Дело C-454/10

Oliver Jestel

срещу

Hauptzollamt Aachen

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Митнически кодекс на Общността — Член 202, параграф 3, второ тире — Възникване на митническо задължение вследствие на неправомерното въвеждане на стоки — Понятие за длъжник — Участие в неправомерното въвеждане на стоки — Лице, действало като посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до стоки, въведени неправомерно“

Резюме на решението

Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неправомерното въвеждане на стоки — Понятие за длъжник

(член 202, параграф 3 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

Член 202, параграф 3, второ тире от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за длъжник по митническото задължение, възникнало при неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Европейския съюз, трябва да се счита лицето, което, без да взема пряко участие в това въвеждане, е участвало в него в качеството на посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до споменатите стоки, след като това лице е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че посоченото въвеждане е неправомерно, което националната юрисдикция има за задача да провери.

В това отношение следва да се приеме, че изразът „според обстоятелствата е трябвало да зна[е]“, съдържащ се в член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс, визира поведението на съобразителен и грижлив оператор. Освен това е важно да се знае дали посредникът е предприел всички действия, които според обстоятелствата могат да се очакват от него, за да се увери, че въпросните стоки няма да бъдат въведени неправомерно, и по-специално дали е уведомил доставчика за неговото задължение да декларира последните пред митническите органи. Следва да се вземе предвид и информацията, с която разполага посредникът или с която според обстоятелствата е трябвало да е наясно, по-специално с оглед на своите договорни задължения. В този контекст е важно също така да се установи дали дължимите вносни мита са били указани в договорите за продажба или в други документи на разположение на посредника със съответно следващо от това предположение, че въвеждането на стоките на територията на Съюза се извършва правомерно. На последно място, може да се вземе предвид периодът, през който посредникът е предоставял своите услуги на продавача на въпросните стоки.

(вж. точки 22 и 24—27 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

17 ноември 2011 година(*)

„Митнически кодекс на Общността — Член 202, параграф 3, второ тире — Възникване на митническо задължение вследствие на неправомерното въвеждане на стоки — Понятие за длъжник — Участие в неправомерното въвеждане на стоки — Лице, действало като посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до стоки, въведени неправомерно“

По дело C‑454/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Германия) с акт от 3 септември 2010 г., постъпил в Съда на 17 септември 2010 г., в рамките на производство по дело

Oliver Jestel

срещу

Hauptzollamt Aachen,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н U. Lõhmus (докладчик), г‑н A. Rosas, г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Aл. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Cruz Villalón,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek и г‑жа K. Havlíčková, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑н B.-R. Killmann и г‑жа L. Bouyon, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юли 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 202, параграф 3, второ тире от Регламент (ЕИО) №°2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Jestel и Hauptzollamt Aachen (главно митническо бюро на Аахен, наричано по-нататък „Hauptzollamt“) по повод заплащането на митническо задължение, възникнало поради факта на неправомерно въвеждане на стоки на митническата територия на Европейския съюз.

 Правна уредба

3        Член 202 от Митническия кодекс гласи:

„1.      Вносно митническо задължение възниква при:

а)      неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове

[…]

По смисъла на този член неправомерно въвеждане е всяко въвеждане при нарушаване на членове 38—41, както и на член 177, второ тире.

2.      Митническото задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките.

3.      Длъжникът е:

–        лицето, извършило неправомерното въвеждане на стоките,

–        лицата, участвали в неправомерното въвеждане на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че въвеждането е неправомерно, и

–        лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят към момента на придобиване или получаване на стоките, че те са въведени неправомерно“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

4        От акта за преюдициално запитване, както и от представената на Съда преписка, е видно, че между април 2004 г. и май 2006 г. г‑н Jestel извършва тръжна продажба на голям брой стоки с произход от Китай в интернет платформата за продажби eBay, в която поддържа два магазина. Той е действал като посредник при сключването на договори за продажба на стоките и е получил продажната цена. Китайският доставчик на посочените стоки определял цените и осигурявал доставката им. Именно той ги изпращал директно по пощата на купувачите, установени в Германия.

5        Стоките в случая по главното производство са били доставени на тези купувачи, без да бъдат представени пред митническите органи и следователно, без да бъдат заплатени вносните митни сборове, очевидно поради предоставената от посочения доставчик погрешна информация относно съдържанието и стойността на изпратените пратки.

6        Hauptzollamt издава спрямо г‑н Jestel акт за събиране на дължимите мита и данъци за суми от около 10 000 EUR за мита и 21 000 EUR за данък върху добавената стойност при внос. Той сочи по-специално, че г‑н Jestel е участвал в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза по смисъла на член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс. Подадената срещу този акт административна жалба не е уважена.

7        Finanzgericht Düsseldorf отхвърля подадената от г‑н Jestel жалба срещу решението на Hauptzollamt. От преписката е видно, че тази юрисдикция е приела, че първо, въвеждането на въпросните стоки е било неправомерно по смисъла на член 202 от Митническия кодекс, тъй като, от една страна, е извършено в нарушение на някои от разпоредбите на членове 38—41 от този кодекс, а от друга страна, освобождаването на пощенските пратки от задължението да се предявяват пред митницата не се прилага спрямо посочените стоки, след като тяхната действителна стойност надвишава предвидения праг от 22 EUR. Второ, г‑н Jestel бил длъжник по митническото задължение по-специално на основание член 202, параграф 3, второ тире от същия кодекс.

8        Сезирана с ревизионна жалба срещу това решение, запитващата юрисдикция отбелязва, че според г‑н Jestel действията по сключването на договори за продажба в eBay, както и по предаването на имената и адресите на купувачите на китайския доставчик, които са били извършени доста преди експедирането на стоките и са се отнасяли изключително до каузалната сделка, не представляват участие в това въвеждане по смисъла на член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс.

9        Запитващата юрисдикция отбелязва, че все още не е разрешен въпросът дали г‑н Jestel е знаел, че разглежданият в главното производство внос е неправомерен, или дали — както той твърди — макар да имал известни съмнения в това отношение, предполагал, че вносът е извършен правомерно. Тази юрисдикция обаче изпитва съмнения, че в обстоятелства като разглежданите в главното производство дадено лице може да се счита за длъжник по митническо задължение по силата на посочената разпоредба, дори в случай че „предполага“ или дори „знае“, че купувачът въвежда неправомерно въпросната стока на митническата територия на Съюза.

10      При тези обстоятелства Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Възниква ли митническо задължение за лице, което е „участвало“ в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Европейския съюз съгласно член 202, параграф 3, второ тире от [Митническия кодекс], ако това лице не взема пряко участие при въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза, а само посредничи при сключването на договорите за продажба на съответните стоки, но в този контекст предполага, че при доставката на стоките или на част от тях продавачът би могъл чрез измамни действия да избегне заплащането на вносни митни сборове?

2)      Доколкото случаят е такъв, достатъчно ли е лицето да смята за вероятно [извършването на посочените измамни действия от продавача], или за него възниква митническо задължение само ако знае, че те ще бъдат извършени?“.

 По преюдициалните въпроси

11      С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което, без да взема пряко участие в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, е действало като посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до посочените стоки, трябва да се счита за участвало в това въвеждане. В случай че това е така, споменатата юрисдикция желае да се установи дали за подобно лице възниква митническо задължение въз основа на тази разпоредба единствено при условие че то е знаело за неправомерността на въвеждането на съответните стоки, или, за да бъде то квалифицирано като такова, е достатъчно само да е предполагало за нея.

12      В самото начало следва да се припомни, че законодателят на Съюза е възнамерявал от влизането в сила на Митническия кодекс да уреди изчерпателно условията за определяне на длъжниците по митнически задължения (вж. Решение от 23 септември 2004 г. по дело Spedition Ulustrans, C‑414/02, Recueil, стр. I‑8633, точка 39, Решение от 3 март 2005 г. по дело Papismedov и др, C‑195/03, Recueil, стр. I‑1667, точка 38, както и Решение от 15 септември 2005 г. по дело United Antwerp Maritime Agencies и Seaport Terminals, C‑140/04, Recueil, стр. I‑8245, точка 30). В случая на митническо задължение, възникнало от неправомерно въвеждане на стоки на територията на Съюза, посочено в член 202 от Кодекса, лицата, които могат да бъдат длъжници по него, са изброени в параграф 3 от този член.

13      Съгласно практиката на Съда от текста на последния параграф е видно, че законодателят на Съюза е възнамерявал да определи широко лицата, които могат да бъдат признати за длъжници по митническото задължение в случай на неправомерно въвеждане на стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове (вж. Решение по дело Spedition Ulustrans, посочено по-горе, точка 25, както и Решение по дело Papismedov и др., посочено по-горе, точка 38).

14      По-нататък следва да се констатира, че лице като г‑н Jestel, доколкото дейността му се ограничава до участие в сключването на договори за продажба на стоки, в получаване на продажбената цена, както и в съобщаване на имената и адресите на купувачите на доставчика на посочените стоки, не може да бъде длъжник по митническото задължение на основание първо и трето тире от посочения параграф 3. Всъщност тези разпоредби се отнасят съответно до лицето, въвело физически стоките, без да ги декларира (вж. Решение от 4 март 2004 г. по дело Viluckas и Jonusas, C‑238/02 и C‑246/02, Recueil, стр. I‑2141, точка 29, както и Решение по дело Papismedov и др., посочено по-горе, точка 39), и до лицата, придобили или задържали стоките след тяхното въвеждане.

15      По силата на член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс длъжници по митническото задължение са лицата, участвали в неправомерното въвеждане на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че въвеждането е неправомерно. От това следва, че квалифицирането като длъжник въз основа на тази разпоредба зависи от две условия, първото от които е обективно, а именно — участие в посоченото въвеждане — докато второто е субективно — а именно лицата да са участвали съзнателно в действията по неправомерното въвеждане (вж. в този смисъл Решение по дело Papismedov и др., посочено по-горе, точка 40).

16      Що се отнася на първо място до обективното условие, съдържащо се в тази разпоредба, Съдът приема за участвали в неправомерното въвеждане лицата, които са взели каквото и да било участие в това въвеждане (Решение по дело Spedition Ulustrans, посочено по-горе, точка 27).

17      В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 39 от своето заключение, законодателят не е указал, че тази разпоредба се отнася единствено до лицата, които пряко са допринесли за неправомерното въвеждане на стоките. Следователно може да става въпрос и за лица, които са участвали в свързани с това въвеждане действия.

18      Що се отнася до обстоятелствата по главното производство, следва да се отбележи, че както сключването на разглежданите договори за продажба, така и доставката на стоките, предмет на тези договори, представляват елементи на една-единствена операция, а именно продажбата на тези стоки. При това положение лице като г‑н Jestel в случая по главното производство, което, без да взема пряко участие в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, е действало в качеството на посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до тези стоки, трябва да се разглежда като участвало в това въвеждане по смисъла на член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс.

19      На второ място, що се отнася до субективното условие, съдържащо се в посочената разпоредба, запитващата юрисдикция иска да се установи дали за да се счита, че това условие е изпълнено, е необходимо участниците, до които се отнася тази разпоредба, да са знаели за неправомерността на въвеждането, или е достатъчно само да предполагат за нея. Този въпрос спада към особените обстоятелства в случая по главното производство, в който неправомерното въвеждане е извършено след акта на участие.

20      Субективното условие, съдържащо се в член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс, обаче се основава на факта, че лицата, които са участвали в това въвеждане, са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че въвеждането е неправомерно, което предполага, че те са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че са налице едно или повече нарушения.

21      Тъй като посоченото условие се отнася до съображения от фактически характер, задача на запитващата юрисдикция — с оглед на разпределението на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции — е да прецени дали в случая по главното производство то е изпълнено (вж. в този смисъл Решение по дело Papismedov и др., посочено по-горе, точка 41). Когато се произнася по преюдициално запитване обаче, Съдът може при необходимост да даде пояснения с цел да насочи националната юрисдикция при нейната преценка (вж. в този смисъл Решение от 10 септември 2009 г. по дело Severi, C‑446/07, Сборник, стр. I‑8041, точка 60 и Решение от 11 ноември 2010 г. по дело Danosa, C‑232/09, все още непубликувано в Сборника, точка 34).

22      В това отношение, от една страна, следва да се приеме, че изразът „според обстоятелствата е трябвало да зна[е]“, съдържащ се в член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс, визира поведението на съобразителен и грижлив оператор.

23      От друга страна, запитващата юрисдикция следва да извърши цялостна преценка на обстоятелствата по главното производство.

24      В този смисъл следва по-специално да се приеме, че лице, което действа като посредник при сключването на договори за продажба, трябва да знае, че доставката на стоки с произход от трета държава за Съюза поражда задължение за заплащане на вносни мита. Следователно въпросът дали посредникът е предприел всички действия, които според обстоятелствата могат да се очакват от него, за да се увери, че въпросните стоки няма да бъдат въведени неправомерно, и по-специално дали е уведомил доставчика за неговото задължение да декларира последните пред митническите органи, е относим.

25      Следва да се вземе предвид и информацията, с която разполага посредникът или с която според обстоятелствата е трябвало да е наясно, по-специално с оглед на своите договорни задължения. В този контекст е важно също така да се установи дали дължимите вносни мита са били указани в договорите за продажба или в други документи на разположение на посредника със съответно следващо от това предположение, че въвеждането на стоките на територията на Съюза се извършва правомерно.

26      Освен това може да се вземе предвид периодът, през който посредникът е предоставял своите услуги на продавача на въпросните стоки. Всъщност, ако посредникът е предоставял услугите си през дълъг период, изглежда малко вероятно да не е имал възможност да узнае за практиките на този продавач при доставката на посочените стоки

27      С оглед на гореизложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че за длъжник по митническото задължение, възникнало при неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, трябва да се счита лицето, което, без да взема пряко участие в това въвеждане, е участвало в него в качеството на посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до споменатите стоки, след като това лице е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че посоченото въвеждане е неправомерно, което запитващата юрисдикция има за задача да провери.

 По съдебните разноски

28      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 202, параграф 3, второ тире от Регламент (ЕИО) №°2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за длъжник по митническото задължение, възникнало при неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Европейския съюз, трябва да се счита лицето, което, без да взема пряко участие в това въвеждане, е участвало в него в качеството на посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до споменатите стоки, след като това лице е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че посоченото въвеждане е неправомерно, което запитващата юрисдикция има за задача да провери.

Подписи

---

* Език на производството: немски.