябва да се вземат предвид за целите на придобиването на правото на постоянно пребиваване на основание член 16, параграф 1 от Директива 2004/38, ако те са осъществени в съответствие с посочените в член 7, параграф 1 от тази директива условия (Решение от 21 декември 2011 г. по дело Ziolkowski и Szeja, C-424/10 и C-425/10, Сборник, стр. I-14035, точка 63).

36

В това отношение, от една страна, е безспорно, че г-жа Czop е пребивавала преди 29 май 2008 г., датата, на която е поискала да ѝ бъдат предоставени социални помощи, в продължение на непрекъснат период от повече от пет години в Обединеното кралство.

37

От друга страна, от информацията, предоставена от правителството на Обединеното кралство в съдебното заседание, става ясно, че г-жа Czop е пребивавала „законно“ по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 в Обединеното кралство.

38

Всъщност, макар тя да не е упражнявала дейност като самостоятелно заето лице в продължение на пет години в Обединеното кралство и следователно да не изпълнява условията, определени в член 7, параграф 1, буква a) от Директива 2004/38, тя все пак отговаря, както твърди правителството на Обединеното кралство в съдебното заседание, на условията, съдържащи се в член 7, параграф 1, буква б) от тази директива.

39

При тези условия не следва да се проверява дали г-жа Czop разполага с право на пребиваване и на друго основание от правото на Съюза.

40

Предвид всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че:

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на лицето, което в действителност упражнява родителските права върху дете на работник мигрант или на бивш работник мигрант, което дете се обучава в приемащата държава членка, право на пребиваване на територията на тази държава, макар този член да не може да бъде тълкуван в смисъл, че предоставя такова право на лицето, което в действителност упражнява родителските права върху дете на самостоятелно заето лице.

Член 16, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че гражданин на Съюза, който е гражданин на държава членка, присъединила се наскоро към Европейския съюз, може да се позовава, по силата на тази разпоредба, на право на постоянно пребиваване, когато е пребивавал в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат период от повече от пет години и една част от този период е осъществена преди присъединяването на първата от тези държави към Европейския съюз, ако пребиваването е осъществено в съответствие с условията на член 7, параграф 1 от Директива 2004/38.