EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62010CA0384

Дело C-384/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 15 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België, Белгия) — Jan Voogsgeerd/Navimer SA (Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения — Трудов договор — Избор на страните — Повелителни разпоредби на приложимото право при липса на избор — Определяне на това право — Работник или служител, който извършва своята работа в повече от една договаряща държава)

OB C 39, 11.2.2012, p. 4–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

11.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 39/4


Решение на Съда (четвърти състав) от 15 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België, Белгия) — Jan Voogsgeerd/Navimer SA

(Дело C-384/10) (1)

(Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения - Трудов договор - Избор на страните - Повелителни разпоредби на приложимото право при липса на избор - Определяне на това право - Работник или служител, който извършва своята работа в повече от една договаряща държава)

(2012/C 39/06)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie van België

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jan Voogsgeerd

Ответник: Navimer SA

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van Cassatie van België — Тълкуване на член 6, параграф 2, буква б) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 266, стр. 1; публикувана на български език в ОВ L 347, 2007 г., стр. 3) — Приложимо право при липса на избор — Трудов договор — Работник, който не извършва обичайно работата си само в една държава — Главен механик във флота

Диспозитив

1.

Член 6, параграф 2 от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., трябва да се тълкува в смисъл, че сезираният национален съд трябва първо да установи дали при изпълнението на договора работникът или служителят осъществява обичайно своята работа в една и съща държава, която е държавата, в която или от която работникът изпълнява основната част от задълженията си към своя работодател предвид всички обстоятелства, които характеризират тази дейност.

2.

В случай че запитващата юрисдикция прецени, че не може да реши отнесения до нея спор въз основа на член 6, параграф 2, буква a) от тази конвенция, член 6, параграф 2, буква б) от Римската конвенция трябва да се тълкува, както следва:

понятието „мястото на дейност на работодателя, който (…) е наел“ работника или служителя, трябва да се разбира като отнасящо се единствено до мястото на дейност, чрез което работникът или служителят е бил нает, а не до мястото на дейност, с което той е свързан предвид действителната си работа,

притежаването на правосубектност не е сред изискванията, на които трябва да отговаря мястото на дейност на работодателя по смисъла на тази разпоредба,

мястото на дейност на друго предприятие, което е различно от формално посоченото за работодател предприятие, но е свързано с него, може да се квалифицира като „място на дейност“ по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Конвенцията, ако са налице обективни обстоятелства, които сочат, че действителното положение е различно от това, което следва от текста на договора, и то въпреки че ръководните правомощия не са изрично прехвърлени на другото предприятие.


(1)  ОВ C 317, 20.11.2010 г.


Top