This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62011CA0263
Case C-263/11: Judgment of the Court (Second Chamber) of 19 July 2012 (reference for a preliminary ruling from the Augstākās tiesas Senāts — Latvia) — Ainārs Rēdlihs v Valsts ieņēmumu dienests (Sixth VAT Directive — Directive 2006/112/EC — Concept of ‘economic activity’ — Supplies of timber in order to alleviate the damage caused by a storm — Reverse charge procedure — Failure to register in the register of taxable persons — Fine — Principle of proportionality)
Дело C-263/11: Решение на Съда (втори състав) от 19 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts — Латвия) — Ainārs Rēdlihs/Valsts ieņēmumu dienests (Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност)
Дело C-263/11: Решение на Съда (втори състав) от 19 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts — Латвия) — Ainārs Rēdlihs/Valsts ieņēmumu dienests (Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност)
OB C 295, 29.9.2012, p. 13–13
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
29.9.2012 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 295/13 |
Решение на Съда (втори състав) от 19 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts — Латвия) — Ainārs Rēdlihs/Valsts ieņēmumu dienests
(Дело C-263/11) (1)
(Шеста директива ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Понятие за икономическа дейност - Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди - Режим на самоначисляване - Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност - Глоба - Принцип на пропорционалност)
2012/C 295/21
Език на производството: латвийски
Запитваща юрисдикция
Augstākās tiesas Senāts
Страни в главното производство
Жалбоподател: Ainārs Rēdlihs
Ответник: Valsts ieņēmumu dienests
Предмет
Преюдициално запитване — Augstākās tiesas Senāts — Тълкуване на член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) и на член 9 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Понятия за данъчнозадължено лице и за икономическа дейност — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице, което е собственик на стоки с горски произход, предназначени за задоволяване на личните му нужди, с оглед да се компенсират причинените от буря вреди — Съответствие с принципа на пропорционалност на национална мярка, с която липсата на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност се санкционира с глоба в размер на дължимия при нормални обстоятелства данък в зависимост от стойността на доставените стоки, макар че съответното лице не би било длъжно да внесе данъка дори ако се е било регистрирало
Диспозитив
1. |
Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г., трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. |
2. |
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. |