—

за г-жа Bekleyen, от адв. C. Rosenkranz, Rechtsanwalt,

—

за датското правителство, от г-н J. Bering Liisberg и г-н R. Holdgaard, в качеството на представители,

—

за нидерландското правителство, от г-жа C. M. Wissels, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н V. Kreuschitz и г-н G. Rozet, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, втора алинея от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането (наричано по-нататък „Решение № 1/80“). Съветът за асоцииране е създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на Европейската икономическа общност, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 година (ОВ 217, 1964 г., стр. 3685; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-жа Bekleyen, турска гражданка, и Land Berlin [Провинция Берлин] относно решение на последната, с което се отказва издаването на разрешение за пребиваване в Германия.

3

Член 59 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (EИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 г. (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37), гласи следното:

„В областите, които са включени в настоящия протокол, Турция не може да се възползва от по-благоприятен режим от този, който държавите членки са възприели помежду си по силата на Договора за създаване на Общността.“ [неофициален превод]

4

Съгласно член 6, параграф 1 от Решение № 1/80:

„При спазване на условията на член 7 във връзка със свободния достъп до заетост на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, същият има право:

5

Член 7 от Решение № 1/80 гласи следното:

„Членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, които имат право да го последват:

Децата на турските работници, придобили професионална квалификация в приемащата страна, могат да отговарят на всяко предложение за работа в тази държава членка, независимо от продължителността на пребиваването си в нея, при условие че един от родителите законно е нает на работа в съответната държава членка най-малко три години.“ [неофициален превод]

6

Член 7 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стp. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56 и поправки в OВ L 229, 2004 г., стp. 35, ОВ L 197, 2005 г., стp. 34 и OВ L 204, 2007 г., стp. 28 ) предвижда:

„1.   Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:

[…]

7

Г-жа Bekleyen, родена през 1975 г. в Берлин, живее до четиринадесетгодишна възраст на германска територия заедно със семейството си. Двамата ѝ родители, турски граждани, работят като заети лица в Германия от 1971 г. През 1989 г. г-жа Bekleyen се връща с цялото си семейство в Турция, където завършва средното си образование и учи ландшафтна архитектура.

8

Със съгласието на Land Berlin през януари 1999 г. г-жа Bekleyen се връща в Германия без семейството си, за да продължи образованието си. През март същата година тя получава разрешение за пребиваване, срокът на което е предмет на многократни продължавания, последното под формата на разрешение за пребиваване, валидно до 31 декември 2005 г. През лятото на 2005 г. тя завършва следването си в Техническия университет в Берлин и получава диплома за инженер по ландшафтно проектиране.

9

На 19 декември 2005 г. г-жа Bekleyen подава искане да ѝ бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на завършеното в Германия висше образование, като се позовава на член 7, втора алинея от Решение № 1/80. Land Berlin отхвърля искането с решение от 21 септември 2006 г., с мотива че не са изпълнени условията за придобиване на право на пребиваване на основание на Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция. Land Berlin поддържа, че посоченият член 7, втора алинея изисква да е налице връзка във времево отношение между пребиваването на родителите и това на детето, което условие не е изпълнено в настоящия случай. Според Land Berlin текстът и целта на тази разпоредба предпоставят, с оглед на придобиване на право на достъп до заетост и право на пребиваване, поне един от двамата родители все още да пребивава в приемащата държава членка, когато детето започва курс на професионално обучение.

10

През май 2007 г. на основание на член 6, параграф 1, първо тире от Решение № l/80 г-жа Bekleyen получава разрешение за пребиваване, валидно до 13 май 2009 г., тъй като е служител в германско дружество.

11

С жалба, първоначално под формата на жалба за неправомерно бездействие, подадена през юли 2006 г. и насочена впоследствие срещу посоченото решение от 21 септември 2006 г., г-жа Bekleyen иска потвърждаване на своето право на пребиваване на основание на член 7, втора алинея от Решение № 1/80.

12

Verwaltungsgericht Berlin отхвърля жалбата със съдебно решение от 9 август 2007 г. Тази юрисдикция приема, че със сигурност жалбата е допустима, тъй като независимо от предоставеното на г-жа Bekleyen на основание член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 право на пребиваване, тя притежава правен интерес. Всъщност ако му се признае правото да се позове на член 7, втора алинея от това решение, заинтересованото лице ще разполага със свободен достъп до пазара на труда в Германия. При все това жалбата е отхвърлена като неоснователна, с мотива че вследствие на продължителния престой на г-жа Bekleyen в Турция тя е загубила правото да се ползва от по-благоприятния режим на член 7, втора алинея.

13

Г-жа Bekleyen подава въззивна жалба до запитващата юрисдикция срещу посоченото съдебно решение.

14

Като счита, че при тези обстоятелства за решаването на спора е необходимо тълкуване на Решение № 1/80, Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 7, втора алинея от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че на правото на достъп до пазара на труда и на съответното право на пребиваване в приемащата държава членка след приключване на професионално обучение може да се прави позоваване и когато родено в приемащата държава дете, което впоследствие се връща със семейството си в общата им държава на произход, се връща самò като пълнолетно лице в съответната държава членка с цел започване на курс на професионално обучение, като към този момент са изминали десет години от окончателното напускане на държавата членка от неговите родители, турски граждани, които в миналото са работили като заети лица в тази държава членка?“

15

С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали когато турски работник законно е упражнявал професионална дейност в приемащата държава членка за повече от три години, детето на такъв работник, след като е завършило курс на професионално обучение в тази държава, може да се позовава на правото на достъп до пазара на труда в последната и на съответното право на пребиваване, при положение че след като се е върнало с родителите си в държавата по произход, се е завърнало самò в посочената държава членка, за да започне професионално обучение в нея.

16

Съгласно постоянната съдебна практика член 7, втора алинея от Решение № 1/80 има непосредствено действие в държавите членки, така че отговарящите на условията му турски граждани могат пряко да се позовават на правата, които той им предоставя (Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Eroglu, C-355/93, Recueil, стp. I-5113, точка 17 и Решение от 16 февруари 2006 г. по дело Torun, C-502/04, Recueil, стp. I-1563, точка 19).

17

Правата, които член 7, втора алинея от Решение № 1/80 предоставя на детето на турски работник по отношение на заетостта в приемащата държава членка, по необходимост предполагат съществуването на съответно право на пребиваване в полза на заинтересованото лице, тъй като в противен случай правото на достъп до пазара на труда и правото на действително упражняване на дейност като заето лице биха се оказали напълно лишени от последици (Решение по дело Eroglu, посочено по-горе, точки 20 и 23 и Решение по дело Torun, посочено по-горе, точка 20).

18

Съдът е отсъдил също, че както следва от текста на посочения член 7, втора алинея, последният подчинява признатото на детето на турски работник право да отговаря на всяко предложение за работа в приемащата държава членка на две условия, а именно детето на работника да е завършило курс на професионално обучение в разглежданата държава членка и един от родителите законно да е нает на работа в тази държава най-малко от три години (Решение от 19 ноември 1998 г. по дело Akman, C-210/97, Recueil, стp. I-7519, точка 25).

19

Освен това съгласно практиката на Съда към момента, в който детето завършва образованието си и придобива право на достъп до пазара на труда в приемащата държава членка, и следователно получава за тази цел разрешение да пребивава в нея, не е необходимо родителят на това дете все още да притежава качеството на работник, нито все още да пребивава на територията на посочената държава, след като в миналото той е бил редовно нает на работа в период най-малко от три години (вж. в този смисъл Решение по дело Akman, посочено по-горе, точка 51 и Решение от 16 март 2000 г. по дело Ergat, C-329/97, Recueil, стp. I-1487, точка 44).

20

В настоящия случай е безспорно, че г-жа Bekleyen е завършила курс на професионално обучение в Германия и че нейните родители са упражнявали там дейност като заети лица в продължение на повече от три години.

21

Датското и нидерландското правителство изтъкват обаче, че член 7, втора алинея от Решение № 1/80 подчинява правото на достъп до пазара на труда на детето на турски работник на условието периодът на заетост или поне на пребиваване на един от родителите в приемащата държава членка да съвпада с началото на професионалното обучение на детето. Тъй като в делото по главното производство липсва такава връзка във времево отношение, г-жа Bekleyen не можела да се позове на правата, предоставени от член 7, втора алинея от Решение № 1/80.

22

Тази теза не може да бъде приета.

23

Важно е от самото начало да се уточни, че член 7, втора алинея от Решение № 1/80 не посочва изрично такова условие и Съдът вече е приел, че тази разпоредба не трябва да бъде тълкувана стеснително (Решение по дело Akman, посочено по-горе, точка 39).

24

Решение № 1/80 има за цел да благоприятства за постепенното интегриране в приемащата държава членка на турските граждани, които отговарят на условията, предвидени в разпоредба на това решение, и се ползват от предоставяните им с него права (Решение от 18 декември 2008 г. по дело Altun, C-337/07, Сборник, стр. I-10323, точка 29).

25

Съгласно установената съдебна практика член 7, втора алинея от Решение № 1/80 съставлява по отношение на първата алинея от същия член по-благоприятна разпоредба, целта на която е сред членовете на семейството на турските работници да се запази специално третиране на децата, насочено към улесняване на навлизането на пазара на труда след завършване на курс на професионално обучение, за да се осъществи постепенно свободното движение на работниците в съответствие с целта на посоченото решение (Решение по дело Akman, посочено по-горе, точка 38 и Решение по дело Torun, посочено по-горе, точка 23).

26

Противно на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, който налага на член на семейството на турски работник задължението да пребивава непрекъснато при последния през определен период (Решение подело Altun, посочено по-горе, точка 30), втора алинея от същия член не предвижда никакво условие за действително съжителство в общо домакинство с работника.

27

Това е така поради факта, че член 7, втора алинея от Решение № 1/80 цели не да създаде благоприятни условия за събиране на семейството в приемащата държава членка (Решение по дело Akman, посочено по-горе, точка 43), а да благоприятства достъпа на децата на турските работници до пазара на труда.

28

Тази констатация е в полза на тълкуване на член 7, втора алинея от Решение № 1/80, съгласно което тази разпоредба не подчинява правата, които предоставя на децата на турските работници, на условието един от родителите им все още да притежава качеството на работник или все още да пребивава в приемащата държава членка към момента, в който детето започва курс на професионално обучение в нея.

29

От момента, в който са изпълнени условията, предвидени в член 7, втора алинея от Решение № 1/80, тази разпоредба предоставя на детето на турски работник собствено право на достъп до пазара на труда и съответно право на пребиваване в нея.

30

Разбира се, правото на детето на турски работник на свободен достъп до пазара на труда се основава на упражняваната в миналото професионална дейност от последния в приемащата държава членка.

31

При все това, както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, специфичната функция на втората алинея от посочения член 7 във връзка с интеграцията на децата на турските работници на пазара на труда в приемащата държава членка води до това изискването единият от родителите да работи в тази държава най-малко от три години да не може да се разглежда като налагащо към момента, в който детето започва професионалното си обучение, родителят все още да има статут на работник. Това изискване има единствено за цел да установи, наред с професионалното обучение на детето, достатъчното равнище на интеграция на последното в приемащата държава членка, въз основа на което то може да се ползва от специалното третиране, предвидено в посочената разпоредба.

32

Изискването, съгласно което родителят трябва да запази статута си на работник, както и изискването за връзка във времево отношение между пребиваването на родителите в приемащата държава членка и това на детето при започване на курса на професионално обучение трудно биха могли да бъдат съгласувани с целта на член 7, втора алинея от Решение № 1/80, който, както беше отбелязано в точка 27 от настоящото съдебно решение, не цели да създаде благоприятни условия за събиране на семейството в приемащата държава членка.

33

Запитващата юрисдикция иска да бъда установено освен това дали такова тълкуване на член 7, втора алинея от Решение № 1/80 не би довело до това в противоречие с член 59 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г., децата на турските работници да бъдат третирани по-благоприятно в сравнение с третирането, което правото на Съюза предвижда за децата на гражданите на държавите членки.

34

От акта за преюдициално запитване е видно, че спорът по главното производство се отнася единствено до въпроса дали правото на пребиваване, с което г-жа Bekleyen иска да се ползва в Германия, след като е приключила професионалното си обучение и е получила достъп до пазара на труда в тази държава, трябва да се основава на член 7, втора алинея от Решение № 1/80, както тя поддържа, или на член 6, параграф 1, първо тире от това решение, както следва от разрешението за пребиваване, издадено ѝ с валидност до 13 май 2009 г. При все това съмнението на националната юрисдикция изглежда произхожда от факта, че тя приема, че по силата на общностното право детето на гражданин на държава членка не се ползва от самостоятелно право на пребиваване, когато неговите родители са напуснали приемащата държава членка и когато детето се завръща самò в тази държава, за да започне в нея курс на професионално обучение.

35

В това отношение следва да се напомни, че Решение № 1/80 не накърнява компетентността на държавите членки да регламентират както влизането на тяхна територия на турски граждани, така и условията за първото им постъпване на работа (Решение от 16 декември 1992 г. по дело Kus, C-237/91, Recueil, стp. I-6781, точка 25 и Решение по дело Altun, посочен по-горе, точка 48).

36

Държавите членки са запазили и компетентността да регламентират влизането на тяхна територия на член на семейството на турски гражданин и условията за пребиваването му през началния период от три години, предхождащ периода, през който той има право да отговаря на всяко предложение за работа (Решение по дело Ergat, посочено по-горе, точка 42).

37

Впрочем за разлика от работниците на държавите членки, турските граждани не се ползват от правото на свободно движение в рамките на Европейския съюз, а могат да се позовават само на определени права единствено на територията на приемащата държава членка (Решение от 18 юли 2007 г. по дело Derin, C-325/05, Сборник, стp. I-6495, точка 66).

38

По-точно, що се отнася до условията за достъп до пазара на труда в приемащата държава членка, важно е да се подчертае, че докато г-жа Bekleyen трябва да отговаря на условията, предвидени в член 7, втора алинея от Решение № 1/80, детето на работник, гражданин на държава членка, черпи такова право пряко от член 39, параграф 1 EО, който цели да гарантира свободното движение на работниците в рамките на Съюза.

39

Освен това относно условията за влизане и за пребиваване в приемащата държава членка, безспорно е, че завръщането на г-жа Bekleyen в Германия, за да продължи образованието си, и издаденото ѝ за тази цел разрешение за пребиваване са основани на решенията на националните органи, взети при прилагане не на Решение № 1/80, а единствено на националното право.

40

В замяна на това, в положение, аналогично на това на г-жа Bekleyen, връщането и пребиваването в приемащата държава членка на детето на гражданин на друга държава членка, който в миналото е упражнявал дейност като заето лице в първата държава, ще попадне в приложното поле на правото на Съюза.

41

В тази хипотеза детето на работник, гражданин на държава членка, би имало право да се установи в приемащата държава членка, за да продължи образованието си, на основание на член 18, параграф 1 ЕО, който предоставя на всеки гражданин на Съюза право свободно да се придвижва и пребивава на територията на държавите членки.

42

Упражняването на това право на пребиваване ще бъде подчинено единствено на условията, предвидени в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2004/38, съгласно които гражданин на Съюза трябва по-специално да притежава пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка и достатъчни финансови средства, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на тази държава.

43

Освен това практиката на Съда във връзка с условията, при които изведените от член 7 от Решение № 1/80 права могат да бъдат ограничавани — извън еднакво прилаганото за турските граждани и за гражданите на държавите членки изключение, свързано със съображения за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве — посочва втора причина за загубване на тези права, отнасяща се само до турските мигранти, която по-точно е фактът на напускане от тях на приемащата държава членка за значителен период от време и без основателни причини (Решение по дело Derin, посочено по-горе, точка 67).

44

Ето защо не би могло да се поддържа, че тълкуването на член 7, втора алинея от Решение № 1/80, както следва от точки 23—32 от настоящото съдебно решение, би довело до това дете на турски работник да се окаже в по-благоприятно положение, отколкото предвиденото за дете на гражданин на държава членка.

45

С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, втора алинея от Решение № 1/80 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че когато турски работник законно е упражнявал професионална дейност в приемащата държава членка за повече от три години, детето на такъв работник, след като е завършило курс на професионално обучение в тази държава, може да се позовава на правото на достъп до пазара на труда в последната и на съответното право на пребиваване, при положение че след като се е върнало с родителите си в държавата по произход, се е завърнало самò в посочената държава членка, за да започне професионалното обучение в нея.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 7, втора алинея от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че когато турски работник законно е упражнявал професионална дейност в приемащата държава членка за повече от три години, детето на такъв работник, след като е завършило курс на професионално обучение в тази държава, може да се позовава на правото на достъп до пазара на труда в последната и на съответното право на пребиваване, при положение че след като се е върнало с родителите си в държавата по произход, се е завърнало самò в посочената държава членка, за да започне професионалното обучение в нея.