—

за ERSTE Bank Hungary Nyrt, от T. Éless и L. Molnár, ügyvédek,

—

за Bárándy és Társai Ügyvédi Iroda, от D. Bojkó, ügyvéd,

—

за Komerční Banka as, от Р. Lakatos, I. Sólyom, A. Ungár, Р. Köves и B. Fazakas, ügyvédek,

—

за унгарското правителство, от г‑н M. Z. Fehér, както и от г‑жа K. Szíjjártó и г‑жа K. Veres, в качеството на представители,

—

за испанското правителство, от г‑жа S. Centeno Huerta, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г‑н A. Sipos и г‑н M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143, наричан по-нататък „Регламентът“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство по несъстоятелност, образувано срещу BCL Trading GmbH (наричано по-нататък „BCL Trading“), дружество по австрийското право.

3

В член 2 от Акта относно условията на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“) е предвидено:

„От датата на присъединяване разпоредбите на Учредителните договори и актовете, приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за новите държави членки и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в посочените договори и в настоящия акт“.

4

Съображения 6, 11 и 23—25 от Регламента гласят:

[…]

[…]

5

Член 3 от Регламента, който се отнася до международната компетентност, гласи:

„1.   Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се през[у]мира за център на основните интереси до доказване на противното.

2.   Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази държава членка. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната.

3.   Когато производството по несъстоятелност е образувано по параграф 1, всяко производството по несъстоятелност, ко[е]то е образувано впоследствие, съгласно параграф 2, е вторично производство. Това производство трябва да се извършва като производство по ликвидация.

[…]“.

6

В член 4 от Регламента, който се отнася за приложимия закон, е предвидено:

„1.   Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството, наричана по-долу „държава на образуване на производството“.

2.   Законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:

[…]

[…]

[…]“.

7

Относно вещните права на трети лица член 5, параграф 1 от Регламента гласи:

„Образуването на производство по несъстоятелност не засяга вещните права на кредитор или на трето лице върху материални или нематериални блага, движими или недвижими вещи, независимо дали се отнася за определени вещи, или за съвкупности от неоценими блага, чийто състав се променя с течение на времето, които принадлежат на длъжника и в момента на образуването на производството се намират на територията на друга държава членка“.

8

Относно признаването на производството по несъстоятелност член 16 от Регламента гласи:

„1.   Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството.

Това правило се прилага и когато длъжникът поради качеството си не може да бъде обект на производство по несъстоятелност в останалите държави членки.

2.   Признаването на производството по член 3, параграф 1, не представлява пречка за образуването на производството, предвидено в член 3, параграф 2, от съд на друга държава членка. В този случай последното е вторично производство по несъстоятелност по смисъла на глава III“.

9

Член 17, параграф 1 от Регламента, който урежда последиците от признаване на производството по несъстоятелност, има следното съдържание:

„Решението за образуване на производството по член 3, параграф 1 съгласно закона на държавата членка на образуване на производството, има действие във всяка друга държава членка без допълнителни формалности, освен ако настоящият регламент не предвижда друго и докато в тази друга държава членка не е образувано производството по член 3, параграф 2“.

10

В член 43, който урежда приложимостта във времето на този регламент, е предвидено:

„Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат само за производствата по несъстоятелност, които са образувани след неговото влизане в сила. Правните действията, които са извършени от длъжника преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да се уреждат от закона, който ги е уреждал към момента, в който са били извършени“.

11

Накрая, член 47 от Регламента гласи:

„Настоящият регламент влиза в сила на 31 май 2002 г.“

12

Нормите относно обезпеченията, приложими ratione temporis към делото по главното производство, се съдържат в членове 270 и 271 от Закон № IV от 1959 г. за приемане на Гражданския кодекс (Polgári törvénykönyvről szóló 1959. évi IV. törvény).

13

Член 270 от този закон предвижда:

„1.   Когато за обезпечение на дълг е учреден депозит, кредиторът може да се удовлетвори направо от депозираната сума при пълно или частично неизпълнение на договорните задължения.

2.   Депозитът може да бъде на пари, спестовен влог или ценни книжа. Ако е на друга вещ, се прилагат правилата за залога.

3.   Учредяването на депозит за обезпечение на вземане, чието удовлетворяване не може да се търси по съдебен ред, е нищожно. Тази разпоредба не се прилага по отношение на депозита, учреден за обезпечение на погасено по давност вземане.

4.   Погасяването по давност на вземане не е пречка за удовлетворяване от учредения като обезпечение депозит“.

14

Член 271 от същия закон гласи:

„1.   Учреденият като обезпечение депозит за обезпечение може да се използва единствено за удовлетворяване на вземането; уговорките в противен смисъл са нищожни.

2.   Депозитът се връща при прекратяване на договора, въз основа на който е учреден, или при изтичане на срока, за който е предоставено обезпечението, без да има правно основание за удовлетворяване на вземането от депозита“.

15

Настоящото дело е образувано по повод на спор между ERSTE Bank Hungary Nyrt (наричано по-нататък „ERSTE Bank“), от една страна, и Magyar Állam (унгарската държава), както и дружествата BCL Trading и ERSTE Befektetési Zrt, от друга страна.

16

На 8 май 1998 г. дружеството Postabank és Takarékpénztár rt (наричано по-нататък „Postabank“) издава документарен акредитив в полза на BCL Trading.

17

Впоследствие BCL Trading цедира това вземане на различни банки. Тъй като Postabank отказва да заплати на тези банки съответната сума по акредитива, те завеждат иск за заплащане на цедираното вземане.

18

На 9 юли 2003 г. BCL Trading предоставя притежаваните от него акции на Postabank като обезпечение, в случай че документарният акредитив стане изискуем и се наложи Postabank да заплати съответната сума по акредитива. По този начин посочените акции стават предмет на обезпечение.

19

Срещу BCL Trading, със седалище във Виена (Австрия), е открито производство по несъстоятелност на 5 декември 2003 г., като решението за това е публикувано на 4 февруари 2004 г.

20

Що се отнася до притежаваните от BCL Trading акции на Postabank, предмет на споменатия депозит за обезпечение, на 6 декември 2005 г. Legfelsőbb Bíróság нарежда на Magyar Állam да ги закупи, с мотива че последната упражнявала решаващо влияние върху Postabank, което според унгарското право водело до пораждане на задължение за придобиване на акциите на Postabank, предложени за продажба от дребните акционери. Magyar Állam изпълнява това нареждане, като закупува тези акции за сума, определена от Legfelsőbb Bíróság, а паричната стойност на тези акции, превърнати в безналични, внася като съдебна гаранция.

21

На 27 януари 2006 г. ERSTE Bank със седалище в Будапеща (Унгария), встъпило в правата на Postabank, предявява иск до Fővárosi Bíróság (Градски съд Будапеща) срещу ответниците по главното производство с цел да се установи съществуването на правото му на обезпечение върху сумата, внесена като съдебна гаранция.

22

В очакване на решението по този иск, на 8 януари 2007 г. ERSTE Bank отправя искане за започване в Унгария на вторично производство по несъстоятелност срещу BCL Trading, като изтъква, че това дружество има предприятие в тази страна и че срещу него вече е открито производство по несъстоятелност в Австрия. Като приема, че Регламентът е приложим, Legfelsőbb Bíróság отхвърля тази молба, с мотив че ищецът не е доказал, както това се изисква от член 3, параграф 2 от Регламента, че длъжникът има предприятие в Унгария.

23

На 7 януари 2009 г. Fővárosi Bíróság приема, че след като в Австрия вече има висящо производство по несъстоятелност срещу BCL Trading, приложим към производство по несъстоятелност и неговите последици е австрийският закон за неплатежоспособността. Този закон обаче изключва възможността срещу икономически оператор в ликвидация да бъде подадено по съдебен ред искане, засягащо масата на несъстоятелността, което правело невъзможно предявяването на искове срещу BCL Trading, доколкото това дружество било в ликвидация. При тези обстоятелства Fővárosi Bíróság приема определение, с което прекратява производството по делото.

24

По подадена въззивна жалба на ERSTE Bank срещу това решение, на 4 февруари 2010 г. Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) потвърждава определението, постановено при първоинстанционното разглеждане на делото от Fővárosi Bíróság, като се основава на член 4, параграф 1 от Регламента. Този съд припомня също, че въпросът дали по отношение на ERSTE Bank може да се постанови решение за установяване съществуването на правото му на обезпечение върху сумата, внесена като съдебната гаранция, трябва да се реши в съответствие с австрийското право.

25

Тогава ERSTE Bank подава касационна жалба до Legfelsőbb Bíróság, с която иска главно да се отмени окончателното определение за прекратяване на производството по делото и да се разпореди на първоинстанционния съд да преразгледа молбата за откриване на вторично производство по несъстоятелност срещу BCL Trading. То изтъква освен това, че Регламентът не е неприложим в настоящия случай, тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу BCL Trading в Австрия е постановено преди присъединяването на Република Унгария към Европейския съюз, поради което по силата на същия регламент не можело да се приеме, че това дружество е в ликвидация в Унгария.

26

Като счита, че решението, което следва да постанови, зависи от тълкуването на разпоредбите на Регламента, Legfelsőbb Bíróság решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Приложим ли е член 5, параграф 1 от [Регламента] към гражданско съдебно производство за установяване на съществуването на вещно право (в случая обезпечение), ако страната, в която се е намирало имуществото, което е служело като обезпечение, т.е. ценните книжа, а след това и паричната сума, която ги е заместила, все още не е била държава — членка на Европейския съюз, към момента на образуване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, но е била такава към момента на предявяване на иска?“.

27

С въпроса си Legfelsőbb Bíróság иска от Съда да установи по същество дали член 5, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим към гражданско съдебно производство за установяване съществуването на вещно право, в случая на обезпечение, ако имуществото, за което се отнася това право, каквато е паричната сума, предоставена като обезпечение пред съд, се намира в държава, която все още не е била членка на Съюза към момента на образуване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, но е била такава към момента на предявяване на иска, станал повод за започване на споменатото съдебно производство.

28

Преди да се отговори на този въпрос, трябва да се разсеят съмненията, изразени от някои от страните в настоящото производство, относно приложимостта на самия регламент ratione temporis към обстоятелства като разглежданите в главното производство.

29

В това отношение най-напред трябва да се припомни, че съгласно член 1 от него Регламентът се прилага за общите производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и назначаването на синдик.

30

Съгласно член 43 от Регламента, който урежда неговото прилагане във времето, той се прилага само за производствата по несъстоятелност, които са образувани след неговото влизане в сила, което става 31 май 2002 г., както е уточнено в член 47 от същия.

31

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че производство по несъстоятелност срещу BCL Trading е открито в Австрия на 5 декември 2003 г.

32

При тези обстоятелства няма никакво съмнение, че това производство е открито в държава членка след 31 май 2002 г. и че следователно то попада в приложното поле на Регламента.

33

Освен това трябва да се отбележи, че от член 16, параграф 1 във връзка с член 17, параграф 1 от Регламента следва, че решението за образуване на производство по несъстоятелност в държава членка се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството и има действието, предвидено от закона на държавата членка на образуване на производството, във всяка друга държава членка без допълнителни формалности (Решение от 21 януари 2010 г. по дело MG Probud Gdynia, C-444/07, Сборник, стр. I-417, точка 26).

34

Както следва от съображение 22 от Регламента, правилото за предимство, определено в споменатия член 16, параграф 1, се основава на принципа на взаимното доверие. Всъщност този принцип позволява не само въвеждането на задължителна система на компетентност, която всички юрисдикции, попадащи в приложното поле на Регламента, са длъжни да спазват, но и корелативен отказ на държавите членки от вътрешните им правила за признаване и за екзекватура в полза на опростен механизъм на признаване и изпълнение на решенията, постановени в рамките на производство по несъстоятелност (Решение от 2 май 2006 г. по дело Eurofood IFSC, C-341/04, Recueil, стр. I-3813, точки 39 и 40, както и Решение по дело MG Probud Gdynia, посочено по-горе, точки 27 и 28).

35

Що се отнася до главното производство, следва да се уточни, че по силата на член 2 от Акта за присъединяване разпоредбите на Регламента са приложими в Унгария, считано от датата на присъединяване на тази държава към Съюза, тоест от 1 май 2004 г.

36

Така след тази дата унгарските съдилища са длъжни в съответствие с член 16, параграф 1 от Регламента да признават всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, прието от компетентен съд на държава членка по силата на член 3 от този регламент. Освен това в приложение на член 17 параграф 1 от същия регламент всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, постановено от съд в една държава членка, от 1 май 2004 г. поначало има в Унгария последиците съгласно закона на държавата членка на образуване на производството, без допълнителни формалности.

37

Предвид изложеното дотук следва да се приеме, че Регламентът е приложим към обстоятелства като тези по главното производство, доколкото разглежданото производство по несъстоятелност, както е видно от точки 31 и 32 от настоящото решение, попада в неговото приложно поле и доколкото от 1 май 2004 г. унгарските съдилища са били длъжни да признаят решението за откриване на това производство, постановено от австрийските съдилища.

38

Член 4, параграф 1 от Регламента установява правилото, че определянето на компетентната юрисдикция обуславя и приложимия закон. Всъщност в съответствие с тази разпоредба законът, приложим към производството по несъстоятелност, независимо дали е главно, вторично или частично, и към последиците от него, е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството (lex concursus) (вж. в този смисъл Решение по дело Eurofood IFSC, посочено по-горе, точка 33, Решение по дело MG Probud Gdynia, посочено по-горе, точка 25 и Решение от 15 декември 2011 г. по дело Rastelli Davide e C., C‑191/10, все още непубликувано в Сборника, точка 16). Както е посочено в съображение 23 от Регламента, този закон определя условията за образуване, провеждане и прекратяване на производството по несъстоятелност.

39

При все това, с цел защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност на сделките в държавите членки, различни от държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, в членове 5—15 Регламентът предвижда някои изключения от посоченото правило за приложимия закон по отношение на някои права и правни положения, които съгласно съображение 11 от него се считат за особено важни.

40

Така, що се отнася по-конкретно до вещните права, член 5 параграф 1 от Регламента гласи, че образуването на производство по несъстоятелност не засяга вещните права на кредитор или на трето лице върху имущества, които принадлежат на длъжника и в момента на образуването на производството се намират на територията на друга държава членка.

41

Обхватът на тази разпоредба е изяснен в съображения 11 и 25 от Регламента, съгласно които за вещните права е необходимо да се предвиди специална привръзка, „която [се отклонява от] закона на държавата, в която е образувано производството“, тъй като тези права са от голямо значение за отпускането на кредити. Така съгласно текста на съображение 25 доказването, валидността и обхватът на едно вещно право трябва поначало да се определят съгласно закона на държавата, в която се намира имуществото, предмет на това право (lex rei sitae), и да не се влияят от образуването на производство по несъстоятелност.

42

Вследствие на това член 5, параграф 1 от Регламента трябва да се схваща като разпоредба, която в отклонение от правилото на закона на държавата на откриване на производството по несъстоятелност дава възможност към вещното право на кредитор или трето лице върху някои от принадлежащите на длъжника имущества да се приложи законът на държавата членка, на територията на която се намира въпросното имущество.

43

В делото по главното производство е безспорно, че към момента на образуване на производството по несъстоятелност в Австрия на 5 декември 2003 г. имуществата на длъжника, предмет на разглежданото вещно право, са се намирали в Унгария, тоест на територията на държава, която към този момент все още не е била членка на Съюза.

44

Както беше припомнено в точки 35 и 37 от настоящото решение, това обаче не променя факта, че разпоредбите на Регламента са приложими в Унгария от датата на присъединяване на тази държава към Съюза, а именно от 1 май 2004 г. Следователно, считано от тази дата, унгарските съдилища са били длъжни да признаят постановеното от австрийските съдилища решение за образуване на производство по несъстоятелност.

45

При тези обстоятелства с оглед на запазване на съгласуваността на установената от Регламента система и на ефикасността на производството по несъстоятелност член 5, параграф 1 от него трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата като тези по главното производство тази разпоредба е приложима дори и към производствата по несъстоятелност, образувани преди присъединяването на Република Унгария към Съюза, ако на 1 май 2004 г. имуществата на длъжника, предмет на въпросното вещно право, са се намирали на територията на тази държава, което запитващата юрисдикция има задачата да провери.

46

С оглед на тези съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство тази разпоредба е приложима дори и към производствата по несъстоятелност, образувани преди присъединяването на Република Унгария към Съюза, ако на 1 май 2004 г. имуществата на длъжника, предмет на въпросното вещно право, са се намирали на територията на тази държава, което запитващата юрисдикция има задачата да провери.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство тази разпоредба е приложима дори и към производствата по несъстоятелност, образувани преди присъединяването на Република Унгария към Европейския съюз, ако на 1 май 2004 г. имуществата на длъжника, предмет на въпросното вещно право, са се намирали на територията на тази държава, което запитващата юрисдикция има задачата да провери.