1.

С преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Испания) поставя на Съда въпрос, който се отнася до тълкуването на понятието „дата на подаване“ на заявката за марка на Общността. Става въпрос за това да се установи дали с оглед прилагането на член 27 от Регламент (EО) № 40/94 ( 2 ) е допустимо освен датата на подаване на заявката да се вземат предвид и часът, и минутата на представяне, за да може да се претендира приоритет на марката на Общността.

2.

Член 4, точка A от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. ( 3 ) (наричана по-нататък „Парижка конвенция“) предвижда следното:

„(1)   Този, който правилно е подал молба за […] фабрична или търговска марка в една от страните на Съюза, […] ще се ползва[…] при извършването на подаването в другите страни от правото на приоритет в сроковете, определени по-долу.

(2)   Признава се за пораждащо право на приоритет всяко подаване, което има значение на правилно национално подаване, по силата на вътрешния закон на всяка държава — членка на Съюза, или по силата на двустранни или многостранни договори, сключени между страните — членки на Съюза.

(3)   Под правилно извършено подаване трябва да се разбира всяко подаване, с което може да се установи датата, на която е представена молбата в съответната страна, независимо от по-нататъшната съдба на тази молба“.

3.

Съгласно член 4, точка C от Парижката конвенция:

„(1)   Сроковете за приоритет, поменати по-горе, ще бъдат […] 6 месеца —за индустриалните рисунки или модели и за фабричните или търговски марки.

(2)   Тези срокове почват да текат от датата на подаването на първото искане; денят на подаването не се включва в срока.

(3)   Ако последният ден от срока е в неприсъствен ден, по силата на закона, или в ден, когато Бюрото не е отворено, за да приема подаване на молби в страната, където се търси закрилата, срокът се продължава до първия присъствен ден, който следва“.

4.

Член 8 от Регламент № 40/94, озаглавен „Относителни основания за отказ“, гласи:

„1.   При възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка:

2.   За целите на параграф 1 „по-ранни марки“ означават:

5.

В член 14, параграф 1 от Регламент № 40/94, озаглавен „Допълнително прилагане на националното законодателство относно нарушението“, се предвижда, че действието на марките на Общността се урежда единствено от разпоредбите на посочения регламент.

6.

В член 26, параграф 1 от Регламент № 40/94 се посочват условията, на които трябва да отговаря заявката за марка на Общността, сред които са: a) молба за регистрация на марка на Общността; б) информация, която позволява да се идентифицира заявителят; в) списък на стоките и на услугите, за които се иска регистрацията, и г) представянето на марката. В параграф 2 от посочения член се предвижда, че заявката за марка на Общността е основание за плащане на такса за подаване на заявка.

7.

Член 27 от Регламент № 40/94, озаглавен „Дата на подаване“, гласи следното:

„Датата на подаване на заявката за марка на Общността е датата, на която документите, които съдържат информацията, определена в член 26, параграф 1, са подадени в Службата от заявителя или, ако заявката е била подадена в централната служба за индустриална собственост на държава членка или в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, при условие че бъде платена таксата за подаване на заявката в срок от един месец, считано от представянето на горепосочените документи“.

8.

Съгласно член 29 от същия регламент правото на приоритет се прилага за период от шест месеца, считано от датата на подаване на първата заявка. Всяко подаване, което е еквивалентно на редовно национално подаване по силата на националното законодателство на държавата, в която е било направено или по силата на двустранни или многостранни договорености, се признава като пораждащо право на приоритет. Под редовно национално подаване се разбира всяко подаване, което е достатъчно, за да се установи датата, на която е била подадена заявката, какъвто и да е резултатът от тази заявка.

9.

Член 32 от Регламент № 40/94 предвижда, че заявката за марка на Общността, на която е била дадена дата на подаване, има в държавите членки значение на редовно национално подаване, като се отчита, когато са налице условията за това, правото на приоритет, което се иска чрез заявката за марка на Общността.

10.

Член 97 от Регламент № 40/94, озаглавен „Приложимо право“, гласи:

„1.   Съдилищата за марките на Общността прилагат разпоредбите на настоящия регламент.

2.   За всички въпроси, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент, съдът за марките на Общността прилага своето национално законодателство, включително своето международно частно право.

3.   Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, съдът за марките на Общността прилага процедурния правилник, приложим по отношение на същия вид искове относно национална марка в държавата членка, на територията на която се намира съдът“.

11.

Правило 5 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 ( 4 ) озаглавено „Подаване на заявката“, гласи:

12.

Член 6, параграф 2 от Закон 17/2001 от 7 декември 2001 г. за марките (Ley 17/2001, de 7 de diciembre, de Marcas, BOE № 294 от 8 декември 2001 г., стр. 45579, наричан по-нататък „Закон 17/2001 за марките“) определя по следния начин онова, което следва да се разбира под по-ранни марки:

13.

Член 11 от посочения закон, озаглавен „Подаване на заявката“, гласи:

„1.   Заявката за регистрация на марка се подава пред компетентния орган на автономната област, в която се намира местожителството на заявителя или седалището на негово реално и действително промишлено или търговско предприятие. […]

[…]

6.   Органът, компетентен да приеме заявката, отбелязва при нейното получаване номера на заявката, както и датата, часа и минутата на получаване по начин, определен в правилник“.

14.

Член 12 от Закон 17/2001 за марките, в който се установяват условията, на които трябва да отговаря заявката, гласи следното:

„1.   Заявката за регистрация на марка трябва да съдържа поне: искане за регистрация на марката; самоличността на заявителя; представянето на марката; списък на стоките или на услугите, за които се иска регистрацията.

[…]“

15.

Член 13 от Закон 17/2001 за марките гласи:

„1.   Датата на подаване на заявката е датата, на която определеният в член 11 компетентен орган получава документите, в които се съдържат посочените в член 12, параграф 1 данни.

2.   Датата на подаване на заявките по пощата е моментът, в който пощенската служба получава документите, съдържащи посочените в член 12, параграф 1 данни, стига тези документи да са представени в отворен плик, с препоръчано писмо и с обратна разписка, адресирани до органа, компетентен да приеме заявката. Пощенската служба отбелязва деня, часа и минутата на подаване на заявката.

3.   В хипотезата, при която един от посочените в предходните параграфи органи или едно от административните образувания е пропуснало да отбележи при получаване на заявката часа на подаването ѝ, за посочената заявка се определя последният час от съответния ден. Ако не е отбелязана минутата на подаване, се посочва последната минута на съответния час. Ако не е отбелязан нито часът, нито минутата на подаване на заявката, за последната се определя последния час и последната минута от съответния ден“.

16.

Génesis Seguros Generales Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros (наричано по-нататък „Génesis“) подава в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) по електронен път две заявки за регистрация на марки на Общността: словна марка „RIZO“, № 3 543 361, за класове 16, 28, 35 и 36 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. (наричана по-нататък „Ницската класификация“), ревизирана и изменена, и словна марка „RIZO, EL ERIZO“, № 3543 386, за класове 16, 35 и 36 от посочената класификация.

17.

Запитващата юрисдикция посочва, че с оглед представените ѝ доказателства подадените по електронен път заявки за тези две марки на Общността са изпратени ( 5 ) на СХВП съответно в 11,52 ч. и в 12,13 ч. сутринта на 12 декември 2003 г.

18.

От акта за преюдициално запитване се установява също, че в 17,45 ч. на същия 12 декември 2003 г. дружеството Pool Angel Tomas SL иска от Oficina Española de Patentes y Marcas (наричана по-нататък „OEPM“) регистрацията в Испания на словната марка „RIZO’S“ под № 2 571 979-3 за клас 28 от Ницската класификация.

19.

Génesis подава възражение срещу заявката за регистрация на посочената по-горе национална марка „RIZO’S“, като се позовава на правото си на приоритет на основание на марките на Общността „RIZO“, регистрирана под № 3 543 361, и „RIZO, EL ERIZO“, регистрирана под № 3 543 386.

20.

С решение от 9 декември 2004 г. OEPM отхвърля възражението, като приема, че марките, на които е направено позоваване, не се ползват с приоритет по отношение на заявената марка и извършва регистрацията на марката „RIZO’S“.

21.

Génesis подава жалба по административен ред, с която иска OEPM да приеме за установен приоритета на притежаваните от него марки на Общността, като се основава на обстоятелството, че заявката за регистрация на тези марки на Общността е подадена по електронен път на 12 декември 2003 г., както и че за целта би трябвало да бъде взета предвид тази дата.

22.

С решение от 29 юни 2005 г. OEPM отхвърля тази жалба, като посочва, че заявките за притежаваните от жалбоподателя марки на Общността са подадени на по-късна дата от тази, на която е подадена заявката за регистрация на испанската марка „RIZO’S“, тъй като на основание член 27 от Регламент № 40/94 за дата на подаване на заявките за регистрация на марки на Общността е определена едва датата 7 януари 2004 г.

23.

С решение от 7 февруари 2008 г. сезираният с жалба от Génesis срещу това последно решение втори състав на отделението за административни спорове на Tribunal Superior de Justicia de Madrid потвърждава, че предоставянето на заявената испанска марка „RIZO’S“ е правомерно. Тази юрисдикция смята, че датата на подаване на посочените в подкрепа на възражението марки на Общността е датата на действителното представяне на документите, а не 12 декември 2003 г., когато заявката е подадена по електронен път.

24.

В жалбата си срещу съдебното решение от 7 февруари 2007 г. Génesis оспорва, на първо място, тълкуването на Tribunal Superior de Justicia de Madrid относно датата на подаване на заявката за регистрация на марките на Общността и посочва, че при правилно тълкуване на членове 26 и 27 от Регламент № 40/94 за дата на подаване на заявките следва да се приеме датата, на която те са изпратени на СХВП и са получени от последната, а именно 12 декември 2003 г. На второ място, Génesis смята, че като не е приел приоритета на марките на Общността „RIZO“, регистрирана под № 3 543 361, и „RIZO, EL ERIZO“, регистрирана под № 3 543 386, Tribunal Superior de Justicia de Madrid нарушил член 6, параграф 2 от Закон 17/2001 за марките, в който в букви a) и c) се предвижда, че с приоритет се ползват заявките за марки на Общността, чиято дата на подаване е по-ранна от датата на подадените пред OEPM заявки за регистрация.

25.

Tribunal Supremo посочва, че като предвижда датата на подаване на заявката за марка на Общността да бъде тази, на която тази заявка е подадена в СХВП или пред посочените в тази разпоредба органи, член 27 от Регламент № 40/94 не установява какъвто и да е друг ред за представяне, когато подаването на заявките става в един и същ ден. Според използвания в Испания критерий за определяне на приоритета на марките, когато има съвпадане на деня на подаване на заявките обаче, предпочитание се дава в зависимост от часа и минутата на подаването пред OEPM.

26.

При тези обстоятелства Tribunal Supremo решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Възможно ли е член 27 от Регламент [№ 40/94] да се тълкува по такъв начин, че да може да се вземат предвид не само датата, но и часът и минутата на подаване на заявката за регистрация на марка пред СХВП (при условие че такива данни са отразени), за да се установи времевият приоритет по отношение на подадена на същата дата заявка за национална марка, когато съгласно националната правна уредба, уреждаща регистрацията на тази национална марка, е от значение часът на подаване?“.

27.

Този акт за преюдициално запитване е заведен в секретариата на Съда на 16 април 2010 г. Писмени становища представят Génesis, испанското, италианското и гръцкото правителство, както и Европейската комисия.

28.

В самото начало бих искал да отбележа характеристиките на системата на марките, а именно, от една страна, присъщото ѝ международно измерение, и от друга страна, задължително ограниченият ѝ териториален обхват. Освен това следва да се има предвид, че съществуват различни системи за защита на марките, сред които е и тази на Съюза ( 6 ).

29.

Характерните особености на марката вече се разкриват по време на работата във връзка със сключването на Парижката конвенция ( 7 ). Що се отнася до определянето на приложимия по отношение на закрилата на индустриалната собственост режим, първото предложение, състоящо се в приемането на еднообразно наднационално законодателство е отхвърлено като утопично и нереалистично. Второто предложение, насочено към приемането на стълкновителни норми, по силата на които би следвало да се прилага правото на страната по произхода на изобретението или по регистрация на марката, се приема за несправедливо. Поради това в съответствие с член 2 от Конвенцията нейните автори избират третото предложение за принципа на национално третиране ( 8 ). Съгласно принципа на териториалност (lex loci protectionis) правното действие на дадена марка е ограничено в рамките на територията на държавата, в която тя е защитена ( 9 ).

30.

В правото на Съюза правото относно марките е съществен елемент в системата на ефективна конкуренция. В тази система, за да си създаде клиентела чрез качеството на своите стоки или услуги, всяко предприятие трябва да може да регистрира като марки знаци, които позволяват на потребителя да различи, без да е възможно объркване на тези стоки или услуги с онези, които имат друг произход ( 10 ).

31.

Хармонизирането на законодателствата в областта на правото на марките се основава на две групи текстове, прилагани успоредно, но все пак свързани в много отношения. Става въпрос, от една страна, за системата на марката на Общността, тоест правото на индустриална собственост, предвидено в Регламент № 40/94, който установява единно право на марките, приложимо на цялата територия на Съюза. От друга страна, чрез Директива 89/104 законодателят на Съюза полага усилия за сближаване на националните законодателства, без обаче да се откаже от прилагането на принципа на териториалност, тоест връзката между правното действие на дадена марка и територията на въпросната държава членка.

32.

Следва да се посочи обаче, че съгласно пето съображение от Регламент № 40/94 правото на Общността относно марките все пак не заменя правото на държавите членки относно марките. Националните марки продължават да съществуват, тъй като се смята, че те са необходими за предприятията, които не желаят да изберат защита на тяхната марка на равнище на Съюза ( 11 ).

33.

Следователно марката на Общността допълва националните системи за защита. Както се посочва в първо и трето съображение от Директива 89/104, последната има за цел частично хармонизиране, което се ограничава до националните разпоредби, които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар ( 12 ).

34.

Ето защо характерно за защитата на марките в рамките на Съюза е съвместното съществуване на няколко режима на защита, което може да доведе до увеличаване на броя заявки за регистрация на марки и, както ще видим, в изключителни случаи до съществуването на валидни конкуриращи се регистрации.

35.

Що се отнася до регистрацията на марката на Общността, разпоредбите на Регламент № 40/94 свързват подаването на заявка за посочената марка с възникването на последици в различни отношения.

36.

На първо място, в съответствие с член 46 от Регламент № 40/94 десетгодишният период на защита на марката започва да тече, считано от датата на подаване на заявката. На второ място, както следва от член 8, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 40/94, датата на подаване на заявката, така както тя е определена в член 27 от същия регламент, определя приоритета на дадена марка по отношение на друга марка ( 13 ). На трето място, датата на подаване на заявката има значение за преценката на отличителния характер на дадена марка, който може да бъде придобит чрез използване, предхождащо подаването на заявката по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94. Накрая моментът на подаване на заявката за регистрация e от значение при преценката дали заявителят е недобросъвестен по смисъла на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при определянето на абсолютните основания за недействителност на марката ( 14 ).

37.

От това следва, че точното определяне на датата на подаване на заявката представлява съставна част от системата на марката на Общността. Доколкото настоящото преюдициално запитване има за цел да установи смисъла и обхвата на член 27 от Регламент № 40/94 най-напред следва да се определи естеството на понятието „дата на подаване“ по смисъла на тази разпоредба.

38.

В самото начало следва да се отбележи, че Парижката конвенция не съдържа материалноправни норми, уреждащи условията за подаване на заявката, а обратно в член 4А, параграф 2 от същата се предвижда, че редовността на подадените заявки се определя от националното законодателството на всяка от страните на Съюза или от сключените между тях двустранни или многостранни договори. Всъщност, макар в посочената конвенция да се уточнява, че между договарящите държави се създава Съюз за закрила на индустриалната собственост, същата конвенция съдържа множество разпоредби, които задължават или разрешават на тези държави да създават правни норми в областта на индустриалната собственост ( 15 ).

39.

За сметка на това Регламент № 40/94 съдържа специална разпоредба, уреждаща условията за подаване на заявка за марка на Общността. Всъщност съгласно член 27 от посочения регламент датата на подаване на заявката за марка на Общността е датата, на която заявителят е подал в СХВП, или ако заявката е била подадена в централната служба за индустриална собственост на държава членка или в службата по марките на Бенелюкс, в съответната служба, документи, които съдържат информацията, посочена в член 26, параграф 1, при условие че бъде платена таксата за подаване на заявката в срок от един месец, считано от представянето на горепосочените документи ( 16 ).

40.

Ето защо от член 27 от Регламент № 40/94 следва, че посочената разпоредба не съдържа никакво изрично препращане към правото на държавите членки.

41.

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднообразно прилагане на общностното право, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Европейски съюз, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба ( 17 ).

42.

При регистрацията на марка на Общността по-ранните регистрации на национални марки следва да се вземат предвид като факти с правно значение, с които правната уредба на Съюза свързва определени правни последици.

43.

От това следва, че СХВП не е длъжна да се съобразява с изискванията и преценката на компетентния по отношение на марките орган в държавата на произход, нито е задължена да регистрира заявената марка поради съществуването на решение за регистрация на националните служби за патенти и марки ( 18 ).

44.

Поради това смятам, че определянето на „датата на подаване“ на заявката за марка на Общността е въпрос, който се урежда изключително от правото на Съюза, като последното държи сметка в това отношение за съответните международни конвенции. Доколкото в Регламент № 40/94 не се съдържа легална дефиниция на израза „дата на подаване“ неговият обхват и смисъл следва да се потърси в посочения регламент.

45.

Преди да започна анализа на ключовото за настоящото производство понятие, при прочита на акта за преюдициално запитване се налага да обърна внимание върху неяснотата, която изглежда съществува във връзка с фактическо обстоятелство, заемащо основно място в спора в главното производство, а именно определянето на деня на подаване на разглежданите заявки за регистрация на марки ( 19 ).

46.

Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че двете заявки за словни марки на Общността „RIZO“ и „RIZO, EL RIZO“ са подадени пред СХВП по електронен път на 12 декември 2003 г. Запитващата юрисдикция обаче иска да установи дали тази дата на изпращане по електронен път трябва да се разглежда като достоверната дата на подаване на марката на Общността.

47.

От акта за преюдицално запитване е видно, че подадената от Génesis жалба срещу спорното решение на OEPM е отхвърлена с решение на Tribunal Superior de Justicia de Madrid главно поради съображението, че датата на подаване на заявките за марките на Общността, на които се прави позоваване в подкрепа на възражението, била 7 февруари 2004 г., тоест датата на действително представяне на документите, а не 12 декември 2003 г., когато заявката е изпратена по електронен път.

48.

В това отношение следва да се посочи, че СХВП предоставя на разположение на потребителите услуга за електронно подаване („e-filing“), която им дава възможност да представят заявките си за марка на Общността чрез интернет. Тази услуга предлага множество предимства, сред които гаранцията за датата на подаване по смисъла на член 27 от Регламент № 40/94.

49.

Предвид текста на тази разпоредба следва да се приеме, че като дата на подаване по смисъла на член 27 от посочения регламент трябва да се разглежда датата на подаване на заявката по електронен път, заедно с всички изискуеми съгласно Регламент № 40/94 документи, за която в едномесечен срок е заплатена таксата. Всъщност СХВП е предоставило на заинтересованите лица необходимите технически средства, за да приложат изискваните документи ( 20 ).

50.

За сметка на това в хипотезата на обикновено подаване на заявка за регистрация по електронен път, при което няма едновременно подаване на изискваните документи, датата на подаване по смисъла на член 27 от Регламент № 40/94 ще бъде тази, на която цялата изисквана документация ще бъде действително подадена в СХВП. Следователно става въпрос за по-късна дата от тази на подаването на посочената заявка по електронен път.

51.

Поради това с оглед прилагането на израза „дата на подаване“ по смисъла на член 27 от Регламент № 40/94 запитващата юрисдикция трябва да провери коя е датата, на която реално са подадени всички изисквани от Génesis документи с оглед на неговите заявки за регистрация, а впоследствие и на плащането на таксата.

52.

Едва след разглеждането на този въпрос е уместно да се разгледат по-точните времеви аспекти, които посочва запитващата юрисдикция.

53.

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали с оглед прилагането на член 27 от Регламент № 40/94 е възможно да се вземат предвид часът и минутата на подаване на заявката за регистрация, при положение че тези данни могат да помогнат за определянето на евентуален приоритет по отношение на национална марка, за която е поискана регистрация същия ден. Всъщност при такова съвпадане на датите на подаване испанското право определя приоритета на марките в зависимост от часа и минутата на подаване.

54.

Ето защо този въпрос се отнася до принципа за приоритет, съгласно който по-ранно право позволява да се направи възражение по отношение на всички последващи знаци, които са в конфликт с него ( 21 ). В този смисъл целта на започнатото от Génesis на основание на националното право производство по възражение е да се установи, че двете притежавани от него марки на Общността са „по-ранни марки“ по смисъла на националното законодателство, което възпроизвежда посоченото в Регламент № 40/94 определение за предходност ( 22 ).

55.

В анализа относно обхвата на понятието „дата на подаване“, предложен от страните, представили становища в рамките на настоящото производство, има съществено разминаване. Подобно на испанското и италианското правителство и Комисията смятам, че часът и минутата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността са без значение с оглед прилагането на член 27 от Регламент № 40/94. Всъщност ми се струва, че „датата на подаване“ се отнася единствено до „гражданския ден“. Според мен последното понятие съответства на календарен ден, който започва в полунощ и завършва в полунощ, носи номера на месеца и на годината в съответствие с Грегорианския календар, както и на съответен ден в другите системи за измерване на времето ( 23 ). Поради това гражданският ден може да бъде един и същ независимо от отклоненията в реалното време, които се дължат на часовите пояси ( 24 ).

56.

Според мен няколко обстоятелства са доводи в подкрепа на това тълкуване.

57.

На първо място, бих искал да отбележа, че системата на Парижката конвенция, по която всички държави членки са страни, възприема като основна мерна единица датата, разглеждана като един-единствен ден или граждански ден. Всъщност редовността на подаването се преценява само с оглед на този елемент. Приема се, че съответното подаване е извършено от момента, в който в съответствие с националното законодателство на страната, в която е направено, е представена заявка при спазване на изискванията за форма, дори тази заявка да е непълна или неправилна с оглед на изискванията за форма, тя е достатъчна, за да се установи датата на подаването ( 25 ).

58.

В това отношение следва да се отбележи, че въвеждането на тази основна мерна единица е тясно свързано с така наречения „съюзен приоритет“, приет от Парижката конвенция, според която този, който подаде в друга страна заявка за марка в срок от шест месеца от подаване на заявката за марка в неговата страна по произход, се ползва в другата страна от получената в страната по произход дата на първоначална защита ( 26 ). Всъщност съгласно член 4 C, параграф 2 от посочената конвенция шестмесечният срок започва да тече от датата на подаване на първата заявка; денят на подаването не се включва в срока. Следователно часът и минутата на подаване на заявката нямат никакво значение за изчисляването на срока на приоритета ( 27 ).

59.

Регламент № 40/94 съдържа собствени правила, които като следват системата на конвенцията установяват в член 29 право на приоритет, което обхваща заявките за регистрация, подадени в една от държавите — страни по Конвенцията, или в една от държавите — страни по Споразумението за създаване на Световната търговска организация ( 28 ). Поради действието на правото на приоритет се приема, че свързаните с марката на Общността права възникват от датата на приоритета, тоест в деня на подаване на заявката за регистрация на национална марка ( 29 ).

60.

Поради това смятам, че посочената в член 27 от Регламент № 40/94 дата на подаване не може бъде уточнена в по-голяма степен. Това изглежда още по-невъзможно, като се има предвид, че на това понятие от самото начало е придадена точна функция при прилагането на посочения по-горе принцип на приоритет не само на равнище на Съюза, но и за целите на прилагането на международните норми относно правните последици от регистрацията на марките. В това отношение следва да се напомни, че по-ранната марка може да бъде защитена и чрез международна регистрация ( 30 ).

61.

Наистина от съдържащите се на интернет сайта на СХВП указания се установява, че датата на подаване е датата, на която посочените в член 26 документи са подадени в СХВП, централноевропейско време (GMT +1) ( 31 ). Според мен обаче посоченото в тези указания време служи за определяне на датата на подаване в СХВП, а не за предоставяне на времеви приоритет, основан на часа и минутата на подаване на заявката.

62.

Това становище се потвърждава и от буквалното тълкуване на текста на член 27 от Регламент № 40/94, който се ограничава с посочване само на „датата“. Освен това от правило 5 от Регламент № 2868/95 е видно, че СХВП отбелязва върху документите, от които е съставена заявката, само датата на получаване и входящия номер на заявката. Тя веднага издава на заявителя разписка, която трябва да включва поне входящия номер, както и датата на получаване на заявката.

63.

На второ място, тълкуване, при което не се вземат предвид часът и минутата на подаване на заявката, се потвърждава и от целта и естеството на законодателството на Съюза. Както вече беше посочено в точки 30—34 и 39—43 от настоящото заключение целта на Регламент № 40/94 не е да сближи правото на държавите членки, а да създаде единно право на индустриална собственост, валидно за целия Съюз. Освен това предвид самостоятелния характер на съдържащите се в Регламент № 40/94 понятия от правото на Съюза, възприетите в националното право правни разрешения не могат да бъдат взети предвид при тълкуването на режима на марката на Общността. Накрая, както правилно отбелязва Комисията, такъв подход се потвърждава от прочита на член 14 във връзка с член 97 от посочения регламент, тъй като от тези текстове се установява, че приложимостта на националното право е ограничена до въпроси, които не попадат в приложното поле на Регламент № 40/94.

64.

На трето място, следва да се обърне внимание на относимостта на член 32 от Регламент № 40/94, от който следва, че подаването на заявка за марка на Общността има значение на подаване на заявка за регистрация на национална марка в държавите членки, ако е необходимо да се определи правото, с което се свързва подаването на заявката за марка на Общността. Този член се отнася само до датата на подаване на заявката.

65.

Както посочва испанското правителство, член 32 от Регламент № 40/94 не изменя общностното понятие за дата на подаване, нито предполага субсидиарно прилагане на националното право, а само признава на подадените в СХВП заявки за марки на Общността същата юридическа стойност като тази на заявките, подадени пред националните служби. Ако Съдът възприеме разширително тълкуване на тази разпоредба въпреки текста на член 27 от Регламент № 40/94, това би довело до положение, при което всички заявители на марки ще бъдат задължени да ги регистрират в СХВП, за да се гарантира тяхното право на приоритет не само по отношение на други национални марки, но и на други марки на Общността, което би противоречало на принципа, според който марката на Общността не замества националните марки.

66.

На последно място, особено важно е да се отбележи съществуването на множество практически трудности, които са свързани с прилагането на приоритета в реално време вместо прилагането на понятието за граждански ден в рамките на системата на марката на Общността.

67.

Най-напред ми се струва, че съществуването на различни часови пояси в целия Съюз към настоящия момент прави невъзможно определянето на приоритета на марката на Общността в реално време. Всъщност територията на Европа се простира върху четири часови пояса ( 32 ).

68.

Предвид това разнообразие вземането предвид на часа и минутата на подаване на заявка за марка би предполагало да се определи времева стълкновителна норма между няколко национални системи. Не може да се изключи възможността приоритетът в реално време да доведе и до известно объркване, като се има предвид многообразието на средствата за комуникация, както и разликите в тяхното качество в няколко държави членки ( 33 ). За да се сложи край на това объркване, би следвало не само да се записват часът и минутата на подаване на заявката, но и да се гарантира, че информационните системи, с които разполагат националните органи, следват точно атомното или универсалното време ( 34 ).

69.

По този начин проблемът, свързан с датата на подаване, би се преобразувал излишно в спор относно номиналните и дори реалните единици. Така например 1 януари 00,30 ч. във Финландия съответства в реално време на 31 декември 23,30 ч. в преобладаващия брой държави членки.

70.

Наистина възможността за електронна регистрация се прилага в няколко държави членки ( 35 ). Все пак ми се струва, че трябва да се прави разлика между възможността за подаване на електронната заявка и установяването на система за приоритет в реално време. Всъщност предоставянето от СХВП или от някои държави членки на възможност за подаване на заявката по електронен път, за да се модернизира и улесни достъпът до защита на индустриалната собственост, не предполага непременно вземането предвид на часа и минутата на подаване на заявката за регистрация с оглед установяване на поредността на марката ( 36 ).

71.

Поради това смятам, че вземането предвид на часа и минутата за целите на определянето на поредността на дадена марка по смисъла на член 27 от Регламент № 40/94 би било възможно само след установяването на единна система на административните процедури за електронна регистрация както на марките на Общността, така и на националните марки в целия Съюз. Това би включвало и прилагането на системата на универсалното време, а именно пълното хармонизиране на системите на законно установеното време в европейските държави. Несъмнено въвеждането на такава система би трябвало ясно да се предвиди в правната уредба на Съюза, както и в националното право на държавите членки ( 37 ) и не може да бъде изведено от съдебната практика.

72.

В това отношение следва също да се обърне внимание, че текстът на член 27 от Регламент № 207/2009, който се отнася до датата на подаване, е идентичен на текста на съответния член от Регламент № 40/94, който е предмет на разглеждане в настоящия преюдициален въпрос. От това следва, че законодателят на Съюза все още не е внесъл уточнение, що се отнася до часа и минутата на подаване на заявката.

73.

В допълнение бих искал да отбележа още, че Регламент (ЕО) № 6/2002 ( 38 ) също не предвижда отбелязване на часа и минутата във връзка с датата на подаване на заявката за регистрация на промишлен дизайн на Общността. Освен това съгласно посочения регламент заявителят на регистриран промишлен дизайн на Общността при определени условия се ползва с право на приоритет. В резултат на това право се приема, че датата на приоритет съответства на датата на подаване на заявката за регистрация на промишлен дизайн на Общността ( 39 ).

74.

Предвид изложените по-горе съображения, ако трябва да се приеме, от една страна, че разглежданите заявки за регистрация на марки са подадени в един и същ ден, и от друга страна, че възможността часът и минутата да се вземат предвид трябва да се изключи, от това следва, че въпросните две марки по принцип биха могли да бъдат регистрирани. Поради това се поставя въпросът за съвместното съществуване на националната марка с марката на Общността.

75.

Съвместното съществуване на две конкуриращи се регистрации на идентични марки е познато и понякога неизбежно явление в Съюза. Безспорно става въпрос за несъвършено положение, което е последица от многонационалния и многообразен характер на системите за защита на марката, както и от многообразието на предприятията, притежаващи на марки.

76.

Следва да се отбележи, че посоченото съвместно съществуване може да бъде от значение за изхода на производство по възражение или във връзка с искане за обявяване на недействителността на марка. Този изход се различава в зависимост от това дали става въпрос за съвместното съществуване на конфликтни марки или на по-ранната марка и марки, които са собственост не на притежателя на марката на Общността, а на трети лица. Така съвместното съществуване може да се понесе от притежателя на по-ранното право или да бъде договорено между страните чрез споразумение ( 40 ).

77.

Няма съмнение, че за да се справят с това положение, двамата притежатели на марки могат да постигнат споразумение за съвместно съществуване, за да предотвратят всякакъв евентуален конфликт ( 41 ). От друга страна, националното право на различните държави предлага конкретни разрешения като принципа на „честното едновременно използване“ („honest concurrent use“), чиято законосъобразност изглежда спорна от гледна точка на правото на Съюза ( 42 ).

78.

Както посочва Комисията в становището си, съвместното съществуване е познато още от въвеждането на марката на Общността, тъй като СХВП регистрира с дата 1 април 1996 г., датата на която е открит регистърът на марките на Общността, всички марки, чиято регистрация е поискана преди тази дата ( 43 ).

79.

Във всеки случай възможността за регистрация на идентични марки за същите стоки или услуги, имащи същата дата на приоритет, винаги е съществувала в системите, основани на Парижката конвенция. Следователно, макар да не е особено желателно, съвместното съществуване е неразделна част от понятието за марка.