i)

на доставки, които са идентични от гледна точка на потребителя, или

ii)

на сходни доставки, които задоволяват едни и същи нужди на потребителя — само по себе си достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на данъчен неутралитет или трябва да се вземе предвид (и ако това е така, как)

а)

правният и икономически контекст;

б)

дали е налице конкуренция между идентичните услуги, респ. между сходните услуги; и/или

в)

дали различното третиране по ДДС е довело до нарушаване на конкуренцията?

а)

съгласно националното право доставките, използвани за сравнение, подлежат на облагане с ДДС, но

б)

данъчният орган на държавата членка има практика да третира доставките, използвани за сравнение, като освободени от ДДС?

а)

необходимо ли е данъчният орган ясно и недвусмислено да е посочил, че използваните за сравнение доставки ще бъдат третирани като освободени от ДДС;

б)

има ли значение фактът, че към момента, когато данъчният орган е направил такова изявление, той не е преценил всички факти, които са релевантни за правилното третиране по ДДС на използваните за сравнение доставки, или не е преценил правилно тези факти; и

в)

има ли значение фактът, че ДДС за използваните за сравнение доставки не е нито деклариран от данъчнозадълженото лице, нито е поискан от данъчния орган, но впоследствие данъчният орган се е опитал да събере този ДДС, при спазване на обичайните давностни срокове съгласно националното право?

i)

впоследствие данъчните органи променят своята практика,

ii)

впоследствие национален съд приеме, че променената практика отразява правилното тълкуване на смисъла на съответните национални правни норми,

iii)

принципите на националното и/или европейското право, включително принципът на защита на оправданите правни очаквания, принципът на estoppel, принципът на правна сигурност и принципът на забрана за обратно действие, и/или давностните срокове не допускат държавата членка да събира ДДС за доставки, които по-рано са били разглеждани като освободени?