1.

Преюдициалното запитване, отправено от Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия), налага тълкуване на членове 1 и 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела ( 2 ).

2.

Поставя се въпросът дали експертизата, назначена в тази връзка от съд на държава членка ( 3 ), която трябва да бъде извършена отчасти на територията на тази държава членка и отчасти на територията на друга държава членка, е необходимо, що се отнася до прякото изпълнение на последната част от възложената на национално вещо лице задача, задължително да бъде осъществена съгласно предвидения в член 17 от Регламент № 1206/2001 механизъм за съдебно сътрудничество.

3.

Този въпрос е поставен в рамките на спор между дружества, учредени по белгийското, германското и нидерландското право, с който е сезиран белгийски съд в резултат от произшествие край Амстердам с влак, пътуващ от Белгия за Нидерландия. В рамките на обезпечително производство този съд назначава съгласно националните процесуални норми белгийско вещо лице, което има за задача да извърши експертно проучване не само в Белгия, но и в Нидерландия — аспект, относно който едно от засегнатите нидерландски дружества е изразило възражения.

4.

Ето защо Съдът трябва да се произнесе както по материалния обхват на Регламент № 1206/2001, така и дали прилагането му е задължително, по-специално когато даден съд възнамерява да събере пряко доказателства в друга държава членка, а не с посредничеството на замолен съд на тази държава.

5.

В преюдициалния въпрос обаче е упоменат и принципът на признаване на постановените в другите държави членки съдебни решения, прогласен в член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 година на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 4 ), в светлината на който може да се наложи Съдът да тълкува членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001.

6.

В преамбюла на Регламент № 1206/2001 се посочва:

[…]

[…]

[…]

7.

Член 1 от Регламент № 1206/2001, озаглавен „Обхват“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с разпоредбите на правото на тази държава, изисква:

2.   Искането не се прави за събиране на доказателство, за което няма намерение да се използва при започнати или предстоящи съдебни процедури“.

8.

Членове 10—16, които се намират в раздел 3 от същия регламент, определят начина на събиране на доказателства от замоления съд на друга държава членка (по метода на т.нар. „косвено“ сътрудничество).

9.

В член 10, параграф 2 от Регламент № 1206/2001 се уточнява, че „[з]амоленият съд изпълнява искането в съответствие с правото на своята държава членка“.

10.

Член 17 от цитирания регламент, който урежда директното събиране на доказателства от молещия съд (по метода на т.нар. „пряко“ сътрудничество), предвижда:

„1.   Когато съд[ът] иска директно да се съберат доказателства в друга държава членка, той представя искане до централния орган или друг компетентен орган на тази държава […].

2.   Директното събиране на доказателства може да се осъществи само ако то се изпълнява на доброволна основа, без принудителни мерки.

Когато директното събиране на доказателства изисква изслушване на лице, молещият съд съобщава на лицето, че процедурата ще се осъществи на доброволна основа.

3.   Събирането на доказателства се извършва от член на съдебния персонал или от всяко друго лице, такова като експерт, който е определен в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд.

[…]

5.   Централният орган или компетентният орган могат да откажат директното събиране на доказателства само ако:

6.   Без да се засягат условията по параграф 4, молещият съд изпълнява искането в съответствие с правото на неговата държава членка“.

11.

Член 31 от Регламент № 44/2001 предвижда, че „[м]оже да се направи заявление пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително охранителни мерки, каквито съществуват съгласно законодателството на тази държава членка, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото“.

12.

В член 32 от посочения регламент, който се намира в началото на глава III, озаглавена „Признаване и изпълнение“, се посочва, че „[з]а целите на настоящия регламент „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда“.

13.

Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001 „[с]ъдебно решение, което е постановено в държава членка, се признава в другата държава членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура“.

14.

На 22 ноември 2008 г. товарен влак, пътуващ от Белгия за Beverwijk (Нидерландия), дерайлира край Амстердам.

15.

В резултат от това произшествие са започнати съдебни производства както пред белгийските, така и пред нидерландските съдилища.

16.

Спорът по главното производство, за който пред белгийските съдилища е образувано обезпечително производство, е между ProRail NV (наричано по-нататък „ProRail“) и четири други дружества, свързани с горепосоченото произшествие, а именно Xpedys NV (наричано по-нататък „Xpedys“), FAG Kugelfischer GmbH (наричано по-нататък „FAG“), DB Schenker Rail Nederland NV (наричано по-нататък „DB Schenker“) и Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen NV (Société Nationale des Chemins de fer Belges [Белгийска национална железопътна компания], наричана по-нататък „SNCB“).

17.

ProRail е дружество със седалище в Утрехт (Нидерландия), което осигурява управлението на основните железопътни линии в Нидерландия, и на това основание сключва договори за достъп с железопътни предприятия, по-специално с дружество DB Schenker.

18.

DB Schenker, което също има седалище в Утрехт, е частен превозвач, чийто железопътен парк се състои от вагони, наети първоначално от SNCB, публичноправно акционерно дружество със седалище в Брюксел (Белгия).

19.

Според DB Schenker и SNCB Xpedys, чието седалище се намира в община на Брюксел — Андерлехт (Белгия), е станало наемодател на стопанисваните от DB Schenker вагони, считано от 1 май 2008 г.

20.

FAG, със седалище в Schweinfurt (Германия), е производител на части за вагони.

21.

На 11 февруари 2009 г. превозвачът DB Schenker подава до председателя на rechtbank van koophandel te Brussel (търговски съд, Брюксел) молба за образуване на обезпечително производство срещу дружества Xpedys и SNCB в качеството им на наемодатели на част от засегнатите от горепосоченото произшествие вагони, като иска да се назначи вещо лице. ProRail и FAG встъпват в производството. В хода на това производство ProRail моли въпросния съд да обяви за неоснователно искането за назначаване на вещо лице, а ако бъде назначено вещо лице — задачата му да се сведе до констатиране на повредите по вагоните, да не се разпорежда експертно проучване във връзка с цялостната железопътна мрежа в Нидерландия и да се разпореди задачата му да се извърши в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1206/2001.

22.

На 26 март 2009 г. ProRail предявява иск срещу DB Schenker и Xpedys пред нидерландски съд, а именно пред Rechtbank Utrecht, с искане превозвачът и наемодателят на повредените при произшествието вагони да бъдат обявени за виновни за нанесените на неговата железопътна мрежа щети и да му се изплати обезщетение на това основание.

23.

С определение от 5 май 2009 г. председателят на rechtbank van koophandel te Brussel уважава молбата на DB Schenker и назначава вещо лице, като определя обхвата на неговата задача, която трябва да се извърши в по-голямата си част в Нидерландия. В изпълнение на задачата, след като прикани страните да му съдействат за изпълнението на възложените му дейности, вещото лице е трябвало да отиде на местопроизшествието в Нидерландия, а и на всички други места, където може да направи важни фактически констатации. Освен това от него е поискано да проучи кой е производителят и да провери състоянието на някои технически елементи на вагоните. От вещото лице е поискано също да изготви становище за причинените на вагоните повреди и размера на щетите. Накрая, вещото лице е трябвало да направи оглед на управляваните от ProRail железопътна мрежа и железопътна инфраструктура и да се произнесе по въпроса дали и доколко тази инфраструктура също може да е една от причините за произшествието.

24.

ProRail обжалва това определение пред hof van beroep te Brussel (апелативен съд, Брюксел) с главно искане назначаването на вещо лице да бъде обявено за необосновано или, при условията на евентуалност, задачата на белгийското вещо лице да се сведе до констатиране на причинените вреди, доколкото тя може да бъде извършена в Белгия и, поне да бъде разпоредено вещото лице да извърши дейността си в Нидерландия само в рамките на процедурата, предвидена в Регламент № 1206/2001.

25.

На 20 януари 2010 г. hof van beroep te Brussel отхвърля тази жалба по съображение, че Регламент № 1206/2001 не е приложим, тъй като, от една страна, в случая не е налице нито една от хипотезите по член 1 от него, и от друга, твърдението на ProRail, че на вещо лице може да бъде възложено експертно проучване в Нидерландия само съгласно посочения регламент, е необосновано.

26.

ProRail подава касационна жалба срещу това решение на hof van beroep te Brussel пред запитващата юрисдикция, като изтъква, че са нарушени разпоредби на правото на Съюза, и по-специално членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 и член 31 от Регламент № 44/2001.

27.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че от членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 следва, че когато съд от държава членка желае да се съберат доказателства — например чрез експертно проучване от вещо лице — пряко в друга държава членка, трябва да се поиска предварително разрешение от последната държава. Запитващата юрисдикция посочва, че представените от ProRail касационни основания почиват и на тълкуване a contrario на член 31 от Регламент № 44/2001, от което следва, че такива действия по събиране на доказателства нямат екстериториално действие, когато липсва разрешение от страна на държавата, в която те трябва да бъдат проведени. Накрая, запитващата юрисдикция поставя въпроса за приложимостта в настоящото дело на член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съгласно който съдебните решения, постановени в една държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.

28.

При тези обстоятелства с акт от 30 юни 2011 г. Hof van Cassatie решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли членове 1 и 17 от Регламент [№ 1206/2001], по-специално предвид европейската правна уредба относно признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и предвид прогласения в член 33, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] принцип, че постановените в една държава членка съдебни решения се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура, да се тълкуват в смисъл, че съдът — който разпорежда извършването на експертно проучване от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, но отчасти и в друга държава членка — трябва да приложи единствено, т.е. изключително, установения с член 17 от посочения регламент метод с цел прякото изпълнение на последната част от задачата, или те следва да се тълкуват в смисъл, че на назначеното от тази държава вещо лице може да бъде възложено, включително и извън обхвата на разпоредбите на Регламент [№ 1206/2001], експертно проучване, което трябва да се проведе отчасти в друга държава — членка на Европейския съюз“?

29.

Писмени становища пред Съда са представили ProRail, съвместно Xpedys, DB Schenker и SNCB (наричани по-нататък „Xpedys и др.“), белгийското, чешкото, германското и португалското правителство, Конфедерация Швейцария и Европейската комисия. Съдебно заседание не е проведено.

30.

Xpedys и др. оспорват допустимостта на преюдициалното запитване, като според тях то има чисто хипотетичен характер и е ирелевантно за разрешаването на спора в главното производство, тъй като в конкретния случай Регламент № 1206/2001 бил неприложим.

31.

В подкрепа на становището си Xpedys и др. излагат четири оплаквания. Първото оплакване изхожда от обстоятелството, че в конкретния случай инициативата за трансгранична експертиза е подета от една от страните по спора, а не от съда, докато текстът на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 налагал тази инициатива да е поета от „съд“ на държавата членка, отправила искането. Второто оплакване е изведено от твърдението, че от сезирания в рамките на обезпечителното производство съд е поискано единствено да бъде назначено вещо лице, докато тези членове и съображение 7 от посочения регламент изисквали събирането на доказателства да е необходимо, за да може съдът да се произнесе по същество. Третото оплакване е основано на идеята, че този регламент не следва да се прилага, когато, както е в случая, не става въпрос за упражняването на публична власт на територията на друга държава членка, тъй като тогава разрешението на последната не било необходимо за изпълнението на експертната задача. Четвъртото оплакване се основава на констатацията, че прилагането на Регламент № 1206/2001 в спора по главното производство удължава процедурата, което било в пълно противоречие с целите, залегнали в съображение 2 от посочения регламент, а именно опростяването и ускоряването на събирането на доказателства.

32.

Според мен последните две оплаквания препращат към съображения, които са извън проблематиката относно евентуалната недопустимост на преюдициалното запитване и по-скоро се отнасят до съществото на спора по настоящото дело.

33.

Що се отнася до първите две оплаквания на Xpedys и др., следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика ( 5 ) в рамките на производството по постановяване на преюдициално заключение националната юрисдикция — предвид особеностите на делото — най-добре може да прецени както необходимостта от произнасяне по реда на преюдициалното производство, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпроса, който възнамерява да постави на Съда. След като поставеният въпрос се отнася до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, или когато поставеният за разглеждане проблем е от чисто хипотетично естество.

34.

Според мен обаче настоящият случай не е такъв. Всъщност в акта за преюдициално запитване е изложено достатъчно подробно с какво тълкуването на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 би могло да се окаже полезно за произнасянето по спора в главното производство, доколкото бъдещото решение на Съда би дало повече яснота на запитващата юрисдикция относно това дали провежданата в Нидерландия част от експертизата за определяне на причините за разглежданото в главното производство железопътно произшествие и за произтичащия от него обхват на повредите трябва да се осъществи съгласно белгийските процесуални норми или Регламент № 1206/2001.

35.

Ще добавя, че по мое мнение членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 изобщо не налагат решението за пряко извършване на действия по събиране на доказателства в друга държава членка да бъде взето служебно от съда на държавата членка, постановил събирането на доказателства. Те не изключват възможността страните по спора първоначално да са поискали от този съд да предприеме подобни действия, какъвто обикновено е случаят на практика, след като някоя от тях има правен интерес да бъде установено съществуването на факти, които са оспорвани от другата страна, за да докаже основателността на своите претенции.

36.

Освен това според мен е без значение, че решението за събиране на доказателства е взето не в производство по съществото на спора, а в рамките на обезпечително производство, чиято единствена цел е да се назначи вещо лице. Член 1, параграф 2 от Регламент № 1206/2001 само изисква доказателствата, които ще се събират, да бъдат с „намерение да се използват при започнати или предстоящи съдебни процедури“. Както Комисията правилно отбелязва в своето практическо ръководство, този израз включва събирането на доказателства преди евентуалното образуване на производство по съществото на спора, по време на което доказателствата ще бъдат действително използвани, по-специално в случай че е необходимо да се съберат доказателства, които впоследствие могат да станат недостъпни ( 6 ). Ето защо, след като трансгранични мерки за събиране на доказателства in futurum като разглежданите в главното производство ( 7 ) попадат в приложното поле на Регламент № 1206/2001, преюдициалното запитване не е недопустимо на това основание.

37.

Видно от преюдициалния въпрос, запитващата юрисдикция иска тълкуване на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001. Тя обаче се позовава и на разпоредбите на Регламент № 44/2001, и по-конкретно на принципа на взаимно и автоматично признаване на съдебните решения по граждански и търговски дела, постановени от съдилищата на различни държави членки, който е прогласен в член 33, параграф 1 от последния регламент ( 8 ). Запитващата юрисдикция иска Съдът да установи дали първите два члена трябва да се тълкуват с оглед „по-специално“ на разпоредбите на Регламент № 44/2001 и на посочения принцип.

38.

От акта за преюдициално запитване е видно, че съпоставянето на Регламент № 1206/2001 с Регламент № 44/2001 е направено от ProRail, в чиято жалба според Hof van Cassatie се твърди, че е налице нарушение не само на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001, но и на член 31 от Регламент № 44/2001, който предвижда, че пред съдилищата на държава членка може да се направи искане за временни, включително охранителни мерки, дори ако съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото. Очевидно ProRail се опитва да изведе от последния член, че правомощие за назначаване на експертиза имат единствено съдилищата по мястото, където тя трябва да бъде извършена, и a contrario, че подобна мярка не би могла да има екстериториално действие без разрешение от държавата членка, в която трябва да бъдат събрани доказателствата.

39.

Конфедерация Швейцария, за която представлява интерес евентуалното тълкуване от Съда на Регламент № 44/2001 поради сходството между неговите разпоредби и разпоредбите на Конвенцията от Лугано ( 9 ), е изразила становище само в това отношение. Тя поддържа, че мярката, с която даден съд възлага на вещо лице да извърши експертно проучване на територията на друга държава членка, не е нито временна, нито охранителна мярка по смисъла на член 31 от Регламент № 44/2001, защото подобна мярка не би могла да има екстериториално действие, нито да доведе до съдебно решение, което може да подлежи на признаване или на изпълнение по смисъла на член 32 от същия регламент ( 10 ).

40.

След като обаче нито един от тези членове не е изрично посочен от запитващата юрисдикция в поставения преюдициален въпрос и изложените за него съображения, според мен съгласно постоянната съдебна практика Съдът не следва да се произнася по тези въпроси ( 11 ).

41.

Що се отнася до член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001 — единствената цитирана в преюдициалния въпрос разпоредба от този регламент — подобно на страните в главното производство и правителствата на държавите членки, представили становища пред Съда, аз също считам, че този текст не може да даде подходящи насоки за тълкуването в настоящия случай на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001.

42.

В действителност проблемът в настоящото дело се отнася до обхвата и правилата за прилагане само на Регламент № 1206/2001, а не на Регламент № 44/2001. Като се има предвид, че първият от тези актове представлява по отношение на втория lex posterior ( 12 ) и lex specialis, що се отнася до съдебното сътрудничество в конкретната област на събирането на доказателства, според мен не е уместно Регламент № 1206/2001 да се тълкува в светлината на Регламент № 44/2001 ( 13 ).

43.

Бих искал да посоча в самото начало, че безспорно действията по събиране на доказателства, като извършването на съдебна експертиза, попадат в материалния обхват на Регламент № 1206/2001, дори ако понятието за доказателства, които могат да бъдат събрани съгласно този регламент ( 14 ), не е определено в него ( 15 ). Това ясно следва от член 17, параграф 3 от посочения регламент, съгласно който събирането на доказателства може да се осъществи директно в друга държава членка от молещия съд, който може да се представлява от всяко лице, „такова като експерт“ ( 16 ), определен в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд.

44.

Въпросът в настоящото производство е дали от член 1 във връзка с член 17 от Регламент № 1206/2001 следва, че когато съд от държава членка възнамерява да пристъпи към събиране на доказателства, каквато е експертната задача, възложена на вещо лице, директно на територията на друга държава членка, той трябва задължително да поиска предварително разрешение от последната в съответствие с посочения член 17, или може да реши да назначи такава експертиза на основание на процесуалните норми на националния съд ( 17 ).

45.

Мненията на съответните лица, изразили становище по този въпрос, са различни. Докато според ProRail и правителствата на държавите членки, встъпили в производството пред Съда, следва да се прилага единствено член 17 от Регламент № 1206/2001, то за Xpedys и др. и Комисията в някои случаи трябва да останат възможни и други начини за подобно директно събиране на доказателства.

46.

Ще отбележа, че е налице близост, а не идентичност между настоящия проблем и въпроса, поставен на Съда по дело Lippens и др. ( 18 ), по което също представих заключение. Въпреки че посоченото дело също се отнася до тълкуването на разпоредбите на Регламент № 1206/2001, и по-конкретно до задължителното или незадължителното прилагане на двата механизма за сътрудничество — единият пряк, а другият косвен — които са предвидени с регламента, двата случая са донякъде различни. Всъщност в дело Lippens и др. спорът по главното производство се отнася до разпореждане от съд на държава членка за изслушване на свидетели с местопребиваване в друга държава членка, които са призовани, за да дадат показания пред този съд. Обратно, експертиза, която, както в настоящото дело, трябва да бъде осъществена в друга държава членка, може да изисква по-голямо вмешателство на тази територия. Въпреки това считам, че разсъжденията, които трябва да се следват относно систематичната приложимост или неприложимост на Регламент № 1206/2001, трябва да бъдат същите независимо от вида на съответните действия по събиране на доказателства.

47.

Както вече отбелязах в заключението си по дело Lippens и др. ( 19 ), посочено по-горе, основополагащият принцип в тази област е принципът на териториален суверенитет на държавите членки. По традиция упражняването на публичната власт има териториален характер. Поначало тя няма как да се упражни извън държавата членка, в която се намира съдът или друг национален орган, освен със съгласието на местния „суверен“, т.е. със съгласието на органите на другата държава членка, на чиято територия тази публична власт трябва да се упражни.

48.

Целта на Регламент № 1206/2001 е да се противодейства срещу това разделяне на правомощията в рамките на Съюза, като се улесни движението на лицата, които трябва да участват в действия по събиране на доказателства, и в резултат на това — предаването на доказателства от една държава членка в друга, въз основа на взаимно доверие. По-конкретно стана ясно, че пречка за извършването на експертиза в друга държава членка, извън тази рамка, може да бъде фактът, че някои национални законодателства ограничават активното участие на член или на представител на молещия съд ( 20 ).

49.

Предвид двете основни цели на този регламент, а именно, първо, да се опрости сътрудничеството между държавите членки, и второ, да се ускори събирането на доказателства ( 21 ), според мен когато конкретно не е необходимо упражняването на съдебно правомощие за набавяне на доказателство в друга държава членка, не е задължително съдът, който разпорежда събирането на доказателства, да приложи един от двата механизма за опростено съдебно сътрудничество, предвидени от същия регламент ( 22 ).

50.

Настоящата формулировка на двата члена от Регламент № 1206/2001, чието тълкуване е поискано от запитващата юрисдикция, според мен не може да опровергае тази гледна точка. В член 1, параграф 1, буква б) от Регламента се посочва, че единствено „когато съд на държава членка […] изисква […] да си осигури доказателство направо в друга държава членка“ ( 23 ) трябва да се прилагат релевантните разпоредби на този регламент, а именно разпоредбите на член 17 ( 24 ). Последният предвижда, че директното събиране на доказателства от молещия съд, който действа в тази рамка, се предхожда от представяне на искане до централния орган или до компетентния орган на държавата членка, където трябва да бъдат събрани доказателствата ( 25 ). Обратно, ако даден съд не възнамерява да използва този способ за съдебно сътрудничество, понеже счита, че помощта на местните органи не е наложителна, за да се осъществят провежданите действия по събиране на доказателства, той не е длъжен да спазва предвидените в член 17 от Регламент № 1206/2001 формалности.

51.

От подготвителните работи по Регламент № 1206/2001 следва, че в изготвеното от Федерална република Германия ( 26 ) предложение първоначално е било планирано експертизите, които трябва да бъдат директно извършени в друга държава членка, да са предмет на специално третиране. Всъщност член 1, параграф 3 от посоченото предложение е предвиждал възможността експертизата да се осъществи на територията на друга държава членка без разрешение и дори без предварителното ѝ уведомяване от съда, който е решил да разпореди събирането на доказателства ( 27 ). Въпреки доклад на Европейския парламент в същия смисъл ( 28 ), становището на Икономическия и социален комитет ( 29 ) и последващото становище на Парламента ( 30 ), които също са в аналогичен смисъл, тази разпоредба е заличена в окончателната редакция, приета на 28 май 2001 г. от Съвета ( 31 ).

52.

Обратно на твърденията на някои от съответните лица, тези факти във връзка с историята на създаване на Регламент № 1206/2001 не опровергават анализа, който предлагам на Съда да възприеме. Въпреки че в крайна сметка първоначалният подход не е възприет от законодателя на Съюза, не е немислима възможността някои експертизи, които следва да се извършат в друга държава членка, все пак да бъдат изключени от приложното поле на Регламент № 1206/2001, а именно тези, за извършването на които са назначени вещи лица за изпълнението на експертни задачи, които не налагат съдействие от местните съдебни органи, за да бъдат изцяло осъществени.

53.

Предходната практика на Съда също не оборва моя анализ. Отбелязвам, че Решение по дело St. Paul Dairy ( 32 ) е посочено от дружество ProRail, според което това решение въвеждало задължение за прилагане на Регламент № 1206/2001 „с оглед събирането на доказателства (с изслушване на свидетел и посещение на съответното място в конкретния случай)“. Според мен обаче подобно тълкуване на посоченото решение е неправилно, както вече показах в заключението, представено по дело Lippens и др. ( 33 )

54.

Вярно е, че процедурата за директно събиране на доказателства, предвидена в член 17 от Регламент № 1206/2001, може да се приложи само на доброволна основа ( 34 ), за разлика от процедурата за косвено събиране на доказателства, където е възможно да бъдат взети принудителни мерки в приложение на член 13 от този регламент. Засегнатите от експертизата лица обаче могат доброволно да приемат да се съобразят с тази мярка и да съдействат на вещото лице, макар в спора, предмет на главното производство, случаят с ProRail да не изглежда такъв.

55.

Определящият критерий за това в какви случаи Регламент № 1206/2001 трябва задължително да се прилага от съд на държава членка според мен е критерият за нуждата му да получи съдействие не от страните по спора, а от публичноправните органи на другата държава членка, в която експертизата трябва да бъде извършена.

56.

Ето защо считам, че трябва да се прави разграничение според това дали вещото лице, назначено от съд на държава членка, трябва да упражни публичноправните властнически правомощия на друга държава членка, в зависимост от конкретната преценка, която ще бъде направена от този съд.

57.

Ако вещо лице се окаже в положение, при което му е възложено извършването на проверки и изготвянето на технически заключения при условия, които са изпълними от всеки, тъй като се отнасят до обществено достъпни вещи, данни или места, според мен не е необходимо подобни действия по събиране на доказателства да се осъществяват в съответствие с процедурата, предвидена в член 17 от Регламент № 1206/2001. Всъщност действията, които не засягат суверенитета на държавата членка, където трябва да бъдат събрани доказателствата, и които следователно не налагат помощта на местните съдебни органи, могат да не попадат в приложното поле на Регламент № 1206/2001. Според мен в този случай е налице просто възможност да се приложи механизмът за сътрудничество, установен с посочения член 17. Ако съдът, който разпорежда извършването на експертиза, смята, че това е по-удачно, отколкото да се прибягва до националните процесуални норми, той може да приложи този механизъм, но не е длъжен и може да не го прави, ако не се нуждае от сътрудничеството и от правомощията за упражняване на принуда на държавата членка, където трябва да се изпълни възложената експертна задача.

58.

В представеното си пред Съда становище и Комисията очевидно счита, че Регламент № 1206/2001 няма за цел да изключи или да наложи a priori някои форми или начини за събиране на доказателства. От това тя правилно заключава, че всеки съд от държава членка трябва да има свободата да разпореди извършването на експертиза в друга държава членка, без да следва предвидената в член 17 от посочения регламент процедура, т.е. без да поиска съдействие от органите в другата държава членка, „доколкото“ извършването на тази част от експертизата не изисква сътрудничество с органите на държавата членка, където тя трябва да се проведе.

59.

За сметка на това, ако за да изпълни експертната си задача вещото лице трябва да има достъп до вещи, информация или места, които не са обществено достъпни, в този случай то се нуждае от помощта на органите на другата държава членка. В тази хипотеза, когато е налице упражняване на съдебно правомощие с външно действие, а именно на територията на друга държава членка, предвидената в член 17 от Регламент № 1206/2001 процедура за директно събиране на доказателства ( 35 ) трябва непременно да се приложи с цел замолената държава членка да окаже сътрудничество и за да се използват всички произтичащи от това атрибути на властта ( 36 ).

60.

Струва ми се, че такъв е случаят при обстоятелства като разглежданите в спора по главното производство. Всъщност достъпът до съоръженията на железопътната мрежа, който несъмнено е ограничен със законови, подзаконови или административни разпоредби, по-специално по съображения, свързани с контрола на движението и особено с безопасността, налага упражняването на публичноправни властнически правомощия. Дори ако ProRail има право да използва тази мрежа като управител на съответната инфраструктура, евентуалното съгласие на това частноправно дружество ( 37 ) не е достатъчно, предвид публичния характер на действията, необходими за извършването на подобна експертна задача. Според мен поради факта, че белгийските съдилища следователно се нуждаят от съдействието на нидерландските съдебни органи, за да може възложената на вещото лице експертна задача да бъде изпълнена направо на територията на Кралство Нидерландия, считам, че в настоящия случай е трябвало да се приложи предвиденият в член 17 от Регламент № 1206/2001 механизъм за сътрудничество ( 38 ).

61.

Не би могло да има опасност член 17 от Регламент № 1206/2001 да загуби полезното си действие, ако предлаганото от мен тълкуване бъде възприето от Съда. Ще отбележа, че според ProRail приемането на посочения регламент не би имало смисъл, ако държавите членки не са обвързани от него. Считам обаче, че така поставен проблемът е изопачен. Регламент № 1206/2001 действително е задължителен, но само в съответното му приложно поле, т.е. по мое мнение той се прилага единствено в случаите, в които сътрудничеството на органите на друга държава членка е конкретно необходимо, за да се допусне или подобри събирането на доказателства, и следователно е поискано от съд на държава членка.

62.

Според мен би било погрешно — а и дори би довело до извод в обратен смисъл — да се приеме, както твърди ProRail, че поради влизането в сила на Регламент № 1206/2001 вече не е възможно да се назначават вещи лица, на които да бъдат възложени експертни проучвания в чужбина, без систематично да се прилагат предвидените в посочения регламент механизми. Всъщност целта на Регламент № 1206/2001 е не да се ограничат възможностите за действие на националните съдилища при събирането на доказателства, като се изключат другите способи за събирането им, а напротив, тези възможности да се увеличат с въвеждането на алтернатива, която насърчава сътрудничеството между тези съдилища, доколкото това е необходимо, с други думи, когато сезираният съд счете, че предвидените в този регламент способи са по-ефикасни.

63.

Тази възможност следва по-конкретно от факта, че съгласно член 21, параграф 2 от Регламент № 1206/2001 ( 39 ) международните договори и споразумения продължават да са приложими между държавите членки, ако позволяват доказателствата да се събират по-ефикасно, отколкото с предвидените в регламента механизми, при условие че тези актове са съвместими с разпоредбите на посочения регламент, както вече отбелязах в заключението по дело Lippens и др., посочено по-горе.

64.

Ще добавя, че този функционален подход при тълкуването на членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001 съответства на замисъла, възприет в последващ законодателен текст, а именно Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес ( 40 ), член 9 от който предвижда, че сезираният съд определя начините за събиране на доказателства и обхвата на доказателствата, необходими за неговото решение, според правилата, които са приложими за допустимостта на доказателства, и че поради това той трябва да използва най-опростения и най-малко утежняващ способ за събиране на доказателства. Според мен същото би трябвало да важи и за условията на прилагане на Регламент № 1206/2001.

65.

С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос, поставен от Hof van Cassatie:

„Членове 1 и 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка разпореди събирането на доказателства от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, и отчасти в друга държава членка, този съд може да реши да назначи вещото лице с цел прякото изпълнение на последната част от неговата задача било като използва предвидената в посочения член 17 процедура за директно събиране на доказателства от молещия съд, било като не прилага разпоредбите на този регламент, доколкото извършването на тази част от експертизата не изисква сътрудничество с органите на държавата членка, където тя трябва да се проведе“.