Дело C‑112/10

Procureur-generaal bij het hof van beroep te Antwerpen

срещу

Zaza Retail BV

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie)

„Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Производство по несъстоятелност — Откриване на частично производство по несъстоятелност — Условия в националното законодателство, при които не се допуска откриване на главно производство по несъстоятелност — Кредитор, оправомощен да поиска откриването на частично производство по несъстоятелност“

Резюме на решението

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Образуване на частично производство преди образуването на главно производство — Условия

(член 3, параграф 4, буква а) от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Образуване на частично производство преди образуването на главно производство — Условия

(член 3, параграф 4, буква б) от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

1.        Невъзможността да се образува главно производство по несъстоятелност, посочена в член 3, параграф 4, буква а) от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност, трябва да е обективна и не зависи от конкретните обстоятелства, при които се иска откриването на подобно производство. Макар тази невъзможност да може да се дължи на характеристики, свързани с качеството на длъжника, за сметка на това тя не може да се дължи единствено на обстоятелството, че дадено лице, като например представител на прокуратурата на държава членка, на чиято територия длъжникът притежава предприятие, не е процесуално легитимирано съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, да иска откриване на главно производство в последната държава членка.

Поради това изразът „условията в законодателството на държавата членка“, който се съдържа в посочения член 3, параграф 4, буква а) и препраща към условията, при които съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, не се допуска откриване на главно производство по несъстоятелност в тази държава, трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до условията, които изключват определени лица от кръга на оправомощените да искат откриване на подобно производство.

(вж. точки 21, 23, 24 и 26; точка 1 от диспозитива)

2.        Целта на Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност, видно от съображение 17 от него, е да се сведат до минимум случаите, в които се иска образуването на вторични производства преди главното производство по несъстоятелност. Поради това условията за откриване на частично производство съгласно член 3, параграф 4, буква б) от посочения регламент трябва да се тълкуват стеснително.

Поради това понятието „кредитор“, което се съдържа в тази разпоредба и се използва за обозначаване на кръга от лица, оправомощени да искат откриване на частично производство, трябва да се тълкува в смисъл, че не включва органите на държава членка, които съгласно нейното национално право имат за задача да действат в общ интерес, но не действат в качеството на кредитор, нито от името и за сметка на кредиторите.

(вж. точки 22, 29 и 34; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

17 ноември 2011 година(*)

„Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Производство по несъстоятелност — Откриване на частично производство по несъстоятелност — Условия в националното законодателство, при които не се допуска откриване на главно производство по несъстоятелност — Кредитор, оправомощен да поиска откриването на частично производство по несъстоятелност“

По дело C‑112/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van Cassatie (Белгия) с акт от 4 февруари 2010 г., постъпил в Съда на 1 март 2010 г., в рамките на производство по дело

Procureur-generaal bij het hof van beroep te Antwerpen

срещу

Zaza Retail BV

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н A. Borg Barthet, г‑н E. Levits, г‑н J.‑J. Kasel и г‑жа M. Berger (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 31 март 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Zaza Retail BV, от адв. M. Cordewener, advocaat,

–        за гръцкото правителство, от г‑жа M. Michelogiannaki и г‑жа Z. Chatzipavlou, както и от г‑н K. Georgiadis, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑н R. Troosters и г‑жа С. Петрова, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 4, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143, наричан по-нататък „Регламентът“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Procureur-generaal bij het hof van beroep te Antwerpen (прокурор към Апелативен съд, гр. Антверпен) (Белгия) и Zaza Retail BV (наричано по-нататък „Zaza Retail“), дружество по нидерландското право, установено в Амстердам (Нидерландия), по повод подадената от посочения прокурор молба за откриване на производство по несъстоятелност във връзка с предприятието на Zaza Retail в Белгия.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображение 12 от Регламента гласи:

„Настоящият регламент дава възможност да се образува главно производство по несъстоятелност в държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника. Тази процедура има универсален обхват и цели включването на цялото имущество на длъжника. С цел защитата на различните интереси, настоящият регламент дава възможност паралелно с главното да се образуват и вторични производства. Вторичното производство може да се образува в държавата членка, в която длъжникът притежава предприятие. Последиците от вторичното производство засягат имуществото, което се намира в тази държава. Задължителните правила за координация с главното производство съдържат изискването за единност на производството в Общността.“

4        Съображение 17 от Регламента гласи:

„Преди образуването на главното производство по несъстоятелност, образуването на производство по несъстоятелност в държавата членка, в която длъжникът притежава предприятие, може да бъде поискано само от местните кредитори и кредиторите на местното предприятие, или когато правото на държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника, не разрешава образуването на главно производство. Причината за това ограничение е да се сведат до минимум случаите, в които се искат частични производства преди главното производство по несъстоятелност […]“

5        Член 3 от Регламента, който урежда международната компетентност, гласи:

„1. Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност […]

2. Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази държава членка. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната.

[…]

4. Частичното производство по несъстоятелност, посочено в параграф 2, може да се образува преди образуването на главното производство по несъстоятелност по параграф 1 само в следните случаи:

а)      когато не може да бъде образувано производство по несъстоятелност по параграф 1 поради условията в законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника; или

б)      когато образуването на частичното производството по несъстоятелност е поискано от кредитор, чиито местоживеене, обичайно пребиваване или седалище според устройствения акт се намират в държавата членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие или чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие.“

6        Член 29 от Регламента относно правото на иск за образуване на вторично производство предвижда:

„Образуването на вторично производство може да бъде поискано от:

а)      [синдика] по главното производство,

б)      всяко друго лице или орган, които са оправомощени да поискат образуване на производство по несъстоятелност съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на вторичното производство.“

 Националното право

7        Член 3, параграф 1 от Закона за несъстоятелността от 8 август 1997 г. (Belgisch Staatsblad, 28 октомври 1997 г., стр. 28562), изменен със Закона от 4 септември 2002 г. (Belgisch Staatsblad, 21 септември 2002 г., стр. 42928), гласи:

„Ако центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на друга държава — членка на Европейския съюз, срещу този длъжник е възможно, при условие че същият притежава предприятие в Белгия, да бъде открито производство по несъстоятелност съгласно разпоредбите на Регламент […]“

8        Член 6 от посочения закон предвижда:

„Ако не е предвидено друго в Закона за съдебния конкордат, производството по несъстоятелността се открива с решение на търговския съд, постановено по молба на търговеца или по искане на един или няколко кредитори, на прокуратурата, на временния управител, посочен в член 8, или на синдика по главното производство в случая по член 3, параграф 1.“

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

9        На 14 ноември 2006 г. прокуратурата към Rechtbank van eerste aanleg te Tongeren (Окръжен съд, гр. Тонгерен) (Белгия) подава молба за откриване на производство по несъстоятелност във връзка с предприятието, притежавано в Белгия от Zaza Retail, чийто център на основни интереси се намира в Амстердам (Нидерландия).

10      Към тази дата в Нидерландия все още не е било образувано производство по несъстоятелност срещу Zaza Retail.

11      С решение от 4 февруари 2008 г. Rechtbank van koophandel te Tongeren (Търговски съд, гр. Тонгерен) открива производство по несъстоятелност срещу Zaza Retail.

12      С решение от 9 октомври 2008 г. Hof van Beroep te Antwerpen (Апелативен съд, гр. Антверпен) изменя решението на Rechtbank van koophandel te Tongeren и постановява, че нито Rechtbank van koophandel te Tongeren, нито самият той имат международна компетентност, по силата на която да разгледат молбата за откриване на частично производство по несъстоятелност срещу Zaza Retail с оглед на притежаваното от него предприятие в Белгия.

13      Прокуратурата сезира Hof van Cassatie с касационен протест срещу това решение. Тя изтъква, на първо място, че понятието „кредитор“, използвано в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента, не може да се тълкува стеснително и че прокуратурата също може да иска образуване на производство по несъстоятелност. По този начин прокуратурата упражнявала функцията си по опазване на общия интерес и предприемала действия вместо институционалните или частните кредитори в случай на бездействие от тяхна страна. На второ място, прокуратурата поддържа, че предвиденото в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента изключение се прилагало и към молбата за образуване на производство по несъстоятелност, подадена от прокуратурата, тъй като, ако не била компетентна да подаде тази молба, тя нямало да има възможност да иска образуване на главно производство в Нидерландия — държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника.

14      При тези обстоятелства Hof van Cassatie решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Изразът „условията в законодателството на държавата членка“ в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента за несъстоятелността обхваща ли и условията, които изискват определено качество или интерес, за да може съответното лице, например прокуратурата на друга държава членка, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, или тези условия се отнасят само до материалните предпоставки за откриването и провеждането на това производство?

2)      Може ли понятието „кредитор“ в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента да се тълкува широко, така че и орган на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и действа в общ интерес и като представител на всички кредитори, да може надлежно да поиска образуване на частично производство по несъстоятелност по член 3, параграф 4, буква б)?

3)      Ако понятието „кредитор“ обхваща и органа на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, необходимо ли е за прилагането на член 3, параграф 4, буква б) от Регламента този орган да докаже, че действа в интерес на кредиторите, които от своя страна имат местожителство, седалище или обичайно пребиваване в държавата на този орган?“

15      Успоредно с образуваното в Белгия производство по несъстоятелност, с решение на съда в Амстердам от 8 юли 2008 г. срещу Zaza Retail се открива производство по несъстоятелност в Нидерландия.

 По преюдициалните въпроси

 Предварителни бележки

16      Преди да се разгледат преюдициалните въпроси следва да се припомни въведеният с Регламента режим.

17      В това отношение член 3 от Регламента предвижда два вида производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност, образувано в съответствие с параграф 1 от този член от компетентната юрисдикция на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, квалифицирано като „главно производство“, поражда универсално действие, доколкото обхваща имуществото на длъжника във всички държави членки, в които е приложим Регламентът. Макар съгласно параграф 2 от споменатия член компетентната юрисдикция на държавата членка, в която длъжникът притежава предприятие, да може впоследствие да образува производство, квалифицирано като „вторично производство“ или „частично производство“, действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната държава (вж. в този смисъл Решение от 2 май 2006 г. по дело Eurofood IFSC, C‑341/04, Recueil, стр. I‑3813, точка 28 и Решение от 21 януари 2010 г. по дело MG Probud Gdynia, C‑444/07, Сборник, стр. I‑417, точка 22).

18      Условията за откриване на вторично или частично производство се различават според това дали вече има висящо главно производство, или не. В първата хипотеза производството се квалифицира като „вторично производство“ и се урежда от разпоредбите на глава III от Регламента. Във втората — производството се квалифицира като „частично производство“ и случаите, в които то се образува, са определени в член 3, параграф 4 от този регламент. Тази разпоредба посочва два случая, а именно, на първо място, случая, в който не може да бъде образувано главно производство по несъстоятелност поради условията в законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, и на второ място, случая, в който образуването на частично производството в държавата членка, на чиято територия е разположено предприятие на длъжника, е поискано от някои кредитори, които имат особена връзка с тази територия.

19      С въпросите си запитващата юрисдикция иска от Съда да разясни режима, приложим в тези два случая.

 По първия въпрос

20      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали изразът „условията в законодателството на държавата членка“, който се съдържа в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента и препраща към условията, при които съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, не се допуска откриване на главно производство по несъстоятелност в тази държава, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася само до условията по същество, свързани с качеството на длъжника, или пък обхваща и условията, свързани с качеството на лицата, оправомощени да поискат откриването на подобно производство.

21      В това отношение следва да се отбележи, че член 3, параграф 4, буква а) от Регламента се отнася до хипотезата, в която главно производство по несъстоятелност „не може да бъде образувано“. Съображение 17 от своя страна сочи положение, в което законодателството на държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника, „не разрешава образуването“ на подобно производство. От тези текстове следва, че невъзможността да се образува главно производство трябва да е обективна и не зависи от конкретните обстоятелства, при които се иска откриването на подобно производство.

22      Това тълкуване е в съответствие с целта на член 3, параграф 4, буква а) от Регламента, която, видно от съображение 17 от него, е да се сведат до минимум случаите, в които се иска образуването на частични производства преди главното производство по несъстоятелност. Макар въведеният с Регламента режим да допуска успоредното протичане на главно производство и вторични производства, това — както се подчертава в съображение 12 от Регламента — е възможно при спазване на задължителните правила за координация с главното производство, предназначени да осигурят единност на производството в Съюза. Подобна координация обаче не може да се осигури, ако не е образувано главно производство.

23      Както изтъкват Zaza Retail, гръцкото правителство и Европейската комисия, невъзможността да се образува главно производство може да се дължи на характеристики, свързани с качеството на длъжника, които изключват възможността спрямо последния да се образува производство по несъстоятелност. Като релевантен пример те изтъкват случая, в който едно от условията в законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, е същият да е търговец, а той не е, или пък случая, в който длъжникът е публично предприятие, срещу което съгласно посоченото законодателство не може да се открива производство по несъстоятелност.

24      За сметка на това невъзможността да се образува главно производство, не може да се дължи единствено на обстоятелството, че дадено лице, като например представител на прокуратурата на държава членка, на чиято територия длъжникът притежава предприятие, не е процесуално легитимирано съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, да иска откриване на главно производство в последната държава членка. Всъщност, при положение че не се оспорва, че други лица, и по-специално кредиторите, са оправомощени да направят подобно искане, откриването на главно производство е напълно възможно.

25      Такъв впрочем е случаят по главното производство, тъй като от акта за преюдициално запитване е видно, че срещу Zaza Retail е открито производство по несъстоятелност в Нидерландия с решение на съда в Амстердам от 8 юли 2008 г.

26      Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че изразът „условията в законодателството на държавата членка“, който се съдържа в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента и препраща към условията, при които съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, не се допуска откриване на главно производство по несъстоятелност в тази държава, трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до условията, които изключват определени лица от кръга на оправомощените да искат откриване на подобно производство.

 По втория въпрос

27      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „кредитор“, което се съдържа в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента и се използва за обозначаване на кръга от лица, оправомощени да искат откриване на частично производство, може да се тълкува в смисъл, че включва органите на държава членка, които съгласно нейното национално право имат за задача да действат в общ интерес и да гарантират интересите на всички кредитори.

28      В самото начало следва да се отбележи, че Регламентът не дава определение на понятието „кредитор“.

29      Следва също така да се припомни, че по съображенията, изложени в точки 21 и 22 от настоящото решение, и условията за откриване на частично производство съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Регламента трябва да се тълкуват стеснително.

30      Този ограничителен подход се налага при сравнение на разпоредбите на посочения член с тези на член 29 относно правото да се иска образуване на вторично производство. Докато последната разпоредба предоставя това право на синдика по главното производство по несъстоятелност, както и на всяко друго лице или орган, които са оправомощени да искат откриване на производство по несъстоятелност съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на вторичното производство, член 3, параграф 4, буква б) от Регламента стеснява кръга на процесуално легитимираните лица до определени кредитори, които имат особена връзка с държавата членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие на длъжника. Става въпрос за кредиторите, установени в тази държава членка, както и за кредиторите на това предприятие.

31      Що се отнася до белгийската прокуратура, следва — подобно на Комисията — да се отбележи, че тъй като няма свое вземане, което да засяга пасива на длъжника, тя не е кредитор в обичайния смисъл на понятието в производствата по несъстоятелност.

32      Всъщност от акта за преюдициално запитване следва, че в рамките на тези производства задача на прокуратурата е да действа в общ интерес. Възможността за намеса на този публичен орган се дължи на стремежа своевременно да се предприемат действия, в случай че дадено предприятие изпитва затруднения и длъжникът и неговите кредитори бездействат. Макар в някои случаи да е възможно намесата на прокуратурата да е в интерес на всички или поне на някои от кредиторите, този орган не предприема действия нито в качеството на кредитор, нито в качеството на представител на всички кредитори. Всъщност в акта за преюдициално запитване изрично се посочва, че съгласно белгийското право прокуратурата не действа от името и за сметка на кредиторите.

33      Предвид стеснителното тълкуване, което трябва да се даде на член 3, параграф 4, буква б) от Регламента, действащият при тези условия публичен орган не може да се приравни на кредитор по смисъла на тази разпоредба и следователно не може да бъде включен в кръга на лицата, оправомощени да искат откриване на частично производство по несъстоятелност.

34      С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че понятието „кредитор“, което се съдържа в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента и се използва за обозначаване на кръга на оправомощените да искат откриване на частично производство лица, трябва да се тълкува в смисъл, че не включва органите на държава членка, които съгласно нейното национално право имат за задача да действат в общ интерес, но не действат в качеството на кредитор, нито от името и за сметка на кредиторите.

 По третия въпрос

35      Предвид отговора на втория въпрос не следва да се отговаря на третия въпрос.

 По съдебните разноски

36      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Изразът „условията в законодателството на държавата членка“, който се съдържа в член 3, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност и препраща към условията, при които съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, не се допуска откриване на главно производство по несъстоятелност в тази държава, трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до условията, които изключват определени лица от кръга на оправомощените да искат откриване на подобно производство.

2)      Понятието „кредитор“, което се съдържа в член 3, параграф 4, буква б) от посочения регламент и се използва за обозначаване на кръга от лица, оправомощени да искат откриване на частично производство, трябва да се тълкува в смисъл, че не включва органите на държава членка, които съгласно нейното национално право имат за задача да действат в общ интерес, но не действат в качеството на кредитор, нито от името и за сметка на кредиторите.

Подписи

---

* Език на производството: нидерландски.