Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008CN0136

    Дело C-136/08 P: Жалба, подадена на 3 април 2008 г. от Japan Tobacco, Inc. срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 30 януари 2008 г. по дело T-128/06, Japan Tobacco, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) — Torrefacção Camelo

    OB C 209, 15.8.2008, p. 18–19 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.8.2008   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 209/18


    Жалба, подадена на 3 април 2008 г. от Japan Tobacco, Inc. срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 30 януари 2008 г. по дело T-128/06, Japan Tobacco, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) — Torrefacção Camelo

    (Дело C-136/08 P)

    (2008/C 209/26)

    Език на производството: френски

    Страни

    Жалбоподател: Japan Tobacco, Inc. (представители: адв. A. Ortiz López, abogada, адв. S. Ferrandis González, abogado, адв. E. Ochoa Santamaría, abogada)

    Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Torrefacção Camelo Lda

    Искания на жалбоподателя

    да се отменени Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 30 януари 2008 г., постановено по дело T-128/06 и да се постанови решение, с което, като бъде изменено посоченото решение, да се приеме, че е необходимо по това дело да се приложи съдържащата се в член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността (1) забрана и следователно, като бъдат преценени представените от Japan Tobacco доводи, да бъде постановено решение, с което да се откаже регистрацията на марка на Общността № 1 469 121,

    да се осъди СХВП да заплати направените в тези две производства разноски.

    Правни основания и основни доводи

    В жалбата си жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил Регламента относно марката на Общността и по-конкретно, разпоредбите на член 8, параграф 5 от него. Всъщност, независимо от обстоятелството, че Първоинстанционният съд признал известността на по-ранната марка, приликата между разглежданите марки и връзката между означаваните с марките стоки, той изискал ефективно, реално и актуално доказателство за нарушение на правата върху по-ранната марка, при положение че посоченият по-горе член изисквал просто опасност от нарушение на правата върху тази марка, неоснователно извлечена от нейния отличителен характер полза или нанесена на същия вреда.


    (1)  Регламент (EО) №40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ 1994, L 11, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).


    Top