Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CJ0291

Решение на Съда (първи състав) от 7 април 2011 г.
Francesco Guarnieri & Cie срещу Vandevelde Eddy VOF.
Искане за преюдициално заключение: Rechtbank van koophandel te Brussel - Белгия.
Свободно движение на стоки - Член 34 ДФЕС - Cautio judicatum solvi - Дружество, регистрирано по правото на Монако - Член 18, първа алинея ДФЕС.
Дело C-291/09.

Сборник съдебна практика 2011 I-02685

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2011:217

Дело C-291/09

Francesco Guarnieri & Cie

срещу

Vandevelde Eddy VOF

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel te Brussel)

„Свободно движение на стоки — Член 34 ДФЕС — Cautio judicatum solvi — Дружество, регистрирано по правото на Монако — Член18, първа алинея ДФЕС“

Резюме на решението

1.        Митнически съюз — Митническа територия на Съюза — Княжество Монако

(членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета)

2.        Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект

(член 34 ДФЕС)

1.        По силата на член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 за създаване на митнически кодекс на Общността територията на Княжество Монако се счита за част от митническата територия на Съюза. Тъй като поради това при обмена между Монако и държавите членки не могат да се прилагат никакви мита, нито други сборове, стоките с произход от Монако, изнасяни пряко към държава членка, трябва да се третират като стоки с произход от държавите членки. В резултат на това приравняване на стоките с произход от държавите членки стоките с произход от Монако се ползват от разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки.

(вж. точка 14)

2.        Член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателството на държава членка да изисква внасянето на cautio judicatum solvi от ищец, гражданин на Монако, който предявява пред една от гражданските юрисдикции на тази държава иск срещу гражданин на същата държава, за да му бъдат изплатени суми по фактури, издадени за доставка на стоки, приравнени на стоки с произход от Общността, докато същото не може да се иска от гражданите на тази държава членка.

Безспорно е, че мярка от този вид води до прилагане по отношение на желаещите да предявят иск стопански субекти на процесуален режим, който се различава в зависимост от това дали същите са граждани на съответната държава членка или не. Независимо от това, колебанието, в резултат на този режим, на гражданите на други държави членки да продават стоки на купувачи, установени в споменатата държава членка и нейни граждани, е твърде несигурна и непряка последица от посочения режим, за да се счита, че такава национална мярка може да създаде пречки за търговията в Общността, тъй като не може да се приеме, че е установено наличие на причинно-следствената връзка между засягането на търговията в Общността и спорната разлика в третирането.

(вж. точки 17 и 21 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

7 април 2011 година(*)

„Свободно движение на стоки — Член 34 ДФЕС — Cautio judicatum solvi — Дружество, регистрирано по правото на Монако — Член 18, първа алинея ДФЕС“

По дело C‑291/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО отправено от Rechtbank van koophandel te Brussel (Белгия) с акт от 17 юли 2009 г., постъпил в Съда на 27 юли 2009 г., в рамките на производство по дело

Francesco Guarnieri & Cie

срещу

Vandevelde Eddy VOF,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н J.-J. Kasel, г‑н A. Borg Barthet, г‑н E. Levits и г‑н M. Safjan (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за белгийското правителство, от г‑н T. Materne, в качеството на представител,

–        за Комисия на Европейските общности, от г‑н J.-B. Laignelot и г‑н M. van Beek, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 септември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 28—30 ЕО.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Francesco Guarnieri & Cie (наричано по-нататък „Guarnieri“), дружество, регистрирано по правото на Монако, със седалище в Монако, и Vandevelde Eddy VOF (наричано по-нататък „Vandevelde“), със седалище в Белгия, във връзка с доставката на различни стоки и заплащането на същите.

 Правна уредба

 Митническият кодекс на Общността

3        Член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), понастоящем заменен с член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейски парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (ОВ L 145, 2008 г., стр. 1), предвижда:

„Следните територии, които се намират извън територията на държавите членки, се считат за част от митническата територия на Общността, като се има предвид сключените и приложими за тях конвенции и договори:

[…]

б)      ФРАНЦИЯ

Територията на Княжество Монако съгласно Митническата конвенция, подписана в Париж на 18 май 1963 г. (Journal officiel от 27 септември 1963 г., стр. 8679)“.

 Белгийското право

4        Член 851 от Сode judiciaire belge (по-нататък наричан „Съдебният кодекс“) гласи:

„Чуждите граждани, освен ако са граждани на държави, с които има подписана двустранна конвенция за освобождаване на техните граждани от задължението за cautio judicatum solvi, когато са ищци или са встъпили в производство по дело, ако белгийският ответник поиска това преди всяко друго възражение, следва да внесат гаранция за разноските и вредите от процеса, които може да бъдат осъдени да заплатят. Ответникът може да иска внасяне на гаранция дори за първи път пред въззивната инстанция, ако е ответник по жалбата“.

5        От преписката не се установява наличие на конвенция, въз основа на която дружествата, регистрирани по правото на Монако, да могат да бъдат освободени от внасянето на гаранцията cautio judicatum solvi.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

6        Акционерното дружество Fourcroy поръчва на Vandevelde 21 000 „twister-glazen“ (въртящи се чаши) както и 100 000 чаени свещи и аксесоари за нуждите на рекламна кампания за продажба на бутилки „Mandarine Napoléon“. Vandevelde възлага поръчката на Guarnieri като подизпълнител.

7        Според Vandevelde Guarnieri не е изпълнило правилно задължението си за доставка. Всъщност според него доставката не само е направена със закъснение, но и не отговаря на поръчката, тъй като 65 % от „twister-glazen“ били счупени, здравите чаши били изцапани, пластмасовите опаковки били счупени (3000 бройки),а рекламните лепенки не били поставени от правилната страна. Vandevelde отказва да изпълни задължението си за плащане.

8        Поради това Guarnieri предявява иск пред Rechtbank van Koophandel te Brussel (Търговски съд Брюксел), като основното му искане е Vandevelde да бъде осъдено да заплати неизплатените суми по фактури, ведно с лихвата за забава. С насрещна искова молба Vandevelde иска Guarnieri да бъде осъдено да му заплати обезщетение за претърпените материални вреди и пропуснати ползи, които то смята, че е претърпяло, ведно с мораторната лихва.

9        В хода на производството пред запитващата юрисдикция Vandevelde повдига in limine litis възражението за cautio judicatum solvi, предвидено в член 851 от белгийския съдебен кодекс, тъй като иска Guarnieri да бъде осъдено да депозира гаранция в размер на 2 500 EUR за разноските по делото, които можело да бъде осъдено да заплати.

10      Тъй като Guarnieri твърди, че ако бъде осъден да внесе гаранция, ще бъдат нарушени членове 28—30 ЕО относно свободното движение на стоки, Rechtbank van koophandel te Brussel счита, че за да може да прецени съвместимостта на член 851 от Cъдебния кодекс с правото на Съюза, е необходимо да спре производството и да постави на Cъда следния преюдициален въпрос:

„Допустимо ли е от гледна точка на членове 28 ЕО, 29 ЕО и 30 ЕО ищец, гражданин на Монако, който предявява иск в Белгия за плащане на суми по фактури, издадени за доставката на чаши „twister“ (въртящи се) и на чаени свещи и аксесоари, да бъде задължен по молба на ответник с белгийско гражданство да внесе гаранция за разноските и вредите и лихвите, които може да бъде осъден да заплати в резултат на производството?“.

 По преюдициалния въпрос

11      Веднага следва да се уточни, че от направеното от запитващата юрисдикция изложение на фактите се установява, че предмет на настоящото дело е не експортният обмен, а само търговията със стоки за Белгия. При това положение не следва да се разглежда въпросът за тълкуването на член 35 ДФЕС.

12      Колкото до преценката на cautio judicatum solvi от гледна точка на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, важно е преди това Съдът да се произнесе по приложимостта на разпоредбите относно свободното движение на стоки при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство, което се отнася до внос в държава членка на вещи с произход от Монако от дружество, регистрирано в Монако.

13      Във връзка с това, разбира се, е уместно да се припомни, че членове 52 ДЕС и 355 ДФЕС не включват в „териториалния обхват на Договорите“ Княжество Монако и че освен това изключването от митническата територия на Съюза води до неприложимост на нормите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки (вж. в този смисъл Решение от 23 септември 2003 г. по дело Комисия/Обединено кралство, C‑30/01, Recueil, стр. I‑9481, точка 60).

14      По силата на член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 обаче територията на Княжество Монако се счита за част от митническата територия на Съюза. Тъй като при обмена между Монако и държавите членки не могат да се прилагат никакви мита, нито други сборове, стоките с произход от Монако, изнасяни пряко към държава членка, трябва да се третират като стоки с произход от държавите членки. В резултат на това приравняване на стоките с произход от държавите членки стоките с произход от Монако се ползват от разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки (вж. по аналогия Решение от 15 декември 1976 г. по дело Donckerwolcke и Schou, 41/76, Recueil, стр. 1921, точки 17 и 18, както и Решение по дело Комисия/Обединено кралство, посочено по-горе точка 54).

15      Колкото до това дали представлява пречка за свободното движение на стоки, разпоредба на държава членка, която задължава чуждите граждани, като гражданите на Монако, да внесат гаранция cautio judicatum solvi, когато смятат да заведат дело срещу гражданин на тази държава членка, при положение че такова изискване не съществува за гражданите на същата държава, следва да се припомни, че всяка търговска правна уредба на държавите членки, която може да попречи пряко или косвено, реално или потенциално на търговията в Общността, трябва да се счита за мярка с равностоен на количествено ограничение ефект (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1974 г. по дело Dassonville, 8/74, Recueil, стр. 837, точка 5 и Решение от 9 декември 2010 г. по дело Humanplasma, C‑421/09, все още непубликувано в Сборника, точка 26).

16      Както впрочем отбелязва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, предвидената в член 851 от Съдебния кодекс cautio judicatum solvi има чисто процесуален характер и няма за цел да регламентира търговията със стоки. Прилагането ѝ освен това зависи не от произхода на спорния продукт, а от две кумулативно определени условия, а именно, от една страна, наличие на спор, възникнал в резултат на сключен договор и довел до завеждане на дело пред белгийските юрисдикции, и от друга страна, ответникът по такъв иск да е белгийски гражданин, който решава да се позове на разглежданата разпоредба.

17      Безспорно е, че мярка от този вид води до прилагане по отношение на желаещите да предявят иск стопански субекти на процесуален режим, който се различава в зависимост от това дали същите са граждани на съответната държава членка или не. Независимо от това, както отбелязва генералният адвокат в точки 46 и 47 от заключението си, колебанието, в резултат на този режим, на гражданите на други държави членки да продават стоки на купувачи, установени в спомената държава членка и нейни граждани, е твърде несигурна и непряка последица от посочения режим, за да се счита, че такава национална мярка може да създаде пречки за търговията в Общността (вж. по аналогия Решение от 7 март 1990 г. по дело Krantz, C‑69/88, Recueil, стр. I‑583, точка 11, Решение от 14 юли 1994 г. по дело Peralta, C‑379/92, Recueil, стр. I‑3453, точка 24, Решение от 5 октомври 1995 г., по дело Centro Servizi Spediporto, C‑96/94, Recueil, стр. I‑2883, точка 41 и Решение от 22 юни 1999 г. по дело ED, C‑412/97, Recueil, стр. I‑3845, точка 11). Не може да се приеме, че е установено наличие на причинно-следствената връзка между засягането на търговията в Общността и спорната разлика в третирането.

18      Следователно член 34 ДФЕС не е пречка за съществуването на национална мярка като установената в член 851 от Съдебния кодекс.

19      Все пак следва да се уточни, както припомня Комисията на Европейските общности, че Съдът вече се е произнесъл, че национална разпоредба като разглежданата по делото в главното производство, дори ако не прави разграничение според произхода на стоките, съдържа все пак, по отношение на гражданите на други държави членки, пряка дискриминация, основана на гражданството на ищеца, доколкото тя не изисква гаранция от местните граждани (Решение от 26 септември 1996 г. по дело Data Delecta и Forsberg, C‑43/95, Recueil, стp. I‑4661, точка 17 и 22, както и Решение от 20 март 1997 г. по дело Hayes, C‑323/95, Recueil, стp. I‑1711, точка 19).

20      Такава дискриминация, забранена от член 18, първа алинея ДФЕС, не може обаче да бъде установена по отношение на дружество, регистрирано в Монако, като дружеството — ищец по делото в главното производство, доколкото претенцията му да се ползва от тази разпоредба от Договора не може да бъде основателна (вж. в този смисъл Решение от 2 октомври 1997 г. по дело Saldanha и MTS, C‑122/96, Recueil, стр. I‑5325, точка 15, относно свободното движение на хора вж. също Решение от 4 юни 2009 г., по дело Vatsouras и Koupatantze, C‑22/08 и C‑23/08, Сборник, стр. I‑4585, точка 52).

21      С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателството на държава членка да изисква внасянето на cautio judicatum solvi от ищец, гражданин на Монако, който предявява пред една от гражданските юрисдикции на тази държава иск срещу гражданин на същата държава, за изплащане на суми по фактури, издадени за доставка на стоки, приравнени на стоки с произход от Общността, докато същото не може да се иска от гражданите на тази държава членка.

 По съдебните разноски

22      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателството на държава членка да изисква внасянето на cautio judicatum solvi от ищец, гражданин на Монако, който предявява пред една от гражданските юрисдикции на тази държава иск срещу гражданин на същата държава, за да му бъдат изплатени суми по фактури, издадени за доставка на стоки, приравнени на стоки с произход от Общността, докато същото не може да се иска от гражданите на тази държава членка.

Подписи


*Език на производството: нидерландски.

Top