РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

13 април 2011 година

Дело F-105/09

Séverine Scheefer

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Срочно нает служител — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Преквалифициране на договор за определен срок в договор за неопределено време — Член 8, първа алинея от УРДС“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г-жа Scheefer по същество иска отмяна на решението на Парламента от 12 февруари 2009 г., с което се потвърждава, че нейният договор като срочно нает служител изтича на 31 март 2009 г., и отмяна на решението от 12 октомври 2009 г., с което се отхвърля нейната административна жалба, както и поправяне на вредата, която тя е претърпяла в резултат на действията на Парламента

Решение: Отменя решението, съдържащо се в писмото от 12 февруари 2009 г., с което генералният секретар на Парламента уведомява жалбоподателката, от една страна, че не е могло да бъде намерено никакво приемливо от правна гледна точка разрешение, което да ѝ позволи да продължи дейността си в медицинския кабинет в Люксембург (Люксембург), и от друга страна, че нейният договор като срочно нает служител изтича на 31 март 2009 г. Осъжда Парламента да заплати на жалбоподателката разликата между, от една страна, размера на възнаграждението, на който тя е щяла да има право, ако е била продължила да изпълнява задълженията си в рамките на Парламента, и от друга страна, размера на възнаграждението, хонорарите, обезщетенията за безработица или всякакво друго заместващо обезщетение, което тя действително е получила от 1 април 2009 г. вместо възнаграждението, което е получавала като срочно нает служител. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Парламентът понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на жалбоподателката.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Преквалифициране на договора на срочно нает служител — Недопустимост

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Начален момент — Дата на подписването на договора на срочно нает служител

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70

(Условия за работа на другите служители; Директива 1999/70 на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители — Подновяване след първото продължаване на договора за определен срок — Преквалифициране на договор за определен срок в договор за неопределено време

(член 2, буква а) и член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители; клауза 5, точка 1, буква в) и точка 2, буква б) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

5.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; Условия за работа на другите служители)

6.      Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Макар и правната квалификация на даден акт да зависи единствено от преценката на съдилищата на Съюза, а не от волята на страните, тези съдилища могат да отменят само увреждащите актове, а не самата квалификация, направена погрешно от техния автор. Следователно исканията, които целят Съдът на публичната служба да извърши преквалификация на договора на срочно нает служител в диспозитива на решението, са недопустими.

(вж. точки 24 и 25)

2.      Що се отнася до определянето на момента на издаване на увреждащия акт, тоест определянето на датата, от която трябва да се изчисли срокът за подаване на административната жалба, следва да се отбележи, че договорът поражда своите последици от подписването си, от който момент следователно възниква възможността да увреди съответния срочно нает служител, така че принципно от това подписване трябва да се изчислява срокът за своевременно подаване на административна жалба в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника.

(вж. точка 48)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 юли 2002 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T-137/99 и T-18/00, точка 56

Съд на публичната служба — 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F-65/07, точка 43

3.      Фактът, че директивата като такава не обвързва институциите на Съюза, не може да изключи задължението на последните да я вземат предвид непряко в отношенията им с техните длъжностни лица или служители. Следователно, що се отнася до Директива 1999/70 относно срочната работа и приложеното към нея рамково споразумение, институциите трябва в съответствие с принадлежащото им задължение за лоялност да тълкуват и да прилагат, доколкото е възможно, в качеството им на работодатели, разпоредбите на Условията за работа на другите служители в светлината на текста и целта на Рамковото споразумение.

(вж. точка 54)

4.      Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70 относно срочната работа, превръща стабилността на заетостта в главна цел в областта на трудовите правоотношения в Европейския съюз. По-специално клауза 5, точка 1, буква в) разпорежда да се определи максималният брой на подновяванията на срочните трудови договори или правоотношения. Същата клауза предвижда в своята точка 2, буква б), че срочните договори могат, когато е подходящо, да се приемат за договори с неопределен срок.

Така, по силата на член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители всяко последващо, извършено след първо продължаване за определен срок, подновяване на договор за определен срок на срочно нает служител на основание член 2, буква а) е за неопределено време, като това преквалифициране трябва да се разглежда като настъпващо по право. Във връзка с институциите тази разпоредба трябва да получи тълкуване, осигуряващо ѝ широк обхват, и да бъде стриктно прилагана, доколкото тя цели тъкмо да ограничи използването на последователни договори за срочно наети служители, сключени за определен срок, приемайки за договор с неопределен срок третия договор, който бъде сключен за определен срок.

Освен това вътрешните правила на институциите имат по-малка задължителна сила от тази на Условията за работа на другите служители и не могат да попречат на член 8, първа алинея от последните да породи своите последици.

(вж. точки 54—56 и 60)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Aayhan/Парламент, посочено по-горе, точки 119 и 120

5.      Искане, целящо институция да изплати на един от нейните служители сума, която той счита, че му се дължи по силата на Условията за работа на другите служители, се включва в понятието за спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника, но трябва да се различава от исковете за търсене на отговорност, предявявани от служителите срещу тяхната институция с цел получаване на обезщетение. По силата на член 91, параграф 1 от Правилника Съдът на публичната служба има неограничена компетентност по тези спорове, която му възлага задачата да ги решава изцяло и в този смисъл да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не прехвърли на въпросната институция изпълнението на тази част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол.

(вж. точка 68)

Позоваване на:

Съд — 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C-135/06 P, точки 65, 67 и 68

Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Giannini/Комисия, F-49/08, точки 39—42

6.      Отмяната на даден акт от съдилищата на Съюза има за последица заличаването с обратна сила от правния ред на този акт. Когато отмененият акт вече е бил изпълнен, заличаването на последиците от него налага да се възстанови правното положение, в което се е намирала жалбоподателката преди приемането на акта.

(вж. точка 69)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F-1/05, точка 92