7.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 55/6

—

да отмени точка 2 от диспозитива на Решението на Първоинстанционния съд от 9 септември 2008 г. (1) по дело T-403/05,

—

да отмени Решението от 5 септември 2005 г. (D(2005) 8461) на Комисията, в съответствие с направените от MyTravel Group plc искания в производството пред Първоинстанционния съд, доколкото с него се отказва достъп до доклада на Комисията и до други нейни работни документи,

—

да отмени Решението от 12 октомври 2005 г. (D(2005) 9763) на Комисията, в съответствие с направените от MyTravel Group plc искания в производството пред Първоинстанционния съд, доколкото с него се отказва достъп до другите вътрешни документи на Комисията и

—

да осъди Комисията да възстанови на Кралство Швеция съдебните разноски за производството пред Съда.

1.

Принципът на прозрачност и на достъп до документите на институциите е от голяма значение за всички техни дейности и следователно и за вътрешните административни процедури в дадена институция. Член 2, параграф 3 от Регламента за прозрачността предвижда, че той се прилага за всички документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз. Съображенията на Първоинстанционния съд по основните въпроси обаче предполагат, че трябва да съществува общо изискване за поверителност по отношение на вътрешни административни документи. Това не съответства на принципа на възможно най-голяма прозрачност.

2.

Според жалбоподателя обосновката на Първоинстанционния съд по отношение на първото решение — относно доклада и свързаните с него документи — предполага, че не е било необходимо Комисията да разглежда въпроса за оповестяването с оглед на съдържанието на всеки отделен документ и да преценява дали съдържащата в доклада и в другите документи информация е чувствителна, а напротив, че Комисията основателно е отказала да ги оповести със съображението, че в противен случай длъжностните лица не биха могли да изразяват свободно своето мнение. Въз основа на общата обосновка на Първоинстанционния съд по отношение на защитата на свободата на мнение на автора на документа, не е възможно да се определи кога въобще вътрешни документи могат да бъдат оповестявани.

3.

Жалбоподателят счита, че що се отнася до второто решение — относно другите документи по преписката — Първоинстанционният съд не е спазил основното изискване да провери дали съдържанието на всеки отделен документ е в такава степен чувствително, че оповестяването му би засегнало сериозно процеса на приемане на решения. Общата обосновка на Първоинстанционния съд се свежда по същество до това, че длъжностните лица на Комисията не могат да общуват свободно, ако информацията, която не се съдържа в крайното решение, трябва да стане общодостъпна. С оглед на тази обосновка не е необходимо да се проверява дали съдържанието на въпросните документи е чувствително в такава степен, че оповестяването му да навреди на процеса на приемане на решения.

4.

Жалбоподателят изразява съмнение дали докладът на служителя по изслушването и докладната записка на ГД „Конкуренция“ до консултативния комитет могат действително да се разглеждат като документи за вътрешно ползване, поради което поверителността им да трябва да се запази на основание на разпоредбите за защита на вътрешната процедура за приемане на решения.

5.

Според жалбоподателя обосновката на Първоинстанционния съд по отношение на становищата на правната служба не съответства на Решението на Съда по дело Turco. Дори настоящото дело да не се отнася до законодателството, в случая очевидно трябва да се направи и проверка въз основа на съдържанието на становищата. Само по себе си обстоятелството, че законосъобразността на по-ранно решение може да бъде поставена под въпрос, не е причина документът да не се оповестява, а напротив. Липсата на информация сама по себе си може да породи съмнения относно законосъобразността на определено решение и на легитимността на процеса на приемане на решения като цяло. Опасността от възникване на такива съмнения може също да се избегне, ако в решението Комисията посочи ясно причините да избере разрешение, което противоречи на съветите на правната служба. Твърдението, според което правната служба би била по-резервирана и по-предпазлива е неоснователно, както и обосновката на Първоинстанционния съд по отношение на другите документи. Освен това жалбоподателят счита, че доводът, че за правната служба би било трудно да защитава различна позиция пред общностния съд, е представен с твърде обща формулировка, за да може да се установи съществуването на разумно предвидима, а не е изцяло хипотетична опасност.

6.

Жалбоподателят не оспорва, че голяма част от съдържанието на въпросните документи може да е особено чувствителна и че трябва да остане поверителна. Според съдебната практика обаче подобно заключение трябва да се основава на конкретна и индивидуална проверка, за да се определи дали оповестяването на съдържанието на документа би засегнало сериозно интереса, който трябва да бъде защитен.

7.

С оглед свободата на изразяване на мнение на длъжностните лица жалбоподателят иска да изтъкне, че всяко длъжностно лице е длъжно да изпълнява възложените му функции в съответствие с Правилника за длъжностните лица в общностните институции. Обстоятелството, че обществото има законоустановено право да наблюдава неговата дейност не е приемливо основание същият да пренебрегва надлежното изпълнение на своите задължения

8.

Предприятие, което е част от концентрация на предприятия, както и всеки гражданин на Съюза или всяко предприятие със седалища в Европейския съюз, има право да се запознае с даден документ, дори съдържащата се в него информация да е поверителна с оглед защитата на вътрешната процедура за приемане на решения, ако въпреки това е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на документа. Според жалбоподателя посочените от MyTravel съображения могат напълно правдоподобно да съставляват такъв обществен интерес и не могат да бъдат отхвърлени без последваща проверка — както прави Първоинстанционният съд — само с позоваване на частния интерес на жалбоподателя. Жалбоподателят не е длъжен да твърди или да доказва каквото и да било в това отношение; по-скоро институциите трябва да установят дали съществува по-висш обществен интерес.

9.

Жалбоподателят твърди, че със своето решение Първоинстанционният съд нарушава общностното право и не прилага правилно член 4, параграф 2, второ тире и член 4, параграф 3, втора алинея от Регламента за прозрачността.

10.

Във всички случаи вероятно съществуват части от документите, които биха могли да се оповестят на основание на разпоредбите относно частичното оповестяване, съдържащи се в член 4, параграф 6 от Регламента за прозрачността.