—

за Südzucker AG и WEGO Landwirtschaftliche Schlachtstellen GmbH, от L. Harings и K. Steinke, Rechtsanwälte,

—

за Fleischkontor Moksel GmbH, от S. Schubert, Rechtsanwalt,

—

за Hauptzollamt Hamburg-Jonas, от г‑н T. Peters, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г‑н B. Schima, г‑н B. Burggraaf и г‑н G. von Rintelen, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 5, стр. 58, наричан по нататък „Митнически кодекс“) и на Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (OВ L 102, стp. 11; Специално издание на български език, глава 3, том 27, стр. 187), изменен с Регламент (ЕО) № 90/2001 на Комисията от 17 януари 2001 година (OВ L 14, стp. 22; Специално издание на български език, глава 3, том 36, стр. 14, наричан по-нататък „Регламент № 800/1999“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между, от една страна, Südzucker AG (наричано по-нататък „Südzucker“), WEGO Landwirtschaftliche Schlachtstellen GmbH (наричано по-нататък „WEGO“) и Fleischkontor Moksel GmbH (наричано по-нататък „Moksel“), установени в Германия дружества, и Hauptzollamt Hamburg-Jonas, от друга страна, относно връщането на възстановявания при износ.

3

Член 2, параграф 1, буква и) от Регламент № 800/1999 дефинира „износител“ по смисъла на този регламент, както следва:

„По смисъла на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

4

Член 5 от Регламента уточнява:

„1.   „Ден на износа“ означава датата, в която митническите власти приемат декларацията за износ, в която е означено, че ще бъде заявено възстановяване.

[…]

4.   Използваният документ при износа за предоставяне на възстановяване съдържа всички необходими данни за изчисляване на сумата на възстановяването[…]

[…]

7.   Всяко лице, което изнася продукти, за които изисква предоставяне на възстановяване, е длъжно:

[…]

Компетентната митническа служба трябва да може да направи физически проверки и да идентифицира стоките за транспорт до службата на излизане от митническата територия на Общността.

[…]“.

5

Регламент (ЕО) № 3122/94 на Комисията от 20 декември 1994 година относно критериите за анализ на риска по отношение на селскостопанските продукти, за които се отпускат възстановявания (ОВ L 330, стр. 31; Специално издание на български език, глава 3, том 16, стр. 66), предвижда в член 1:

„Целта на анализа на риска е да се улесни ориентирането на физическите проверки към онези продукти, физически и юридически лица и сектори, които представляват най-голям риск, като идентифицира и направи оценка на степента на риск, позволявайки подбора на стоките и продуктите, които следва да бъдат подложени на физически контрол.

Когато […] държавите членки използват анализ на риска, те могат да се основат на определен набор от следните критерии за подбор на митническите декларации, свързани с продуктите, за които се осъществява физически контрол:

[…]

[…]“.

6

Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (OВ L 152, стp. 1; Специално издание на български език, глава 3, том 32, стр. 210), предвижда в член 24, параграф 1, втора алинея:

„Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 1, i) от Регламент […] № 800/1999, митническата декларация трябва да се изготви от титуляра или, когато случаят е такъв, от правоприемника по лицензията или сертификата, или от техен представител по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент […] № 2913/92“.

7

Член 4, точка 5 от Митническия кодекс определя понятието „решение“, както следва:

„Решение“ е всеки административен акт, издаден от митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, като този акт има правни последици за едно или повече определени или определяеми лица; […]“.

8

Съгласно член 5 от този кодекс:

„1.   Според условията, предвидени в член 64, параграф 2 […], всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и формалностите, предвидени в митническото законодателство.

2.   Представителството може да бъде:

[…]

4.   Представителят трябва да декларира, че действа от името или за сметка на представляваното от него лице, да посочи дали е пряк или косвен представител и да притежава представителна власт.

Лице, което не декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, или което декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, без да притежава представителна власт, се счита, че действа от свое име и за своя сметка.

[…]“.

9

Член 6 от посочения кодекс предвижда:

„1.   За издаване на решение от митническите органи по прилагането на митническото законодателство лицето, поискало издаването му, трябва да представи цялата информация и документация, необходима на тези органи, за да се произнесат.

2.   Решението трябва да бъде издадено и съобщено на [заявителя] във възможно най-кратък срок.

Когато искането за решение е направено писмено[…] решението се съобщава писмено на [заявителя].

[…]“.

10

Съгласно член 10 от същия кодекс:

„[Разпоредбите на Митническия кодекс] не засягат прилагането на националните правила, които предвиждат, че решения не пораждат действие или престават да пораждат действие на основания, които не са свързани с митническото законодателство“.

11

Член 68 от Митническия кодекс гласи следното:

„За проверката на декларации, които митническите органи са приели, те имат право да извършват:

12

Член 73, параграф 1 от този кодекс предвижда:

„[…] митническите органи разрешават вдигането [на стоките], след като данните в декларацията са проверени или са приети без проверка. […]“.

13

Член 78 от посочения кодекс, озаглавен „Последваща проверка на декларации“, гласи:

„1.   След вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията.

[…]

3.   Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, [за да отстранят нередностите], като отчитат новите данни, с които разполагат“.

14

Правилникът относно възстановяванията при износ (Ausfuhrerstattungsverordnung) от 24 май 1996 г. (BGBl. 1996 I, стр. 766), изменен с първи правилник за изменение от 27 юли 2000 г. (BGBl. 2000 I, стp. 1233), в член 15, озаглавен „Заявител и заявление“, предвижда:

„Заявлението за възстановяване може да бъде подадено само от […]

15

С декларация за износ от 31 януари 2005 г. Südzucker обявява пред Hauptzollamt Heilbronn (Главно митническо учреждение Heilbronn) — пред което това дружество представя лицензия за износ, изготвена на негово име — износ на захар за Швейцария. Като „изпращач/износител“ в клетка 2 от тази декларация фигурира August Toepfer & Co. KG (наричано по-нататък „Toepfer“). В своята молба за възстановяване от 26 април 2005 г. Südzucker посочва, че Toepfer е вписано в тази клетка като износител поради неволна грешка и че всъщност износител на стоката било самото Südzucker, а не Toepfer.

16

С решение от 30 май 2005 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas отхвърля заявлението на Südzucker за предоставяне на възстановяване при износ, с мотива че в приложение на член 15 от изменения правилник относно възстановяванията при износ, посочен в точка 14 от настоящото решение, подобно заявление може да бъде подадено само от лицето, което фигурира в клетка 2 от декларацията за износ.

17

След безрезултатно обжалване по административен ред, на 28 август 2007 г. Südzucker подава жалба пред запитващата юрисдикция, в която иска Hauptzollamt Hamburg-Jonas да бъде осъдена да му предостави възстановяване при износ в съответствие с неговото заявление от 26 април 2005 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas иска жалбата да бъде отхвърлена.

18

При тези условия Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

През февруари и март 1993 г. WEGO поставя 956 кашона със замразено говеждо месо в режим на митническо складиране, за да получи възстановяване при износ, като указаната цел е износ за Египет. В съответствие с неговото искане, с решения от 26 март и 1 април 1993 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas предоставя авансово плащане на сума, съответстваща на възстановяване при износ на стойност 92764,85 DEM.

20

На 7 април 1993 г. дружеството IKS Versmold, със седалище във Versmold (Германия), по искане и за сметка на WEGO декларира пред Hauptzollamt Bielefeld износ за Ирак на 833 кашона със замразено говеждо месо от гореспоменатите запаси, като представя контролен екземпляр T 5. В този формуляр като „изпращач/износител“ е вписано установеното в Münster (Германия) Westfleisch Vieh- und Fleischzentrale Westfalen Eg (наричано по-нататък „Westfleisch“). Westfleisch притежава разрешение за износ за Ирак на месо. Hauptzollamt Bielefeld извършва митническо оформяне на декларираните стоки в съответствие със заявлението. На 8 април 1993 г. стоките са изнесени.

21

С писмо от 8 март 1994 г., отправено до Hauptzollamt Hamburg-Jonas чрез Hauptzollamt Bielefeld, Westfleisch привлича вниманието върху факта, че е допуснало грешка при попълването на клетка 2 от посочения формуляр и че там би трябвало да фигурира WEGO. Hauptzollamt Bielefeld допуска тази поправка на 9 март 1994 г., което обаче не е съобщено веднага на WEGO. На 17 март 1994 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas освобождава предоставените от WEGO гаранции.

22

С решение от 10 декември 1997 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas изисква връщане на въпросното възстановяване при износ, а с решение от 27 август 2008 г. отхвърля административната жалба, която WEGO подава срещу това искане за връщане. Митническото учреждение приема, че само лицето, което е посочено поименно като износител в клетка 2 на декларацията за износ, може да претендира възстановяване при износ. Извършената от Hauptzollamt Bielefeld последваща поправка по никакъв начин не променила това, тъй като компетентната за възстановяването служба не е обвързана от поправката, извършена от митническото учреждение на износа.

23

На 29 септември 2008 г. WEGO обжалва последното решение пред запитващата юрисдикция и претендира отмяна на искането за връщане. Според Hauptzollamt Hamburg-Jonas жалбата трябва да бъде отхвърлена.

24

При тези условия Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обвързано ли е главното митническо учреждение, компетентно да изплати възстановяването, от направената от митническото учреждение на износа последваща поправка на данните, които фигурират в клетка 2 от декларацията за износ, съответно на контролен екземпляр T 5?“.

25

С декларация за плащане от 8 ноември 2001 г. Moksel, представлявано от Nordfrost Kühl- und Lagerhaus GmbH & Co. KG, (наричано по-нататък „Nordfrost“), установено в Германия, поставя при Hauptzollamt Itzehoe 546 кашона със замразено говеждо месо в режим на митническо складиране, за да получи възстановяване при износ, с оглед на изнасянето им за Русия. С решение от 11 февруари 2002 г., в съответствие с неговото заявление, Hauptzollamt Hamburg-Jonas предоставя на Moksel авансово плащане на сума, съответстваща на възстановяване при износ на стойност 9840,95 EUR.

26

На 27 декември 2001 г. по искане и за сметка на Fleischkontor Moksel GmbH (наричано по-нататък „Moksel-Regensburg“), установено в Ratisbonne (Германия), Nordfrost декларира пред Hauptzollamt Itzehoe износ за Русия на 544 кашона със замразено говеждо месо. В клетка 40 от декларацията за износ, озаглавена „кратка декларация/предходен документ“, е посочено извършеното от Moksel поставяне в режим на митническо складиране с цел възстановяване, а в клетка 2 от тази декларация като износител е обозначено Moksel-Regensburg. В клетка 44 от посочената декларация, озаглавена „специални забележки/представени документи/сертификати и разрешения“, е посочена лицензия за износ, чийто титуляр е Moksel. Hauptzollamt Itzehoe приема въпросната декларация за износ и стоките са изнесени на 12 януари 2002 г.

27

С писмо от 1 юли 2002 г. Nordfrost се обръща към Hauptzollamt Itzehoe, за да го осведоми, че посоченото поставяне в режим на митническо складиране с цел възстановяване от името на Moksel е вписано погрешно в декларацията за износ. Там се посочва, че стоките са поставени в склад от името на дружеството Moksel и би трябвало да бъдат изведени точно по същия начин. На 4 юли 2002 г. Hauptzollamt Itzehoe потвърждава тази „поправка“ на декларацията за износ и в същия ден изпраща на Hauptzollamt Hamburg-Jonas „поправка на декларация за износ“, която посочва по-специално „поправка: вж. писмото за поправка на Nordfrost […] от 1 юли 2002 г.“

28

С решение от 6 януари 2003 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas изисква връщане на авансово изплатеното на Moksel възстановяване при износ, увеличено с 15 %, възлизащо на обща стойност 11273,84 EUR, тъй като Moksel не доказало с декларация за износ, че продуктите, които е поставило в режим на митническо складиране, са напуснали митническата територия на Европейския съюз. Въпросната декларация за износ не можела да бъде призната за доказателство за износ, тъй като е подадена от името на Moksel-Regensburg.

29

След безрезултатно обжалване по административен ред Moksel подава жалба пред запитващата юрисдикция. Hauptzollamt Hamburg-Jonas иска тази жалба да бъде отхвърлена.

30

При тези условия Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

С определение на председателя на Съда от 10 март 2011 г. дела С‑608/10, C‑10/11 и C‑23/11 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.

32

С първите въпроси по дело C‑608/10 и дело C‑23/11, които са формулирани по един и същ начин, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че титулярът на лицензия за износ има право на възстановяване при износ само когато е вписан като износител в клетка 2 от декларацията за износ, подадена пред компетентното митническо учреждение.

33

За да се даде полезен отговор на тези въпроси, първо следва да се изясни кой оператор трябва да се счита за „износител“ за целите на Регламент № 800/1999. След това трябва да се прецени доколко е релевантен фактът, че името на така установения износител е било или не е било посочено в декларацията за износ.

34

Що се отнася, на първо място, до понятието „износител“ по смисъла на Регламент № 800/1999, следва да се отбележи, че член 2, параграф 1, буква и) от този регламент го дефинира като „физическото или юридическо лице, имащо право на възстановяване“. Съгласно трайната съдебна практика тази дефиниция, която не съдържа никакво изрично позоваване на правото на държавите членки, трябва да бъде тълкувана автономно (в този смисъл вж. по-специално Решение от 6 март 2008 г. по дело Nordania Finans и BG Factoring, C-98/07, Сборник, стр. I-1281, точка 17 и цитираната съдебна практика).

35

Освен това член 2, параграф 1, буква и) от Регламент № 800/1999 предвижда, че „[в] случай че лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, трябва да бъде използвана или може да бъде използвана, титулярът […] на лицензията, има право на възстановяване“ и че „износителят в митническия смисъл на термина може да бъде различен от износителя по смисъла на [Регламент № 800/1999]“.

36

От това следва, че въпросът дали дадено лице трябва да се счита за износител по смисъла на Регламент № 800/1999 не зависи от това дали е било вписано в дадена клетка от декларацията за износ или не. С други думи, лицето, което има право на възстановяване при износ, тоест евентуално титулярят на лицензия за износ, трябва да се счита за „износител“ по смисъла на посочения регламент дори ако в тази клетка е вписано името на друго лице, какъвто изглежда е случаят в споровете по главните производства.

37

На второ място, съгласно член 5, параграф 7, буква а) от Регламент № 800/1999, за да може да претендира плащане на възстановяване при износ, износителят е длъжен и „да подаде декларация за износ в компетентната митническа служба на мястото, където продуктите трябва да бъдат натоварени за превоз за износ“. Освен това член 24, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1291/2000 изрично предвижда, че „[б]ез да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 1, [буква и)] от Регламент […] № 800/1999, митническата декларация трябва да се изготви от титуляра или, когато случаят е такъв, от правоприемника по лицензията или сертификата, или от техен представител по смисъла на член 5, параграф 2 от [Митническия кодекс]“.

38

Следователно декларацията за износ, в която съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 800/1999 е посочено, че ще бъде искано възстановяване при износ, трябва да се подаде от самия износител или чрез представител по смисъла на член 5, параграф 2 от Митническия кодекс. В последния случай съгласно параграф 4 от този член представителят е длъжен да декларира, че става дума за представлявано лице.

39

По-специално целта на това задължение е да гарантира, че митническите органи могат да извършат анализ на съответния риск, когато при преценка на всеки отделен случай решат дали да извършат физическа проверка на декларираните стоки за износ или не. Всъщност съгласно член 1 от Регламент № 3122/94 посоченият анализ се отнася по-специално до личността на износителя. При това положение за да се гарантира полезното действие на разглежданата правна уредба и за да не се осуети такъв анализ на риска, е наложително към момента на приемане на декларацията за износ митническите органи да са наясно кой е истинският износител.

40

От това следва, че износителят по смисъла на член 2, параграф 1, буква и) от Регламент № 800/1999 трябва да бъде лесно установим с помощта на декларацията за износ, в смисъл че неговото име трябва да бъде вписано в предвидената за тази цел клетка. Ако истинският износител не е посочен там, по принцип той не може да претендира за плащане на възстановяване при износ.

41

В това отношение следва да се добави, че митническите органи не са длъжни да разглеждат или дори да тълкуват дадена декларация за износ, за да проверят дали от всички съдържащи се в нея данни, и по-специално от данните за титуляря на лицензията за износ, не следва, че посоченото в тази декларация лице е било посочено по погрешка.

42

Всъщност от член 68 във връзка с член 73, параграф 1 от Митническия кодекс следва, че митническите власти не са длъжни да проверяват данните, съдържащи се в дадена декларация. По-нататък, както подчертава с основание Hauptzollamt Hamburg-Jonas, износът на стоки, при който се ползва възстановяване при износ, е в значителни мащаби. При това положение в момента, в който анализират ефективно рисковете, свързани с даден износ, а именно когато са информирани в началото на дейностите по натоварването съгласно член 5, параграф 7, буква б) от Регламент № 800/1999, като цяло митническите органи не разполагат още с всички документи по преписката и трябва да извършат своя анализ на риска за много кратко време. При тези условия не може да се приеме, че митническите органи са длъжни да извършат задълбочен преглед на данните в дадена декларация за износ, за да открият евентуално възможни противоречия между тях.

43

Освен това, обратно на онова, което твърдят Südzucker и WEGO в съдебното заседание, член 5, параграф 7, буква a) от Регламент № 800/1999 и член 24, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1291/2000 — чиято цел е да осигурят ефикасността на физическите проверки, извършвани от митническите органи — не създават „вторични“ задължения, нарушаването на които да води само до по-леки санкции от предвидените в случаите на неспазване на основно задължение. Напротив, съгласно постоянната съдебна практика тези проверки са необходими, за да могат да бъдат изпълнени целите на правната уредба на Съюза в областта на възстановяванията при износ (вж. в този смисъл Решение от 19 март 2009 г. по дело Dachsberger & Söhne, C-77/08, Сборник, стp. I-2097, точка 41 и цитираната съдебна практика).

44

Предвид гореизложеното на първите въпроси по дело C‑608/10 и дело C‑23/11 следва да се отговори, че член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип титулярят на лицензия за износ има право на възстановяване при износ само когато е вписан като износител в клетка 2 на декларацията за износ, подадена в компетентното митническо учреждение.

45

С втория въпрос по дело C‑608/10 запитващата юрисдикция по същество пита дали член 78, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс трябва да бъде тълкуван в смисъл, че позволява да се извърши последваща поправка на декларацията за износ за целите на възстановяването, за да се промени името на износителя, което фигурира в предвидената за тази цел клетка, и дали в случай като този по главното производство митническите органи са длъжни да отстранят нередностите и да предоставят на износителя възстановяването при износ.

46

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че Регламент № 800/1999 не съдържа никаква разпоредба относно възможността за последваща поправка на декларация за износ, с други думи, след вдигането на стоките. Съдът обаче вече е постановил, че износът по смисъла на този регламент е митнически режим и че по същество общите разпоредби на Митническия кодекс се прилагат по отношение на всички декларации за износ на стоки, предмет на възстановяване при износ, при спазване на специалните разпоредби (вж. Решение от 7 септември 2006 г. по дело Nowaco Germany, C-353/04, Recueil, стp. I-7357, точки 45—47). Следователно приложимата към фактите по главното производство разпоредба е член 78 от Митническия кодекс относно последващия контрол на декларациите.

47

На второ място, що се отнася до обхвата на последната разпоредба, Съдът вече е уточнил, че нейната логика е в съобразяването на митническата процедура с действителното положение (Решение от 14 януари 2010 г. по дело Terex Equipment и др., C-430/08 и C-431/08, Сборник, стр. I-321, точка 56). Освен това посочената разпоредба не прави разлика между грешките или пропуските, които са могли да бъдат коригирани, и онези, които не са могли да бъдат коригирани (вж. Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стp. I-8937, точка 63). От това следва, че член 78, параграф 3 от Митническия кодекс по принцип позволява поправката на декларация за износ, за да се коригира името на износителя, което фигурира в клетка 2 от нея.

48

Що се отнася до това дали митническите органи не само имат право да отстранят нередностите и да предоставят на износителя заявеното възстановяване при износ, а дали са и длъжни да го направят, Съдът вече е напомнил, че когато деклараторът поиска поправка на неговата декларация, искането му трябва да бъде разгледано от тези органи поне що се отнася до въпроса дали тази поправка следва да се извърши или не, и че по този начин осъществяването на поисканата от декларатора поправка е оставено на преценката на митническите органи както по отношение на самото ѝ извършване, така и по отношение на нейния резултат (вж. Решение по дело Terex Equipment и др., посочено по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика). Следователно тези органи разполагат с широко право на преценка.

49

Съдът е уточнил и че в рамките на първата преценка митническите органи вземат предвид по-специално възможността да се направи проверка на данните, които се съдържат в подлежащата на поправяне декларация и в искането за поправка. Ако се окаже, че по принцип поправката е възможна, митническите органи трябва или да отхвърлят искането на декларатора с мотивирано решение, или да извършат исканата поправка (вж. Решение по дело Terex Equipment и др., посочено по-горе, точки 59 и 60, както и цитираната съдебна практика).

50

В това отношение следва обаче да се добави, че само фактът, че към момента, в който е направено искането за поправка на декларацията за износ, стоките вече са напуснали територията на Съюза и следователно физическа проверка на тези стоки преди техния износ вече е била невъзможна, не позволява да се направи изводът, че поправка на въпросната декларация не би била възможна. Всъщност, макар за да могат да се изпълнят целите на правната уредба на Съюза в областта на възстановяванията при износ, по принцип да е наложително физическите проверки да се извършват върху част от стоките, които се изнасят извън Съюза, както бе казано в точка 43 от настоящото решение, липсата на такава проверка в конкретен случай не възпрепятства непременно възможността, предвид особените обстоятелства на този случай, тези цели да бъдат постигнати въпреки всичко.

51

Ето защо Съдът приема, че ако поправката на дадена декларация за износ покаже, че постигането на въпросните цели на митническия режим не е застрашено, по-специално тъй като стоките, предмет на посочения митнически режим, действително са били изнесени — което заявителят следва да установи, — в съответствие с член 78, параграф 3 от Митническия кодекс митническите органи трябва да вземат необходимите мерки, за да отстранят нередностите, като отчетат новите данни, с които разполагат, дори ако деклараторът с поведението си пряко е засегнал възможността митническите органи да извършат тези проверки (вж. в този смисъл, Решение по дело Terex Equipment и др., посочено по-горе, точки 46 и 62).

52

Ето защо на втория въпрос по дело C‑608/10 следва да се отговори, че член 78, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че позволява да се извърши последваща поправка на декларацията за износ за целите на възстановяването, за да се промени името на износителя, което фигурира в предвидената за тази цел клетка, и че митническите органи са длъжни:

53

С третия си въпрос по дело C‑608/10 запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999, както и митническата правна уредба на Съюза трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, при който титулярят на лицензия за износ не е вписан като износител в клетка 2 от декларацията за износ, митническите органи могат да предоставят на този титуляр възстановяване при износ без предварителна поправка на декларацията за износ.

54

В това отношение следва да се напомни, че както следва от точка 40 от настоящото решение, износителят по принцип не може да претендира да му бъде платено възстановяване при износ, ако не е посочен в съответната клетка от декларацията за износ. Както обаче бе установено в точка 52 от настоящото решение, компетентните органи имат право да поправят, дори след вдигането на стоките, декларацията за износ, що се отнася до личността на износителя, по-специално когато стане ясно, че целите на правната уредба на Съюза в областта на възстановяванията при износ не са застрашени.

55

Както обаче Европейската комисия с основание подчертава, необходимо е упражняването на това право на преценка от митническите органи действително да се изрази в поправка на декларацията за износ. Такава изрична поправка се налага, за да се гарантира прозрачното и надлежно протичане на митническата процедура. Освен това този извод произтича, поне косвено, от практиката на Съда (вж. в този смисъл Решение от 21 януари 1999 г. по дело Германия/Комисия, C-54/95, Recueil, стp. I-35, точка 77 и Определение от 30 април 2004 г. по дело Gouralnik, C-446/02, Recueil, стp. I-5841, точка 36).

56

Следователно на третия въпрос по дело C‑608/10 следва да се отговори, че член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999, както и митническата правна уредба на Съюза трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че в случай като разглеждания в това дело, в което титулярът на лицензия за износ не е вписан като износител в клетка 2 на декларацията за износ, митническите органи не могат да предоставят на този титуляр възстановяването при износ без предварителна поправка на декларацията за износ.

57

С единствения си въпрос по дело C‑10/11 и с втория си въпрос по дело C‑23/11 запитващата юрисдикция по същество пита дали митническата правна уредба на Съюза трябва да бъде тълкувана в смисъл, че компетентното да извърши плащане на възстановяването при износ митническо учреждение е обвързано от извършената от митническото учреждение на износа последваща поправка на данните, които фигурират в клетка 2 от декларацията за износ или в контролния екземпляр T 5.

58

Както следва от актовете за преюдициално запитване, дискусионен в споровете по главните производства е по-специално въпросът дали разглежданите решения за поправка са били валидно съобщени на страните. Също така запитващата юрисдикция поставя въпроса дали тези поправки представляват „решения“ по смисъла на член 4, точка 5 от Митническия кодекс, които биха могли да обвържат главното митническо учреждение, компетентно да извърши плащане на възстановяването при износ.

59

В това отношение следва да се установи, че нито Регламент № 800/1999 или, що се отнася до дело C‑10/11, неговият предшественик, Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (OВ L 351, стp. 1), нито Митническият кодекс съдържат изчерпателна правна уредба, що се отнася до материално- и процесуалноправните условия, на които трябва да отговаря едно решение, за да може да произведе правно действие.

60

Митническият кодекс дефинира понятието „решение“ в член 4, точка 5 като „всеки административен акт, издаден от митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, като този акт има правни последици за едно или повече определени или определяеми лица“. От формална гледна точка член 6, параграф 2, втора алинея от този кодекс предвижда по-специално че решението се съобщава писмено на заявителя, когато, както е в главните производства, искането за решение е направено писмено.

61

Член 6, параграф 2 от Митническия кодекс обаче не съдържа правила относно условията на съобщаването или по-конкретно относно връчването на писменото решение на заявителя, нито пък по-специално относно това дали решение, което не е било надлежно съобщено на заявителя, по тази причина не произвежда правно действие.

62

Освен това член 10 от Митническия кодекс изрично предвижда, че разпоредбите на този кодекс относно анулирането, отмяната или изменението на решенията, които са благоприятни за заинтересуваното лице, „не засягат прилагането на националните правила, които предвиждат, че решения не пораждат действие или престават да пораждат действие на основания, които не са свързани с митническото законодателство“. Следователно съгласно принципа за процесуалната автономия на държавите членки последните са компетентни да уредят тези аспекти на процедурата. Все пак те трябва да следят тези правила да не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешни положения (принцип на равностойност) и не трябва да правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективността) (в този смисъл вж. по-специално Решение от 28 юни 2007 г. по дело Bonn Fleisch, C-1/06, Сборник, стp. I-5609, точка 41 и цитираната съдебна практика).

63

Следователно в случай като разглеждания в главното производство, в който решенията за поправка не са били, във всеки случай не пряко, съобщени на заявителите, въпросът дали първите представляват „решения“ по смисъла на член 4, точка 5 от Митническия кодекс, които произвеждат правно действие, е въпрос на националното право. При това положение запитващата юрисдикция трябва да извърши тази преценка.

64

Само ако се окаже, че решенията за поправка са валидно приети и произвеждат правно действие — като се остави настрана възможността заинтересуваните лица да подадат жалба срещу тези решения — се поставя въпросът дали те обвързват митническото учреждение, компетентно да извърши плащане на възстановяването при износ.

65

От актовете за преюдициално запитване по дела C‑10/11 и C‑23/11 обаче следва, че съмненията, изразени в това отношение от националната юрисдикция, се отнасят само до случая, в който приетите от митническите учреждения на износа решения за поправки биха били засегнати от особено тежък и явен порок, докато при липса на такъв порок главното митническо учреждение, компетентно да извърши плащане на възстановяването при износ, би било обвързано от тези решения.

66

Както обаче следва от отговора, даден на втория въпрос по дело C‑608/10, в случаи като разглежданите в главните производства митническите учреждения на износа по принцип имат право да прилагат член 78, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс и да проверяват декларацията за износ, за да коригират името на износителя, което фигурира в нея. Съображенията за този отговор впрочем са напълно приложими и за проверката и поправката на контролен екземпляр T 5, когато той, какъвто е случаят по дело C‑10/11, е използван като декларация за износ за целите възстановяването при износ. Следователно, така погледнато, не се оказва, че разглежданите решения за поправка са опорочени от грешка, и дори от сериозна и явна грешка.

67

Предвид гореизложеното на единствения въпрос по дело C‑10/11 и на втория въпрос по дело C‑23/11 следва да се отговори, че в случаи като разглежданите по тези дела правната уредба на Съюза трябва да бъде тълкувана в смисъл, че компетентното да извърши плащането на възстановяване при износ митническо учреждение е обвързано от извършената от митническото учреждение на износа последваща поправка на данните, които фигурират в клетка 2 на декларацията за износ или евентуално в контролния екземпляр T 5, ако решението за поправка изпълнява всички процесуално- и материалноправни условия за „решение“, предвидени както в член 4, точка 5 от Митническия кодекс, така и в релевантните разпоредби на съответното национално право. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в споровете по главните производства тези условия са изпълнени.

68

С третия въпрос по дело C‑23/11 запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999, както и митническата правна уредба на Съюза трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че митническото учреждение, компетентно да извърши плащане на възстановяването при износ, има право — в случай като разглеждания в главното производство и когато съгласно националното право то не е обвързано от извършената от митническото учреждение на износа поправка — да вземе предвид дословно данните в клетка 2 на декларацията за износ и да отхвърли заявлението за възстановяване при износ, с мотива че заявителят не е износител на продуктите, посочени в това заявление. Посочената юрисдикция се пита още дали същото това митническо учреждение е длъжно — когато е налице противоречие между данните за износителя в клетка 2 на декларацията за износ и отбелязания в клетка 40 предшестващ документ и/или титуляра на лицензията за износ, посочен в клетка 44 от тази декларация — да отправи запитване до заявителя по този въпрос. Накрая, тази юрисдикция си задава въпроса дали евентуално посоченото митническо учреждение трябва служебно да поправи данните в клетка 2 на декларацията за износ.

69

В това отношение следва да се напомни, както бе казано в точка 64 от настоящото решение, че в главните производства само ако извършените от митническите учреждения на износа поправки не представляват валидни решения — което запитващата юрисдикция следва да провери — те не биха обвързвали компетентното да извърши плащане на възстановяването при износ митническо учреждение.

70

При все това в последния случай би следвало да се счита, че митническите органи не са отговорили на подаденото от Moksel искане за поправка. От член 6, параграф 2 от Митническия кодекс обаче, както и от точка 50 на Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, произтича, че тези органи са длъжни или да отхвърлят такова искане с мотивирано решение, или да извършат исканата поправка „във възможно най-кратък срок“.

71

В този контекст, както следва от точка 52 от настоящото решение, митническите органи са длъжни, от една страна, да преценят дали не са застрашени целите на правната уредба на Съюза в областта на възстановяванията при износ и въпросните стоки действително са били изнесени, както и, от друга страна, евентуално да вземат необходимите мерки, за да отстранят нередностите, като отчитат новите данни, с които разполагат.

72

Следователно компетентното да извърши плащане на възстановяването при износ митническо учреждение, в случай като този по спора в главното производство и когато не е обвързано от извършената от митническото учреждение на износа поправка, може да вземе предвид дословно данните, евентуално поправени, съдържащи се в клетка 2 от декларацията за износ, само след надлежно произнасяне по подаденото от Moksel искане за поправка.

73

Що се отнася, накрая, до въпроса кой митнически орган е конкретно компетентен да се произнесе по подаденото от Moksel искане за поправка, налага се изводът, че този въпрос попада изключително в обхвата на националното право.

74

Също така, ако в дадения случай германското законодателство оправомощава Hauptzollamt Hamburg-Jonas да извърши проверка на декларацията за износ, а евентуално и поправка на тази декларация, посоченият орган трябва действително да се произнесе в това отношение, като отчита изложените в точки 45—52 от това решение съображения, и да съобщи писмено своето решение на декларатора във възможно най-кратък срок.

75

Ако, обратно, Hauptzollamt Hamburg-Jonas не разполага с компетентност за да извърши тази проверка, митническото учреждение на износа е длъжно да я извърши. Въпросът дали последният митнически орган е обвързан от собственото си предходно действие, а именно от извършената от него поправка на името на износителя, без тя да е била предмет на писмено съобщено решение, попада в обхвата на германското вътрешно право.

76

Предвид гореизложеното на третия въпрос по дело C‑23/11 следва да се отговори, че член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999, както и митническата правна уредба на Съюза трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че компетентното да извърши плащане на възстановяването при износ митническо учреждение няма право — в случай като този по посоченото дело и когато съгласно националното право то не е обвързано от извършената от митническото учреждение на износа поправка — да вземе предвид дословно данните, които фигурират в клетка 2 от декларацията за износ, и да отхвърли заявление за възстановяване при износ, с мотива че заявителят не е износител на посочените в това заявление продукти. За сметка на това, ако компетентното митническо учреждение уважи заявлението за поправка и поправи валидно името на износителя, компетентното да извърши плащане на възстановяването при износ митническо учреждение е обвързано от това решение.

77

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: