Жалба, подадена на 24 септември 2008 г. от Calebus, SA срещу Определение от 14 юли 2008 г. на Първоинстанционния съд (първи състав) по дело T-366/06, Calebus, SA/Комисия на Европейските общности, подпомагана от Кралство Испания

(Дело C-421/08 P)

(2009/C 55/08)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Calebus, SA (представител: R. Bocanegra Sierra, abogado)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности и Кралство Испания

Искания на жалбоподателя

Да се уважи подадената жалба срещу Определение от 14 юли 2008 г. на Първоинстанционния съд, с което се обявява за недопустимо искането на Calebus, SA по дело T-366/06 и при спазване на законово установените изисквания, да се постанови решение, с което да се разгледа първоинстанционната жалба, да се отмени обжалваното определение, да се обяви за допустима жалбата и да се yважат претенциите му.

Правни основания и основни доводи

Жалбата е подадена срещу Определение от 14 юни 2008 г. на Първоинстанционния съд, с което се обявява за недопустима жалбата по дело T-366/06, подадена от Calebus, S.A. срещу Решение 2006/613/ЕО (1) на Комисията от 19 юли 2006 година за приемане на списък на местообитанията със значение за Общността в средиземноморския биогеографски район що се отнася до включването в МЗО „ES61110006 Ramblas de Gergal, Tabernas y Sur de Sierra Alhamilla“ — част от посочения списък, на терена „Las Cuerdas“.

Съгласно жалбата в обжалваното определение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като се твърди, че жалбата не е допустима понеже дружеството жалбоподател няма пряк интерес от отмяната. Обратно на приетото в определението, при всички случаи само по себе си и автоматично Решение 2006/613/ЕО задължава държавите-членки да подложат местообитанията, квалифицирани като местообитания със значение за Общността (МЗО), в едно от които се включва теренът „Las Cuerdas“, на режим на защита, който задължително ограничава възможностите за използването им, като намалява тяхната доходоносност и пазарна цена. Държавите-членки разполагат със свобода на преценката, за да определят конкретното съдържание на тези мерки, а не за да решат дали да приложат към терените мерки от този род, поради което наличието на тази свобода не противоречи на прякото действие на решението върху правната сфера на дружеството жалбоподател.

(1)  ОВ L 259, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 21.