Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008FO0042

    Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 18 февруари 2009 г.
    Luigi Marcuccio срещу Комисия на Европейските общности.
    Публична служба - Длъжностни лица - Иск за обезщетение за вреди - Явна недопустимост.
    Дело F-42/08.

    Сборник съдебна практика – Публична служба 2009 I-A-1-00035; II-A-1-00147

    ECLI identifier: ECLI:EU:F:2009:16

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

    18 февруари 2009 година

    Дело F-42/08

    Luigi Marcuccio

    срещу

    Комисия на Европейските общности

    „Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Неспазване на разумен срок за предявяване на искане за обезщетение — Явна недопустимост“

    Предмет: Иск, предявен на основание член 236 ЕО и член 152 EA, с който по същество г‑н Marcuccio иска Комисията да бъде осъдена да го обезщети за вредите, произтекли от изпращането на известие от нейна страна на номер на факс, който тя не е следвало да използва.

    Решение: Искът се отхвърля като явно недопустим. Ищецът се осъжда да заплати съдебните разноски.

    Резюме

    Длъжностни лица — Иск — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок

    (Статут на Съда, член 46; Правилник за длъжностните лица, член 90)

    Длъжностните лица или служителите следва да сезират в разумен срок институцията с всяко искане за получаване на обезщетение от Общността за причинена от нея вреда, считано от момента на узнаване на ситуацията, от която се оплакват. Срокът се определя като разумен според обстоятелствата на случая и преди всичко в зависимост от значението на спора за заинтересованото лице, от сложността на случая и от поведението на страните в него.

    В това отношение трябва да се има предвид също така от сравнителна гледна точка петгодишният давностен срок по отношение на исковете за извъндоговорна отговорност, който е предвиден в член 46 от Статута на Съда. Въпреки това срокът от пет години не би следвало да представлява строго определена и неизменна граница, до настъпването на която всяко искане да бъде допустимо, независимо от момента, в който молителят е сезирал администрацията със своето искане и независимо от обстоятелствата по случая.

    (вж. точки 19—22)

    Позоваване на:

    Първоинстационен съд — Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точки 65 и 66.

    Съд на публичната служба — Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, все още непубликувано в Сборника, точки 76 и 77.

    Top