ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

от 16 декември 2010 година(1)

Дело C‑78/10

Bérel и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Rouen (Франция)

„Митнически съюз — Опрощаване на вносни сборове — Представителство — Солидарна отговорност — Възможност за позоваване на решение за опрощаване, взето в полза на един от солидарните длъжници“

I –  Въведение

1.        В настоящото преюдициално производство по реда на член 267 ДФЕС Cour d’appel de Rouen (наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) повдига въпроса дали икономически оператор, който носи солидарна отговорност за плащането на митническо задължение, може успешно да се позове на решение за частично опрощаване, което митническите органи са взели в полза на друг солидарен длъжник, и дали на това основание може да бъде съответно намалено и неговото митническо задължение.

II –  Правна уредба

 А – Право на Съюза(2)

2.        Членове 3 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1031/88 на Съвета от 18 април 1988 година относно определяне на лицата — длъжници за плащане на митническо задължение(3), предвиждат:

„Член 3

Когато възникне митническо задължение по член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2144/87, за плащането на това задължение отговаря лицето, извършило неправомерно въвеждане на стоките на митническата територия на Общността.

Съгласно действащото законодателство на държавите членки солидарно отговорни за плащането на това митническо задължение са:

а)      лицата, участвали в неправомерното въвеждане на стоките, както и лицата, придобили или задържали въпросните стоки;

б)      всички други лица, които носят отговорност за това неправомерно въвеждане.

Член 4

1. Когато възникне митническо задължение по член 2, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2144/87, за плащането на това задължение отговаря лицето, отклонило стоките от митнически надзор.

Съгласно действащото законодателство на държавите членки солидарно отговорни за плащането на това митническо задължение са:

а)      лицата, участвали при отклонението на стоките от митнически надзор, както и лицата, придобили или задържали въпросните стоки;

б)      всички други лица, които носят отговорност за това отклонение.

2. Солидарно отговорно за плащането на това митническо задължение е и лицето, отговорно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени стоките.“ [неофициален превод]

3.        Тези разпоредби са отменени с влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността(4) (наричан по-нататък „МКО“).

4.        Дял I от МКО съдържа общи разпоредби. Глава първа от този дял урежда обхвата на МКО и основните определения. Тази глава включва член 4 от МКО, точки 9 и 12 от който съдържат следните определения:

„[…]

9. „Митническо задължение“ е задължението на лице да заплати вносните (вносно митническо задължение) или износните (износно митническо задължение) сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби в Общността;

[…]

12. „Длъжник“ е всяко лице, което отговаря за плащане на митническо задължение;

[…]“

5.        Глава втора от дял I урежда по-специално правата и задълженията на лицата съгласно митническото законодателство. Раздел 1 от тази глава втора урежда правото на представителство. Този раздел се състои от член 5 от МКО, който предвижда:

„1. Според условията, предвидени в член 64, параграф 2, и при спазване на разпоредбите, приети в рамките на член 243, параграф 2, буква б), всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и формалностите, предвидени в митническото законодателство.

2. Представителството може да бъде:

–        пряко, когато представителят действа от името на и за сметка на друго лице, или

–        косвено, когато представителят действа от свое име, но за сметка на друго лице.

[…]

4. Представителят трябва да декларира, че действа от името или за сметка на представляваното от него лице, да посочи дали е пряк или косвен представител и да притежава представителна власт.

Лице, което не декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, или което декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, без да притежава представителна власт, се счита, че действа от свое име и за своя сметка.

5. Митническите органи могат да изискат от всяко лице, което декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, да представи доказателство за своята представителна власт.“

6.        Дял VII от МКО урежда митническото задължение. В глава 2 от този дял се разглежда възникването на митническото задължение. Членове 202 и 203 от тази глава гласят:

„Член 202

1.      Вносно митническо задължение възниква при:

а)      неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове; или

б)      неправомерно въвеждане на стоки от свободна зона или свободен склад в други части от митническата територия на Общността.

По смисъла на този член неправомерно въвеждане е всяко въвеждане при нарушаване на членове 38—41, както и на член 177, второ тире.

2. Митническото задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките.

3. Длъжникът е:

–        лицето, извършило неправомерното въвеждане на стоките,

–        лицата, участвали в неправомерното въвеждане на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че въвеждането е неправомерно, и

–        лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят към момента на придобиване или получаване на стоките, че те са въведени неправомерно.

Член 203

1. Вносно митническо задължение възниква при:

–        отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове.

2. Митническото задължение възниква в момента на отклонението на стоките от митнически надзор.

3. Длъжникът е:

–        лицето, отклонило стоките от митнически надзор,

–        лицата, участвали при отклонението на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че стоките се отклоняват от митнически надзор,

–        лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че към момента на придобиване или получаване на стоките те са били отклонени от митнически надзор, и

–        когато е приложимо, лицето, отговорно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките или от ползването на митническия режим, под който са били поставени стоките.

[…]“

7.        Член 213 от същата глава предвижда:

„Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане.“

8.        Член 233 от дял VII, глава 4 от МКО, уреждащ погасяването на митническото задължение, предвижда:

„Без да се засягат действащите разпоредби за погасяването по давност на митническото задължение, както и за неплащането на размера на митническото задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение се погасява:

а)      чрез плащане на размера на сборовете;

б)      чрез опрощаване на размера на сборовете;

[…]“

9.        В глава 5 от дял VII е уредено възстановяването и опрощаването на сборове. Член 239 от тази глава на МКО предвижда:

„1. Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238:

–        които се определят съгласно процедурата на комитета,

–        които произтичат от обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересуваното лице. Случаите, в които може да се приложи тази разпоредба, както и процедурата, която трябва да се следва за тази цел, се определят съгласно процедурата на комитета. Възстановяването или опрощаването могат да подлежат на специални условия.

2. Възстановяването или опрощаването на сборове на основанията, посочени в параграф 1, се разрешава при подаване на молба във въпросното митническо учреждение преди изтичането на дванадесет месеца, считано от датата на уведомяване на длъжника за тези сборове.

Въпреки това, митническите органи могат да разрешат удължаване на този срок в изключителни случаи, които са надлежно обосновани.“

10.      Член 86, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс)(5), който заменя МКО, но е неприложим ratione temporis спрямо настоящия случай, предвижда:

„1. Без да се засягат член 68 и действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, вносното или износно митническото задължение се погасява по някой от следните начини:

[…]

б)      чрез опрощаване на размера на вносните или износните мита — при условията на параграф 4;

[…]

4. Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническото задължение, и е разрешено опрощаване, митническото задължение се погасява само по отношение на лицето или лицата, на които е разрешено опрощаването.

[…]“

11.      Член 878 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността(6) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане на МКО“) гласи:

„1. Молбата за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, наричана по-долу „молба за възстановяване или опрощаване“, се подава от лицето, заплатило или длъжно да плати съответните мита или лицето, поело правата и задълженията му.

Молбата за възстановяване или опрощаване може да бъде подадена и от пълномощник на лицето, посочено в първа алинея.

[…]“

12.      Член 899 от Регламент № 2454/93 предвижда:

„[Освен ако не са налице другите случаи, които трябва да се разглеждат поотделно] съгласно процедурата, установен[а] в членове от 905 до 909, когато решаващият митнически орган установи, че молбата за възстановяване или опрощаване, подадена [до] него съгласно член 239, параграф 2 от Кодекса:

–        се базира на основания, отговарящи на някое от обстоятелствата, упоменати в членове 900 до 903 и че те не са резултат от измама или явна небрежност от страна на заинтересованото лице, той ще възстанови или опрости размера на въпросните вносни или износни мита,

„Заинтересовано лице“ означава лицето или лицата, посочени в член 878, параграф 1, или техните пълномощници, както и всяко друго лице, което е взело участие в извършването на митническите формалности за съответните стоки или което е дало указанията, необходими за извършването на тези формалности,

–        се базира на основания, отговарящи на едно от обстоятелствата, упоменати в член 904, той няма да възстанови или опрости размера на въпросните вносни или износни мита.“

13.      В редакцията си съгласно Регламент (ЕО) № 1335/2003 на Комисията от 25 юли 2003 година(7) тази разпоредба гласи:

„1. Ако вземащият решение митнически орган установи, че подадената до него съгласно член 239, параграф 2 от Кодекса молба за възстановяване и опрощаване:

–        се базира на основания, отговарящи на някое от обстоятелствата, упоменати в членове 900 до 903, и че те не са резултат от измама или явна небрежност от страна на заинтересованото лице, той ще възстанови или опрости размера на въпросните вносни или износни мита,

–        се базира на основания, отговарящи на някое от обстоятелствата, упоменати в член 904, той няма да възстанови или опрости размера на въпросните вносни или износни мита.

[…]

3. За целите на член 239, параграф 1 от Кодекса и на настоящия член „заинтересовано лице“ означава лицето или лицата, упоменати в член 878, параграф 1 или техни представители и всяко друго лице, което е било въвлечено в извършване на митническите формалности, отнасящи се до засегнатите стоки или е дало указания, необходими за извършване на тези формалности.

[…]“

14.      С Регламент (EO) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година за изменение на Регламент № 2454/93 относно формулиране на разпоредбите по прилагане на Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността(8) в член 900, параграф 1 от Регламента за прилагане на МКО се добавя следната буква o):

„1. Вносните мита се възстановяват или прихващат, когато:

[…]

o)      митническото задължение е възникнало по начин, различен от посочения по реда на член 201 на Кодекса, и въпросното лице може да представи сертификат за произход, сертификат за движение, документ за вътрешен транзит в Общността или друг съответен документ, доказващ, че когато стоките се признаят за местни, те се ползват от ставка на Общността или преференциална тарифна ставка, при условие че са изпълнени всички други условия по член 890.“

 Б – Национално право

15.      Член 1208 от френския граждански кодекс гласи:

„При предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници същият може да противопостави на кредитора всички възражения, произтичащи от естеството на задължението, както и личните си възражения и общите за всички солидарни длъжници възражения. Той не може да противопостави на кредитора личните възражения на останалите солидарни длъжници.“

III –  Правният спор, във връзка с който е отправено преюдициалното запитване

 А – Фактите и производството пред митническите органи

16.      Предприятието Asia Pulp & Paper France (наричано по-нататък „APP“) възлага на предприятието Rijn Schelde Mondia France (наричано по-нататък „Mondia“) да транспортира и внeсe хартия от Индонезия. Основната дейност на Mondia е внос и износ на горски продукти (хартия, отпадъчна хартия, хартиена маса). Mondia притежава разрешение за управление на митнически складове в Руан и Хавър, чийто режим е уреден с Наредбата за временните складове („magasins et aires de dépôt temporaires“). Последните служат за временно складиране на стоки, за които не е получено митническо направление в рамките на един ден след въвеждането им на територията на Съюза. Съгласно приложимата уредба стоки от такива временни складове могат да бъдат внасяни на митническата територия на Съюза само след като бъдат декларирани за внос.

17.      От своя страна, Mondia възлага на митническия агент Société de manutention de produits chimiques et miniers (наричано по-нататък „Maprochim“) по негово указание да подава декларации за внос и да внася начислените мита.

18.      При въвеждането им във Франция разглежданите в главното производство стоки първоначално са съхранявани във временните складове на Mondia. През 2000 г. френските митнически органи извършват проверка на вносните и износните операции, осъществени от Mondia и Maprochim в Хавър и Руан през 1998 г. и 1999 г., при която е установено, че Mondia е нарушило членове 202 и 203 от МКО, като е въвело част от съответните стоки на митническата територия на Съюза, без да ги декларира, а друга част от стоките са били декларирани за внос едва след въвеждането им на територията на Съюза. Впоследствие френските митнически органи определят размера на дължимите от Mondia и APP съгласно тези разпоредби митни сборове и им изпращат съответни уведомления(9).

19.      На 31 октомври 2000 г. Mondia подава до френските митнически органи молби за опрощаване на митническите му задължения съгласно член 239 от МКО във връзка с член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО. То мотивира молбите си с това, че при надлежно деклариране би имало право на благоприятно тарифно третиране и че не е действало недобросъвестно или при груба небрежност.

20.      Независимо от становището си, че Mondia не е действало при груба небрежност, френските митнически органи считат, че тази преценка не е от тяхната компетентност, а от тази на Комисията. По-късно те решават, че преценката всъщност е от тяхната компетентност, а не от тази на Комисията. Независимо от това те искат указания от Комисията. Тя уведомява френските митнически органи, че според нея Mondia е действало при груба небрежност(10).

21.      Вследствие на това френските митнически органи първоначално отхвърлят молбите на Mondia за опрощаване на митническите задължения съгласно член 239 от МКО във връзка с член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО. След като Mondia представя допълнителни сведения, с решения от 6 февруари и 3 март 2006 г. те частично уважават молбите му и съответно опрощават част от митните сборове, дължими от Mondia. В резултат френските митнически органи изискват от Mondia да заплати само митните сборове след приспадане на опростените суми.

22.      И след това обаче френските митнически органи изискват от APP, което не е подавало молба за опрощаване, да заплати митните сборове в пълен размер, без приспадане.

23.      Френските митнически органи смятат, че митническият агент Maprochim е участвал в допуснатото от Mondia нарушение на член 203 от МКО. Maprochim подало със закъснение декларациите за част от съответните стоки, въпреки че е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тези стоки вече са напуснали временните складове и са доставени на други предприятия. Поради това френските митнически органи изискват от Maprochim да заплати съответните митни сборове.

24.      Впоследствие Maprochim подава молба за опрощаване по реда на член 236 от МКО във връзка с член 890 от Регламента за прилагане на МКО. Тази молба е отхвърлена от френските митнически органи по съображението, че член 236 от МКО във връзка с член 890 от Регламента за прилагане на МКО е неприложим спрямо митническо задължение, възникнало при условията на член 203 от МКО. Член 236 от МКО всъщност се прилагал само спрямо вносни и износни сборове, които съгласно законодателството не са били дължими. Последващото представяне на удостоверения за произход не можело да доведе до извод, че изобщо не е възниквало митническо задължение съгласно член 203 от МКО, а само до последващо опрощаване по реда на член 239 във връзка с член 890 от Регламента за прилагане на МКО.

 Б – Производството пред националните юрисдикции и преюдициалният въпрос

25.      Mondia, APP и Maprochim подават жалби до Tribunal d’instance du Havre и Tribunal d’instance de Rouen. Поради наличието на връзка между делата Tribunal d’instance du Havre изпраща образуваното пред него дело на Tribunal d’instance de Rouen. На 16 ноември 2007 г. имуществото на Maprochim преминава по пътя на универсалното правоприемство върху предприятието Port Angot développement (наричано по-нататък „PAD“), вследствие на което последното встъпва в делото като правоприемник на Maprochim.

26.      В Решение от 11 април 2008 г. наред с другото Tribunal d’instance de Rouen установява, че

–        френските митнически органи правилно са постановили частично опрощаване на размера на митните сборове на Mondia съгласно член 239 от МКО и член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО,

–        при подаването на тази молба за опрощаване Mondia не е действало като представител на APP по смисъла на член 5 от МКО,

–        независимо от това съгласно член 1208 от френския граждански кодекс Mondia следва да се разглежда като представител на APP, тъй като според тази разпоредба солидарният длъжник по необходимост представлява останалите солидарни длъжници.

27.      Вследствие на това Tribunal d’instance de Rouen приема, че APP също може да черпи права от разрешеното на Mondia опрощаване, и съответно намалява размера на дължимите от APP митни сборове.

28.      Това решение на Tribunal d’instance de Rouen е обжалвано пред запитващата юрисдикция от френските митнически органи, от една страна, и от Mondia, APP и PAD, от друга. Спорен е по-специално въпросът дали APP и PAD също могат да черпят права от разрешеното на Mondia частично опрощаване.

29.      На 17 октомври 2008 г. срещу PAD е образувано производство по несъстоятелност и адв. Bérel е определен за негов синдик.

30.      С Решение от 28 януари 2010 г. запитващата юрисдикция се произнася по част от жалбите, спира производството в останалата му част и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли членове 213, 233 и 239 от МКО длъжникът, който отговаря солидарно за заплащането на митническо задължение и на когото не е издавано решение за опрощаване на това задължение, да противопостави на компетентния за събирането орган решението за опрощаване, издадено от този орган на друг солидарен длъжник на основание член 239 от МКО, за да се освободи от плащането на митническото задължение?“

IV –  Преюдициалният въпрос и производството пред Съда

31.      Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 8 февруари 2010 г.

32.      В хода на производството писмени становища представят APP, адв. Bérel от името на PAD, френското правителство и Комисията.

33.      На 11 ноември 2010 г. е проведено съдебно заседание, на което се явяват процесуалните представители на APP, на френското правителство и на Комисията, които допълват становищата си и отговарят на зададените им въпроси.

V –  Основни доводи на участниците в производството

34.      Според APP следва и то да черпи права от разрешеното на Mondia частично опрощаване.

35.      При подаването на молбата за опрощаване Mondia се явявало негов представител, тъй като молба за опрощаване можело да бъде подадена и чрез представител. Наистина Mondia не декларирало изрично, че подава молбата за опрощаване и от името на APP, но в случай като настоящия не се прилагал принципът на деклариране съгласно член 5, параграф 4 от МКО. За разлика от случая с декларацията за внос, при молбата за опрощаване нямало неяснота относно главния длъжник на митническото задължение. В този случай солидарните длъжници вече били известни. Освен това APP очевидно имало значителен интерес от опрощаването.

36.      Освен това при молба за опрощаване, подадена на основание член 239, параграфи 1 и 2 от МКО и член 899 от Регламента за прилагане на МКО от предприятието, на което е възложен вносът, митническите органи проверявали не само обективните условия за опрощаване, а и субективните условия за всички участващи икономически оператори. Очевидно било, че APP отговаря на субективните условия по член 239, параграфи 1 и 2 от МКО и член 899 от Регламента за прилагане на МКО. Предприятие като APP, което използва услугите на друго предприятие като Mondia, според съдебната практика не можело да се позовава на недостатъчен опит при уреждане на митническите формалности. То по-скоро следвало да очаква, че ще отговаря за действията на своя представител. По аргумент за противното фактът, че действията на неговия представител не съставляват груба небрежност, в настоящия случай е в полза на предприятие като APP. Щом Mondia не е действало при груба небрежност, същото с още по-голяма сила трябвало да важи за APP като по-малко опитен икономически оператор. В крайна сметка трябвало да се вземе под внимание обстоятелството, че митническите органи са били уведомени от Mondia вследствие от указание на APP до Mondia и че в хода на производството не са излагани твърдения за допусната от APP груба небрежност.

37.      Впрочем разрешеното на Mondia частично опрощаване произвеждало действие и в полза на APP. Член 233 от МКО предвиждал четири групи случаи, при които се погасява митническото задължение. Към тях съгласно член 233, буква б) от МКО спадало и опрощаването. Тази разпоредба не предвиждала ограничаване на действието на опрощаването до определен длъжник. Нормативната уредба на солидарната отговорност следвала тази на държавите членки. От разпоредбите на френския Граждански кодекс, и по-специално от член 1208 от него, било видно, че разрешеното на Mondia частично опрощаване произвеждало действие и в полза на APP. Митническите органи всъщност не ограничили действието на решението за опрощаване на митническото задължение само до Mondia. В случай че режимът на солидарната отговорност не следва от правото на държавите членки, а от правото на Съюза, следвало да се стигне до същия резултат по аналогия с извода, направен въз основа на Гражданския кодекс.

38.      От името на PAD адв. Bérel изтъква, че плащането на митническото задължение от един солидарен длъжник съгласно член 233, параграф 1, буква а) от МКО води до погасяване на митническото задължение, което пораждало последици и за останалите солидарни длъжници. Това трябвало да важи и когато на един от солидарните длъжници бъде разрешено опрощаване на митническото задължение съгласно член 233, параграф 1, буква б) от МКО.

39.      Поради липса на съответни разпоредби в правото на Съюза последиците от това опрощаване се уреждали от националното право. Затова в случая бил приложим френският граждански кодекс. Оттук следвало, че разрешеното на Mondia опрощаване произвежда действие и в полза на останалите солидарни длъжници APP и PAD. Подобен подход отговарял и на залегналия в правото на Съюза принцип на равно третиране.

40.      Накрая, френските митнически органи признали, че решението за частично опрощаване поражда действие не само в полза на Mondia, но и на APP и PAD. Те съобщили на APP и Maprochim, че решението по административните им жалби ще бъде взето едва след постановяването на решение по молбата за опрощаване на Mondia.

41.      По мнение на френското правителство APP и PAD, съответно Maprochim, не могат да се позовават на разрешеното на Mondia частично опрощаване. Член 239 от МКО трябвало да се тълкува стеснително. Според параграф 2 от този член молба за опрощаване може да се подава само в определен срок. Mondia подало молбата си в предвидения срок. То обаче не декларирало, че действа и от името на APP и Maprochim. Следователно Mondia не подало молбата за опрощаване като представител на APP и Maprochim.

42.      Освен това условие за опрощаване съгласно член 239 от МКО било молителят да не е действал недобросъвестно или при груба небрежност. Преценката за наличие на груба небрежност зависела по-специално от сложността на разпоредбите, чието неизпълнение поражда митническото задължение, както и от професионалния опит на икономическия оператор и положената от него грижа. Митническите органи трябвало да преценяват личното положение и личните действия на съответния икономически оператор. Затова решението по член 239 от МКО не можело автоматично да обхваща и други солидарни длъжници.

43.      В крайна сметка автоматичното действие на опрощаването и спрямо останалите солидарни длъжници противоречало на целта за опазване на собствените ресурси на Съюза.

44.      Според Комисията частичното опрощаване на митническото задължение съгласно член 239 от МКО, разрешено на един от солидарните длъжници, не произвежда действие спрямо останалите солидарни длъжници.

45.      От член 4, точки 9 и 12 от МКО било видно, че митническото задължение е част от отношението между митническия орган и съответното лице, а не между митническия орган и съответната транзакция.

46.      С оглед на целта за опазване на собствените ресурси на Съюза изброените в член 233 от МКО условия за опрощаване на митническото задължение подлежали на ограничително тълкуване. Затова тази разпоредба не бивало да се тълкува в смисъл, че опрощаването има абсолютно действие спрямо всички солидарни длъжници. Напротив, съгласно член 239 от МКО опрощаването имало само относително действие. Всъщност условие за опрощаване съгласно тази разпоредба било не само от обективна страна да са налице определени обстоятелства, но и съответният молител от субективна страна да не е действал недобросъвестно или при груба небрежност. Поради това опрощаването по реда на член 239 от МКО се отнасяло само за конкретния молител. Това отговаряло също и на волята на законодателя на Съюза, който чрез въвеждането на солидарната отговорност искал да ограничи риска от несъбиране на митническите задължения.

47.      Следователно с оглед на системата на МКО всеки длъжник трябвало сам да подава молба за опрощаване съгласно член 239 от МКО. Наистина било допустимо един от солидарните длъжници да представлява свой съдлъжник във връзка с такава молба. Разпоредбите на митническото законодателство относно представителството обаче не следвали от националното право, а от член 5 от МКО. Тъй като при подаването на молбата за опрощаване Mondia не е действало като представител на APP или Maprochim, не били изпълнени условията за представителство съгласно член 5 от МКО. Бездруго в молбата си Mondia не посочило данни за действията на APP, така че не можело да се провери дали APP е допуснало груба небрежност.

VI –  Правен анализ

48.      В настоящия случай трима икономически оператори, а именно Mondia, APP и Maprochim, което се явява праводател на PAD, отговарят солидарно за плащането на митни сборове. На един от тези солидарни длъжници — Mondia, е разрешено частично опрощаване на митните сборове съгласно член 239 от МКО във връзка с член 900, параграф 1, буква o) от Регламента за прилагане на МКО.

49.      Запитващата юрисдикция трябва да се произнесе по жалбите срещу съдебно решение, с което се приема, че разрешеното на Mondia частично опрощаване произвежда действие и в полза на неговия солидарен съдлъжник APP. Първоинстанционният съд обосновава тази констатация с член 1208 от френския граждански кодекс, съгласно който солидарният длъжник може да противопостави на кредитора в частност всички възражения, произтичащи от естеството на задължението, както и общите възражения на солидарните длъжници. Запитващата юрисдикция изразява съмнения в съвместимостта на подобен подход с членове 213, 233 и 239 от МКО.

50.      Следователно в центъра на настоящото преюдициално производство стои въпросът дали членове 213, 233 и 239 от МКО допускат прилагането на национални разпоредби, съгласно които разрешеното на солидарния длъжник Mondia частично опрощаване произвежда действие и в полза на останалите солидарни длъжници, което би довело до съответно намаляване на размера на дължимите от тях митни сборове (Б). Преди да разгледам по-обстойно този въпрос, бих искала първо да се спра накратко на причините, поради които в настоящия случай Mondia не може да се разглежда като представител на APP или Maprochim, съответно PAD (А).

 А – Липса на представителство по смисъла на член 5 от МКО

51.      Запитващата юрисдикция е установила, че Mondia не може да се разглежда като представител по смисъла на член 5 от МКО, тъй като е подало молбата за опрощаване на митническото задължение само от свое име, а не и от името на APP и Maprochim. Според тази юрисдикция принципът на деклариране съгласно член 5, параграф 4 от МКО в настоящия случай не допуска да се приеме, че е налице представителство по смисъла на тази разпоредба.

52.      Що се отнася до доводите на APP в настоящото преюдициално производство, че принципът на деклариране съгласно член 5, параграф 4 от МКО не се прилага спрямо молбите за опрощаване и че съответно Mondia е подало молба за опрощаване конклудентно и от негово име, струва ми се, че тези твърдения излизат извън пределите на преюдициалния въпрос. В рамките на преюдициалното запитване съгласно член 267 ДФЕС единствено запитващата юрисдикция определя предмета на преюдициалния въпрос. Следователно определянето на преюдициалния въпрос не зависи от инициативата на страните(11). Тъй като запитващата юрисдикция не е поставила преюдициален въпрос във връзка с член 5 от МКО, по-нататък само за пълнота ще посоча, че тя правилно е приела, че не е налице представителство съгласно член 5 от МКО.

53.      Представителството в митническото производство е уредено в член 5 от МКО. Съгласно член 5, параграф 1 от МКО всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и формалностите, предвидени в митническото законодателство. Съгласно член 5, параграф 2, първа алинея, първо тире от МКО това представителство може да бъде пряко, когато представителят действа от името на и за сметка на друго лице. Съгласно член 5, параграф 2, първа алинея, второ тире от МКО представителството може да бъде и косвено, когато представителят действа от свое име, но за сметка на друго лице. В член 878 от Регламента за прилагане на МКО се пояснява, че длъжникът може да бъде представляван и при подаване на молба за опрощаване.

54.      За да се приеме наличие на валидно представителство в митническото производство обаче, трябва да са изпълнени условията на член 5 от МКО, към които спада по-специално принципът на деклариране по член 5, параграф 4, първа алинея от МКО. Съгласно тази разпоредба представителят трябва да декларира, че действа от името и/или за сметка на представляваното от него лице, както и да посочи дали е пряк или косвен представител. Член 5, параграф 4, втора алинея от МКО предвижда, че при липса на деклариране се счита, че представителят действа от свое име и за своя сметка.

55.      Във връзка с това запитващата юрисдикция, на първо място, е установила, че Mondia изрично е подало молбата за опрощаване само от свое име. По-нататък според тази юрисдикция единствено от изявлението на Mondia, че е декларирало стоки за внос от името на APP, не може да се направи изводът, че Mondia е действало конклудентно и от името на APP. Освен това липсват каквито и да било данни дали става дума за пряко или косвено представителство. Поради това според запитващата юрисдикция Mondia не е подало молбите за опрощаване като представител на APP.

56.      Колкото до възраженията на APP срещу тази констатация, те са неубедителни.

57.      Първо, противно на схващането на APP, принципът на деклариране по член 5, параграф 4 от МКО намира приложение и спрямо молбите за опрощаване. Както правилно установява запитващата юрисдикция, принципът на деклариране по член 5, параграф 4 от МКО е общоприложима разпоредба, която обхваща и молбите за опрощаване(12). Това следва от систематичното място на разпоредбата в началото на Митническия кодекс, от заглавието на съответната глава („Разнородни общи разпоредби […]“) и не на последно място — от самия текст на разпоредбата.

58.      Второ, в случай като настоящия не може да се приеме и че Mondia е действало конклудентно от името на APP. Както правилно установява запитващата юрисдикция, от обстоятелството, че APP е възложило на Mondia да подава декларациите за внос на въпросните стоки, само по себе си не следва, че при подаване на молбите си за опрощаване по член 239 от МКО във връзка с член 900 от Регламента за прилагане на МКО Mondia е възнамерявало да действа и от името на APP. Молбата за опрощаване може да бъде уважена само ако действията на молителя не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност. При доказване на наличието на това субективно условие не е задължително да има съвпадение между интересите на икономическия оператор, който действително е внесъл въпросните стоки, и тези на икономическия оператор, от чието име стоките са били или е трябвало да бъдат внесени. Напълно са възможни ситуации, при които представителят може да се опита да оправдае действията си, като прехвърли на възложителя отговорността за нарушението на митническото законодателство. Следователно обстоятелството, че съответният икономически оператор е декларирал стоки за внос от чуждо име, не дава на митническите органи основание да приемат, че непременно е искал да подаде и молба за опрощаване от чуждо име.

59.      Така противно на схващането на APP запитващата юрисдикция правилно установява, че Mondia не е подало молбата за опрощаване като представител по смисъла на член 5 от МКО.

 Б – По действието на частичното опрощаване съгласно член 239, параграф 1 от МКО във връзка с член 900, параграф 1, буква o) от Регламента за прилагане на МКО спрямо останалите солидарни длъжници

60.      Запитващата юрисдикция трябва да се произнесе по жалбите срещу съдебно решение, с което е прието, че при подаването на молбата си за опрощаване Mondia, макар и да не е действало като представител на APP съгласно член 5 от МКО, все пак в качеството си на солидарен длъжник по необходимост е представлявало другия солидарен длъжник, APP, по силата на член 1208 от френския граждански кодекс.

61.      Във връзка с това първо следва да се отбележи, че условията за наличие на валидно представителство в митническото производство са уредени в член 5 от МКО. Съгласно член 249, параграф 2 ЕО поради нормативния си ранг на регламент МКО има приоритет пред националните правни норми, така че национална разпоредба като тази на член 1208 от френския граждански кодекс не може да бъде използвана за обосноваване на валидно представителство в митническото производство в противоречие с член 5 от МКО.

62.      В настоящия случай обаче става дума не толкова за представителство в същински смисъл, а по-скоро за това дали частичното опрощаване на митническо задължение, разрешено на солидарен длъжник като Mondia, произвежда действие и в полза на APP и Maprochim като солидарни съдлъжници. Този въпрос относно действието на опрощаването спрямо останалите солидарни длъжници не е уреден в член 5 от МКО.

63.      По-нататък първо трябва да се установи дали отговорът на този въпрос следва да се търси в правото на Съюза или в правото на държавите членки.

1.     По приложимото право

64.      Член 213 от МКО предвижда, че когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане. Извън това МКО не съдържа други разпоредби, които изрично да уреждат режима на солидарната отговорност.

65.      Поради това възниква въпросът дали и доколко намира приложение правото на държавите членки. Такава хипотеза може да се приеме само ако е предвидено изрично препращане към националното право или ако от съответните разпоредби на правото на Съюза е видно, че волята на законодателя на Съюза е била да остави този въпрос в приложното поле на правото на държавите членки(13).

66.      По този въпрос МКО не предвижда нито изрично препращане към националните правни норми, нито препращане към „действащите разпоредби“, което съгласно член 4, точка 23 от МКО следва да се разбира като препращане към националното право, когато липсва съответна уредба на равнището на правото на Съюза. Напротив, историческото тълкуване на член 213 от МКО, т.е. сравнението между тази разпоредба и съответните предшестващи я разпоредби, сочи, че няма някакво общо препращане към националното право. Членове 3 и 4 от Регламент № 1031/88, действали до влизането в сила на МКО, изрично са предвиждали, че солидарната отговорност на длъжниците следва да се урежда „в съответствие с действащото право на държавите членки“. Член 213 от МКО вече не предвижда подобно препращане към правото на държавите членки. Следователно не може да се приеме, че е налице общо препращане към правото на държавите членки.

67.      Поради това по отношение на конкретната уредба на режима на солидарната отговорност на първо място трябва да се провери дали правото на Съюза съдържа изисквания по този въпрос. Ако липсват подобни изисквания, субсидиарно се прилага националното право на държавите членки.

68.      Затова в настоящия случай първо трябва да се провери дали от МКО могат да бъдат изведени изисквания, съгласно които частичното опрощаване на митни сборове, разрешено на един от солидарните длъжници съгласно член 239 от МКО във връзка с член 900, параграф 1, буква o) от Регламента за прилагане на МКО, да поражда действие и в полза на останалите солидарни длъжници.

2.     По изискванията на МКО

69.      Тук на първо място трябва да се отбележи, че разглежданият въпрос засяга единствено отношенията между APP и PAD, от една страна, и френските митнически органи, от друга, т.е. става дума за отношения между длъжници и митнически органи, а не за отношения между отделните длъжници. Това разграничение ми се струва важно, тъй като правната уредба на отношенията между митническите органи и длъжниците има преки последици върху митническите задължения, а по този начин — и върху собствените ресурси на Съюза. Могат да се намерят доводи в подкрепа на тезата, че МКО дава единен отговор на въпросите, свързани пряко с погасяването на митническото задължение спрямо митническите органи, а следователно и със собствените ресурси на Съюза. За сметка на това правната уредба на отношенията между отделните солидарни длъжници, и по-специално въпросът каква част от митническото задължение в крайна сметка ще плати всеки от тях в рамките на вътрешните им взаимоотношения, не оказва пряко влияние върху собствените ресурси. Затова ми се струва, че в това отношение при действащото понастоящем право на Съюза има доста по-широка възможност за прилагане на националните правни норми.

70.      В подкрепа на схващането си, че разрешеното на Mondia опрощаване трябва да произвежда действие и в тяхна полза, APP и Maprochim се позовават на първо място на текста на член 233, параграф 1, буква б) от МКО. Съгласно тази разпоредба митническото задължение се погасява при опрощаването на митните сборове. Действително, ако се вземе предвид само текстът ѝ, тази разпоредба би могла да се тълкува в смисъл, че опрощаването, разрешено на един от солидарните длъжници, води до погасяване на митническото задължение на всички солидарни длъжници.

71.      По-нататък те посочват систематичната връзка между член 233, параграф 1, букви а) и б) от МКО. Член 233, параграф 1, буква а) от МКО предвижда погасяване на митническото задължение при друг фактически състав, а именно при плащането му от някой от солидарните длъжници. Очевидно е, че в хипотезата на член 233, параграф 1, буква а) от МКО не само платилият, а и останалите солидарни длъжници се освобождават от митническото задължение. В крайна сметка за солидарната отговорност е характерно, че кредиторът може да изисква изпълнение от всеки солидарен длъжник, но само еднократно(14). Така позоваването на факта, че член 233, параграф 1 от МКО използва термина „погасяване“ както в случай на изпълнение на митническото задължение, така и в случай на опрощаването му, може да послужи като довод в подкрепа на тезата, че не само изпълнението на митническото задължение съгласно буква а), но и опрощаването на размера на сборовете съгласно буква б) води до погасяване на митническото задължение за всички солидарно отговорни лица.

72.      Подобно тълкуване на член 233, параграф 1, буква б) от МКО обаче, което донякъде е застъпено и в правната теория(15), би противоречало на целите, преследвани с членове 202, 203, 213, 233 и 239 от МКО, и би осуетило техния effet utile.

73.      На първо място следва да се има предвид, че съгласно член 202, параграф 3 и член 203, параграф 3 от МКО отговорност за митническото задължение носи не само лицето, непосредствено извършило нарушението на митническото законодателство (първо тире в съответните параграфи), а и лицето, което е участвало в това нарушение (второ тире в съответните параграфи), както и други икономически оператори (вж. останалите тирета в съответните параграфи). Тази презастраховка цели да се намали рискът от несъбиране на митническите задължения в случаите, когато стоките не са надлежно декларирани. Тя трябва да се разглежда най-вече с оглед на факта, че митните сборове спадат към собствените ресурси на Съюза и следователно са част от бюджета на Съюза. Затова при тълкуването на член 233, параграф 1, буква б) и член 239 от МКО трябва да се отчита и необходимостта от опазване на собствените ресурси на Съюза. Изпълнението на тази цел не бива да се застрашава чрез въвеждането на нови основания за погасяване на митническите задължения(16).

74.      По-нататък следва да се приеме, че в настоящия случай митническото задължение на Mondia е опростено съгласно член 239 от МКО и член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО. Член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО се отнася по-специално за случаите, когато стоките не са надлежно декларирани преди вноса им и вследствие от това нарушение е възникнало митническо задължение съгласно членове 202 и 203 от МКО. В такъв случай при определяне на митническото задължение отпада възможността както за прилагане на ставка на Съюза, така и за благоприятно тарифно третиране. При все това за случаите, когато при надлежно деклариране тези предимства е можело да бъдат получени, по съображения за справедливост член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО предвижда възможност за последващо опрощаване. Подобно опрощаване по съображения за справедливост обаче е допустимо не само при условие че при надлежно деклариране е можело да се приложи ставка на Съюза или благоприятно тарифно третиране, а и при субективното условие молителят да не е действал недобросъвестно или при груба небрежност.

75.      Евентуално тълкуване на член 233, параграф 1, буква б) от МКО в смисъл, че частичното опрощаване, разрешено на Mondia съгласно член 239 от МКО във връзка с член 900 от Регламента за прилагане на МКО, автоматично произвежда действие и в полза на неговите солидарни съдлъжници APP и Maprochim (съответно PAD), не би било съобразено в достатъчна степен с горепосочените цели. Това е така, тъй като, от една страна, не е логично Съюзът в настоящия случай да се откаже от собствени ресурси само поради това, че опрощаването е оправдано спрямо Mondia, но не непременно и спрямо останалите солидарни длъжници. Напротив, в такъв случай в съответствие със споменатия(17) принцип на презастраховане би следвало митническите органи да изискат плащане от останалите солидарни длъжници, доколкото на тях не е разрешено опрощаване на съответните сборове(18). От друга страна, по съображения за справедливост не ми се струва оправдано длъжник, който може да е действал недобросъвестно или при груба небрежност, да бъде освободен от задължението си само защото носи солидарна отговорност и защото на един от солидарните му съдлъжници е разрешено опрощаване при отчитане на личните му действия(19).

76.      Наред с другото тълкуването в смисъл, че опрощаването съгласно член 239 във връзка с член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО поражда последици само в полза на молителя, който отговаря на условията на тези разпоредби, е съобразено и с принципа, че опрощаването е изключение от нормалния режим на вноса и износа, поради което разпоредбите, които предвиждат опрощаване, подлежат на стриктно тълкуване(20).

77.      Освен това тълкуването в този смисъл не противоречи и на текста на член 233, параграф 1, буква б) от МКО. Тази разпоредба може да се тълкува в смисъл, че урежда само отношенията между съответния длъжник и митническите органи. Доколкото член 233, параграф 1, буква б) от МКО предвижда погасяване на митническото задължение при опрощаване, в настоящия случай това засяга само отношенията между Mondia и митническите органи, но не и отношенията между APP и Maprochim, съответно PAD, от една страна, и митническите органи, от друга.

78.      Накрая, тук е мястото да се отбележи, че подобно тълкуване съответства на правната уредба по член 86, параграф 4 от Модернизирания митнически кодекс, съгласно който опрощаването произвежда действие само в полза на съответния длъжник. Тази разпоредба всъщност не може да бъде приложена ratione temporis към настоящия случай, но законодателната процедура, довела до приемането на Модернизирания митнически кодекс, не сочи, че по този въпрос законодателят на Съюза е възнамерявал да променя съществуващото право. В такъв смисъл разпоредбата на член 86, параграф 4 от Модернизирания митнически кодекс може да бъде приведена в подкрепа на тълкуването, съгласно което опрощаването по член 239 от МКО във връзка с член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО произвежда действие само в полза на съответния молител.

3.     По останалите доводи на APP и PAD

79.      Останалите доводи на APP и PAD в подкрепа на твърдението, че частичното опрощаване, разрешено на Mondia, трябва да ползва и тях, са неубедителни.

80.      На първо място, APP твърди, че опрощаването, разрешено на Mondia, трябва да поражда действие и в негова полза, тъй като при разглеждането на молбата за опрощаване на Mondia френските митнически органи инцидентно са проверили или е трябвало да проверят дали APP е действало недобросъвестно или при груба небрежност.

81.      Това твърдение според мен е неубедително.

82.      Първо следва да се отбележи, че опрощаване по реда на член 239 от МКО и член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО се разрешава само по молба на съответния длъжник(21). Последната трябва да бъде подадена в определен срок, който по правило е дванадесет месеца, считано от уведомяването на длъжника за дължимите митни сборове. Както отбелязва запитващата юрисдикция, нито APP е подало от свое име молба за опрощаване съгласно член 239 от МКО и член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО в установения срок, нито Mondia е подало молбата си за опрощаване като представител на APP.

83.      Бездруго погрешно ми изглежда и самата презумпция на APP, че при разглеждане на молбата за опрощаване на Mondia френските митнически органи имплицитно са разгледали или е трябвало да разгледат и действията на APP. По принцип при подаване на молба за опрощаване съгласно член 239 от МКО във връзка с член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО митническите органи са длъжни да проверят изпълнението на субективните условия само за съответния молител. Наистина, икономически оператор, който при внос на стоки се представлява от митнически агент, следва да отговаря при допусната груба небрежност от неговия представител(22) Това е логично, тъй като представляваният приема, че действията на представителя ще се разглеждат като негови. В такъв случай при молба за опрощаване от представляваното лице може да е необходимо инцидентно да се разгледат и действията на неговия представител. Оттук обаче, противно на схващането на APP, не може да се направи изводът, че в обратния случай, т.е. при молба за опрощаване от представителя трябва инцидентно да се провери дали представляваното лице е действало недобросъвестно или при груба небрежност. В действителност представляваното лице не действа от името на представителя, така че при преценката на личните действия на представителя последният не се разглежда задължително като отговорен за действията на представляваното лице.

84.      На второ място, APP се опитва да обоснове становището си, че разрешеното на Mondia опрощаване поражда последици и за него, с член 899 от Регламента за прилагане на МКО. От тази разпоредба било видно, че в случай като настоящия вследствие на молбата на Mondia трябвало да се разгледа и въпросът за евентуално опрощаване на митническото задължение на APP. APP се аргументира с това, че текстът на тази разпоредба предвиждал да се разгледа поведението на всички участници.

85.      Този довод също не може да бъде приет. От член 899 от Регламента за прилагане на МКО не следва, че молбата за опрощаване на определен длъжник поражда задължение за митническите органи да проверят по отношение на всички солидарно отговорни за митническото задължение лица дали са действали недобросъвестно или при груба небрежност.

86.      На първо място самият текст на член 899 от Регламента за прилагане на МКО не предполага такова тълкуване. В него става дума само за „заинтересованото лице“ в единствено число, а не за „заинтересовани лица“ в множествено число Очевидно с това се има предвид само съответният молител.

87.      Освен това схващането на APP се опровергава от предвиденото в член 899 от Регламента за прилагане на МКО правило, че митническите органи вземат решение по молбата въз основа на изложените в нея основания. Както бе пояснено по-горе(23), напълно е възможно да има колизия между интересите на отделните солидарни длъжници при подаване на молба за опрощаване. Затова не може да се приеме, че молителят непременно трябва да посочва в молбата си и основания, които ползват и останалите заинтересовани лица.

88.      На трето място, адв. Bérel от името на PAD посочва, че решението на митническите органи да разрешат частично опрощаване на Mondia се отнасяло и до Maprochim. Френските митнически органи съобщили на APP и Maprochim, че ще вземат решение по административните им жалби едва след постановяването на решение по молбата за опрощаване на Mondia.

89.      Във връзка с това е достатъчно да се отбележи, че в рамките на преюдициалното запитване на основание член 267 ДФЕС не Съдът, а националната юрисдикция е компетентна да установи съдържанието на съответното решение на националните органи. Следователно Съдът по принцип трябва да се основава на констатациите на запитващата юрисдикция(24). От преюдициалното запитване е видно, че запитващата юрисдикция разглежда решенията на митническите органи в смисъл, че с тях се разрешава частично опрощаване само на митническото задължение на Mondia.

 В – Обобщение

90.      С оглед на всичко това от членове 213, 233 и 239 от МКО е видно, че решение на митническите органи, с което на един от солидарните длъжници се разрешава частично опрощаване съгласно член 239 от МКО и член 900, параграф 1, буква о) от Регламента за прилагане на МКО, не може да произвежда автоматично действие и в полза на останалите солидарно отговорни за плащането на митническото задължение лица. Следователно тези разпоредби не допускат да се прилага национална разпоредба, която предвижда подобно действие.

VII –  Заключение

91.      Въз основа на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос:

„Членове 213, 233 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността следва да се тълкуват в смисъл, че в случай като настоящия длъжникът, който отговаря солидарно за заплащането на митническо задължение и на когото това задължение не е опростено, не може да се позове на решение за опрощаване, издадено на друг солидарен длъжник на основание член 239 от този регламент във връзка с член 900, параграф 1, буква о) от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, за да се освободи от плащането на митническото задължение.“

---

1 –      Език на оригиналния текст: немски; език на производството: френски.

---

2 – Аналогично на термините, използвани в ДЕС и в ДФЕС, понятието „право на Съюза“ се използва като общо понятие за правото на Съюза и общностното право. По-нататък отделните разпоредби на първичното право са цитирани съгласно действащата им ratione temporis редакция.

---

3 – ОВ L 102, стр. 5.

---

4 – ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр 96.

---

5 – ОВ L 145, стр. 1.

---

6 – ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.

---

7 – ОВ L 187, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 13.

---

8 – ОВ L 346, стр. 1.

---

9 – От APP и Maprochim е изискано да заплатят и други дължими суми (данъци и др.), които обаче нямат отношение към настоящото преюдициално запитване.

---

10 – Относно детайлите на процедурата пред националните органи и Комисията вж. Определение на Първоинстанционния съд от 25 януари 2007 г. по дело Rijn Schelde Mondia France/Комисия (T‑55/05, непубликувано в Сборника).

---

11 – Вж. в този смисъл Решение от 27 март 1963 г. по дело Da Costa и др. (28/62—30/62, Recueil, стр. 65 и 81), Решение от 1 март 1973 г. по дело Bollmann (62/72, Recueil, стр. 269, точка 4), Решение от 10 юли 1997 г. по дело Palmisani (C‑261/95, Recueil, стр. I‑4025, точка 31) и Решение от 12 февруари 2008 г. по дело Kempter (C‑2/06, Сборник, стр. I‑411, точка 41 и сл.).

---

12 – В същия смисъл Reiche, K. — In: Witte, P. Zollkodex, Beck, 4. ed., 2006, член 5, точка 5.

---

13 – Решение от 18 декември 2007 г. по дело Société Pipeline Méditerranée et Rhône (C‑314/06, Сборник, стр. I‑12273, точка 21), Решение от 22 май 2003 г. по дело Комисия/Германия (C‑103/01, Recueil, стр. I–5369, точка 33), Решение от 2 април 1998 г. по дело EMU Tabac и др. (C‑296/95, Recueil, стр. I‑1605, точка 30) и Решение от 17 юни 2010 г. по дело Agra (C‑75/09, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и сл.).

---

14 – Witte, P. — In: Witte, P. (посочено по-горе в бележка под линия 12), член 233, точка 12.

---

15 – Вж. Henke, R. et Huchatz, W. Das neue Abgabenverwaltungsrecht für Ein- und Ausfuhrabgaben, Zeitschrift für Zölle und Verbrauchsteuern, 1996, р. 226 sq., 231.

---

16 – Решение на Съда от 14 ноември 2002 г. по дело SPKR (C‑112/01, Recueil, стр. I‑10655, точка 31), Решение от 2 април 2009 г. по дело Elshani (C‑459/07, Сборник, стр. I‑2759, точка 31) и Решение от 29 април 2010 г. по дело Dansk Transport og Logistik (C‑230/08, все още непубликувано в Сборника, точка 51).

---

17 – Вж. точка 73 от настоящото заключение.

---

18 – Witte, P. (посочено по-горе в бележка под линия 14), член 233, точка 12.

---

19 – В този смисъл също Witte, P. (посочено по-горе в бележка под линия 14), член 213, точка 11 и член 233, точка 12. Там се посочва, че опрощаването на митническото задължение на длъжника се налага по съображения за справедливост и че с този механизъм се компенсират ограниченията на оперативната самостоятелност.

---

20 – Решение на Съда от 11 ноември 1999 г. по дело Söhl & Söhlke (C‑48/98, Recueil, стр. I‑7877, точка 52) и Решение от 13 март 2003 г. по дело Нидерландия/Комисия (C‑156/00, Recueil, стр. I‑2527, точка 91).

---

21 – За сметка на това други разпоредби относно опрощаването предвиждат служебно разглеждане: вж. член 236, параграф 2, трета алинея МКО.

---

22 – Решение на Съда от 20 ноември 2008 г. по дело Heuschen & Schrouff Oriental Foods Trading/Комисия (C‑38/07 P, Сборник, стр. I‑8599, точки 53 и 54).

---

23 – Точка 58 от настоящото заключение.

---

24 – Вж. Решение на Съда 2 октомври 2008 г. по дело Heinrich Bauer Verlag (C‑360/06, Сборник, стр. I‑7333, точка 15) и Решение от 29 април 2004 г. по дело Orfanopoulos и Oliveri (C‑482/01 и C‑493/01, Recueil, стр. I‑5257, точка 42).