а)

Длъжни ли са държавите-членки при определяне на тези максимални количества да спазват разпоредбите на членове 28 и 30 от Договора за ЕО, трябва ли те също така да се ръководят от критериите, определени в член 5 от директивата, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, характеризиращ се все още с относителна неяснота?

б)

Може ли държава-членка да определя максимално допустими стойности, когато това е възможно, както например при флуора, да определя с точност в цифрово изражение приема на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия? Може ли в този случай да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директивата от 10 юни 2002 година?

в)

При определяне на максималното допустимо съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степените на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на буква а) от параграф 1 на член 5 от директивата, може ли държава-членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например едно подходящо етикетиране би могло да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози? Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максималната допустима стойност, адаптирана към чувствителни потребители, по-конкретно на деца?

г)

В каква степен максималните допустими стойности могат да бъдат определяни в отсъствието на граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето? По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?